№ 58
гр. Б., 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Р. Бункова
Членове:Божана Манасиева
Крум Динев
при участието на секретаря Илиана Ангелова
в присъствието на прокурора М. М. М.
като разгледа докладваното от Божана Манасиева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20241200601300 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано след като Апелативен съд-София с
решение №383/15.11.2024г по наказ.дело за възобновяване №1156/2024г е
отменил решение №105 от 19.04.2024г. по ВНОХД № 69/2024 г. по описа на
ОС-Б. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на
БОС,възобновявайки наказателното производство.Този резултат е получен
като реакция на депозирано искане за възобновяване на производството от
защитника /адв.Ю./ на осъдения подсъдим В. В..
Постановеното решение по ВНОХД №69/2024г на ОС-Б. е било отменено от
Апелативния съд,поради факта,че при постановяване на своите съдебни
актове съдилищата са нарушили принципа за разкриване на обективната
истина,регламентиран в чл. 13 от НПК,като не са установили датата на
престъпното деяние,за което е ангажирана наказателната отговорност на
В.,посочвайки действията,които следва да бъдат извършени при повторното
разглеждане на делото от въззивния съд и доказателствените източници,в
които се съдържат данни за конкретния ден.
След отмяна на въззивно решение №105 от 19.04.2024г по ВНОХД №69/2024г
1
на ОС-Б. и в изпълнение на задължителните указания на горната инстанция
относно приложението на закона, настоящият съдебен състав намира
следното:
С присъда №77 от 27.11.2023г. по н.о.х.д. №798/2023г. на Районен съд - Б., В.
Р. В. e признат за виновен в това,че на **** г. в гр. Б., ул. „В.Ч.“ №3, в
качеството на длъжностно лице - **** в група „О.“, сектор „О.“ при I - во РУ
на МВР - Б., е присвоил чужда движима вещ - мобилен апарат марка
„HUAWEI P30“, с IMEI № 867542042184666 и IMEI № 867542042197676, на
стойност 809 лева, собственост на Р. Б. Ш. - Х., връчена в това му качество,
поради което и на осн. чл. 201, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3/три/ месеца. На основание чл.
66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание за
изпитателен срок от три години. В тежест на осъдения В. са възложени и
направените по делото разноски.
Така описаната присъда е била изменена от ОС-Б. с отмененото въззивно
решение №105 от 19.04.2024г по ВНОХД №69/2024г в наказателната част
относно квалификацията на престъплението като последното е
преквалифицирано по привилегирования състав на чл.205, ал.1, т.1 във връзка
с чл.201, ал.1 от НК,поради което В. е оправдан по първоначалното обвинение
по чл.201, ал.1 от НК,но същевременно наложеното на В. наказание от 3/три/
месеца „лишаване от свобода“ е увеличено на 6 /шест/ месеца „лишаване от
свобода“.
Второто по ред въззивно производство има за предмет преценка на
законосъобразността,обосноваността и правилността на постановената от РС-
Б. присъда №77 от 27.11.2023г. по н.о.х.д. №798/2023г.,поставена на
разглеждане от окръжния съд по протест на прокурора,мотивиран с явна
несправедливост на наложеното наказание и настояване за неговото
увеличаване на 1/една/ година „лишаване от свобода“.Образувано е и по
въззивна жалба на защитника и подсъдимия ,мотивирана с несъставомерност
на деянието и с искане за отмяна на присъдата и постановяването на нова,с
която осъденият подсъдим да бъде оправдан.
В съдебно заседание представителят на ОП-Б. поддържа депозирания протест
като изразява становище за правилност на изводите на първата инстанция
относно съставомерността на деянието от обективна и субективна страна.Но
2
счита,че наложеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо ,предвид
високата степен на обществена опасност на деянието,продиктувана от
длъжностното качество на подсъдимия,поради което настоява за увеличаване
размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“.
Договорният защитник на подсъдимия-адв.Ю. пледира за отмяна на присъдата
на първата инстанция и постановяването на нова,с която подзащитният й да
бъде оправдан поради факта,че в производство не е установено по несъмнен
начин извършването на престъплението на конкретната дата ****г.,както и не
е установен предмета на престъплението с всичките му индивидуализиращи
белези.Оспорва дадените показания от свидетелите К. и Ш.-Х.,определени
като първични,касателно датата на извършване на престъплението
отбелязвайки,че свид.К. не е посочил с категоричност на коя дата конкретно е
намерил телефона в таксито, респ. на коя дата е предал този
телефон.Подсъдимият бил поставен в ситуацията да се защитава срещу
насложени събития и дати и по една случайност на датата, на която е
насложена ****, той е бил на работа и за това най-удочно за разследващите е
той да е приел този телефон.Изтъква на преден план нарушаване на
разпоредбите на Директива 2016/343 на Европейски парламент и Съвета на
Европа относно укрепване на някои аспекти на презумпцията за невиновност,
съгласно която лице, спрямо което има данни, че е извършил престъпление
или са насочени такива съмнения, има качеството на заподозрян.Посочва,че
въпреки липсата на такава фигура в българския процесуален кодекс,В. В. към
датата на провеждане на разпитите на свид.К. и на свид.Ш. не е бил уведомен
за тези разпити и съответно не е участвал в тях.Поради тази причина,изразява
позицията,че въззивният съдебен състав следва да прецени и да кредитира
показанията, които са събрани при това разглеждане на делото и едва тогава
да се позове на показанията, които са събрани чрез приобщаването им по реда
на чл.281,ал.4,във вр. с чл.281,ал.1,т.2 ,пр.2 от НПК още повече, че съгласно
разпоредбата на чл.281, ал.8 от НПК една осъдителна присъда не може да
почива на показания единствено и само приобщени по този ред.Защитата
прокарва тезата,че единствено факта на предаване на телефона, не налага
извод, че подсъдимият е приел този мобилен телефон и че на ****г. е
осъществил състав на длъжностно присвояване.
При условията на евентуалност пледира, ако въззивният съд не приеме тези
съображения,отново да прецени приложението на разпоредбата на чл.9, ал.2
3
от НК,независимо от високата оценка на предмета на престъплението от
вещото лице,изхождайки от поведението на подсъдимия,тъй като в момента,в
който му се е обадил полицейския служител Ч., за да го попита дали при него
има такъв телефон,В. бил оказал пълно съдействие.
Подсъдимият В. В. в личната си защита поддържа становището на защитника
си,а в последната си дума иска да бъде оправдан.
Окръжният съд,като въззивна инстанция след като съобрази становищата
на страните,дадените указания от апелативната инстанция в производството
по възобновяване и като взе предвид събраните доказателства,извърши
проверка на атакувания съдебен акт по отношение на обвинението за
престъпление по чл.201,ал.1 от НК,и съгласно разпоредбите на чл.313 и 314 от
НПК,възприема напълно дадената от районната инстанция фактическа
обстановка,с допълнението относно доказателствените
източници,установяващи датата на осъществяване на изпълнителното деяние:
Подсъдимият В. Р. В. е роден на **** г. в Б./на *** към датата на
инкриминираното деяние/, не е осъждан, със средно образование,женен
е.Постъпил в системата на МВР през 2017г., като в периода до 2020г. заемал
различни длъжности. На 11.11.2020г. със Заповед рег. №244з-2813/11.11.2020
г. на директора на ОД на МВР - Б. В. бил назначен на длъжност **** в група
„О.“, сектор „О.“ в 01 РУ при ОДМВР- Б..В типова длъжностна
характеристика са посочени изчерпателно длъжностните задължения на
подсъдимия като интерес за казуса представлява факта,че служителите от
сектора, в който бил и В. изпълнявали и постова дейност.Съответно графика и
периода се определяли съгласно ежедневна ведомост. Изпълнението на
постовата дейност,правата и задълженията на полицейските органи при
осъществяването на тази дейност са регламентирани с Инструкция №8121з-
1415/20.11.2015 г. за реда и организацията за осъществяване на дейността по
охрана на обекти по чл.14, ал.2, т.4 от ЗМВР, издадена от министъра на
вътрешните работи, Инструкция №8121з-929/02.12.2014 г. за патрулно-
постова дейност, издадена от министъра на вътрешните работи и утвърдените
от началника на 01 РУБ. указания, относно изпълнение на ППД на пост №1 за
охрана на ОДМВР- Б. и 01 РУ- Б..Съгласно чл.29, ал.1 от първо посочената
Инструкция №8121з-1415/20.11.2015 г.: Всички лица, посетили структурно
звено на МВР се вписват в книга за пропускателния режим.При посещение на
4
обекти на МВР гражданите представят документ за самоличност и обявяват
целта на посещението си /чл.34, т.1/. Съгласно Инструкция №8121з-
929/02.12.2014 г. за патрулно-постова дейност, издадена от министъра на
вътрешните работи: Резултатите от работата на наряда и полицейските органи,
изпълняващи ППД се отчитат за всяка смяна /чл.33, ал.1/. Форма на отчет на
наряда е информационна карта за дейността на наряда /чл.33, ал.2/, която се
изготвя от полицейския орган, назначен в наряд /чл.35, ал.1/. При
приключване на непосредственото изпълнение на ППД или за извършена
смяна нарядите докладват на дежурния в ОДЧ /чл.61, ал.1/. Смяната на
полицейските наряди приключва с отвод, в рамките на който докладва
резултатите от изпълнението на ППД, изготвените докладни записки и др.
документи, свързани с изпълнението на служебните задължения.
Съгласно ежедневна ведомост от **** г.,утвърдена от главен инспектор А.К. –
Началник сектор „О.“ в 01 РУ- Б., В. В. бил назначен наряд на Пост №1 при 01
РУ- Б. за времето от 07.00 часа до 19.00 часа на ****г.
Свидетел Р. Ш. – Х. на 11.03.2020г закупила мобилен телефонен апарат марка
„HUAWEI P30“, с IMEI № 867542042184666 и IMEI № 867542042197676 от
магазин „Т.“ за сумата от 899лева, съгласно приложените в ДП том I писмени
доказателства-касов бон, гаранционна карта,разписка за плащане чрез
кредитна карта,всички те надлежно приобщени от първата инстанция.
В събота срещу неделя /****г/ посетила със своя приятелка нощен клуб *** в
гр.Б.,носейки описания по-горе телефон в дамската си чанта.Тръгнала си след
полунощ като се прибрала с такси.И едва в дома си установила,че телефонът й
липсва.Не била сигурна дали тръгвайки си от дискотеката,телефонът й се
намирал в чантата,т.е дали го е забравила в таксито,респ. дали евентуално й е
бил откраднат в дискотеката.Затова изчакала в следващите дни евентуално
някой да я потърси и да й върне телефона.След като никой не се свързал с нея,
на 04.11.2021год./четвъртък/ подала жалба в 01 РУ – Б..
Прибирайки се същата вечер/неделя-****г/ от дискотека в гр.Б. и пътувайки с
такси за с.П., общ.К.,където живеел,свид.Б. К. К. намерил на задната седалка
на таксито ,с което пътувал описания по-горе телефонен апарат и го
взел.Пристигайки в дома си, извадил СИМ картата на намерения от него
телефон и поставил своята СИМ карта,с обяснението,че искал по този начин
да се свърже със собственика.Но тъй като телефонът бил заключен/имал пин
5
код/,не успял да осъществи това свое намерение.Ето защо,на следващия ден-
понеделник/****г/-не уточнява точно по кое време,но отишъл в 1-во РУ на
МВР-Б.,където на пост №1,на който дежурство осъществявал подсъдимия В.
В., предал намерения от него мобилен телефон марка и модел „Huawei P30“, с
IMEI: 867542042184666, обяснявайки му,че го е намерил в таксито ,с което
пътувал. Свид.К. уточнява единствено,че е предал телефона на полицейския
служител,намиращ се на пост №1 в 1-во РУ на МВР-Б. и тъй като разговорът е
бил изключително кратък,а полицейският служител се е намирал в
„будката“,той не може да го разпознае.За предаването на телефона не бил
съставен документ,имената на свид.К. не били записани в книгата за
пропускателния режим. Всъщност, подсъдимият приел предаденият му от
свид.Карабельон телефон и не докладвал за случилото се на дежурния по
ОДЧ.
Предвид депозираното на жалба от пострадалата Ш.-Х.,проверката на случая
се възложила на свидетеля С. Ч., който изискал справки от мобилните
оператори, за да установи ползван ли е телефона,за който била депозирана
жалба.
Съгласно приложените справки от мобилните оператори се установява
следната информация:
Телефон марка и модел „Huawei P30“, с IMEI: 867542042184666 е регистриран
в мрежата на „Теленор България“ЕАД,ползван от мобилен номер
+****,последният на В. Р. В./писмо с рег.№1716е/2022г –на ст.48 от том 1 на
ДП/.Съгласно приложения диск на ДП/том II/,приобщен от първия съд е
изготвена разпечатка,от която е видно,че ползването е осъществено от номер
+**** на 02.11.2021г.Посоченият телефонен апарат не е регистриран в
мрежата на Vivacom,но е ползван на ****г в 11.55ч от номер ****,регистриран
на Д. К.а Н./сестра на свид.К./,последният ползващ въпросния
номер.Ползването е регистрирано от клетка 153240 с адрес-К..
Установено е освен това,че телефонът е ползван от неговия собственик-свид.Р.
Ш.-Х. до 01.23ч на ****г със сим карта с мобилен номер ****,видно от
докладна записка с рег.№р-4884/11.03.2022г-стр.64 от том 1 на ДП/.
Процесният телефонен апарат е предаден с протокол за доброволно предаване
на 10.03.2022г от подсъдимия В. Р. В. на С. Ч./съставител на протокола/.
Извършен е оглед на вещественото доказателство с протокол от
6
11.04.2022г,като в този протокол изрично е отбелязано,че апаратът е без
поставена в него сим карта.Последният е без видими пукнатини и драскотини
и в добро външно състояние.Изготвен е фотоалбум на описаното вещество
доказателство/съдържащ се в том II/.
За случая било образувано дисциплинарно производство срещу В.
В.,приключило със Заповед № 244з2819/28.09.2022 г. на Директора на ОД на
МВР-Б.,с която на В. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е
прекратено служебното му правоотношение,която заповед е атакувана пред
съда и производството е висящо.
Съгласно заключението на вещото лице по изготвената на етап досъдебно
производство съдебно-оценителна експертиза-мобилен апарат марка и модел
„HUAWEI P30”, с ИМЕЙ № 867542042184666 и ИМЕЙ № 867542042197676 е
на стойност 809,00 лв. (осемстотин и девет лева) към датата на процесното
деяние.За направата на този извод вещото лице е извършило справка за
пазарните цени в търговската мрежа на мобилните
оператори-„Теленор“,“А1“,“Виваком“,“Техномаркет“ ,както и от интернет
сайтове-„OLX“,“Пазарувай бг“,“Емак бг“ и „Мобиле бг“.Същевременно е
взето предвид и друго важно обстоятелство-че цените на тези видове мобилни
телефони зависят от паметта –от гигабайтовете,от цвета и в различните
търговски обекти е различен.Вещото лице е взело предвид стойността на
закупуването на телефонния апарат,като е начислило и процент на
изхабяване.
Изложената фактическа обстановка се извежда от събрания и кредитиран
както от първата ,така и от въззивната съдебна инстанция доказателствен
материал,по-подробно посочен от въззивната истанция по отношение
конкретизация на датата на извършване на престъпното деяние,изводима от
анализа на трафичните данни,получени от мобилните оператори и
констатациите относно ползването на мобилния телефон апарат.
Относимите към решаване на делото обстоятелства са категорично
установени в хода на разследването и на съдебното следствие в първата
инстанция,както и пред настоящия въззивен съд чрез способите и по реда на
НПК. Съображенията, изложени от първоинстанционния съд относно
доказаността на посочените обстоятелства и средствата за установяването им
7
дават възможност на страните и на горната инстанция да проследи
формирането на вътрешното убеждение на районния съд по фактите,
включени в обхвата на чл. 102 от НПК. Фактическите изводи са изградени въз
основа на факти, логически правилно изведени от доказателствения материал.
При спазване на процесуалния ред за събиране, приобщаване и проверка на
доказателствата и след извършване на тяхната правилна оценка,
първоинстанционният съд е достигнал до верни изводи от фактическа
страна.Районният съд е посочил установените обстоятелства и въз основа на
кои доказателствени материали са установени.Принципно проверяваният съд
е достигнал до правилния извод относно пълното доказване на обвинението по
отношение на подсъдимия В. В. като както в присъдата,така и в мотивите към
нея е посочил датата на извършване на престъпното деяние-****г,без обаче да
е приобщил по предвидения в НПК ред всички доказателствени
източници,съдържащи конкретизация на посочената дата,а именно
показанията на свидетелите К. и Ш.-Х.,дадени на етап досъдебно
производство и поради тази причина приобщени от въззивния съд по реда на
чл.281,ал.4,във вр. с ал.1,т.2,пр.2 от НПК,в хипотезата свидетелят „не си
спомня“ и предвид липсата на дадено съгласие от страната на защитата.
Именно в тази връзка и предвид посоченото от апелативния съд в
производството по възобновяване,аналитичната дейност на първата
инстанция следва да бъде допълнена относно датата на извършване на
престъпното деяние и предвид направените възражения от страна на
защитата в настоящото производство пред въззивната инстанция.
Налице са преки доказателствени източници-показания на свидетелите Б. К. и
Р. Ш. относно датата на извършване на престъпното деяние,а именно
****г.Действително и двамата свидетели не посочват тази дата при разпита си
пред първата съдебна инстанция ,проведен на 25.10.2023г,т.е близо две години
след деянието.Но свид.Р. Ш.-Х. е категорична,че е посетила нощен клуб ***
на ****,без обаче да уточнява година като по същия начин звучаха нейните
показания и пред въззивната съдебна инстанция.Но уточнява,че няколко дни
след това е подала жалба в полицията ,надявайки се през тези дни някой да й
се обади и да върне телефонния апарат.Тази жалба е входирана с №6416 на
04.11.2021г и е приложена в том I от ДП.От своя страна, свид.К. посочи,че
принципно отива на дискотека в петък и събота,не може да уточни деня на
намирането на телефонния апарат в таксито,но твърди,че е поставил своята
8
сим карта в намерения телефон с идеята да установи собственика.Съгласно
приложените справки от мобилните оператори,които са приобщени по
надлежния ред/на осн. чл.283 от НПК/ в производството пред първата
инстанция се установява,че такива опити са правени от последния на ****г, в
11.55ч от номер ****.Телефонният апарат е бил ползван до същата дата-****г.
от неговия собственик-свид.Р. Ш.-Х. до 01.23ч на ****г със сим карта с
мобилен номер ****,видно от докладна записка с рег.№р-4884/11.03.2022г-
стр.64 от том 1 на ДП/.Лесно установим факт е,че ****г е ден неделя от
седмицата,а свид.К. твърди,че на следващия ден е предал телефона на пост
№1 в 01 РУ –Б.,поради невъзможността да премахне защитата на телефона и
да се свържи с неговия собственик.Не са необходими прекомерни усилия и
логически съждения,за да бъде направен извода,че следващият ден е ****г.Ето
защо,този състав на въззивния съд е на мнение,че посочената дата е изводима
не само като съдържаща се в приобщените пред нея по реда на чл.281,ал.4,във
вр. с ал.1,т.2,пр.2 от НПК показания на свидетелите Б. К. и Р. Ш.-Х.,но и извод
за това се прави въз основа на справките,съдържащи трафични
данни,предоставени от мобилните оператори и изготвените анализи.В
подкрепа на този извод е и справка,под формата на докладна записка с рег.№р-
4884/11.03.2022г,изготвена от С. Ч.,в която е отразено,че след анализ на
записите от диска ,предоставен от „А1“ се установява,че мобилният телефон е
ползван от пострадалата до 01.23ч на ****г/виж докладна записка -стр.64 от
том 1 на ДП /.А самият подсъдим В. е ползвал телефона,поставяйки своя сим
карта в него на 02.11.2021г,съгласно справка приложена в том 2 на
ДП.Последният е изпълнявал своите служебни задължения на пост 1 при 01
РУ-Б. за времето от 07.00ч до 19.00ч именно на ****г,като на ****г е бил в
почивка,съгласно приложена ежедневна ведомост,находяща се в том III.
С оглед на извършения анализ от въззивния съд по отношение на
доказателствените източници,въз основа на които безспорно е установима
датата на извършване на престъпното деяние/****г/ ,като видно от този
анализ тази дата е изводима не само от показанията на свидетелите К. и Ш.-
Х.,то забраната на чл.281,ал.8 от НПК е неприложима в казуса.В този смисъл
са и несъстоятелни възраженията на защитата за нарушаване на разпоредбите
на Директива 2016/343 на Европейския парламент и Съвета на Европа относно
укрепване на някои аспекти на презумпцията за невиновност, тъй като В. В. не
бил уведомен за провеждането на разпитите на свид.К. и на свид.Ш..Следва да
9
бъде отбелязано ,че съдилищата по фактите изграждат изводите си на базата
на дадените показания от двамата свидетели в съдебното производство,а
показанията на тези свидетели са прочетени от настоящия въззивен съд
единствено и само по отношение на датата на предаването от свид.К. на
телефонния апарат на подсъдимия В..Но анализирайки по-горе останалите
доказателствени източници,от които безспорно следва извод за извършване на
престъпното деяние на посочената от обвинението дата,очевидно база за такъв
извод не представляват единствено приобщените по реда на чл.281,ал.4,във
вр. с чл.281,ал.1,т.2 ,пр.2 от НПК показания на свидетелите Б. К. и Р. Ш.-Х..
В този смисъл,правилно първоинстанционният съд е дал кредит на доверие на
всички събрани в производството гласни доказателства,а именно показанията
на свидетелите Б. К. и Р. Ш.-Х.,както и писмените доказателства в
производството, установяващи длъжностното качество на подсъдимия,
изпълняваната от него длъжност на пост №1 при 1-во РУ на МВР-Б. на
****г,справките от мобилните оператори, установяващи ползването на
процесния телефонен апарат първо със сим картата ,ползвана от свид.Б. К.,а
след това/на 02.11.2021г/ и със сим картата на подсъдимия В.,изготвените
докладни записки от С. Ч. ,анализирал трафичните данни,получени от
мобилните оператори, съставения протокол за доброволно предаване на
телефона от страна на подсъдимия,установяващ,че същият се е намирал в него
фактическа власт именно до момента на предаването му на 10.03.2022г.
Тук е мястото да бъде обърнато внимание,че не могат да бъдат
кредитирани показанията на свид.С. Ч.,предвид изричната забрана на
чл.118,ал.2 от НПК,тъй като последният е извършвал действия по
разследването.Именно на свид.С. Чабанов са били възложени действията по
извършването на анализ на трафичните данни,получени от мобилните
оператори с цел установяването местонахождението на процесния телефонен
апарат.С. Ч. е изпълнил възложената му дейност и е обективирал резултатите
от нея в докладни записки, приобщени като писмени доказателства в
производството.Същевременно С. Ч. е и съставил на протокола за доброволно
предаване отразяващ, че процесният телефонен апарат е предаден от
подсъдимия по делото-В. В. на 10.03.2022г.Ето защо,С. Ч. не може да има
процесуалното качество на свидетел в производството-извършвал е действия
по разследването/анализ на трафични данни/,резултатите от които е посочил в
10
съставените от него документи, приобщени като писмени доказателства и
последното е достатъчен факт за изясняване на фактите,отразени в
съставената писмена документация.Като не е съобразил това
обстоятелство,районният съд е основал направените изводи и на показанията
на свид.С. Ч.,които поради посочените от настоящия въззивен състав
съображения следва да бъдат изключени от доказателствената маса.
Правилно първият съд се е доверил на заключението на вещото лице,
изготвило оценителната експертиза на телефонния апарат,чиято стойност е
определена изхождайки от цената на неговото закупуване/доказателствата, за
които са приложени в производството/,отчитайки периода на неговото
ползване/т.е овехтяването му/ и съобразявайки пазарната цена на същия към
процесната дата-****г,след като е проучена при всички мобилни оператори и
интернет сайтове.Тази експертиза е била приобщена след разпит на вещото
лице като нито защитника ,нито подсъдимия са оспорили дадената от вещото
лице оценка.
Посочените по-горе съображения на този въззивен състав,досежно
изключването на показанията на свид.С. Ч. от доказателствената
съвкупност,не води до промяна на извода, направен и от първия съд,че
подсъдимият В. В. е осъществил състав на престъплението длъжностно
присвояване,но деянието му следва да бъде подведено под правната
квалификация на чл.205, ал.1, т.1 във вр. с чл.201, ал.1 от НК,тъй като е
безспорно,че вещта е върната,от което следва,че по първоначалното
обвинение по основния състав по чл.201,ал.1 от НК подсъдимият следва да
бъде оправдан.В този смисъл,на **** год., в гр. Б.,ул.„В.Ч.“ № 3, в качеството
си на длъжностно лице – *****“, сектор ***** Б., назначен като наряд на Пост
№1,съгласно ежедневна ведомост от **** г. на 01 РУ на МВР – Б.,
подсъдимият В. В. е присвоил чужда движима вещ – мобилен апарат марка и
модел „HUAWEI P30”, с ИМЕЙ № 867542042184666 и ИМЕЙ №
867542042197676, на стойност 809,00 лв. /осемстотин и девет лева/,
собственост на Р. Б. Ш. – Х., с ЕГН **********, връчена в това му качество ,
като до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд
присвоената вещ е внесена.
От обективна страна са налице всички изискуеми от приложимата правна
норма елементи. В случая няма спор относно длъжностното качество на
11
субекта, произтичащо от заеманата от него длъжност съгласно нормата на
чл.93, т.1, б. „а“ от НК- *****“, сектор ***** Б.,назначен на тази длъжност на
11.11.2020г. със Заповед рег. №244з-2813/11.11.2020 г. на директора на ОД на
МВР - Б.. Предмет на длъжностното престъпление се явява мобилен апарат
марка и модел „HUAWEI P30”, с ИМЕЙ № 867542042184666 и ИМЕЙ №
867542042197676, на стойност 809,00 лв. /осемстотин и девет лева/,
собственост на пострадалата Р. Б. Ш. – Х., връчен на подсъдимия от св. К.
именно заради длъжностното му качество.Касае се за чужда движима
вещ,намерена от свид.Б. К.,която фактически е предадена на подсъдимия В. В.
като полицай,изпълняващ на ****г служебните си задължения на пост №1 при
01 РУ на ОДМВР-Б..Подсъдимият е установил и трайна фактическа власт
върху предадената му от свид.К. вещ,тъй като е останала в негово владение до
доброволното й предаване,отразено в протокол от 10.03.2022г/т.е в
продължение на повече от четири месеца/,след като е установено ползването
на телефона с поставянето на собствената му сим карта на
02.11.2021г,отразено подробно в справка от том II на ДП.Оставянето на
чуждата вещ в негово владение, всъщност представлява фактическо
разпореждане с тази вещ като едновременно с това подсъдимият В. не е
изпълнил и задълженията си по служба като полицай на пост №1- не е отразил
посещението на св.К. в дневника за посещения ,не е съставил протокол за
предаването на вещта от свид.К.,не е изготвил и докладна записка до
дежурния ОДЧ.Ето защо, изводите направени от първоинстнационния съд
относно съставомерността на деянието от обективна и субективна страна са
абсолютно правилни,споделени и от въззивната инстанция като първият съд
аргументирало е отговорил на възраженията на защитата в тази връзка.Следва
да бъде отбелязано от въззивната инстанция,че защитата развива тезата за
несъставомерност на деянието пред първия съд,излагайки тези съображения и
във въззивната жалба ,основани на факта,че предметът на престъплението е
следвало да бъде собственост на ОДМВР-Б. и тъй като е чужда собственост,то
липсва престъпление по чл.201,ал.1 от НК.Тези съображения не могат да
бъдат споделени ,тъй като предметът на престъплението безспорно е чужда
вещ,но е предадена на подсъдимия В. В. именно в качеството му на
длъжностно лице/полицай при ОДМВР-Б./.В противен случай свид.К. не би
предал намерения от него чужд телефонен апарат.Ако тази вещ беше
предадена на подсъдимия В. В.,но извън кръга на служебните му
12
правомощия,макар и последният да има длъжностното качество на
полицейски служител,то тогава би бил осъществен състава на престъплението
„обсебване“. Като не е споделил тези възражения на защитата,първият съд е
достигнал до правилния извод относно съставомерността на деянието от
обективна и субективна страна.
Районната инстанция обаче е допуснала грешка /неправилно приложение
на материалния закон/,отказвайки да приложи привилегирования състав на
чл.205,ал.1,т.1 от НК,при безспорни данни за връщане на присвоената вещ
/мобилен апарат марка и модел „HUAWEI P30”, с ИМЕЙ № 867542042184666
и ИМЕЙ № 867542042197676/.Вярно е,че вещта е била върната от подсъдимия
В. след като е било установено нейното ползване, след предоставяне на
трафични данни от мобилния оператор „Теленор България“ЕАД,но връщането
е станало напълно доброволно от страна на подсъдимия, като с оглед на
посочените съображения от първоинстанционния съд в мотивите към
присъдата,следва да бъде отбелязано,че подсъдимият принципно е могъл да
има и друго поведение-отричащо своенето и връщането на вещта с твърдение
,че не е негов автор.Ето защо,макар че в казуса са проведени оперативно-
издирвателни мероприятия,след покана,подсъдимият В. напълно доброволно
е върнал намиращата се в негова фактическа власт вещ,поради която именно
причина е бил съставен и протокол за доброволно предаване от
10.03.2022г./виж стр.56 от том I на ДП/.Отказът на първият съд да приложи
тази разпоредба не намира опора в законодателното решение,че дори вещта
може да бъде не само върната,но и заместена до приключване на съдебното
следствие в първата инстанция,което заместване може да намери израз в
заплащането на нейната равностойност.Посоченото винаги представлява акт
на доброволност от страна на виновното лице въпреки,че самото престъпно
деяние е разкрито чрез провеждането на законосъобразно разследване.
Връщането на присвоената вещ е обстоятелство,което безспорно води до
смекчаване на наказателната отговорност на извършителя,но не и в такива
граници,че да бъде приложен чл.204,б.“а“ от НК в който смисъл първият съд
аргументирано и обосновано е отхвърлил становището на защитата. Отказът
на първия съд да квалифицира извършеното длъжностно присвояване като
маловажен случай се базира на липсата на законовите
предпоставки,регламентирани в чл. 93, т.9 от НК и изхождащия от това извод
,че обществената опасност на разглежданото деяние не е по-ниска в сравнение
13
с обикновените случаи на престъплението "длъжностно присвояване".Следва
да бъде отбелязано,че деянието се квалифицира като маловажен случай
само,когато степента на обществена опасност и моралната укоримост е по-
ниска от обикновените случаи на престъпление от този вид.По-ниската степен
на обществена опасност при длъжностното присвояване се определя от
цялостната характеристика на деянието и дееца,отчитайки и стойността на
предмета на присвояването.В казуса, стойността на присвоеният телефон не е
малък размер след като надвишава минималната работна заплата за 2021г /от
650лева/.Макар и да са добри характеристичните данни за подсъдимия и
последният да се възприема като лице с ниска степен на обществена
опасност,то извършеното деяние не може да бъде охарактеризирано като
такова ,тъй като е извършено от полицейски служител,на който е възложено
по закон/ЗМВР/да се бори с престъпността.И ако свид.Б. К. е проявил
гражданско самосъзнание,връщайки чуждата вещ и отивайки на точното
място за това-полицейското управление,то самият полицейски служител не е
проявил такова,което пряко рефлектира върху престижа на институцията ,в
която работи и води до срив на общественото доверие в полицията.Дори и
само отчитайки този факт,който е достатъчно морално укорим,то
разглеждания случай не може да бъде охарактеризиран като маловажен
такъв,изхождайки от обществения отзвук за извършеното от редови
полицейски служител.Отнасяйки към този факт и продължителния период на
фактическо владение на присвоената вещ-повече от четири месеца и
тоталното неизпълнение на служебните задължения,се затвърждава
убедеността на настоящия въззивен състав за направата на този извод.
Невъзприемането на случая като маловажен ,напълно игнорира
разсъжденията на защитата пред настоящия въззивен състав относно
определянето на извършеното деяние като непрестъпно ,поради явно
незначителна степен на обществена опасност с настояване за приложението
на чл.9,ал.2 от НК.Основният критерии за оценка относно приложението на
чл.9,ал.2 НК е обществената опасност на деянието по чл.201 НК, която следва
да е значително по – ниска в сравнение с тази при обикновените случаи от
същия вид.Степента на обществена опасност следва да се определя с оглед на
конкретните обстоятелства, характеризиращи деянието и дееца, преценени в
тяхната съвкупност и взаимна връзка. Що се касае за характеристиките на
дееца-В. е млад човек-на 23 г. към датата на извършване на престъплението и
14
е с чисто съдебно минало. И не са налични данни ,които да дават негова
отрицателна характеристика до този момент.Но що се касае до конкретното
деяние, то не е с такава обществена опасност,която да е явно
незначителна.Именно поради длъжностното му качеството на полицай му е
предаден телефон от случаен гражданин,за да бъде установен неговия
собственик и да му бъде върнат.Не са удовлетворени както очакванията на
пострадалата/собственик на телефона/,така и на свид.К.,който е проявил
съвест и е върнал намерената чужда движима вещ.Съвест ,която обаче не е
била проявена от полицейският служител,който вместо да изпълни
задълженията си по служба,е присвоил чуждата вещ,поставил е своята сим
карта в телефона и въпреки,че не е успял да преодолее защитата, не е имал
поведението на случайния гражданин,а е запазил телефона, установявайки
фактическа власт върху него и връщайки го едва, когато е установено от
разследващите ползване на същия. Деянието,извършено от подсъдимия В. в
никакъв случай не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
други такива деяния.Напротив ,деяния от този род са изключения, именно
поради факта,че всеки полицейски служител и призван да се бори с
престъпността,каквито задължения им са вменени със ЗМВР.Съдът не би
могъл да приеме,че деянието на този подсъдим само формално осъществява
състава на престъплението по чл.205,ал.1,т.1,във вр. с чл.201,ал.1 НК,тъй като
неговата обществена опасност е толкова висока,колкото и на останалите
деяние от този вид.Единствено младата възраст и чистото съдебно минало на
дееца не могат да бъдат достатъчни ,за да бъде оправдано поведението му и да
бъде приета формалността на деянието му.Очевидно не такава е била волята
на законодателя при инкриминирането на конкретното деяние.Отделно от
това, в случая не е налице признание,разкаяние,критично отношение към
извършеното,което естествено не може да бъде коментирано във вреда на
подсъдимия,но предвид на събраните по делото доказателства определено
липсата на такива не е и в негова полза.
Възприемайки по-благоприятна за дееца правна квалификация на
престъпното деяние /чл.205,ал.1,т.1,във вр. счл.201,ал.1 от НК/,този въззивен
състав е на мнение,че абсолютно правилно е определена от районната
инстанция наказателната отговорност на извършителя,в който смисъл
15
протестът на прокурора се явява неоснователен.Първият съд е определил
наказание „лишаване от свобода“ в минималния предвиден от закона размер
от 3/три/ месеца,прилагайки института на условното осъждане.За да определи
този размер на наказанието е приел превес на смекчаващите над отегчаващите
вината на подсъдимия обстоятелства.Като отегчаващо такова е отчел високата
степен на обществена опасност на деянието,базирана върху стойността на
присвоената вещ, която не е незначителна, преценена с оглед минималната
работна заплата за страната към датата на деянието, това, че подсъдимия се е
възползвал от достъпа, който е имал до вещта, както и че чрез деянието,
осъществено от подсъдимия се засяга неприкосновеността на собствеността
върху движими вещи.Въззивният съд не възприема посоченото от първия съд
като основания за завишаване степента на обществена опасност,тъй като
стойността на предмета на престъплението,по-скоро е близък до размера на
една минимална работна заплата/от 650 лева към ****г/,отколкото на две
такива,а всичко останало представляват признаци от обективната страна на
самото престъпно деяние.По-скоро завишената степен на обществена
опасност на процесното деяние изхожда от моралната укоримост на същото от
гледна точка на факта,че е осъществено от лице от структурата на МВР,което
по закон е призвано да противодейства на престъпността като с
инкриминираното поведение не само се уронва престижа на полицията като
институция ,но се срива и доверието на обществеността в нея.Липсват други
отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства,каквито не са били отчетени
и от районния съд.
Смекчаващите вината на подсъдимия обстоятелства правилно са били
определени от районния съд-младата възраст/на ***/ и чисто съдебно
минало.Към тях обаче следва да бъдат отнесени освен това изтеклия вече
период от време на наказателно преследване/ повече от четири години/, като
този период е станал значителен не само поради оспорващата позиция на
подсъдимия,но и поради констатирани грешки в правораздавателната дейност
на съдилищата.Следва като смекчаващо обстоятелство да бъде отчетена и
невисоката стойност на предмета на престъплението,надхвърлящ само с 159
лева минималната работна заплата за страната към инкриминирания период.
При така обсъдените относими към отговорността на подсъдимия В.
обстоятелства,въззивният съд достигна до извод за значителен превес на
смекчаващите над отегчаващите вината на подсъдимия обстоятелства, поради
16
което определянето в минималния размер на наказанието „лишаване от
свобода“,предвиден от законодателя е абсолютно правилно решение.Правилно
е решението и на първия съд за приложението на чл.66,ал.1 от
НК.Подсъдимият е млад човек,с чисто съдебно минало,с изключение на
разглежданата проява, липсват отрицателни характеристични данни за
същия.Освен това,съдът отчете липсата на вредни последици и съдействащото
му поведение връщайки присвоената вещ.В този смисъл,съдът намира,че
целите на наказанието ще бъдат изпълнени и без да е наложително да се
прилага закона в цялата му строгост.Поради това и с оглед наличието на
изискуемите от закона предпоставки,правилно проверяваният съд е приложил
чл.66,ал.1 НК,отлагайки изпълнението на наказанието “лишаване от
свобода” за срок от 3 /три/ години.
Фактът,че настоящият състав на въззивния съд намери за необходимо да
смекчи наказателната отговорност на обжалвалия присъдата на първата
инстанция подсъдим,чрез преквалификация на деянието по привилегирования
състав на чл.205,ал.1,т.1,във вр. с чл.201,ал.1 от НК очевидно е,че намира
протеста на РП-Б. за неоснователен.С него се настоява за увеличаване размера
на наложеното с присъдата наказание „лишаване от свобода“ от 3/три/ месеца
на 1/ЕДНА/година.Това си становище прокурорът е аргументирал с
отчитането на допълнителни отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства-длъжностното му качество на полицейски орган,който по закон
е призван да противодейства на престъпността както и настъпилият
несъставомерен вредоносен резултат за МВР-отрицателното въздействие
върху авторитета на ОД на МВР-Б. като правоохранителна институция и
върху доверието на гражданите в полицейските органи.Така посоченото от
прокурора настоящият въззивен съд отчете като завишаващо степента на
обществена опасност на конкретното деяние,отчитайки го като отегчаващо
вината на подсъдимия обстоятелство,но последното не е основание за
увеличаване размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“.Още
повече,че при извършената от настоящата инстанция преценка на отегчаващи
и смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства,стигайки до извод за
значителен превес на последните,мотивирането на явна несправедливост на
наложеното наказание от прокурора се явява неоснователно,поради което
протестът не може да бъде уважен.
17
Правилно първата съдебна инстанция на основание чл.189 от НПК е
присъдила в тежест на признатия за виновен подсъдим сторените по делото
разноски,но е допуснала грешка относно разноските,които следва да бъдат
заплатени по сметка на районния съд,като същите са били определени в
размер на 50лева/изплатено възнаграждение на вещото лице за изслушване в
съдебно заседание/,като не са били присъдени разноските,изплатени на
свид.Б. К. в размер на 47.98лева/стр.37 от производството пред I инстанция/,в
който смисъл присъдата следва да бъде изменена в насока увеличаване
размера на направените по делото разноски/общ размер от
97.98лева/.Същевременно, подсъдимият следва да бъде осъден да заплати и
разноските направени пред въззивната инстанция по сметка на ОС-Б. в размер
на 54.57лева/петдесет и четири лева и петдесет и седем стотинки/,
представляващи изплатени пътни разноски на свид.Б. К., както и 5 лв за
издадения служебно изпълнителен лист,в случай на неплащане на същите.
По изложените съображения и на основание чл.334,т.2 и т.6 ,вр. с чл.337, ал.1,
т.2, пр.3 от НПК Окръжният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 77/27.11.2023 год., постановена по НОХД № 798/2023
год. на Районен съд - Б. като преквалифицира извършеното от подсъдимия В.
Р. В. като престъпление по чл.205, ал.1, т.1 във връзка с чл.201, ал.1 от НК и го
оправдава по първоначалното обвинение по чл.201, ал.1 от НК.
ИЗМЕНЯ същата присъда и по отношение на разноските като увеличава
размера на същите, присъдени за съдебното производство по сметка на РС-Б.
на 97.98лева/деветдесет и седем лева и деветдесет и осем стотинки/.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
ОСЪЖДА подсъдимия В. Р. В.,с ЕГН:**********,от гр.Б.,ул.“К.“ ****, да
заплати направените по делото разноски пред въззивния съд по сметка на ОС-
Б. в размер на 54.57лева/петдесет и четири лева и петдесет и седем
стотинки/,както и 5 лв за издадения служебно изпълнителен лист.
18
Решението е окончателно.
За решението да бъде съобщено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19