РЕШЕНИЕ
№ 503
гр. Варна , 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на девети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20203100502784 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба,
подадена от М. Г. А., действащ чрез особен представител адв.А.П., срещу решение
№376/09.12.19г., постановено по гр.д. №1195/18г. на РС-Провадия, с което е прието
за установено в отношенията между страните ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД,
ЕИК *********, и М. Г. А. от с.Кривня, че М. Г. А. дължи следните парични
вземания, за които по ч.гр.д.№715/18г. по описа на ПРС в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение №477/12.06.18г.: 1159,18лв, представляваща
главница по договор за потр.кредит №**********/08.08.17г.; законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на настоящото заявление в съда –
08.06.18г. до оконч.погасяване на дълга; 30лв, представляваща такса за
извънсъдебно събиране на вземане за периода от 06.10.17г. до 03.01.18г.; 13лв,
представляваща законова лихва за забава от 06.10.17г. до 03.01.18г.
В жалбата въззивникът е навел твърденията, че решението е частично
недопустимо, неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствените
правила. Счита съдебният акт за недопустим в частта за присъдените суми от 13лв.
и 30лв., предвид направен отказ от страна на ищеца за едната от тях и липсата на
искане за присъждане на другата. Твърди, че още с отговора на исковата молба са
1
оспорени факта на сключването на договора, усвояването на главницата,
ползването на пакет от допълн.услуги, размера на месеч.вноски и условията за
предср.изискуемост, както и е направено възражение за неравноправност на
клаузите на договора и ОУ касателно предср.изискуемост, лихвите и
предоставянето на допълн.услуги. Сочи, че е предприето оспорване и на
представените към исковата молба договор за потр.кредит, споразумение от
08.08.17г., погас.план и общи условия, считайки същите за неистински като
неподписани от ответника. Счита, че РС не е съобразил, че договорът не отговаря
на всички изисквания на чл.11 ЗПК, поради което и бил недействителен. Счита, че
неправилно първоинст.съд не е изключил от доказателствата по делото оспорените
документи, след като ищецът не е изпълнил задължението си да представи
оригиналите в дадения от съда срок. Твърди, че съдът не е обсъдил и
възраженията на страната относно претенцията за възнаграждение за закупен
допълн.пакет от услуги, обосноваващи неговата нищожност. Моли да бъде
отменено решението и да бъде отхвърлен иска.
В срока за отговор на депозираната въззивна жалба от възз.страна
ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, е постъпил отговор, с който
счита жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде
потвърдено.
Към настоящото производство е присъединена за разглеждане и
постъпила частна жалба, подадена от М. Г. А., действащ чрез особен представител
адв.А.П., срещу определение №681/05.08.20г., постановено по гр.д. №1195/18г. на
ПРС, с което е оставена без уважение молбата на М. Г. А. за изменение на
решение №376/09.12.19г., постановено по гр.д. № 1195/18г. на ПРС в частта за
разноските, обективирано във възз.жалба вх.№93/08.01.20г. по описа на съда. В нея
са наведени твърдения за неправилност на постановения акт. Счита, че съдът не е
съобразил разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК като неправилно е определил размера
на ю.к.възнаграждение, без да отчете минимално предвидения размер и
действителната и правна сложност на делото. Моли да се отмени обжалваното
определение.
В срока за отговор на депозираната частна жалба от ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, е постъпил отговор, с който счита жалбата за
неоснователна и моли обжалваното определение да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Производството пред ПРС е образувано по предявен от ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, против М. Г. А., иск с правно основание
чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 ГПК за приемане за установено, че М. Г. А. дължи на
ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, сумата от 1159,18лв, представляваща
задължение по договор за потребителски кредит № **********, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
2
08.06.2018г. до окончателното изплащане, за която е издадена заповед
№477/12.06.2018год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№715/2018год. на ПРС.
В исковата молба поддържа, че с договор за потребителски кредит №
**********, сключен между страните на 08.08.17г., на ответника е предоставен
паричен кредит в размер на 500лв, за срок от 11 месеца, при ГЛП 41,17%, както и е
закупен пакет от допълн.услуги на стойност 550,44лв. Излага, че договорът бил
сключен при Общи условия, подписани и приети без забележки от
кредитополучателя, и същите са неразделна част от договора. Сочи, че в
изпълнение на задълженията си е превел по сметка на ответника сумата по кредита
от 500лв. Излага, че поради неизпълнение на договорните задължения от страна на
ответника съгласно договорката в т.12.3 от ОУ договорът бил прекратен
автоматично от страна на ищеца и била обявена неговата предсрочна изискуемост,
за което било изпратено уведом.писмо. Сочи, че ищецът се е снабдил със Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Ответникът М. Г. А., действащ чрез особен представител адв.А.П., в
срока по чл.131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска
по основание и размер. Оспорва уведомлението за обявената предсрочна
изискуемост на кредита да е достигнало до ответника преди подаване на
заявлението. Оспорва договора за кредит, погас.план и ОУ, както и споразумение за
предоставяне на пакет от допълн.услуги да са подписани от ответника. Счита, че
договора не съответства на изискванията на чл.11 от ЗПК, в частност не било
посочено датата и мястото на сключването, липсата на начин на формиране на
месечната вноска водела до неяснота на подлежащата на връщане сума. Счита за
неравноправни клаузите от договора касателно ГПР, който размер противоречал на
добрите нрави, и закупения пакет допълн.услуги.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от
надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В
рамките на тази проверка настоящият състав намира предявения иск с правно
основание чл. 415 във вр. с чл.422 ГПК за процесуално допустим, поради което и
дължи произнасяне по същество на спора.
3
Видно от заявлението за издаване на заповед за изпълнение
процесното вземане, което се претендира от длъжника – ответник на основание
твърдяна предсрочна изискуемост на кредита е конкретизирано като главница. Едва
в хода на въззивното производство по реда на чл.129, ал.2 от ГПК е уточнено от
ищеца, че претенцията включва както главница /500лв/, така и дължимо договорно
възнаграждение /108,74лв/ и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги /550,44лв/. В случая се касае за различни вземания, всяко от които следва да
бъде посочено отделно и надлежно индивидуализирано (по основание, размер и
падеж). Установителният иск, предявен по реда на чл.422, ал. 1 ГПК, е обусловен от
издадената заповед за изпълнение, поради което предметът на делото е обвързан
от основанието и размера на вземането, заявени в заповедното производство.
Доколкото в заповедта за изпълнение съдът не е присъдил вземания за договорно
възнаграждение в размер на 108,74лв и възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги от 550,44лв, то предявяването с исковата молба на
установит.иск за такива вземания се явява недопустимо. Ето защо решението на
ПРС в частта, в която е присъдена главница за разликата над 500лв следва да бъде
обезсилено.
Що се касае до уважената с първоинстанционното решение претенция
за заплащане на 30лв –такса за извънсъдебно събиране и 13лв – законна лихва от
06.10.17г. до 03.01.18г., съдът съобрази, че подобни претенции не са заявявани от
ищеца с исковата молба. При липсата на подобно искане от страна на ищеца,
първоинстанционното решение в частта, в която са присъдени тези суми се явява
постановено по непредявен иск, поради което и в тази част решението също
подлежи на обезсилване.
Предвид установената недопустимост на производството в
горепосочените му части всички доводи, наведени във въззивната жалба, касаещи
тези вземания са извън предмета на настоящото производство и не следва да бъдат
обсъждани.
Съобразно оплакванията в жалбата спорен по делото се явява факта
на сключен между страните договор за потр.кредит. Във връзка с предприетото с
отговора на исковата молба оспорване на автентичността на представения договор
за потр.кредит от 08.08.17г. пред настоящата инстанция е събрана съдебно-
графол.експертиза, от заключението на която се установява, че подписите от името
на М. Г. А. в договора за потр.кредит и общите условия към него, стандартен
европ.формуляр от 08.08.17г., допълн.преддоговорна информация от 08.08.17г.,
искане за отпускане на кредит и погас.план са изпълнени от М.А., като ръкописните
текстове „М. Г. А.“ в тях, там, където са положени в графите „клиент“ не са
изпълнени от М.А.. След като по несъмнен начин се установи, че подписите,
положени върху тези документи, са изпълнени от ответника, съдът намира
4
оспорването на авторството на документите за недоказано. Обстоятелството, че
ръкописното изписване на имената в тях не е изпълнено от последния не променя
този извод, доколкото безспорно същите са подписани от ответника. Ето защо
следва да се приеме, че страните по делото са валидно обвързани от договор за
потребителски кредит №********** от 08.08.17г.
Съгласно клаузите на договора на кредитополучателя М.Галев е бил
предоставен потребителски кредит за срок от 11 месеца, срещу насрещното
задължение на заемателя да върне заетата сума на месечни вноски по погасителен
план, всяка в размер на 55,34 лева. Неразделна част от договора са ОУ към него,
приети без забележки от кредитополучателя, съгласно които / чл.12.3 и 12.4/ в
случай на допусната забава в плащането на една месечна вноска с повече от 30
календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора за кредит и
обявяване на неговата предсрочна изискуемост. Доколкото наведените от
отв.страна възражения за недействителност на договора поради противоречието му
с чл.11 от ЗПК, съотв. за наличието на неравноправни клаузи по см. на чл.143 ЗПК,
са от значение за дължимостта на акцесорните вземания по кредита, каквито не са
предмет на настоящото производство, то същите се явяват ирелевантни. Следва да
се има предвид, че дори и договорът за кредит да бъде обявен за недействителен,
поради неспазване на изискванията на ЗПК, то съгласно чл.23 от с.з. потребителят
връща само чистата стойност на кредита, до каквато претенция всъщност се свежда
настоящия иск.
По делото липсват доказателства да е налице обявена от кредитора
предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Независимо от това не е спорно обстоятелството, че към настоящия
момент е настъпил крайният падеж на договора – 05.08.18г. Последният факт от
своя страна обуславя настъпилата изискуемост на вземането за главница по
договора за кредит.
Ответникът нито твърди, нито ангажира доказателства за извършени
плащания по кредита, поради което и предявеният иск за главница се явява
основателен в заявения размер от 500лв. Решението на ПРС в тази част следва да
бъде потвърдено.
Що се касае до присъединената за разглеждане в производството
частна жалба, подадена от М. Г. А., действащ чрез особен представител адв.А.П.,
срещу определение №681/05.08.20г., постановено по гр.д. №1195/18г. на ПРС, с
което е оставена без уважение молбата на М. Г. А. за изменение на решение
№376/09.12.19г., постановено по гр.д. № 1195/18г. на ПРС в частта за разноските,
съдът съобрази следното: Съгласно чл.78, ал.8 ГПК в хипотезата на благоприятен
за страната- юридическо лице изход на спора, при поискване в нейна полза се
5
присъжда като разноски адвокатско възнаграждение, ако страната е
представлявана от юрисконсулт. Доколкото размерът на дължимото
възнаграждение в този случай се определя от съда, то не може да се приеме за
преклудирано направеното възражение за прекомерност. Отчитайки
обстоятелството, че производството не се отличава с фактическа и правна
сложност, съдът намира, че определеният размер на юрисконсултско
възнаграждение от 300 лв. за производството пред ПРС е прекомерен и следва да
бъде намален на 150 лв., а дължимото такова за заповедното производство се
определя в размер на 50лв, какъвто е и размера, присъден със заповедта за
изпълнение. При така изложеното обжалваното определение №681/05.08.20г.,
постановено по гр.д.№1195/18г. на ПРС като неправилно следва да бъде отменено.
Отговорността за разноските, дължими на страните следва да се
определи с настоящият съдебен акт при съобразяване на разрешението на правния
спор, дадено с него.
С оглед разясненията, дадени в т.12 на Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, отговорността за разноските
по издаване на заповедта за изпълнение следва да се разпредели от съда в
исковото производство, или с решението си по установ.иск съдът дължи
произнасяне по дължимостта на разноските за заповедното производство. Предвид
установения размер на вземането, съдът намира, че дължимите в заповедното
производство разноски са в размер на 31,19лева.
Съобразно уважената част от предявеният иск дължимите на ищеца
разноски по съразмерност на уважената част на иска за първа инстанция са в
размер на 204,88лв, вкл. д.т., възнаграждение за особен представител и
ю.к.възнаграждение.
С оглед изхода от спора пред въззивния съд и направеното искане
разноски за въззивното производство се следват на възз.страна ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ ЕООД. Доколкото възз.страна е защитавана от юрисконсулт, то
следващото се възнаграждение на осн. чл.78, ал.8 ГПК за настоящата инстанция се
определя на осн. чл.25 от НЗПП в размер на 100лв. Ето защо на възз.страна следва
да се присъдят разноски в размер на 124,77лв, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Във връзка с факта, че въззивната жалба е подадена от особен
представител, респективно, че не е внесена дължимата ДТ за производството, то с
оглед изхода на спора в тежест на въззивника следва да се възложи дължимата
държ.такса, възлизаща на 25лв.
Воден от горното, съдът
6
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №376/09.12.2019г. на Районен съд Провадия,
постановено по гр.д.№1195/2018г. на ПРС, В ЧАСТТА, с която е прието за
установено в отношенията между страните ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК
*********, и М. Г. А., ЕГН **********, с адрес с.Кривня, общ.Провадия, че М. Г. А.
дължи на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД следните суми : сумата от 659,18лв,
съставляваща горницата над 500лв до 1159,18лв, представляваща главница по
договор за потр.кредит №**********/08.08.17г., ведно със законната лихва върху
нея, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 08.06.18г. до
оконч.погасяване; сумата от 30лв, представляваща такса за извънсъдебно
събиране на вземане за периода от 06.10.17г. до 03.01.18г. и сумата от 13лв,
представляваща законова лихва за забава от 06.10.17г. до 03.01.18г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №376/09.12.2019г. на Районен съд
Провадия, постановено по гр.д.№1195/2018г. на ПРС, В ЧАСТТА, с която е прието
за установено в отношенията между страните ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД,
ЕИК *********, и М. Г. А., ЕГН **********, с адрес с.Кривня, общ.Провадия, че М. Г. А.
дължи на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД сумата от 500лв, представляваща
главница по договор за потр.кредит №**********/08.08.17г., ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
08.06.18г. до оконч.погасяване, за която е издадена заповед №477/12.06.2018год. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№715/2018год. на
ПРС.
ОТМЕНЯ решение №376/09.12.2019г. на Районен съд Провадия,
постановено по гр.д.№1195/2018г. на ПРС, В ЧАСТТА, в която са присъдени
разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК, КАКТО и определение №681/05.08.20г.,
постановено по гр.д. №1195/18г. на ПРС, като вместо тях ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М. Г. А. , ЕГН **********, с адрес с.Кривня, общ.Провадия, ДА
ЗАПЛАТИ на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул.България №49, бл.53 Е, вх.В, сумата от
31,19лева, представляваща направените в заповедното производство разноски, сумата от
204,88лв, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за първа
инстанция, както и сумата от 124,77лв, представляваща разноски за въззивна
инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М. Г. А., ЕГН **********, с адрес с.Кривня, общ.Провадия, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Варненски окръжен съд СУМАТА от 25лв , представляваща
дължимата по делото държавна такса.
7
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгл. чл.280, ал.3
ГПК.
Председател:_______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8