Р Е Ш Е Н И Е
№ 211
гр.Горна
Оряховица, 10.05.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Горнооряховският районен съд, втори състав, в публично
заседание на тридесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Еманоел Вардаров
при секретаря М.Къцаркова и в присъствието на прокурора
………….........., като разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№234/2018г.
по описа на Горнооряховския районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Трудов спор. Обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ; чл.344
ал.1 т.2 от КТ; чл.344 ал.1 т.3
ввр. чл.225 ал.1, ал.2 от КТ и
чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът И.К.К.(чрез
адв.Л.П. от ВТАК), твърди в исковата си
молба, че с ответника бил в трудово правоотношение, като работел на длъжността
„....“, като полагал труда си в Поделение за товарни превози Г.Оряховица
Локомотивно депо Русе при „БДЖ-Товарни
превози”ЕООД. Със Заповед№ЛС-37/23.11.2017г. на Директора на ПТП
Г.Оряховица, на основание чл.188 т.3 от КТ, му било наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“. Ищецът твърди, че не бил извършил описаните Заповед№ЛС-37/23.11.2017г. на Директора на
ПТП Г.Оряховица нарушения на трудовата дисциплина. Работодателят бил приел, че: -на 02.10.2017г., по време на
работа, в гара Каспичан ищецът бил извършил неразрешено спиране на влак№48121 и
бил престоял 7-8 минути, вместо да потегли до предна дистанция, съгласно
изискванията на чл.275 ал.1 от Наредба № 58. В резултат на това влак№90922
пристигнал в гара Самуил със закъснение от 50мин., което довело до закъснение
от 47мин. на влак№90731 - нарушение на задълженията по длъжностна
характеристика, на чл.250 т.3 от ПДВМРЖПТ, на чл.24 б.А от ИРМЛПМЛ в
„БДЖ-Товарни превози“ЕООД, на ИТПС505/2013г., на чл.11 ал.1 б.А от ИРЛБНЕ. Изложеното обосновавало да се приеме, че И.К.К. допуснал неизпълнение на трудовите си
задължения по чл.126 т.4, т.5, т.10, т.13 от КТ, което било нарушение на
трудовата дисциплина по чл.187 т.3 предл.I, II
и т.10 от КТ. Работодателят приел, че И.К.К. се държал грубо и арогантно
с Ръководител движение първо лице Г.С.А., което било нарушение на чл.39 ал.1
т.30 от ПВТР на ПТП Г.Оряховица, както и т.1, т.7 от Правила за етично
поведение. Описаното налагало извод за нарушение на трудовата дисциплина по
чл.190 т.4 предл.I от КТ и чл.187 т.8 предл.II и т.10 от КТ. Твърди се, че на 02.10.2017г. извършил спиране на
влак№48121 за секунди, което спиране
било извършено по всички правила, установени в системата на БДЖ. Твърдението,
че съм престоял с влак № 48121 7-8 мин. не отговаря на истината. В ежедневния
доклад на оперативното ръководство на ПТП Г.Оряховица за 02.10.2017г. не бил
включен този случай, както и не била
направена и разшифровка на скоростомерната лента на локомотива. Цитираният в
заповедта като закъснял, влак№90922 вече бил закъснял от разписанието си и това
му закъснение не се дължало на действие/бездействие от страна на ищеца, а по вина на ДП“НКЖИ“ - УДВГД. При
осъществяване на дисциплинарното производство, ако е имало реално такова по
случая, същото не е проведено законосъобразно, задълбочено и изводът му не е
обоснован. Извършено е едно едностранчиво и удобно за тезата на Работодателя
нагласяне на нещо, което е наречено „факти“, без да се извърши истинско
разследване и разпитат очевидци на случилото се. Счита, че са
отразените факти и обстоятелства били изопачени или неверни, като не
били взети обяснения от лок.бригада -
нова смяна(лок.машинист С. Б. и пом.лок.машинист С. С. от Екипировъчен
пункт-Каспичан при ПТП-Г.Оряховица). На практика, нито на пети коловоз, нито на
четвърти свободен коловоз нямало дежурен
ръководител да посрещне влака съгласно чл.397 ал.2, ал.7, ал.8 от Наредба№58 и
поради това Ст.С. му подал сигнал „стоп“ и
извикал „спри, за да могат да се качат и смяната да стане по-бързо“.
Счита, че според правилата в БДЖ, лок.машинист е длъжен да реагира своевременно
на подаден такъв сигнал от който и да било служител, който е в момента на смяна
за предотвратяване на някакъв инцидент. Това не било нарушение, а технологично
спиране, поради невъзможност толкова бързо да премине спирачния ефект. В
процесната заповед не било посочено времето и мястото на извършеното нарушение.
Ако било описано времето, то щяло да установи, че влак№90922 по разписание би
следвало да е заминал още в 14h30min. По вина на УДВГД Г.Оряховица закъснява с
около 130мин. Eдва месец по-късно се появяват твърдения за причинено от ищеца
закъснение на влак№90922 на 02.10.2017г. След уволнението било
установено, че е било променено
разписанието на влак№90922 за 02.10.2017г., поради обстоятелството, че
ДП“НКЖИ" отваряло прозорец за ремонт на прилежащото междугарие
Плиска-Каспичан. Там, в съответствие с Наредба№58 имало поставено намаление на
максимално допустимата скорост на движение на влаковете - 25кm/h. Влак№90922 изведнъж бил спрян в гара
Плиска и бил прегариран зад работен влак на ДП“НКЖИ“, за да бъде надминат от влак№90104, идващ от
гара Каспичан, който бил приоритетен по важност. Некоректно било записано в
заповедта, че там правил среща с друг влак и е изгубил трасе, което всъщност
изгубил още в гара Каспичан. Влак№48120 се е движил с около 180мин. закъснение
още преди да е влязъл в гара Каспичан, където е трябвало да пристигне в
13h40min. мин вместо фактически около 16h45min. Този влак бил могъл да бъде
приет на някой свободен коловоз, вместо да чака да бъде освободен седми
коловоз, на който се намирал вече закъснелия по вина на УДВГД влак№90922 и да
бъде прибавено още закъснение от 5-6мин. към 180минутното закъснение по вина на
УДВГД. Oтрича да се е държал грубо и арогантно с Ръководител-движение първо
лице Г.А., а напротив такова било поведението на А.(още при навлизането в гара
Каспичан с локомотива). Твърди се, че не можал да установи на какво се дължи
нерегламентираното закъснение с 35мин. по вина на УДВГД, за което не му била
предоставена корекция на редовното разписание и така излизал извън
разписанието. При влизането в гара Каспичан нямало дежурен ръководител, в противоречие с правилата. Ищецът счита, че
в случая не е налице „злоупотреба с доверието“, както и „уронване на доброто име“. Производството
било проведено едностранчиво и при пренебрегване на налични, оневиняващи ме
доказателства. Заповедта била необоснована и немотивирана, а и не съдържала задължителни реквизити съгласно
чл.195 ал.1 от КТ(сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с
обективните и субективните му признаци, кога е извършено нарушението, вида на
наказанието и правното му основание). Моли съда да постанови решение, с което:
- да се признае уволнението за незаконно
и да се отмени Заповед№ЛС-37/23.11.2017г., на Директора на ПТП Г.Оряховица; -да
бъде възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност „....“ в Локомотивно депо Русе при ПТП Г.Оряховица; -да
бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение за времето, през което е
останал без работа за периода: 27.11.2017г.-27.05.2018г. в размер на 8363.16лв., представляваща обезщетение по смисъла
на чл.225 ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
предявяване на настоящата искова молба в съда, до окончателното и изплащане.
Претендира направените по делото
разноски.
Ответникът „БДЖ-Товарни превози”ЕООД – Поделение за товарни превози
Г.Оряховица с ЕИК:1754038560088(чрез Гл.юрисконсулт Я.Л.) оспорва предявените
искове. Твърди
се, че дисциплинарната отговорност на ищеца била ангажирана по повод конкретни
нарушения па трудовата дисциплина, допуснати по време на работната смяна на
02.10.2017г.. при управлението на влак№48121. Според пътните листи на локомотив№44-164(управляван от ищеца К.) и
локомотив№45-200(управляван от машинист М.) влак№48121 потеглил от гара Ветово
в 13h50min. преминал е през гарите Самуил и Плиска и пристигнал в гара Каспичан
в 16h36min. по разшифровка иа скоростомерната лента. С
телеграма№27/03.10.2017г. на ДП“НКЖИ“ за нередностите от дата 02.10.2017г.
работодателят бил уведомен, че влак№48121 при влизане в гара Каспичан е спрял
във входните стрелки, без да открие задна дистанция. Впоследствие, във връзка с
описания случаи, работодателят е получил писмо с per.№11-00-5159/05.10.2017г.
на Зам. директор УДВГД Г.Оряховица към ДП „НКЖИ” с приложени към него Доклад
per.№ 93-АГ-4437/04.10.2017г. на Началник гара Каспичан и Рапорт на Г.А.-Ръководител
движение в гара Каспичан, с които е уведомен за нарушения на трудовата
дисциплина от работник на ПТП Г.Оряховица, а от Доклад
per.№11-00-5159/06.10.2017г. на експерт „ЕЛ“ в ЛД Русе се е изяснило, че
лицето, допуснало нарушенията е машинистът И.К.К.. Въз основа на така
изяснените факти работодателят образувал дисциплинарно производство срещу
ищеца, изисквайки писменото му обяснение, и го е санкционирал за това. че на
дата 02.10.2017г. при приемане на влак№48121 на пети коловоз в гара Каспичан
ищецът е извършил неразрешено спиране на влака, заемайки входните стрелки на
гарата, в нарушение на разпоредбата на чл.275 ал.1 от Наредба№58/02.08.2006г.
за Правилата за техническата експлоатации, движението па влаковете н
сигнализацията в железопътния транспорт, която го задължава да установи влака
пред изходния светофор на коловоза. Неспазването на правилата за движение на
влаковете, съгласно изложеното в заповедта за наказание, е нарушение на
задължението по длъжностни характеристика: „да изпълнява стриктни разпоредбите
на Наредба№58/02.08.2006г.“, нарушение на чл.250 т.3 от Правила за движението
на влаковете и маневрената работа в железопътния транспорт“, на чл.24 б.А от Инструкция
за работата на машинисти, локомотивни и помощник-машинисти локомотивни в
„БДЖ-Товарни превози“ЕООД“(ИТПС505/2013г.), на чл.11 ал.1 б.А от Инструкция за
работа на локомотивната бригада при нормална експлоатация, квалифицирано от
работодателя като неизпълнение на трудовите задължения по чл.126 т.4, т.5,
т.10, т.13 от КТ, осъществяващо съставите на дисциплинарните нарушения по
чл.187 т.3, предл.I,II, т.10 от КТ.
Твърди се, че след изтеглянето на влак№48121 до изходния светофор/предна
дистанция/, за което се е наложило п даването на устно разпореждане от
„Ръководител движение, първо лице“, ищецът се върнал в гарата, нахлул в
служебното помещение на Ръководител движение и се е държал грубо и арогантно е
„Ръководител движение, първо лице“ Г.С.А., позволявайки си на висок тон да го
обижда с неприлични думи и фрази(псувни) и посегнал да го удари с
ръка(свидетели на това били „Ръководител движение, второ лице“ Г. Й.Г. и
„Ръководител движение, ръководител смяна“ на превозвача - Н.Н.). Тези действия
според мотивите на работодателя в заповедта за наказание представляват
нарушение на чл.39 ал.1 т.30 от Правилника за вътрешния трудов ред на ПТП
Г.Оряховица, както и на т.1, т.7 от Глава II на „Правила за етично
поведение" и съответно неизпълнение на трудовите задължения по чл.126 т.9,
т.10 от КТ(да бъде лоялен към работодателя, като не злоупотребява е неговото
доверие и да пази доброто име на предприятието,
спазва вътрешните правила, приети в предприятието...“, което осъществявало
нарушенията на трудовата дисциплина по чл.190 ал.1 т.4 предл.I от КТ(злоупотреба с доверието на
работодателя) и чл.187 т.8 предл.II и т.10 от КТ(уронване на доброто име
на предприятието”; “неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в
правилника за вътрешния трудов ред”). Създадената от ищеца конфликта ситуация
накърнява авторитета на работодателя, поставяйки го в изключително
неблагоприятна светлина пред съответните служители от железопътната
инфраструктура, поради факта, че работник на превозвача, по повод изпълнението
на трудовите си задължения, си е позволил неправомерни действия, насочени към
лице. ръководещо движението на влаковете в съответната гара, които не са
съобразени е изискванията за елементарно възпитание, с етичните норми на поведение
и предизвикват преди всичко възмущение. По повод закъснението на влак№90922
следвало да се съобрази информацията от писмо per.№28-00Р1-848/09.02.2018г. на
Директор УДВГД Г.Оряховица, с приложената към него телеграма№202/12.09.2017г.
на Генералния директор на ДП“НКЖИ“, с която е коригирано разписанието на
влак№90922, влак№90731 и влак№48121 за 02.10.2017г. Съгласно коригираното
разписание влак№90922 трябвало да потегли от гара Каспичан за гара Плиска в
16h35min. след пристигането в гарата на влак№48121, идващ от гара Плиска.
Поради факта, че ищецът е спрял влак№48121, без да открие задна дистанция,
междугарието Плиска-Каспичан не е било свободно и се е наложило да се изчаква
изтеглянето на влак№48121 до предна дистанция на пети коловоз, за да се разреши
заминаването на влак№90922. По гази причина влакът е заминал за гара Плиска в
16h42min. съгласно Пътен лист№I-3028/02.10.2017г. на локомотив№44-103, kато е
отбелязано пристигането му в гара Плиска в 16h53min. вместо в 16h44min. по
разписанието му. Следва престой в гарата до 17h33min. за изчакване на
пътнически влак№90104. които пристигнал в 17h10min. съгласно разшифровка на
скоростомерна лента и е потеглил от гара Плиска в 17h11min. с предимство на
основание чл.204 ал.3 от Наредба№58/02.08.2006г. Tвърди се, че до пристигането му в гара Хитрино влак№90922
не можел да замине от гара Плиска за гара Хитрино, защото междугарието
Плиска-Хитрино било заето от пътническия влак и съгласно чл.266 ал.1 от
Наредба№58/02.08.2006г. и чл.145 от ПДВ и МР в жп транспорт дежурният
ръководител движение в гара Хитрино не можел да даде съгласие за приемането му
от гара Плиска. Едва след пристигането на пътнически влак№90104 в гара Хитрино
е било възможно чрез системата за полуавтоматична блокировка/ПАБ/ да се
освободи междугарието и да се даде сигнал „Съгласие“ за движението на
влак№90922, при спазване реда, описан в чл.138 и следващите от ПДВ и МР в жп
транспорт. Според пътен лист№I- 3028/02.10.2017г. влак№90922 е пристигнал в
гара Самуил в 18h12min. а по разписанието му часът на пристигане е 17h23min. В
гара Самуил локомотив№44-103 от влак№90922 е използван за обслужване на
влак№90731. Последният влак е престоявал в гара Самуил за изчакване на
локомотива и е потеглил от гарата в 18h20min. вместо в 17h34min. по
коригираното разписание. Данните за закъснения на влакове се потвърждавали от
справката в писмо per.№28-00Р1-848/09.02.2018г. на Директор УДВГД Г.Оряховица. Закъснението на влак№90922 и влак№90731 били само част
от обстоятелствата, послужили като основание за налагаме на най-тежкото
дисциплинарно наказание. Твърди се, че спирането на влак№48121 няма как да е
било извършено по всички правила, след като не било спазено общото правило на
чл.275 ал.1 от Наредба№58/02.08.2006г. за установяване на влака пред изходния
светофор на коловоза/предна дистанция/ и предвид голямата дължина на влака(в
състав от 25 вагона). Оспорва твърдението, че влак№48121 бил спрян за няколко
секунди, което противоречало на обяснението на пом.машиниста Ю.Б. за 4-5мин.
престой. Сигналът за спиране на влака на определено място от гаровия коловоз е ръчен(по чл.397 т.7 б.А от
Наредба№58/02.08.2006г.) и се подава със заповедния диск от дежурния
ръководител движение(чл.396 ал.2 от Наредба№58/02.08.2006г.), а не от „който и
да било служител“. Цитираните разпоредби са повелителни, поради което ищецът е
бил длъжен да не се съобразява е подадения устен сигнал „Спри“(непредвиден в
цитираната наредба). Невъзможно било влак№90922 да закъснее със 130мин. при
положение, че началната му гара по разписание е Каспичан(същият влак
следвало да замине за гара Плиска
непосредствено след пристигането на влака на ищеца от същата гара). Съгласно
чл.276 ал. 1 от Наредба№58/02.08.2006г. влаковете се приемат на коловози,
предварително определени с плана за приемане на влаковете, който може да бъде
изменен по преценка на дежурния ръководител движение. След като управляваният
от ищеца влак№48121 се е приемал на пети коловоз, той е бил длъжен да го
установи съгласно правилата, за да не се препятства движението на влак№90922 и отварянето
на входен сигнал откъм гара Провадия за приемане на влак№48120. Моли съда да
отхвърли предявените искове. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно
разпоредбите на ГПК, приема за установено следното:
Страните в настоящото производство
не спорят факта, че са били в трудово правоотношение, възникнало въз основа на
сключен между ищеца и ответника трудов договор,
като
И.К.К. работел на длъжността „....“, като полагал труда си в Поделение за
товарни превози Г.Оряховица Локомотивно депо Русе при „БДЖ-Товарни превози”ЕООД.
Безспорно е по делото, че на 02.10.2017г.
ищецът К. в качеството на „....“ с локомотив№44-164 обслужвал влак№48121 в участъка от гара Ветово до гара Каспичан. При навлизане на влак№48121 на пети коловоз в
гара Каспичан, помощник локомотивен машинист С. С.(нова бригада за влака),
подава сигнал за спиране към влаковия локомотив на влака. Сигналът за спиране е
възприет от И. Кр.К.(локомотивен машинист на влак№48121), който задейства
спирачката система на влака и спира влака. Влакът е спрян така, че крайната му
част не освобождава входните стрелки на гара Каспичан и е престоял около
7минути. След престояване 7мин. във входните стрелки на гара Каспичан, влак№48121 е придвижен
напред(до изходния светофор) и бил
установен в границите на полезната дължина на пети коловоз, с което са
освободени входните стрелки на гара Каспичан. Така, влак№48121 заемайки междугарието Плиска-Каспичан, без да
открие задна дистанция, попречил за своевременното отваряне на входен сигнал за
приемане на влак№48120 откъм път 2 - гара Провадия и поради което влак№90922 е
закъснял със 7минути. Вследствие потеглянето на влак№90922 от гара Каспичан със
закъснение от 7минути, същият е изгубил трасе в гара Плиска, тъй като се е наложило
да изчаква в гарата преминаването на друг влак. Според пътните листи на
водещите локомотиви и работните графици закъснението на влак№90922 довело
до пристигането му в гара Самуил със
закъснение от 50мин., което от своя страна е довело и до закъснение от 47мин.
на влак№90731, защото последният влак очаквал в гара Самуил локомотива от влак№90922,
с който да бъде отвозен до гара Разделна. След изтеглянето на влак№48121 до изходния
светофор(предна дистанция), ищецът К. влязъл в служебното помещение на
„Ръководител движение“, в приемното здание на гара Каспичан и между него и „Ръководител
движение, първо лице“ възникнал скандал, като двамата си отправили обидни
реплики. Очевидци на това са станали
„Ръководител движение, второ лице“ Г.Й.Г. и „Ръководител движение, ръководител
смяна“ на превозвача - Н.Н..
С телеграма№27/03.10.2017г. на ДП
„НКЖИ “ работодателят бил уведомен за това, че на 02.10.2017г. влак№48121 при
влизане в гара Каспичан е спрял във входните стрелки, без да открие задна
дистанция. Впоследствие работодателят получил писмо с
per.№11-00-5159/05.10.2017г. на Зам.директор
УДВГД Г.Оряховица към ДП„НКЖИ” с приложени към него Доклад с per.№93-АГ-4437/04.10.2017г. на Началник
гара Каспичан и Рапорт на Г.А.(Ръководител движение в гара Каспичан), с които е
уведомен за нарушения на трудовата дисциплина от работник на ПТП Г.Оряховица.
Приложен е и Доклад с per.№11-00-5159/06.10.2017г. на Експерт „ЕЛ“ в ЛД Русе.
С писмо с per.№11-00-5557/24.10.2017г.
Директор ПТП Г.Оряховица, изискал по реда на чл.193 ал.1 от КТ писмени
обяснения от страна на И.К.К. във връзка с писмото с
per.№11-00-5159/05.10.2017г. на Зам.директор
УДВГД Г.Оряховица и събраната
допълнителна информация във връзка с
обслужването на влак№48121 в
участъка на гара Каспичан и зададени въпроси относно причините за спиране във
входните стрелки на гарата, несвоевременното изтегляне на влака по подаден заповеден диск от „Ръководител
движение, второ лице“ и поведението на ищеца К. с „Ръководител движение, първо
лице“.
По делото са приложени обяснения с
per.№11-00-5557/06.11.2017г.(идентичен рег.номер от по-късна дата) на ищеца К.,
с които същият дава отговори на поставените въпроси(-Практиката била и преди
02.10.2017г. и след тази дата да влакът да спира пред приемното здание на
гарата и да се качва новата лок.бригада
за поемане на смяната. След качването на новата смяна дежурният „Ръководител
движение, първо лице“ дошъл и се нахвърлил с ругатни върху пом.машиниста да се
преместел влака. Влакът бил престоял не повече от 3-4мин. и бил изтеглен
напред. Отрича да е видял подаден сигнал
на дежурен „Ръководител движение, второ лице“, като имало и друг влак. На
пети коловоз нямало никой, който да
посрещне влака, както и да бъде подаден сигнал. -Твърди се, че ищецът бил
предизвикан от ругатните на „Ръководител
движение, първо лице“ във връзка със запитване относно ситуацията около движението на влаковете на
гара Каспичан и впоследствие в унизителното за ищеца и колегата му пом.машинист
отношение от страна на „Ръководител движение, първо лице“ при изтеглянето на
влака).
Със Заповед№ЛС-37/23.11.2017г. на
Директора на ПТП Г.Оряховица, на основание чл.188 т.3 от КТ, му било наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“. Ищецът твърди, че не бил извършил
описаните Заповед№ЛС-37/23.11.2017г. на
Директора на ПТП Г.Оряховица нарушения на трудовата дисциплина.
Работодателят бил приел, че: -на
02.10.2017г., по време на работа, в гара Каспичан ищецът бил извършил
неразрешено спиране на влак№48121 и бил престоял 7-8 минути, вместо да потегли
до предна дистанция, съгласно изискванията на чл.275 ал.1 от
Наредба№58/02.08.2006г. В резултат на това влак№90922 пристигнал в гара Самуил
със закъснение от 50мин., което довело до закъснение от 47мин. на влак№90731 -
нарушение на задълженията по длъжностна характеристика, на чл.250 т.3 от
ПДВМРЖПТ, на чл.24 б.А от ИРМЛПМЛ в „БДЖ-Товарни превози“ЕООД, на ИТПС505/2013г.,
на чл.11 ал.1 б.А от ИРЛБНЕ(И.К.К.
допуснал неизпълнение на трудовите си задължения по чл.126 т.4, т.5,
т.10, т.13 от КТ, което било нарушение на трудовата дисциплина по чл.187 т.3
предл.I, II и т.10 от КТ); -след като
изтеглил влак№48121 до предна дистанция,
И.К.К. се върнал в гарата, нахлул в служебното
помещение на Ръководител движение и се е държал грубо и арогантно е
„Ръководител движение, първо лице“ Г.С.А., позволявайки си на висок тон да го
обижда с неприлични думи и фрази(псувни) и посегнал да го удари с ръка - нарушение на чл.39 ал.1 т.30 от ПВТР на ПТП
Г.Оряховица, както и т.1, т.7 от Правила за етично поведение. Описаното
налагало извод за нарушение на трудовата дисциплина по чл.190 т.4 предл.I от КТ
и чл.187 т.8 предл.II и т.10 от КТ. Заповедта е била връчена на ищеца К.
на 27.11.2017г., което се удостоверява с
положения подпис.
По делото от страна на ищеца са
ангажирани гласни доказателства. Св.С. К.С.(пом.машинист в Поделение за товарни
превози Г.Оряховица Локомотивно депо Русе)
твърди, че на посочения ден(02.10.2017г. е следвало да сменят превозната
бригада с колегата си Ст.Р. на гара Каспичан). Влак№48121 дошъл по изменено
разписание като се движил бавно и влязъл
на пети коловоз(нямало дежурен „Ръководител движение“). Св.С. подал сигнал с
ръка да спре(с кръгово движение с ръка, по Наредба №58 за правилата за
техническата експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в
железопътния транспорт). Влакът спрял и
новата бригада се качили. През това време дошъл дежурният „Ръководител
движение“ и им поискал обяснение защо е
бил спрян влакът и следвало да бъде преместен
на предна дистанция, до изходния светофор. Дежурния ръководител движение
Г. А. бил афектиран и каза "Какви са тия своеволия, дърпайте до предна
дистанция". След 2-3мин. влакът бил преместен. Св.Ю. Й.Б.(пом.машинист в
бригадата на влак№48121) твърди, че навлизането в гара Каспичан, И.К. се обадил
на дежурния ръководител, за това да
разбере каква е ситуацията на гарата, но дежурният ръководител бил афектиран и не му отговорил, тъй като
имал други ангажименти. След влизането на гара Каспичан имало намаление при
влизане в гарата със скорост до 15km/h, kaто колегата му от следващата смяна
подал сигнал „стоп”, за да се смени бригадата. Влакът бил на пети коловоз. Влакът не бил посрещнат от дежурен
ръководител. В системата на БДЖ сигнал „стоп” се приемал във всички ситуации,
независимо кой човек го подава. Веднъж влакът спрян, без разрешение на
ръководител движение е забранено влакът да потегли, или да бъде преместен.
Новата бригада се качила. В този момент свидетелят чул дежурният
ръководител„първо лице”) да се развика на висок глас и да се премести влака.
След 3-4мин. влакът бил преместен на предна дистанция на изходния светофор. Св.М.
Ан.М.(локомотивен машинист) твърди, че бил в края на композициятa на влак№48121(бутащ локомотив) потвърждава, че на
гара Каспичан влакът бил спрял за не повече от пет минути, а впоследствие бил
преместен на изходния светофор. Св.Г. С.А.(„ръководител движение” на гара
Каспичан - УДВГД към ДПНК”ЖИ”) потвърждава, че на 02.10.2017г. влак№48121 спрял
пред гарата за извършване на смяна на локомотивните бригади, което не било
редно. Трябвало „да се приеме” друг
влак, като влак№48121 трябвало да освободи задна дистанция, трябваше да замине
изолиран локомотив№90922 за гара Плиска. Счита, че не било необходимо да се
подава сигнал, влакът се посреща от дежурен ръководител”второ лице”, а
машинистът бил длъжен в установи влака в рамките на коловоза и да спре пред
изходния сигнал, или ако няма такъв до дистанционния указател на коловоза.
Влак№48121 потеглил с около 7мин. закъснение. Твърди, че след като се
изтеглил влака, машинистът И.К. нахлул в служебното помещение(в присъствието на
колежката си Г.Г.) с много обидни думи към него и го хванал за врата и дори
посегнал да го удари. Св.Г. Й.Г.(„ръководител движение” на гара Каспичан -
УДВГД към ДПНК”ЖИ”) потвърждава, че на 02.10.2017г. влак№48121 спрял пред
гарата за извършване на смяна на локомотивните бригади, което не било редно.
Свидетелката подала сигнал влакът да се изтегли напред, защото пречел за
изпращане на влак към Плиска и приемане на влак от Провадия. Поради това
спиране(закрита задна дистанция), влакът
по направление Плиска закъснял. Отделно от това влакът по направление
Плиска не можел да потегли веднага, тъй
като свидетелката трябвало да се върне в канцеларията и да му бъде издаден документ(образец 2А – т.н.
”съгласията с условия” за заминаващия влак), но след като този влак влезе в
гарата. Потвърждава, че след
преместването на влака И.К. нахлул в канцеларията(обиждал и посегнал да удари
колегата и А.). След това влязъл и „ръководител смяна” Н. Д.Н.. Св.Н. Д.Н.(„ръководител
смяна” към товарна гара Каспичан) бил очевидец, как „ръководител движение”първо
лице” бил минал през вагоните на
пътническия влак и „се развикал влак№48121 да освободи дистанция”, а в същото
време „ръководител движение”второ лице”
подавал сигнал да се изтегли влакът напред. Разбрал, че впоследствие И. К.влезе
в помещението на „ръководител движение” да се разправят – говорели си с Г.А. на
висок тон(разменили си обиди), но не видял някакви посегателства. Съдът
кредитира свидетелските показания като обективни и им дава вяра.
По делото е представен Трудов
договор№18/45/28.02.2018г., сключен на основание чл.67 ал.1 т.1 ввр. чл.70 ал.1
от КТ между „Юсис“ООД(работодател) и И.К.К.(работник),
считано от 01.03.2018г., както и извлечение от
трудова книжка на ищеца, където е
отразено възникналото ново трудово правоотношение от 01.03.2018г.
По
делото е допусната и изслушана съдебно-транспортна експертиза. Според вещото
лице спирането на влак№48121 на 02.10.2017г., във входните стрелки на гара
Каспичан, без да открие задна дистанция, на практика прекъсва движението на
всички влакове между гара Каспичан и гара Плиска, като се причинява закъснение
на влак№90922 при заминаването му от гара Каспичан, а движението между двете
гари е възстановено след като влак№48121
е придвижен напред и е установен в границите на полезната дължина на пети
коловоз, с което са освободени входните стрелки на гара Каспичан. Тогава влак№90922
заминава от гара Каспичан в 16h42min.(закъснeние 7min.) за гара Плиска. При
неспиране на влак№48121 във входните стрелки на гара Каспичан, е съществувала
реална възможност влак№90922 да потегли от гара Каспичан в 16h35min. Съобразявайки
данните в пътния лист№13028 на локомотив№44-103 на влак№90922, в случай на
пропускане на влак№90922 за гара Хитрино преди пътнически влак№90104, то
влак№90104 ще престои 6min. нерегламентирано в гара Плиска. В гара Плиска
влак№90922 губи влаково трасе и изчаквал да го надмине влак№90104. За влак№90731 било установено потегляне от гара
Самуил със закъснение от 49min.., от които 6min. са по дочакване на помощен
локомотив от влак№90922. Вещото лице
установило, че на 02.10.2017г. влак№48120 пристигнал в гара Каспичан със
закъснение 89min., които са натрупани при движението на влака в предходните жп
участъци и съответно същият влак заминал от гара Каспичан със закъснение 25min.,
поради регулировка на влаковото движение(наваксал 64min. от закъснението си). В
заключението на допуснатата допълнителна съдебно-техническа експертиза вещото
лице установило(съгласно коригираното
разписание, работен график, пътни листи), че на 02.10.2017г. от гара Самуил влак№90731 е бил технически
готов да потегли в 17h38min. при условие, че влак№90922 е пристигнал в гара
Самуил навреме. На същата дата
влак№90731 заминава от гара Самуил със закъснение от 49min., разпределени както
следва: -4min. по-късно композиране на влака в гара Исперих и увеличен обход
между гарa Исперих и гара Самуил; -45min. по дочакване в гара Самуил на помощен
локомотив от влак№90922. Вещото лице
установило при изследване на дневника за телефонограми разменяни между
ръководител движение гара Самуил и железопътните превозвачи установих, че на
02.10.2017г. липсвала разменена телефонограма за искане от страна на
представител на „БДЖ-Товарни превози”ЕООД за извършване на проба„А” на
автоматичната влакова спирачка на влак№90731 на гаров коловоз в Самуил. Не е
записана и уведомителната телефонограма, с която представител на „БДЖ-Товарни
превози”ЕООД докладва часа на завършването на проба„А” на влак№90731(час, от
който влакът е бил технически готов да потегли при изпълнени и други условия).
Съгласно Инструкция№40/08.08.2014г. размяната на горните телефонограми било
задължително. Съдът кредитира заключенията на вещото лице като обективни и им
дава вяра. Същите не са оспорени от страните.
По
делото са допуснати и изслушани съдебно-счетоводни експертизи. От заключението първоначалната
се установява, че размерът на брутното
трудово възнаграждение за м.октомври.2017г. е 1472.73лв. Съответно, базата за изчисляване
на брутното трудово възнаграждение съобразно чл.228 от КТ
и НСОРЗ e 985.95лв. Вещото лице определя обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ на И.
Кр.К. за периода: 27.11.2017г.-27.05.2018г.(при положителен за
ищеца изход от спора) – 5915.70лв.(в брутен размер) и съответно 5324.13лв.(в
нетен размер). Предвид представения трудов договор на ищеца с последващ
работодател(считано от 01.03.2018г.), вещото лице в допуснатата допълнителна
експертиза е определило размера на обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ за
периода: 27.11.2017г.-28.02.2018г.(при
положителен за ищеца изход от спора) – 3137.11лв.(в брутен размер) и съответно
2823.40лв.(в нетен размер). Вещото лице е определило и размера на обезщетението
по чл.225 ал.2 от КТ за периода: 01.03.2018г.-27.05.2018г.(при
положителен за ищеца изход от спора) – 1350.59лв.(в брутен размер) и съответно
1397.77лв.(в нетен размер). Заключенията по допуснaтите и изслушани в съдебни
заседания съдебно-счетоводни експертизи не са оспорени от страните по делото. Ето защо
съдът изцяло възприема като достоверни фактическите констатации, отразени в
заключенията на експертизите.
Съдът
с определение от 10.04.2018г. е допуснал по реда на чл.214 от ГПК изменение в претенцията на ищеца, като същата да се
счита вместо заявената сума 8363.16лв., представляваща обезщетение на основание
чл.225 ал.1 от КТ за времето, през което е останал без работа за периода:
27.11.2017г.-27.05.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на предявяване на исковата молба – 26.01.2018г. до окончателното и изплащане:
сумата 2958.00лв. представляваща обезщетение на основание чл.225 ал.1 от КТ за
времето, през което е останал без работа за периода: 27.11.2017г.-28.02.2018г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата
молба – 26.01.2018г. до окончателното и изплащане; сумата от 1427.00лв. представляваща
обезщетение по чл.225 ал.2 от КТ, явяващо се разликата във трудовите
възнаграждения по трудовите договори на И.К.К. с Поделение за товарни превози
Г.Оряховица - Локомотивно депо Русе към „БДЖ-Товарни превози”ЕООД и „Юсис“ООД, ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на предявяване на исковата молба – 26.01.2018г. до
окончателното и изплащане:
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Основанието на всеки иск се определя
от ищеца чрез посочване на белезите, които индивидуализират предмета на спора,
а именно - правопораждащия факт, съдържанието на субективното материално право
и носителите на правоотношението.
Искът е предявен в двумесечния срок(на
26.01.2018г.) според чл.358 ал.1 т.2 от КТ, с оглед вписаната в обжалваната заповед дата „23.11.2017г.” и
дата на връчване на работника/служителя – „27.11.2017г.”, пред настоящата инстанция, определящо
неговата допустимост.
Материалната и процесуална
легитимация на работодателя се отклонява от общата в гражданското ни право. При
трудовите спорове юридическа правосубектност е придадена не само на
юридическите лица, но и на техни поделения, както и на всяко друго икономически
обособено образувание/предприятие, учреждение, организация, кооперация,
стопанство, заведение, домакинство, дружество или др./, което самостоятелно
наема работници или служители по трудово правоотношение - §1 т.1 от ДР КТ.
Оттук следва, че работодател може да бъде физическо лице, юридическо лице,
поделение на юридическо лице и всяко организационно и икономически обособено
образувание, което не е юридическо лице. Поделенията на юридическите лица са
работодатели без да са правоспособни, когато са организационно и икономически
обособени и със съответен акт им е предоставено правото да сключват трудови
договори, т. е. специалната правоспособност по §1 т.1 от ДР КТ.
За работодателя съществуват
задължителни процедури наложени от защитните норми на чл.193 от КТ, включващи
изслушване на работника/служителя/, проверка на неговото възражение чрез
събиране на посочените доказателства. За осъществяването им е необходимо
известно време, като е определен
двумесечен срок според чл.194 от
KT, в който тези процедури по налагане на дисциплинарното наказание могат да
бъдат осъществени. За да наложи дисциплинарно наказание на определен
работник/служител/, работодателят е длъжен да проведе дисциплинарно
производство, в което най-напред следва да установи факта на нарушение на
трудовата дисциплина, което е възможно
да стане чрез препращане към друг акт, който обаче следва да бъде връчен на работника/служителя/ и става част от
заповедта. На второ място - да определи вида на дисциплинарното наказание, да
издаде заповед за неговото налагане, и най-накрая да връчи тази заповед на
лицето, извършило нарушението. За законосъобразност на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание/от формална страна/ не е достатъчно само да се посочат
законовите текстове, които са нарушени и да се възпроизведе тяхното съдържание,
каквото е сторено в настоящия случай. Необходимо е да се посочи нарушението -
т.е. да се изложат в писмен вид действията/бездействията/ на
работника/служителя, за които се твърди, че съставляват нарушение на трудовата
дисциплина, датата или периода, в който са извършени и те да се квалифицират
правно чрез посочване на законовите разпоредби.
Съгласно чл.194 ал.1 от КТ
дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на
нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Краткият
двумесечен срок се поглъща от едногодишния. За датата на „откриване на
нарушението” би могла да се зачете телеграма№27/03.10.2017г., с която
работодателят бил уведомен за спирането на влак№48121 при влизане в гара
Каспичан във входните стрелки, без да открие задна дистанция на дата
02.10.2017г., а впоследствие са получени също от работодателя и писмо с per.№11-00-5159/05.10.2017г. на
Зам.директор УДВГД Г.Оряховица към
ДП„НКЖИ” с приложени към него доклад и рапорт. По този начин, Заповед№ЛС-37/23.11.2017г.
на Директора на ПТП Г.Оряховица е връчена на ищеца на 27.11.2017г. в
законоустановения двумесечен срок.
В разпоредбата на чл.195 ал.1 от КТ
законодателят е визирал изискванията към съдържанието на заповедта, като са
посочени задължителните реквизити, които заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание следва да съдържа: сведения относно нарушителя, конкретното
нарушение, описано с обективните и субективните му признаци, кога е извършено
нарушението, вида на наказанието и правното му основание. Видно от Заповед№ЛС-37/23.11.2017г.
на Директора на ПТП Г.Оряховица, както и от приложените по делото писмени
доказателства, при налагане на дисциплинарното наказание „уволнение” в
настоящия случай работодателят е спазил формално изискванията на чл.193 ал.1 от КТ(изискани са от работника и са приети от работодателя обяснения), като
постановената от него заповед е издадена в предвидената от разпоредбата на
чл.195 от КТ писмена форма. Заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание е наложена след приемане писмените
обяснения на ищеца, наказанието е наложено, както се посочи в сроковете по чл.194 от КТ, заповедта е
издадена от носител на работодателската и в частност дисциплинарната власт,
притежава изискуемите от закона реквизити, същата е подробно мотивирана, поради
което от външна страна процедурата по налагане на наказанието е спазена. Тези
обстоятелства не се оспорват от страните, спори се единствено досежно това дали
ищецът е извършил вменените му във вина
нарушения. Следователно предметът на
съдебен контрол е очертан, обезпечено е правото на защита на наказания служител
и проверката по същество на спора - за осъществяване на нарушението и
съответствието му с наложеното наказание „уволнение”, което работодателят
следва да установи чрез пълно доказване, съобразно чл.154 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.186 от КТ, трудовата дисциплина е обобщаващо понятие за съвкупността от задълженията
на работника/служителя по трудовото правоотношение. В по-тесен смисъл,
трудовата дисциплина се свежда до задълженията, които характеризират трудовата
функция на работника/служителя, т.е. задълженията, които сочат как трябва да се
изпълнява трудовата функция. Елементите на фактическия състав на
дисциплинарното нарушение, които го характеризират като вид правонарушение са:
деяние(действие или бездействие), противоправност и вина. Обект на
дисциплинарното нарушение като основание за дисциплинарната отговорност са
трудовите задължения на работника/служителя, които трябва да бъдат изпълнявани
точно и добросъвестно. Техният обем произтича от съдържанието на конкретното
индивидуално трудово правоотношение като при изпълнението им
работникът/служителят е длъжен да спазва законните нареждания на работодателя.
Следва да се отговори на въпроса
„извършеното деяние от обективна страна характеризира ли се с признака
„противоправност” и в процесния случай налице ли е обективно несъответствие
между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, съгласно даденото
в чл.186 от КТ легално определение на понятието „нарушението на трудовата
дисциплина”. Въпросът е фактически, а не правен. Характеризира ли се
извършеното от служителя деяние от обективна страна с признака
„противоправност” е въпрос по фактите, тъй като се отнася до разглеждане на
вътрешните актове на работодателя и трудовия договор с оглед изясняване на
възложената трудова функция, а от там и на съобразяване на изпълнението и с
нормативните актове.
При спор относно законността на
наложеното дисциплинарно наказание, съдът е длъжен да извърши съдебен контрол
по въпроса за съответствието между извършеното дисциплинарно нарушение и
наложеното дисциплинарно наказание, респ. относно това дали работодателят преди
да наложи дисциплинарното наказание е извършил преценката по чл.189 ал.1 от КТ,
като е взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, както и поведението на работника/служителя(Решение№461/17.06.2010г.
по гр.дело№626/2009г. на - IIIг.о. ВКС; Решение№305/1.06.2010г. по
гр.дело№620/2009г. - IIIг.о. ВКС); Решение№372/1.07.2010г. по
гр.дело№1040/2009г. IVг.о. ВКС - всички постановени по реда на чл.290 от ГПК).
Преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на всички
обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това
число характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените
задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни
неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е
осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на
работника/служителя към конкретното неизпълнение. При преценката на тежестта на
нарушението следва да се съобрази и значимостта на неизпълнените задължения по
трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни
последици за работодателя(Решение№227/29.06.2012г. по гр.дело№1417/2011г. -
IIIг.о. ВКС - по реда на чл.290 от ГПК).
Ищецът е уволнен за нарушения на
няколко разпоредби от вътрешноведомствени актове, една част от които, отнасящи
се до превозната дейност(чл.275 ал.1 от
Наредба№58/02.08.2006г., чл.250 т.3 от ПДВМРЖПТ, на чл.24 б.А от ИРМЛПМЛ в
„БДЖ-Товарни превози“ЕООД, на ИТПС505/2013г., на чл.11 ал.1 б.А от ИРЛБНЕ),
което съотнесено е било неизпълнение на
трудовите задължения по чл.126 т.4, т.5, т.10, т.13 от КТ, а оттам – нарушение
на трудовата дисциплина по чл.187 т.3
предл.I, II и т.10 от КТ.
Самите
деяния са: „спиране на влак№48121 и престояване 7-8 минути, вместо да потегли
до предна дистанция”; „грубо и арогантно държане с „Ръководител движение, първо лице“ Г.С.А.,
позволявайки си на висок тон да го обижда с неприлични думи и фрази(псувни) и
посегнал да го удари с ръка.
Не се спори от страните
фактическото спиране на влак№48121 на
пети коловоз в гара Каспичан, така, че крайната му част не освобождава входните
стрелки на гара Каспичан. Влакът не бил посрещнат от дежурен ръководител(„второ
лице”). Според изслушаните свидетелски
показания сигнал за спиране към влаковия локомотив е бил подаден от помощник
локомотивен машинист С. С.(от новата бригада за влак№48121).Този сигнал за
спиране е бил възприет от локомотивният машинист на влак№48121(в случая от
ищеца), който задейства спирачката система на влака и спира влака. Спирането е
било осъществено с оглед извършване на смяна на влаковите бригади, което се осъществявало традиционно по този начин. Регламентираните в
Наредба№58/02.08.2006г. за правилата за техническата експлоатация, движението
на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт сигнали служат за
осигуряване на непрекъснато и безопасно движение на влаковете и извършване на
маневрите(чл.285). Според чл.286-чл.288 от цитираната наредба сигналите и
указателите са задължителни при движението на всички влаковете по железопътната
инфраструктура. Сигналът е категорична заповед, изразена чрез определени форма,
положение, цвят, светлина, звук или движение, която се изпълнява незабавно,
точно и безусловно. Веднъж спрял влак, можело да потегли/да бъде преместен/ по
указан сигнал от ръководител движение, което е и сторено след дадените указания от дежурните
ръководител движение „второ лице” и появилия се непосредствено ръководител
движение „първо лице”. Така или иначе, въпреки задълженията си съгласно
цитираните в заповедта разпоредби
спирането на влака е осъществено с оглед подаден сигнал, предизвиквайки според
работодателя нарушение на графика за
движение на влаковете, което само по себе си било довело до съответните
неблагоприятни последици(закъснението на влакове). Както работодателят е
посочил в заповедта, цитираните нарушения не са формални, а
резултатни(нарушение на трудовата дисциплина е резултатно нарушение, тъй като
съставът му се характеризира освен с признаците „противоправност на деянието“ и
„вина“, още и с „вреда“ и причинна връзка между нея и противоправното деяние). Не
се установи безспорно какво времетраене е забавянето на влак№48121 във връзка с
изтеглянето му на предна дистанция(до изходния светофор), за освобождаване
входните стрелки на гара Каспичан. Дали цитираният в заповедта влак№90731 е имал готовност да
замине навреме(без закъснение) от гара Самуил и само закъснението на влак№90922
да е възпрепятствало това, или е
следвало да се предвиди и технологично допълнително време по обслужването
на влака, влязъл в гарата, в т.ч. и снабдяване
с документация(обр.2А за заминаващия влак
за условията на гарата, каквато готовност според свидетелката-„ръководител
движение” е нямало). Предположенията сами по себе си съдържат възможност за
своето опровергаване, за доказване, че не са верни, а това, от своя страна,
води до неточно отразяване на действителността. Презумпциите служат за
затвърждаване на вероятното и обичайно състояние на нещата, като се изхожда
само от един сигурен факт. В случая,
работодателят се е позовал на осъщественото закъснение на
влак№90922 при потеглянето от гара Каспичан и съотвеното му пристигане в гара
Самуил със закъснение от 50мин., което
било довело до закъснение на влак№90731 с 47мин., поради изчакване на
локомотива от влак№90922, с който да бъде извозен до следващата гара. Връзката между двата факта не е произволна,
а житейски и логически обоснована. Все пак, презумцията е едно предположение,
следващо конкретен вид факти, като би могла да се разгледа като своеобразно
усложнение, което произтича от собствената им същност. Усложнението се дължи
именно на обстоятелството, че чрез тях се допуска едно(или поне) “отклонение”
от основна закономерност в правото – точно и ясно пресъздаване на обективната
действителност. В тази връзка хипотезата дали влак№90731 е имал готовност да
замине навреме(без закъснение) от гара Самуил и само закъснението на влак№90922
да е възпрепятствало това остана недоказана, още повече, че закъснението от 49мин. по хронология в
неоспореното в тази част и кредитирано от съда заключение по
съдебно-техническата експертиза е
разпределено и друга гара и гаров обход(25мин. – по-късно композиран влак в
гара Исперих; 18мин. – увеличен обход между гара Исперих и гара Самуил; 6мин. –
дочакване на помощен локомотив от влак№90922 в гара Самуил).
Визирани са и конкретни нарушения
по смисъла на чл.187 т.8 предл.II, т.10 от КТ, а именно: злоупотреба с
доверието и уронване на доброто име на предприятието и неизпълнение на други трудови задължения,
предвидени в правилника за вътрешния трудов
ред, във връзка с осъщественото второ деяние. От една страна не е посочено в какво точно се
е изразявало това грубо и арогантно поведение. Не е допустимо укоримостта на
дадено поведение на работника/служителя да бъде обсъждано единствено на
плоскостта на субективната преценка на работодателя, без да са посочени
конкретни действия/респ. бездействия/, в които се е изразило то. От друга
страна, от представената заповед, а и впоследствие от събраните в хода на
производството доказателства не бе установено с какво това поведение е уронило
доброто име на ответното поделение, за каквото нарушение по смисъла на чл.187
т.8, т.10 от КТ ищецът е привлечен към дисциплинарна отговорност. На следващо
място в обжалваната заповед не са посочени и категорично не се установяват в
настоящото производство действия на ищеца, при получаване на поканата, които да
могат да се квалифицират като негово грубо и арогантно с „Ръководител движение
първо лице” Г.С.А., което било нарушение на чл.39 ал.1 т.30 от ПВТР на ПТП
Г.Оряховица, както и т.1, т.7 от Правила за етично поведение. Изложените мотиви
в обжалваната заповед представляват интерпретация от наказващия орган на
поведението на ищеца, която макар да почива на установените в закона правни положения и не съответства в пълнота
на действителната фактическа обстановка.
Останалите твърдения на страните и доказателства по делото относно конфликта
между двама души от различни звена
в системата на ж.п.транспорта -
ПТП при „БДЖ-Товарни превози”ЕООД и
УДВГД към ДПНК”ЖИ”. Разпоредбата на чл.187 т.8
от КТ изисква наличието на две кумулативни предпоставки - злоупотреба с
доверие и уронване на доброто име на
поделението, които са в причинно-следствена връзка. Злоупотребата с доверие се
изразява в използване на оказаното от работодателя доверие за неправомерно
извличане на определена облага за работника или за трето лице, и в резултат на
тези действия следва да е настъпило уронването на доброто име на работодателя.
В случая обстоятелства за такова нарушение не се установиха.
Съгласно чл.189 ал.1 от КТ при определяне на
дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника/служителя.
В случая тежестта на нарушението не съответства на тежестта на наказанието.
Твърдението, че нарушенията на трудовата дисциплина като основание за налагане
на санкции от страна на работодателя е всяко неизпълнение на трудови
задължения, т.е на което и да е задължение на работника, е вярно по смисъла на чл.186 от КТ, но не може да се приеме, че нарушенията(доколкото същите
са установени) са основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание.
Следва да се отчете и че не са установени други дисциплинарни нарушения,
извършени от работника. Ето защо при определяне вида на наказанието работодателят
е нарушил критериите на чл.189 ал.1 от КТ, поради което Заповед№ЛС-37/23.11.2017г.
на Директора на ПТП Г.Оряховица следва
да бъде отменена.
Горното мотивира съда да приеме иска
с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ за основателен, поради което следва
да признае за незаконно уволнението на И.К.К.
от длъжността „....“, в Поделение за товарни превози Г.Оряховица - Локомотивно
депо Русе към „БДЖ-Товарни превози”ЕООД,
извършено със Заповед№ЛС-37/23.11.2017г. на Директора на ПТП Г.Оряховица, както
и че издадената Заповед№ЛС-37/23.11.2017г. на Директора на ПТП Г.Оряховица, с
която на основание чл.188 т.3 ввр. чл.187 т.3 предл.I, предл.II и т.10 от КТ и
чл.190 ал.1 т.4 предл.I от КТ ввр. чл.187 т.8 предл.II и т.10 от КТ, е било наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ на И.К.К. - „....“, в Поделение за товарни превози Г.Оряховица -
Локомотивно депо Русе към „БДЖ-Товарни
превози”ЕООД и на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ ввр. е чл.188 т.3 от КТ, е прекратено трудовото правоотношение между Поделение за товарни превози
Г.Оряховица - Локомотивно депо Русе към „БДЖ-Товарни превози”ЕООД и И.К.К., за незаконосъобразна и
като такава следва да бъде отменена.
Предявен е и иск с правно основание
чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност.
Предвид акцесорният характер на този иск, постановяването на позитивно съдебно
решение ще зависи от изхода по главният иск за отмяната на уволнението, със
който иск той е кумулативно съединен. Изходът по главния иск за законността на
уволнението, налага извода, че в полза на ищеца
съществува субективното преобразуващо право за възстановяване на
заеманата до уволнението длъжност, поради което предявеният иск в тази насока
следва да бъде уважен. Съдът с решението си следва да възстанови ищеца на
въпросната длъжност на заеманата до уволнението - „....“ в Поделение за товарни
превози Г.Оряховица - Локомотивно депо Русе към „БДЖ-Товарни превози”ЕООД, като в
правомощията на работодателя е пряко да преведе в изпълнение решението
на съда.
Съгласно чл.225 ал.1 от КТ при
отмяна на уволнението поради несъобразяването му с изискванията на закона
работникът/служителят/ има право на обезщетение от работодателя в размер на
брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа
поради незаконното уволнение, за период до шест месеца. Освен това, според
чл.225 ал.2 от КТ, когато през този
период работникът/служителят/ е работил на по-нископлатена работа, той има
право на разликата в заплатите/труд.възнаграждения/. Целта на обезщетението е
възмездяване на вредите от оставането без работа, изразяващи се в пропуснати
ползи от неполучаване на трудово възнаграждение. Правото на обезщетение
възниква при наличието на три кумулативни предпоставки: -признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна от съда или по почин на
работодателя; -наличие на подлежаща на обезщетяване вреда; -причинна връзка
между незаконното уволнение и оставането без работа на работника/служителя/,
поради това уволнение. Отговорността на работодателя по чл.225 ал.1, ал.2
от КТ е договорна. По делото като доказателство бяха
представени извлечение от трудова книжка на ищеца К., според които същият
бил останал без работа след
16.05.2012г.(датата на връчване заповедта и прекратяване на трудовото
правотношение) до 01.03.2018г., когато е сключил трудов договор с работодател
„Юсис“ООД, считано от 01.03.2018г. Това мотивира съдът приеме, че действително
ищецът е останал без работа в резултат на уволнението, което прави предявеният
от нея иск основателен. По делото е представен Трудов
договор№18/45/28.02.2018г., сключен на основание чл.67 ал.1 т.1 ввр. чл.70 ал.1
от КТ между „Юсис“ООД(работодател) и И.К.К.(работник),
считано от 01.03.2018г., както и извлечение от
трудова книжка на ищеца, където е
отразено възникналото ново трудово правоотношение от 01.03.2018г. Съгласно
чл.228 ал.1 от КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на
обезщетенията по този раздел е полученото от работника/служителя брутно трудово
възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието
за съответното обезщетение, или последното получено от работника/служителя
месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. В
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата(в сила от
01.07.2007г.) е определена методиката за изчисляваме на обезщетенията по чл.222
и чл.225 от КТ, като в чл.17 ал.1 от цитираната наредба в брутното трудово
възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по
чл.177 от КТ или за обезщетенията по чл.228 от КТ се включват: -основната
работна заплата за отработеното време; -възнаграждението над основната работна
заплата, определено според прилаганите системи за заплащане па труда; -допълнителните трудови възнаграждения,
определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов
договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер. Следва да се съобрази и чл.19 ал.1 от НСОРЗ,
че когато работникът/служителят не е отработил пълен работен месец, брутното
трудово възнаграждение по чл.228 от КТ се определя, като полученото средно месечно брутно трудово
възнаграждение се умножи по брои на работните дни на съшия месец. В тази връзка и съгласно заключението на вещото лице и
чл.162 от ГПК, в полза на ищеца следва
да бъде присъдена сумата 3137.11лв., представляваща обезщетение(в брутен размер) на
основание чл.225 ал.1 от КТ за времето, през което е останал без работа за
периода: 27.11.2017г.-28.02.2018г.(в нетен размер - 2823.40лв.); сумата 1350.59лв.,
представляваща обезщетение(в брутен размер) по чл.225 ал.2 от КТ, явяващо се разликата във
трудовите възнаграждения по трудовите договори на И.К.К. с Поделение за товарни
превози Г.Оряховица - Локомотивно депо Русе към „БДЖ-Товарни превози”ЕООД и „Юсис“ООД(в нетен размер - 1397.77лв.). Искът
по чл.225 ал.1 от КТ в останалата част
от 2823.40лв. до пълния предявен нетен размер от 2958.00лв. следва да се отхвърли като
неоснователен. Също така, искът по
чл.225 ал.2 от КТ в останалата част от 1397.77лв. до пълния предявен нетен
размер от 1427.00лв. следва да се
отхвърли като неоснователен. Задълженията
по чл.225 ал.1, ал.2 от КТ са парични и при забавеното им изпълнение
работодателят дължи лихва на незаконно уволнения работник/служител/. По
отношение на лихвата върху обезщетението като приложение на общата норма на
чл.86 от ЗЗД настоящата инстанция счита, че действа абсолютното правило, че тя
се дължи след покана, а ако тя не е връчена – от датата на завеждане на
исковата молба. В този смисъл е и
аргументацията, изложена в Тълк.решение №3/1996г. на ОСГК на ВКС. По този начин, следва да бъде
присъдена и законната лихва върху обезщетенията, считано от датата на завеждането
на исковата молба – 29.01.2018г. до окончателното и изплащане.
При този изход на делото, съдът
намира за основателна претенцията за присъждане на дължимото адвокатско
възнаграждение съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Налице са предпоставките, визирани в чл.78 ал.1 от ГПК, в
процесния случай, а наред с това ищецът И.К.К. е упълномощил редовно адвокат от
ВТАК да го представлява по настоящото дело и последният реализирал надлежно
процесуалното представителство в съдебното производство. Видно от приложеното
по делото адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие от
10.04.2018г., в същите е удостоверено, че заплатеното адвокатско възнаграждение общо 1300.00лв. е
разпределено за предявените искове, съответно: искове по чл.344 ал.1 т.1, т.2
от КТ – 500.00лв.; иск по чл.225 ал.1 от КТ – 400.00лв.; иск по чл.225 ал.2 от КТ – 400.00лв. В т.3 от Тълкувателно решение№6/2013г. на ОСГК на ВКС е прието,
че при произнасяне по възражение за прекомерност на договореното и заплатено
адвокатско възнаграждение, на основание чл.78 ал.5 от ГПК, съдът е свободен да
намали възнаграждението до предвидения в същата минимален размер, като вземе
предвид действителната фактическа е правна сложност на делото, но в размер но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА, която разпоредба препраща именно
към Наредба№1/2004г. минималните размери на адвокатските възнаграждения,
издадена въз основа на законова делегация, регламентираща правото на органите
на адвокатурата да определят минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Няма обаче, законова делегация същите органи да определят
размер на възнагражденията в хипотезите на чл.78 ал.5 от ГПК. Съдът е свободен
да намали възнаграждението до предвидения в същата минимален размер, като вземе
предвид действителната фактическа е правна сложност на делото. Осъществената от
пълномощника на ищеца защита се изразява в изготвяне на искова молба и процесуално
представителство в две съдебни заседания, като е поискано минимално регламентираното възнаграждение по
всички искове(в т.ч. и за
исковете по чл.344 ал.1 т.1 от КТ и чл.344 ал.1 т.2 от КТ – не по-малко
от размера на минималната работна заплата за страната към момента на сключване
на договора за правна помощ - съгласно ПМС№316/20.12.2017г., считано от
01.01.2018г. размерът на минималната
работна заплата е 510.00лв.). За
исковете за обезщетения, възнаграждението е съобразено с чл.7 ал.1 т.2 от
Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения). Съдът
намира, че поисканото възнаграждение е към минимално регламентирания в
наредбата размер, като не е прекомерно, с оглед регламентираните в наредбата размери
при съответните хипотези и не следва да бъде намалявано по смисъла на чл.78
ал.5 от ГПК. Поради това, ответната
страна следва да бъде осъдена да заплати
на И.К.К. сумата 1300.00лв., представляваща направените
по делото разноски.
При този изход на делото на
основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметката на ГОРС сумата 228.85лв.(30.00лв.+30.00лв.+112.94лв.+55.91лв.),
представляваща ДТ по чл.3 и чл.1 от Тарифа за ДТССГПК, сумата 60.00лв.,
представляваща разноски-възнаграждение за вещо лице; сумата 5.00лв., представляваща ДТ по чл.11 от
Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.242
ал.1 от ГПК съдът следва да допусне предварително
изпълнение на решението в частта му относно обезщетението за работа.
Водим от изложените
съображения и на основание чл.258 и сл.
от ГПК, чл.315 ал.2 от ГПК и чл.7 ал.2
от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА уволнението на И.К.К. с
ЕГН**********,***, от длъжността „....“, в Поделение за товарни превози
Г.Оряховица - Локомотивно депо Русе към „БДЖ-Товарни превози”ЕООД с ЕИК:1754038560088, извършено
със Заповед№ЛС-37/23.11.2017г. на Директора на ПТП Г.Оряховица с
ЕИК:1754038560088 към „БДЖ-Товарни
превози”ЕООД, за НЕЗАКОННО.
ОТМЕНЯВА Заповед№ЛС-37/23.11.2017г. на
Директора на ПТП Г.Оряховица с ЕИК:1754038560088 към „БДЖ-Товарни превози”ЕООД, с която на основание чл.188 т.3
ввр. чл.187 т.3 предл.I, предл.II и т.10 от КТ и чл.190 ал.1 т.4 предл.I от КТ
ввр. чл.187 т.8 предл.II и т.10 от КТ, е било наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ на И.К.К. - „....“, в Поделение за товарни превози Г.Оряховица -
Локомотивно депо Русе към „БДЖ-Товарни
превози”ЕООД с ЕИК:1754038560088, и на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ
ввр. е чл.188 т.3 от КТ, е прекратено трудовото правоотношение между Поделение
за товарни превози Г.Оряховица - Локомотивно депо Русе към „БДЖ-Товарни превози”ЕООД с ЕИК:1754038560088, с адрес:
гр.Г.Оряховица ул.”Цар Освободител”№97, представлявано от Директор Д. Н.Б., и И.К.К.
с ЕГН**********,***, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ВЪЗСТАНОВЯВА И.К.К. с ЕГН**********,***,
на заеманата до уволнението длъжност „....“, в Поделение за товарни превози
Г.Оряховица - Локомотивно депо Русе към „БДЖ-Товарни превози”ЕООД с ЕИК:1754038560088.
ОСЪЖДА „БДЖ-ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ”ЕООД – ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ Г.Оряховица
с ЕИК:1754038560088, с адрес: гр.Г.Оряховица ул.”Цар Освободител”№97,
представлявано от Директор Д. Н.Б., ДА ЗАПЛАТИ на И.К.К. с ЕГН**********,***:
сумата 3137.11лв./три хиляди сто тридесет и седем лева и единадесет стотинки/,
представляваща обезщетение(в брутен размер)
по чл.225 ал.1 от КТ за времето,
през което е останал без работа в резултат на уволнението за периода:
27.11.2017г.-28.02.2018г.(в нетен размер - 2823.40лв.), ведно със законната лихва, считано от датата
на завеждането на исковата молба – 29.01.2018г. до окончателното и изплащане; сумата 1350.59лв./хиляда триста и петдесет
лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща обезщетение(в брутен размер) по чл.225 ал.2 от КТ, явяващо се разликата
във трудовите възнаграждения по трудовите договори на И.К.К. с Поделение за
товарни превози Г.Оряховица - Локомотивно депо Русе към „БДЖ-Товарни превози”ЕООД и „Юсис“ООД(в нетен размер - 1397.77лв.), ведно
със законната лихва, считано от датата на завеждането на исковата молба –
29.01.2018г. до окончателното и изплащане; сумата 1300.00лв./хиляда и триста
лева/, представляваща направените по делото разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск от страна на И.К.К. с ЕГН**********,***,
против „БДЖ-Товарни превози”ЕООД –
Поделение за товарни превози Г.Оряховица с ЕИК:1754038560088, с адрес:
гр.Г.Оряховица ул.”Цар Освободител”№97, представлявано от Директор Д. Н.Б., за
обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за времето, през което е останал без работа в
резултат на уволнението за периода: 27.11.2017г.-28.02.2018г. в частта от 2823.40лв.(в
нетен размер) до пълния предявен нетен размер от 2958.00лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск от страна на И.К.К. с ЕГН**********,***,
против „БДЖ-Товарни превози”ЕООД –
Поделение за товарни превози Г.Оряховица с ЕИК:1754038560088, с адрес: гр.Г.Оряховица
ул.”Цар Освободител”№97, представлявано от Директор Д. Н.Б., за обезщетение по
чл.225 ал.2 от КТ, явяващо се разликата във трудовите възнаграждения по
трудовите договори на И.К.К. с Поделение за товарни превози Г.Оряховица - Локомотивно
депо Русе към „БДЖ-Товарни превози”ЕООД
и „Юсис“ООД в частта от 1397.77лв. до
пълния предявен нетен размер от 1427.00лв.
ОСЪЖДА „БДЖ-ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ”ЕООД – ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ Г.Оряховица с
ЕИК:1754038560088, с адрес: гр.Г.Оряховица ул.”Цар Освободител”№97,
представлявано от Директор Д. Н.Б., ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Горнооряховския районен съд, сумата 228.85лв./сто седемдесет и три лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща ДТ по чл.3 и чл.1 от Тарифа за
ДТССГПК; сумата 60.00лв./шестдесет лева/,
представляваща разноски-възнаграждение за вещо лице; сумата 5.00лв./пет лева/, представляваща ДТ по чл.11
от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му относно обезщетението за работа.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен
съд в двуседмичен срок от 15.05.2018г. на основание чл.315 ал.2 от ГПК.
Да се изпрати препис от решението
на страните.
Районен съдия: