№ 61
гр. Плевен, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на първи април през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИАН В. ИВАНОВ
при участието на секретаря Й. СТ. К.
в присъствието на прокурора Г. Л. Л.
като разгледа докладваното от МАРИАН В. ИВАНОВ Частно наказателно
дело № 20254400200229 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл.12 във вр. с чл.29, ал.2 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС.
Образувано е по искане на Република Австрия, във връзка с Рамково
решение на ЕС 2008/909/ПВР от 27 ноември 2008 година за прилагане на
принципа на взаимно признаване на съдебни решения по наказателни дела, с
които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи
лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз.
Към искането е приложено удостоверение съгласно чл.3 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на
наказание лишаване от свобода или мерки включващи лишаване от свобода
/ЗПИИСАННЛСМВЛС/ с превод на български език, относно решение №315
Kv 85/24h на съд Landesgericht Korneuburg, постановено и влязло в сила на
20.09.2024 година, с което на българския гражданин П. Т. Б., роден на
29.08.2000 година в град Л., за престъпление „трафик на бежанци“, е наложено
наказание в размер на 1400 дни (3 години и 10 месеца) „Лишаване от
свобода“. Приложен е съдебен акт без превод на български език.
Прокурорът изразява становище, че са налице основанията за
признаване на решението на издаващата държава и не са налице
отрицателните предпоставки за това.
Служебният защитник на осъдения П. Б. – адвокат Ж. Н. от Адвокатска
колегия – град Плевен, изразява становище, че са налице всички основания за
признаване на чуждия съдебен акт, както и че не са налице основания за
частично или отложено изпълнение.
Осъденият П. Т. Б. не присъства в съдебното заседание. Същият не се
намира на известните адреси в Република България. Видно от изпратените от
австрийските власти документи е, че той се намира в издаващата държава –
1
Австрия, където изтърпява наказание „Лишаване от свобода“.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид приложеното удостоверение
по чл.4 от Рамково решение на ЕС 2008/909/ПВР от 27 ноември 2008 година за
прилагане на принципа на взаимно признаване на съдебни решения по
наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или
мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в
Европейския съюз, относно българския гражданин П. Т. Б., роден на
29.08.2000 година в град Л., придружаващо представения съдебен акт и
останалите доказателства по делото, намира за установено следното:
С решение №315 Kv 85/24h на съд Landesgericht Korneuburg,
постановено и влязло в сила на 20.09.2024 година, П. Б. е осъден на наказание
в размер на 1400 дни (3 години и 10 месеца) „Лишаване от свобода“, за
престъпление – „трафик на бежанци“, за това, че като водещ член на
криминална общност, е организирал (участвал в организирането) трафик и
набирал шофьори за трафик и по този начин е подпомагал незаконното
влизане или преминаване на чужденци, в или през държави-членки на
Европейския съюз, с цел неправомерно да обогати себе си или трети лица,
като трафикираните лица е трябвало да заплатят сумата от няколко хиляди
евро на човек. Посочено е, че престъплението е осъществено с шест деяния, за
периода месец август – месец октомври 2023 година, като в един от случаите
транспортираните са били в мъчително състояние и са претърпели
наранявания.
В представения превод на български език на Удостоверението – буква
„з“, т.1, са изложени в достатъчна степен фактите във връзка с времето,
мястото и начина на извършване на престъплението, за което е осъден П. Т. Б..
Правната квалификация и съответната наказуемост на това
престъпление, извършено от П. Т. Б. е съгласно §114 абз.3 ц.1, ц.2, ц.3, абз.4, 1
и 2 случай от Закона за полицейски служби по имиграцията (FPG) с
наказуемост до 10 години „Лишаване от свобода“.
В представеното Удостоверение е отбелязано, че осъденият П. Т. Б. е
присъствал лично на съдебния процес. В буква „к“, т.2 е отбелязано, че той се
намира на територията на издаващата държава и не е дал съгласие за
изпращане на решението и удостоверението.
При така изложеното, искането на австрийските власти е основателно и
следва да се приеме.
Налице е приложено удостоверение по чл.3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, с
превод на български език. Съобразно чл.7, ал.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС ,
Окръжен съд – Плевен е компетентен съд, тъй като осъденият П. Т. Б., е с
постоянно местожителство в Република България, постоянен адрес: село А.,
ул. „***“ ***, град Л., област П. и настоящ адрес: град П., ж.к. „Д.“ ***,
област П..
Постановената присъда от чуждия съд е за деяние, което съставлява
престъпление и по българското законодателство, за което съобразно чл.8, ал.2,
т.1 и т.3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС не се изисква двойна наказуемост, тъй като
в издаващата държава е наказуемо за максимален срок не по-малко от три
години лишаване от свобода. Престъплението, за което е осъден П. Б.,
2
съответства на престъплението по чл.321, ал.3, т.2, във връзка с ал.2, във
връзка с чл.280 от Наказателния кодекс на Република България и е наказуемо с
„Лишаване от свобода“ от 3 до 10 години.
Срокът на наложеното от чуждия съд наказание в размер на 1400 дни (3
години и 10 месеца) „Лишаване от свобода“ е по-малък от най-високия
предвиден размер на наказанието „Лишаване от свобода“ по българското
законодателство, поради което не се налага да се редуцира, съобразно чл.13 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС.
Съобразно чл.12, ал.7 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, съдът, след като обсъди
условията за признаване, посочени в чл.8 от Закона, счита че не са налице
отрицателните пречки за признаване на постановения съдебен акт в Република
Австрия. Представеното удостоверение е пълно. Не са налице основанията за
отказ по смисъла на чл.15 от Закона. Не са налице условия за отлагане
признаване изпълнението на присъдата, съобразно чл.14 от Закона и отказ или
частично признаване и изпълнение, съобразно чл.12, ал.7, т.3 и т.4 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС. Определеното му наказание с чуждото решение
съответства и е в рамките на максимално предвидения размер по българското
законодателство.
Следвайки систематично разпоредбите на закона, не се изисква
съгласието на осъдения, тъй като съобразно чл.22, ал.2, т.1 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС, съдебният акт се изпраща на държава-членка, в случая
Република България, като приемаща държава, чиито гражданин е осъденият
П. Т. Б.. В конкретния случай, независимо от изразеното несъгласия на
осъденото лице П. Б. за трансфериране, ще е приложим българският Закон за
изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Видно от справката за съдимост е, че П. Т. Б. не е осъждан. От
приложената справка от Окръжна прокуратура – Плевен е видно, че срещу
него към настоящия момент няма повдигнати обвинения по неприключили
наказателни производства. По отношения на осъдения няма и данни за
образувани производства по Закона за екстрадицията и Европейската заповед
за арест.
На основание чл.57, ал. 1, т. 3 от ЗИНС наказанието в размер на 1400 дни
(3 години и 10 месеца) „Лишаване от свобода“ следва да се изтърпи от
осъдения при „общ“ режим.
Видно от посоченото в Удостоверението е, че към 30.01.2025 година
осъденият е изтърпял наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 212 дни.
На основание чл.12, ал.9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, следва от
определеното му наказание в размер на 1400 дни (3 години и 10 месеца)
„Лишаване от свобода“ да се приспадне времето, през което е изтърпял
наказание в Австрия – 212 дни към 30.01.2025 година, както и срока на
изтърпяното наказание „Лишаване от свобода“, след тази дата до
фактическото му предаване в Република България за изпълнение на
решението.
По изложените съображения и на основание чл.12, ал.8 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС, Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА и ПРИЕМА ДА СЕ ИЗПЪЛНИ В РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ решение №315 Kv 85/24h на съд Landesgericht Korneuburg –
Австрия, постановено и влязло в сила на 20.09.2024 година, по отношение на
българския гражданин П. Т. Б., с ЕГН:**********, с постоянен адрес в
Република България, село А., ул. „***“ ***, град Л., област П. и настоящ
адрес: град П., ж.к. „Д.“ ***, област П., с което е признат за виновен и осъден
за престъпление по §114 абз.3 ц.1, ц.2, ц.3, абз.4, 1 и 2 случай от Закона за
полицейски служби по имиграцията (FPG), съответстващо на престъплението
по чл.321, ал.3, т.2, във връзка с ал.2, във връзка с чл.280 от Наказателния
кодекс на Република България, на 1400 дни (3 години и 10 месеца) „Лишаване
от свобода“.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, определеното наказание в
размер на 1400 дни (3 години и 10 месеца) „Лишаване от свобода“ да се
изтърпи при първоначален „ОБЩ“ режим.
На основание чл.12, ал.9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС ПРИСПАДА от
общо определения срок на наложеното наказание на осъдения П. Т. Б., с
ЕГН:********** в размер на 1400 дни (3 години и 10 месеца) „Лишаване от
свобода“, времето, през което е изтърпял наказание в Австрия – 212 дни към
30.01.2025 година, както и срока на изтърпяното наказание „Лишаване от
свобода“, след тази дата до фактическото му предаване в Република България
за изпълнение на решението.
Решението подлежи на обжалване и протест в 14-дневен срок от днес
пред Апелативен съд – град Велико Търново.
На основание чл. 12, ал. 12 от ЗПИИСАННЛСМВЛС след влизане в сила
на решението да се изпратят заверени преписи на компетентния орган в
издаващата държава – Landesgericht Korneuburg и на осъдения – П. Т. Б., с
ЕГН:**********.
Препис, след влизане в сила на решението, да се изпрати на Плевенска
окръжна прокуратура за предприемане на действия по чл.18 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС.
Преписи, след влизане в сила на решението, да се изпратят на Върховна
касационна прокуратура и на Министерството на правосъдието.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
4