№ 186
гр. Враца, 16.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка П. Петрова
Калин Тр. Тодоров
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20221400500330 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от „АЕЦ
Козлодуй“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. Козлодуй,
представлявано от изпълнителния директор Н. М., против решение №
136/09.06.2022г., постановено по гр. дело № 294/2022г. на Районен съд -
Козлодуй, В ЧАСТИТЕ, в които са уважени предявените от Б. И. М., ЕГН
********** с адрес гр.***, обективно съединени искове с правно основание
чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. с чл.225, ал.1 от КТ - за признаване за незаконно
и за отмяна на уволнението му, извършено със Заповед № 27/28.02.2022г. на
изпълнителния директор на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД; за възстановяването му на
предишната работа при работодателя „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, на длъжност
„***” в Управление „Сигурност“, Отдел „Експлоатация на технически
системи за сигурност”, Група „***” и за заплащане на обезщетение по чл.225,
ал.1 КТ за времето, през което е останал без работа, поради незаконното
уволнение за периода от 01.03.2022г. до 13.05.2022г., в размер 9 722.18 лева,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на
07.03.2022г. до окончателното изплащане, както и за направените по делото
1
разноски.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно и
необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и
процесуалните правила. Счита, че първоинстанционният съд не е преценил
всички правнорелевантни факти и обстоятелства, от които произтича
спорното право, като в мотивите на решението не е обсъдил в цялост и всички
приети доказателства, извършил е превратно тълкуване на доказателствата по
делото, поради което е достигнал и до грешни фактически и правни изводи.
Поддържа, че по делото е доказано, че след назначаването на ищеца в
централата са променяни изискванията за заемане на длъжността, като с цел
подобряване на мерките по физическата защита са правени структурни
промени в управление „Сигурност”, като са завишени критериите за заемане
на длъжностите, респ. завишени са отговорностите и задълженията на
персонала на управлението. А по-високите изисквания за заемане на
длъжността, чрез промени в длъжностите, респ. длъжностните
характеристики, което е безспорно правомощие на работодателя, е въпрос на
целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Посочва, че ищецът още
от 2020 г. работи на длъжност „***”, като е подписал допълнително
споразумение към трудов договор № 1659/26.05.2020 г., запознал се е с
длъжностната характеристика, както и с допълнително споразумение от №
543/25.06.2021 г., като не е представил документи за притежавано от него
образование и квалификация, за които се е предполагало че притежава, като
работодателят не е знаел и не е могъл да узнае, че ищецът не притежава
висше образование - бакалавър. Изтъква, че по делото е доказано, че е налице
основание за прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1, т. 6 от КТ,
тъй като при сключването на допълнително споразумение към трудовия
договор, ищецът не е отговарял на въведените изисквания за образование и
професионална квалификация за изпълняваната работа в дружеството, във
връзка с реализация на мерките по Закона за безопасното използване на
ядрената енергия, във връзка с осъществяването на физическата защита на
ядрените съоръжения и ядрения материал. Твърди, че като работодател
законосъобразно е прекратил трудовото правоотношение с ищеца, поради
което предявените от ищеца искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и
т.3 КТ от следва да бъдат отхвърлени изцяло. При условията на евентуалност,
в случай, че съдът счете исковата претенция за основателна и доказана,
поради което следва да бъде уважена, смята, че искът за заплащане на
обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 от КТ вр. чл.225, ал.1 от КТ за времето, през
което ищецът е останал без работа от 01.03.2022 г. до 01.09.2022 г. в размер на
18000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.03.2022г.,
не е доказан в този размер, тъй като не е изтекъл срока на претендираните 6-
месеца обезщетение, поради което в останалата част иска следва да бъде
отхвърлен.
Моли въззивния съд, като приеме въззивната жалба за основателна и я
уважи, да отмени, като неправилно и незаконосъобразно, обжалваното
2
решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли като
неоснователни и недоказани обективно съединените искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т.1, 2 и 3 от КТ, като му присъди направените
съдебни и деловодни разноски в размер на полагащото се юрисконсултско
възнаграждение и внесената държавна такса по сметка на ВОС.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от въззиваемия Б. И. М., ЕГН
********** от гр.Козлодуй не е постъпил писмен отговор.
В срока за отговор по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият Б. И. М., ЕГН
********** от гр.Козлодуй е предявил насрещна въззивна жалба против
решението на РС-Козлодуй в частта му, с която предявеният от него иск по
чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 от КТ за обезщетение за оставане без работа,
поради уволнението, е бил отхвърлен за срока след приключване на пренията
пред РС-Козлодуй до пълния 6-месечен срок. Моли съда да измени
решението в частта му на присъденото му обезщетение по чл.225 КТ от 9722,
18 лв. за периода до приключване на пренията пред РС-Козлодуй –
13.05.2022г., като осъди „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД да му заплати обезщетение до
пълния размер от 24 679, 50 лв. по чл.225, ал.1 КТ поради оставането му без
работа за този период от 01.03.2022г. до 01.09.2022г. ведно със законните
последици.
В срока за отговор на насрещната въззивна жалба „АЕЦ Козлодуй“
ЕАД не е депозирало такъв.
С въззивната жалба и с насрещната въззивна жалба страните не сочат
доказателства и не правят доказателствени искания.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, чрез
процесуалния си представител, поддържа въззивната жалба и оспорва
насрещната въззивна жалба. Моли за отмяна на обжалваното решение,
претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемия.
В съдебното заседание въззиваемия, чрез процесуалния си
представител, оспорва въззивната жалба и поддържа насрещната въззивна
жалба. Моли съда да остави в сила обжалваното решение и претендира
разноски.
Съдът, като взе предвид направените в жалбите оплаквания и
съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, приема за установено следното:
Производството по гр. д. № 294/2022 г. на РС- Козлодуй е образувано
по предявени обективно съединени искове от Б. И. М., ЕГН **********
срещу „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, ЕИК: ***, гр. Козлодуй за признаване за
незаконно на уволнението му, извършено със заповед № 27/28.02.2022 г. на
изпълнителния директор на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, и неговата отмяна; за
3
възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „*** ***“,
Управление „Сигурност“, отдел „Експлоатация на технически системи за
сигурност", Група „***“ и за осъждане на ответника да му заплати
обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение за
периода от 01.03.2022г. до 01.09.2022г. в размер 24 679, 50 лева /с оглед
изменението на размера на иска/, ведно със законната лихва върху тази сума,
на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 KT, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
В исковата молба ищецът Б. И. М. твърди, че е работил в ответното
дружество „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД на длъжност „*** ***“ в Управление
„Сигурност“, отдел „Експлоатация на технически системи за сигурност",
Група „***“. Поддържа, че на 01.03.2022г. трудовото му правоотношение с
ответното дружество било прекратено със заповед № 27/28.02.2022 г. на
изпълнителния му директор, на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ, поради липса
на образование или професионална квалификация за изпълняваната работа.
Посочва, че процесната заповед е незаконосъобразна, тъй като при издаването
й работодателят е нарушил нормите на Кодекса на труда. На първо място
изтъква, че оспорената заповед е немотивирана, тъй като в нея е посочено
като фактическо основание за уволнението му липса на образование или
професионална квалификация за изпълняваната работа, т.е. посочени са двете
хипотези на основанието за прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1,
т.6 КТ без да е ясно кое е действителното фактическо основание за
уволнението му, т.е. дали е поради липса на образование или поради липса на
професионална квалификация. На следващо място излага съображения, че
образованието и професионалната квалификация, които е притежавал са били
известни на работодателя му към датата 25.06.2021г., когато са подписали
последното допълнително споразумение към трудовия му договор и той е бил
назначен на тази длъжност. Изтъква, че няма последващо изменение на
длъжностната му характеристика и че работодателят му се е съгласил да
изпълнява същата длъжност с притежаваното образование и професионална
квалификация. Счита, че работодателят му е целял единствено да го уволни
на каквото и да е основание, което е сторил с множество нарушения на
законите.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор
на исковата молба от „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, в който ответното дружество не
оспорва съществуването на трудово правоотношение между страните. Излага
доводи, че прекратителната заповед е мотивирана, тъй като ищеца знае
основанието за прекратяване на трудовия договор и се защитава по него.
Излага доводи, че ищецът от 2020г. работи на длъжност „***”, като е
подписал допълнително споразумение към трудов договор № 1659/26.05.2020
г., запознал се е с длъжностната характеристика за длъжността и още тогава
(към датата на подписване на това допълнително споразумение от
26.05.2020г. за длъжността е било нужно висше образование каквото и тогава
ищеца е нямал). Поддържа, че с последното допълнително споразумение №
4
543/25.06.2021г. за заемане на длъжността се изисква висше образование и
ищеца, въпреки знанието за това изискване за образование, не е представил
документи да притежава такова, като работодателят не е знаел и не е могъл да
узнае, че той не притежава висше образование - бакалавър. Твърди, че след
първоначалното назначаване на ищеца на работа в ответното дружество,
работодателят по своя преценка е променил изискванията за заемане на
длъжността и с цел подобряване на мерките по физическата защита е
направил структурни промени в Управление „Сигурност”, като са завишени
критериите за заемане на длъжностите, чрез промени в длъжностите,
респективно в длъжностните характеристики. Моли за отхвърляне на
исковете.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбите, и като взе предвид събрания и
приобщен по делото доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на
основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установени следните
фактически положения:
Въззивният съд намира, че фактическата страна по спора е правилно
установена от РС-Козлодуй. В настоящото производство страните не са
ангажирали нови доказателства по смисъла на чл. 266 ГПК, които да
променят така приетата за установена фактическа обстановка.
В допълнение към изложеното от първата инстанция и с оглед доводите
във въззивната жалба въззивният състав намира следното:
Не е спорно по делото, а и от представените писмени документи
/Трудов договор № 89 от 31.07.2012 г. и допълнителни споразумения към
него № 2031/06.12.2012 г.; № 2506/22.07.2014 г.; № 1114/24.11.2015г.; №
2107/04.05.2016г.; № 2560/07.04.2017г.; № 1659/26.05.2020г.; №
543/25.06.2021г./, се установява, че Б. И. М. в бил в безсрочно трудово
правоотношение с насрещната страна от 31.07.2012 г. до 01.03.2022 г.
Първоначално е изпълнявал длъжността „***”, впоследствие от 01.12.2015г. -
„***”, а от 01.06.2020г. – „*** „***”. С Допълнително споразумение № 543 от
25.06.2021г., считано от 01.07.2021г. до датата на прекратяване на трудовото
правоотношение с процесната заповед ищецът е заемал длъжността „*** ***”
в Управление „Сигурност“, Отдел „Експлоатация на технически системи за
сигурност”, Група „***”. Както в трудовия договор, така и в допълнителните
споразумения към него, включително и в последното допълнително
споразумение № 543 от 25.06.2021г., изрично е записано, че работникът има
средно професионално образование със специалност „Охрана на обществения
ред”.
От представеното длъжностно щатно разписание на „АЕЦ Козлодуй“
ЕАД за 2019г. се установява, че за длъжността „***” се е изисквало средно
образование, а за длъжността „***” - средно професионално образование.
5
По делото са представени длъжностните характеристики за последните
две длъжности, които е заемал ищеца в ответното дружество: за длъжността
„*** „***” и за длъжността „*** ***”.
По делото е безспорно и ответникът признава в писмения отговор, че
изискванията, правата и задълженията за последната длъжност, на която е бил
назначен ищеца с ДС от 25.06.2021г. „*** ***”, са уредени в Длъжностна
характеристика за същата длъжност с ид. № 10.ОУ.00.ДХ.2479/01, утвърдена
на 24.06.2021г., с която ищецът е бил запознат на 01.07.2021г., видно от
приложения на л.22 по делото протокол. В т. 2.1 от същата длъжностна
характеристика за длъжността са посочени изискванията за заемане -
образователно-квалификационна степен - бакалавър, област на висшето
образование - „Технически науки”, „Природни науки, математика и
информатика”, т.е. за заемане на длъжността е въведено изискване за
притежаване на висше образование. Същите образователно-квалификационни
изисквания са въведени и за длъжността „*** „***”.
Няма спор по делото, че към 25.06.2021г., когато между страните е
сключено последното допълнително споразумение, ищеца М. не е притежавал
изискуемото за заемане на длъжността висше образование, но работодателя е
сключил с него ДС към трудовия договор и го е назначил на тази длъжност.
С предизвестие за прекратяване на трудовия договор рег. №
478/17.02.2022г., на основание чл.326, ал.2 от КТ, ищецът е уведомен, че с
изтичането на 30-дневен срок трудовото му правоотношение с „АЕЦ
Козлодуй“ ЕАД ще бъде прекратено, на основание чл. 328, ал.1, т.6 КТ,
поради липса на образование или професионална квалификация за
изпълняваната работа. С процесната заповед № 27/28.02.2022г. на
изпълнителния директор на ответното дружество, трудовото правоотношение
на ищеца е прекратено, считано от 01.03.2022г., на основание чл. 328, ал.1, т.6
КТ - поради липса на образование или професионална квалификация за
изпълняваната работа. Предизвестието и заповедта са връчени на ищеца в на
една и съща дата - на 28.02.2022г.
Пред първоинстанциония съд от ответника е представен фиш за месец
януари 2022г., от който е видно, че последно полученото от ищеца брутно
трудово възнаграждение за пълен работен месец преди уволнението е в
размер на 4113,25 лева. Установено е също и че след датата на прекратяване
на трудовото правоотношение на ищеца от 01.03.2022 г. до датата на
обявяване на делото за решаване на 13.05.2022г. от РС-Козлодуй, той не е
започвал работа по друго трудово правоотношение.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна
до следните правни изводи:
Съобразно служебно извършената проверка по чл. 269 ГПК, съдът
намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, като при
преценка за правилността му следва да се съобразят посочените в жалбата
оплаквания.
6
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 KT, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за признаване
за незаконно уволнението на ищеца и неговата отмяна, възстановяването му
на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение за
оставането му без работа.
По исковете с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ,
настоящият съдебен състав намира следното:
В заповедта за уволнение от 28.02.2022 г. е посочено основание за
прекратяване на трудовото правоотношение чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ – поради
липсата на необходимото образование или професионална квалификация за
заемане на длъжността.
Уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ изисква няколко предпоставки,
които следва да са налице кумулативно: факти /мотиви/, относно това кой от
двата фактически състава е налице – липса на образование или квалификация;
в случай, че са посочени и двата, съдът е длъжен да ги разгледа и само ако и
двата не са налице, следва да отмени уволнението като незаконосъобразно; да
е настъпила промяна в изискванията за заемане на длъжността, установена в
нормативен акт или длъжностна характеристика, която да е редовно връчена
на работника/служителя преди връчване на уволнителната заповед;
промяната в изискванията трябва да следва сключването на трудовото
правоотношение; работникът или служителят да не отговаря на новите
променени изисквания за заемане на длъжността.
В доказателствена тежест на ответника – работодател е да установи
наличието на всички обстоятелства по законосъобразността на уволнението.
Съгласно задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение №
4 от 01.02.2021 г. по т. дело № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС, не е налице
основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ за прекратяване на трудовия договор,
ако при сключването му работникът или служителят не отговаря на
въведените от работодателя изисквания за образование или професионална
квалификация за изпълняваната работа, но е налице основанието за
прекратяване на трудовия договор по тази разпоредба, когато при
сключването му работникът или служителят не отговаря на въведените с
нормативен акт изисквания за образование или професионална квалификация
за изпълняваната работа. Работодателят може да упражни своето субективно
преобразуващо право да прекрати трудовия договор само на предвидените в
7
закона основания, целящи да осигурят по-голяма защита при уволнение на
икономически по-слабата страна. Ето защо, основанието за прекратяване на
трудовия договор е неоправдано да е налице при възникване на трудовото
правоотношение. В случай, че работодателят се е съгласил, че притежаваните
от служителя образование и/или квалификация не представляват обективна
причина за изпълнението на трудовата функция при сключване на трудовия
договор, но впоследствие е прекратил трудовото правоотношение, поради
липсата им за заемане на съответната длъжност, поведението му ще
противоречи на общия принцип, установен в чл. 57, ал. 2 КРБ, да „не се
допуска злоупотреба с права и тяхното упражняване, ако то накърнява права
и законни интереси на другите”. Работодателят няма право да прекрати
трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, като се позове на
тяхната липса, освен ако не е знаел и не е могъл да узнае за това. В този
случай, липсата на притежаваните от работника или служителя образование
и/или професионална квалификация при сключване на трудовия договор,
когато изискванията не са нормативно установени, а са били въведени от
работодателя, не може да бъде основание за законосъобразно прекратяване на
трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ поради това, че липсва
новонастъпил юридически факт като основание за едностранно прекратяване
на трудовия договор и е налице злоупотреба с право от страна на
работодателя.
По делото не се спори, че условията за заемане на длъжността „*** ***”
в „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД не са нормативно установени, а са били въведени от
работодателя с длъжностната характеристика за тази длъжност с ид. №
10.ОУ.00.ДХ.2479/01, утвърдена на 24.06.2021г. Безспорно е и
обстоятелството, че изискването за образователно-квалификационна степен -
бакалавър, област на висшето образование - „Технически науки”, „Природни
науки, математика и информатика”, въведено с посочената длъжностна
характеристика, е съществувало към момента на сключване на Допълнително
споразумение № 543 от 25.06.2021г. към трудов договор № 89 от 31.07.2012 г.
Не се спори също, че към датата на сключване на това допълнително
споразумение ищецът Б. И. М. не е отговарял на новите изисквания за
образование и/или професионална квалификация, въведени с посочената
длъжностна характеристика. Това обстоятелство е било известно на
работодателя, поради това, че както в трудовия договор, така и във всички
допълнителни споразумения към него, включително и в последното
допълнително споразумение, изрично е записано, че работникът има средно
професионално образование със специалност „Охрана на обществения ред” и
няма данни и доказателства работодателят да е поканил или изискал от ищеца
8
документ за изискуемото висше образование. Следователно към момента на
сключване на допълнително споразумение № 543 от 25.06.2021г.
работодателят е знаел за несъответствието между притежаваните от
работника образование и квалификация и необходимите такива, но е приел, че
то не се явява обективна пречка за изпълнение на възложената му трудова
функция. С подписването на споразумението работодателят сам е дерогирал
действието на вътрешните си правила за изискуемите образование и/или
професионална квалификация, в резултат на което впоследствие (осем месеца
след сключване на допълнителното споразумение) не може да се позове на
тази липса като основание за прекратяване на трудовото правоотношение. В
случая упражняването на правото на работодателя едностранно да прекрати
трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ противоречи на общия
принцип, установен в разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от Конституцията на
Република България, да "не се допуска злоупотреба с права и тяхното
упражняване, ако то накърнява права и законни интереси на другите", и
следва да бъде отречено (вж. Решение № 60239/30.12.2021 г. по гр. дело №
548/2018 г. на ВКС, IV Г. О.).
Предвид горното съдът приема, че уволнението е незаконно и
заповедта, с която е извършено следва да бъде отменена, а предявеният иск за
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна по чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ, е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
С оглед основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, основателен
се явява и обусловеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, доколкото се касае за
безсрочен трудов договор, поради което ищецът следва да бъде възстановен
на заеманата от него в „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД длъжност преди уволнението –
„*** ***“ в Управление „Сигурност“, отдел „Експлоатация на технически
системи за сигурност", Група „***“.
Доколкото с обжалваното решение РС-Козлодуй е стигнал до същите
правни изводи и е постановил същият правен резултат по посочените два
иска, въззивният съд намира същото за правилно и като такова следва да бъде
потвърдено, а въззивната жалба – отхвърлена поради нейната
неоснователност.
По иска за заплащане на обезщетение за времето на принудителна
безработица, вследствие на уволнението на основание чл.344, ал.1, т.3 във
връзка с чл.225, ал.1 КТ.
Съгласно чл. 344, ал. 1, т.3 от КТ работникът или служителят има право
да иска обезщетение от работодателя за времето, през което е останал без
работа поради незаконно уволнение, а според чл. 225, ал.1 от КТ, при
незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение
9
от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето,
през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6
месеца.
Искът по чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ е обусловен на
първо място от незаконността на уволнението, а при доказана незаконност –
от установените вреди в размер на брутното трудово възнаграждение на
работника или служителя за времето, през което е останал без работа.
Тежестта на доказване по този осъдителен иск е възложена на ищеца – той
трябва да докаже, че след уволнението е останал без работа и не е получавал
трудово възнаграждение, причинната връзка с неправомерното уволнение,
претърпените вреди и техния размер. Уволненият работник или служител,
ищец по иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. чл. 225, ал. 1 КТ, следва да
докаже твърдението си, че в резултат на незаконното уволнение е претърпял
имуществени вреди /пропуснати ползи/, изразяващи се в пропуск да получава
трудово възнаграждение за период от 6 месеца след прекратяване на
трудовото правоотношение като докаже факта на оставане без работа и
размера на последното получено преди незаконното уволнение трудово
възнаграждение. (виж ТР № 6 от 15.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 6/2013 г.,
ОСГК).
По иска за заплащане на обезщетение за времето на принудителна
безработица, вследствие на уволнението първоинстанционният съд е приел за
безспорно доказано, че вследствие на незаконното уволнение на ищеца, той е
останал без работа за периода от 01.03.2022г. до датата на обявяване делото
за решаване - 13.05.2022г., поради което само за този период му се дължи
обезщетение, като за претендирания период до 01.09.2022г. e приел, че искът
следва да бъде отхвърлен. По отношение размера на обезщетението, съдът е
приел, че същото е за 2 месеца и 8 работни дни през м.май 2022г. при брутно
трудово възнаграждение за пълен работен месец преди уволнението в размер
4113.25, или общо в размер 9 722.18 лева, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда, 07.03.2022г. Предявеният иск
е отхвърлен от районния съд като преждевременно заведен до
претендираното обезщетение за периода до 01.09.2022 г. в размер 24 679, 50
лв.
Въззивната инстанция споделя фактическите и правни изводи на
първата относно основателността на иска с правно основание чл.344, ал.1 вр.
10
чл.225, ал.1 КТ в уважения размер, като на основание чл.272 ГПК се
присъединява и препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
С оглед на изложеното въззивната жалба и по отношение на иска по чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ е неоснователна.
Постановеното първоинстанционно решение се явява правилно в
частта, с която е уважен предявеният иск за сумата 9 722.18 лева,
представляваща обезщетение за оставането на ищеца без работа поради
незаконното уволнение за периода от 01.03.2022 г. до 13.05.2022 г., поради
което следва да бъде потвърдено в тази част.
С насрещната въззивна жалба ищецът Б. И. М. е обжалвал решението на
РС-Козлодуй в частта му, с която предявеният от него иск по чл.344, ал.1, т.3
от КТ вр. чл.225, ал.1 от КТ за обезщетение за оставане без работа, поради
уволнението, е бил отхвърлен за срока след приключване на пренията пред
РС-Козлодуй до пълния 6-месечен срок с искане за присъждане на
обезщетение до пълния размер от 24 679, 50 лв. за периода от 01.03.2022г. до
01.09.2022г. ведно със законните последици.
По тази жалба въззивният съд намира следното:
От заповед № 27/28.02.2022 г. се установява, че трудовото
правоотношение с ищеца е прекратено, считано от 01.03.2022 г.
Предвиденият в чл. 225, ал. 1 КТ максимален период от шест месеца е
изтекъл на 01.09.2022 г., поради което на работника се дължи брутното
трудово възнаграждение именно за 6 месеца. За да му бъде присъдено обаче
обезщетението за целия период от 6 месеца, както бе посочено по-горе,
ищецът следваше да докаже, че през целия този период е останал без работа.
Оставането без работа поради уволнението е правнорелевантен факт, елемент
от хипотезата на правната норма на чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. От факта на
безработица през шестмесечния период след незаконно уволнение за ищеца
възниква право на обезщетение. Поради това и на основание чл. 154, ал. 1
ГПК, в тежест на ищеца бе да установи, че след уволнението е останал без
работа и не е получавал трудово възнаграждение /или е получавал
възнаграждение в по-малък размер/. Като елемент на правната норма
фактическото твърдение, че е останал без работа поради уволнението, трябва
да се докаже от ищеца, който се позовава на тази норма, и няма законова
опора за отклонение от правилото на чл. 154 ГПК. Фактът на безработица
може да бъде доказан, като се установи липсата на вписване на последващо
трудово правоотношение в трудовата книжка на ищеца, липса на
11
регистрирано трудово правоотношение в НАП през исковия период,
регистриране на ищеца в бюрото по труда като безработен, или чрез
установяването на други обстоятелства, от които може да се направи извод за
оставането без работа. (виж ТР № 6 от 15.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 6/2013
г., ОСГК).
В настоящото производство пред въззивната инстанция ищецът не
ангажира такива доказателства - нито с насрещната въззивна жалба, нито в
съдебното заседание пред въззивния съд, същият не представи доказателства,
че за периода от датата на приключване на съдебното дирене пред първата
инстанция - 13.05.2022г., до изтичането на шестмесечния срок - 01.09.2022 г.,
е останал без работа. Следователно, пред въззивната инстанция не се доказа,
че за посочения период ищецът е понесъл вреди от незаконното си уволнение,
поради което ответникът-работодател не му дължи обезщетение по чл. 225,
ал. 1 КТ.
С оглед изложеното насрещната въззивна жалба се явява неоснователна
и като такава следва да се остави без уважение, като първоинстанционното
решение в частта, с която е отхвърлена претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ
вр. с чл.225, ал.1 КТ за периода до 01.09.2022г. до претендираното
обезщетение от 24 679,50 лева, следва да се потвърди.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото – неоснователност на въззивната жалба и
неоснователност на насрещната въззивна жалба, сторените от страните в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски остават за всяка от
тях, както ги е направила.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 136 от 09.06.2022 г., постановено
по гр. д. № 294/2022 г. по описа на Районен съд – Козлодуй.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок, считано от 28.09.2022 г. – деня, в който съдът е посочил, че
ще обяви решението си, на основание чл. 315, ал. 2 ГПК, с касационна жалба
12
по реда на чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13