гр.
Русе, 20.07.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Окръжен съд Русе, Гражданска колегия, в публично
заседание на двадесет и девети юни през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Антоанета Атанасова
при
секретаря Иванка Венкова като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр.
дело № 205 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т.
3 ЗОДОВ за обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в размер на 75 000 лв. и имуществени
вреди в размер на 75 000 лв.
Ищецът П.А.А.
*** чрез адв. Я.П. твърди, че по сигнал на
българските власти бил задържан в И. през м. октомври, 2011 г. В периода от
задържането му в И. и до постановяване на окончателните решения на българските
съдилища по наказателното производство, възбудено срещу него, в Кралство И. с
присъда /решение/ № 191/8.05.2012 г. по дело № РА
15/2012 г. по описа на първоинстанционен съд № 21 в гр. М. бил оправдан поради
недоказаност на повдигнатото му обвинение за престъпление срещу общественото
здраве за трафик на кокаин.
Междувременно, в условията на чл.
206 вр. чл. 209, ал. 3, т. 4, б. „а“ НПК от Окръжна
прокуратура Русе му били повдигнати две обвинения по чл. 321, ал. 3, т.22 вр. чл. 2 НК и по чл. 354а, ал.2,
изр. 2, пр. 4 и 5, т.1 вр. чл. 20, ал. 2 НК.
След като се върнал в Б. през 2013
г., след отпадане на първото обвинение, бил обвинен в извършване на едно
престъпление, квалифицирано по чл. 354а, ал. 2, изр.
2, пр. 4 във вр. с ал. 1, пр. 3 и 4 във вр. чл. 20, ал. НК по досъдебното производство, водено
срещу него. С Присъда № 30 /9.07.2014 г. на ОС Русе, постановено по НОХД № 100/2014 г. бил признат за невинен и оправдан по
това обвинение поради липса на доказателства за участието му в това
престъпление. С Решение № 245/8.12.2014 г. на ВТАС по
дело № 232/2014 г. по описа на съда, присъдата на ОС Русе била потвърдена,
макар и на друго основание и наказателното производство срещу него било
прекратено. С Решение № 154/28.09.2015 г. на ВКС, І Н.О. решението на ВТАС било изцяло потвърдено по отношение на него.
Твърди, че по всички тези дела
Прокуратурата на Р Б. поддържала неоснователните и незаконосъобразни обвинения
срещу него и не ги оттеглила. Всичко това се отразил негативно върху живота му,
както личен, така и обществен – напрегнало го и го стресирало, създало у цялото
му социално обкръжение отрицателно отношение към него, превърнало го от честен
човек и добър гражданин в „престъпник“. Срамувал се и се чувствал унизен.
Засегнати били доброто име, честта и авторитета му. Останал без работа и
финансови средства за издръжка на семейството си. Станал нервен, капризен,
затворен и притеснен, че са намалели доходите на семейството му. За да се
издържа след завръщането си в Б. започнал работа като общ работник в
строителството, какъвто бил и до момента. Воденото наказателно производство се
отразило негативно и на здравословното му състояние, започнал да страда от
безсъние, което се отразило и на трудовата му дейност. Всичко това рефлектирало
и върху отношенията в семейството му – станал сприхав, избухлив,
раздразнителен. Променило се и отношението на съседите към него, които
започнали да го гледат като „престъпник“ и започнали да странят от него.
Принудил се да търси работа в чужбина въпреки желанието му да остане в Б..
Претенцията си за претърпени от него имуществени вреди обосновава с
обстоятелството, че от арестуването му на работното място и до приключване на
производството пред въззивната инстанция, е бил в Б. и едва след отпадане на
мерките за неотклонение имал възможност да се върне в Г. и отново да започне
работа като строителен майстор. През целия този период бил без доходи и
средства за препитание. Претендира обезщетение в размер на по 75 000 лв.
за претърпените от него съответно имуществени и неимуществени вреди, както и
разноски.
В срока по чл. 131 ответникът
Прокуратурата на Република България е депозирала отговор на исковата молба.
Намира предявените искове за допустими. Оспорва ги по размер, а искът за
имуществени вреди и по основание. Относно претенцията за неимуществени вреди
твърди, че при отчитане интензитета на търсените вреди следва да се има предвид,
че наказателното производство срещу ищеца е водено и приключило в разумен, дори
кратък срок. Увреждането било с продължителност 2 години, 7 месеца и 16 дни.
Завява още, че независимо от обективния характер на отговорността, в тежест на
ищеца е да докаже какви вреди е претърпял, размера им, както и връзката с
повдигнатото обвинение. Доказателства за това не били ангажирани от ищеца.
Оспорва изцяло предявената претенция за имуществени вреди в размер на 75 000
лв. Твърди, че липсват каквито и да било доказателства за пряка
причинно-следствена връзка между настъпилото увреждане и получаването на тази
сума.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното:
Не се спори между страните, а и от
събраните по делото доказателства се установява, че с присъда /решение/ №
191/8.05.2012 г. по дело № РА 15/2012 г. по описа на първоинстанционен
съд № 21 в гр. Мадрид бил оправдан поради недоказаност на повдигнатото му
обвинение за престъпление срещу общественото здраве за трафик на кокаин.
На 21.08.2011 г. било образувано ДП
№ 90/2011г. по описа на ОСлО
при ОП Русе срещу ищеца. С Постановление от 20.06.2012 г. П.А.А. бил привлечен в качеството на обвиняем по него за
престъпления по чл. 321, ал. 3, т. 2 във вр. ал. 2 НК
и по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. 4 и пр. 5, т. 1 във
вр. с чл. 20, ал. 2 НК при условията на чл. 206 НПК,
предявено на 20.06.2012 г. на назначения му служебен защитник, поради това, че местоживеенето му е
било неизвестно. Издадено било Постановление за задържането му до довеждане
пред съда и ЕЗА. След установяването и задържането му
на територията на ФРГ, на 12.03.2013 бил екстрадиран в Р България. С Постановление
от 12.03.2013 г. на следовател в ОСлО при ОП Русе по
ДП Сл № 90/201 г. по описа на ОСлО
при ОП Русе, ДП № 1064/2011 г. по описа
на ОП Русе, предявено на ищеца П.А.А. на 13.03.2013
г., последният е привлечен в качеството му на обвиняем за престъпления по чл.
321, ал. 3, т. 2 във вр. ал. 2 НК и по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. 4 и пр. 5, т. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК като му била взета мярка за
неотклонение „гаранция“ в пари в размер на 2500 лв. С влязло в сила на
22.03.2013 г. Определение № 136 на РОС по ч. н. д. № 179/2013 г. размерът на сумата по
гаранцията бил намален на 500,00 лв. С Постановление от 4.10.2013 г. на
следовател в ОСлО при ОП Русе по ДП Сл № 90/201 г. по описа на ОСлО
при ОП Русе, ДП № 1064/2011 г. по описа
на ОП Русе, предявено на ищеца П.А.А. на 22.10.2013
г., последният е привлечен в качеството му на обвиняем за престъпления по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. 4 във вр.
ал. 1, пр. 3 и 4 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК. На
12.02.2014 г. Окръжна прокуратура Русе внесла за разглеждане в съда обвинителен
акт срещу ищеца А. за това, че през периода 9.08.2011 г. – 21.08.2011 г. в гр.
Р., Б., гр. Л., П. и гр. М., И., в съучастие с В. А.А.
*** като извършител, подбуден и подпомогнат от В. А.А.,
без надлежно разрешително придобил от неустановено лице в гр. Л., П.,
високорисково наркотично вещество – 5 171,9 гр. кокаин с активен действащ
компонент 82.1 % на стойносн 1 448 132 лв.
и го държал от там до гр. М., И. с цел разпространение, като наркотичното
вещество е в особено големи размери – престъпление по чл. 354а,
ал. 2, изр. 2, пр. 4 във вр. ал. 1, пр. 3 и 4 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК. С Присъда № 30 /9.07.2014 г. на ОС
Русе, постановено по НОХД № 100/2014 г. бил признат
за невинен и оправдан по това обвинение поради липса на доказателства за
участието му в това престъпление. С Решение № 245/8.12.2014 г. на ВТАС по дело № 232/2014 г. по описа на съда, присъдата на
ОС Русе по отношение на П.А.А. е отменена и е
прекратено производство по делото по това обвинение на основание чл. 24, ал. 1,
т. 6, предл. 2 НПК във вр.
чл. 8, ал. 2 НК. С Решение № 154/28.09.2015 г. на ВКС, І Н.О. решението на ВТАС е изцяло потвърдено по отношение на П.А.А..
По делото са събрани и гласни
доказателства. От свидетелските показания на Г. А. – сестра на ищеца, се
установява, че след като по заповед на българските власти бил задържан в Г.,
където към него момент работел и бил екстрадиран в Б.я, ищецът П.А. отседнал в
дома й, тъй като бил без никакви средства. Нямал и къде да живее към него
момент. Изнася данни, че до преди задържането на брат й в И., същият бил много
спокоен човек, даже дразнещо за нея спокоен. Свидетелства още, че случилото се
очевидно много го било изнервило, тъй като станал раздразнителен. Започнал да й
противоречи. Бълнувал нощем, често ставал и излизал да пуши на терасата си.
Притесненията си обяснявал с обстоятелството, че от един обикновен човек се
превърнал в престъпник. Не търсил лекарска помощ, но свидетелката му предложила
да приема от лекарствата, която тя самата приемала без да са й изписани то
лекар, тъй като били на билкова основа. Те обаче не му помогнали. Св. А.
заявява още, че тревожността си ищецът обяснявал пред нея и с обстоятелството,
че поради случилото се загубил работата, която си бил намерил в Г.. Притеснявал
се и за това как ще приключи воденото срещу него наказателно производство в Б..
Св. З. Д., живееща на семейни начала с брата
на ищеца, дава показания, че познава от около 25 години П.А.. Била запозната с
воденото срещу него дело в И., тъй като тя била тази, която наела адвокат,
който да го защитава там. Свидетелства още, че след воденото срещу него дело в
Испания същият отишъл да работи първо в И., после в Г., където по нареждане на Прокуратура
на Р Б.я бил задържан. След връщането си в Б. отишъл да живее при сестра си.
При срещите им й се сторил смачкан. Наложило му се да започне живота си от нула
– без работа, дрехи, средства. Това се отразило и на психиката му. Здравословното
му състояние през този период не било добро, имал проблеми. Не търсил лекарска
помощ, тъй като нямал социални и здравни осигуровки в Б.. Докато траело
наказателното производство срещу него работел спорадично, на строителни обекти,
където бил викан от малкото му останали приятели.
Св. М. П. А. – син на ищеца дава
показания, че след като приключило воденото срещу баща му дело в И., същият
отишъл да работи при него в И.. Останали там около три месеца, след което се
преместили в Г., където техни познати им намерили работа. Работили „на черно“,
без трудов договор, по 6 дни в седмицата. Заплащали им всяка събота около
80-100 евро за изработеното през седмицата, около 10 евро на час. След около
3-4 месеца се преместили на друг строителен обект в Д., на път за където баща
му бил арестуван от цивилен контрол. Изнася данни, че и двамата работели при
един и същ работодател, който бил много доволен от тях и особено от баща му,
когото считал за добър майстор. След задържането му, отношението на
работодателя към баща му се променило, станали престъпници
за него, поради което и самият той напуснал това работно място.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи.
От изложените фактически твърдения и
заявен петитум от ищеца, съдът намира, че е предявен
иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗОДОВ - ищецът претендира, че е претърпял имуществени и
неимуществени вреди от ответника Прокуратурата на РБ
в резултат на незаконосъобразни действия, изразяващи се в повдигане и
поддържане на обвинение за престъпления по чл. 321, ал. 3, т. 2 във вр. ал. 2 НК и по чл. 354а, ал.
2, изр. 2, пр. 4 и пр. 5, т. 1 във вр. с чл. 20, ал.
2 НК, а впоследствие само по чл. 354а, ал. 2, изр. 2,
пр. 4 във вр. ал. 1, пр. 3 и 4 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК, което наказателно производство е
прекратено с решение на ВТАС, окончателно потвърдено
от ВКС поради това, че не е спазена забраната за провеждане на второ по ред
наказателно производство, тъй като по отношение на деянието за което е бил
обвинен с влязла в сила присъда № 191 от 08.05.2012 г. на Първоинстанционния
съд № 21 в гр. М. по дело № РА 15/2012 на съда, е
било прието, че не е престъпление поради недоказаност на обвинението в рамките
на същите фактически обстоятелства, които са послужили за основата на
наказателното обвинение по образуваното досъдебно производство, развило се в последващите съдебни производства.
От изложеното дотук съдът приема, че е налице първото
условие по чл.2, т. 3, пр. 2 – образуваното
наказателно производство е прекратено поради недоказаност на обвинението.
Другата задължителна предпоставка за ангажиране отговорността на държавата е да
са причинени вреди (чл. 4 ), които подлежат на
доказване в процеса, а не се презюмират. Съгласно чл. 4 , държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното
лице. В т. 11 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК се
приема, че обезщетението се определя с оглед особеностите на всеки конкретен
случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните
органи. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, съдът следва да прецени характера
на обвинението, осъществени ли са спрямо обвинения мерки на принуда,
продължителността на наказателното преследване, данните за личността на
подсъдимия с оглед доколко повдигнатото обвинение за деяние, което лицето не е
извършило, се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на
контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в
т.ч. върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план,
както и всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални
страдания, преценявани с оглед конкретиката на
случая.
Ищецът ангажира гласни доказателства за характера и
обема на претърпените от него морални вреди. Съдът ги кредитира частично като
не съобразява събраните свидетелски показания относно обстоятелства, касаещи
периода преди задържането на ищеца в Г. като неотносими за предмета на спора. Едва
от деня на задържането на П.А. в екстрадиционния
арест – 17.12.2012 г., видно от писмо от Генералната прокуратура на Д.,
изпратено на 27.02.2013 г. до Окръжна прокуратура Русе, намиращо се в кориците
на ДП № 90/2011 г., същият е узнал, че е привлечен като обвиняем за престъпления
от общ характер в Р Б., след който момент следва да се съобразяват и свидетелските
показания за преживените от него страх, притеснения и неудобства, че е
наказателно преследван в резултат на незаконно повдигане и поддържане на
обвинение в извършване на престъпления от страна на ответника.
От показанията на доведените от ищеца св. Г. А. и св. З.Д., съдът намира за установени само
някои от твърдените неимуществени вреди и то не с интензитета, в който той ги е
описал в исковата молба. Доказа се, че в резултат на воденото срещу него
наказателно производство ищецът станал нервен, раздразнителен, бил притеснен, че
загубил работата си в Г., както и за това как ще приключи воденото срещу него наказателно
производство. Установи се безспорно, че преживените стрес и напрежение са се
отразили върху психиката му, като страдал от лека форма на безсъние, като по
делото обаче не беше доказано във връзка с това му състояние да се е наложило
медикаментозно лечение.
Не се установи от събраните доказателства воденото
наказателно производство да се е отразило пагубно на доброто име и репутацията му
в обществото, да е бил опетнен авторитетът му сред неговите съседи, както и че
е изпаднал в социална изолация.
От свидетелските показания не се доказаха
и твърденията на ищеца, че наказателното производство попречило на желанието му
да си намери работа. И св. А., и св. Д. твърдят, че след екстрадирането му в Б.
работел от време на време, на частно, при малкото му останали приятели. Бил затруднен
в намирането на работа, защото бил подсъдим. Свидетелските показания обаче са твърде
общи, не е посочен конкретен работодател, който да е отказал да го наеме поради
воденото срещу него наказателно производство. Отделно, св. А. изнася данни, че
след екстрадирането му в Б. брат й не се е регистрирал в Бюрото по труда. Предвид изложеното и
като съобразява, че по отношение на ищеца не е налагана най-тежката мярка за
процесуална принуда „задържане под стража“, съдът намира, че повдигнатото
обвинение не е станало причина за ограничаване на трудовата функция и доходите
му.
Изложените в свидетелските показания факти
за влошено здравословно състояние на ищеца съдът не кредитира като обуславящи
обезщетение за неимуществени вреди поради липсата на допълнително ангажирани
доказателства, установяващи вида и интензитета на заболяванията му, причината
за същите и времето от което датират, както и наличието на причинно-следствена
връзка между тях и воденото срещу него наказателно производство.
В обобщение следва да се посочи, че в
резултат на воденото срещу него наказателно производство се доказа, че ищецът е
търпял негативни психически изживявания, предвид качеството му на обвиняем и на
подсъдим и свързаната с това възможност за налагане на наказание, още повече
предвид чистото му съдебно минало. В пряка причинна връзка с разследването е и
нарушеният ритъм на живот на П.А. заради наложилата се промяна на местоживеене
и месторабота при задържането му в Г. и екстрадирането му в Б. Съдът приема
обаче, че тези безспорно установени по делото неимуществени вреди не са извън
обичайните негативни чувства и изживявания в подобни случаи. Ето защо,
отчитайки и липсата на трайни значими последици от наказателното преследване,
според съда сумата от 3 000 лв. ще обезвреди напълно тези му душевни терзания и
преживявания без да доведе до неоснователното му обогатяване. В останалата част
предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди над 3 000 лв. до 75 000
лв. следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
При определяне на размера на обезщетението
съдът съобразява още, че на ищеца първоначално са били повдигнати обвинения в
две престъпления, всяко от които тежко по см. на чл. 93, т. 7 НК. Това е
продължило за период от около 7 месеца, след което едното обвинение е
отпаднало. Обвинението е поддържано в период от около три години, който според
съда не надхвърля разумния по смисъла на чл. 6 КЗПЧОС, предвид броя на обвинените лица, тежестта на
обвиненията, както и обстоятелството, че производството се е развило на три
инстанции. Съдът съобразява също така фактът, че ищецът е бил оправдан още на
първа инстанция като оправдателната присъда на практика е потвърдена от
останалите инстанции. По отношение на него не е била наложена тежка мярка за
процесуална принуда - била е взета мярка "парична гаранция". Тази
процесуална принуда не е засегнала правото му на лична свобода и придвижване,
гарантирани от Конституцията, нито пък го е
ограничавала в правото му да работи. В този смисъл съдът отчита и свидетелските
показания на св. Г. А., че около година след екстрадирането му в Б. се върнал
на работа в Г., т. е. възстановил е обичайния си ритъм на живот отпреди това
още преди окончателното приключване на воденото срещу него наказателно
производство.
Изцяло недоказани останаха и
твърденията на ищеца за претърпени от него имуществени вреди. Същите са претендирани във вид на пропуснати ползи – приходи за
имуществото на ищеца от трудови възнаграждения, които същият не е реализирал
заради воденото срещу него наказателно производство за периода от задържането
на работното му място в Германия до приключване на делото пред ВТАС.
Обезщетението за имуществени
вреди се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна
връзка с незаконните актове и действия на правозащитните органи (т. 11 от ТР № 3 от
22.04.2005 г. по т. д. № 3 / 2004 г. на ОСГК на ВКС).
Действително, пропуснатата полза също подлежи на обезщетяване при това условие,
като приход за имуществото на пострадалия, който не се е осъществил заради
непозволеното увреждане. Приходът обаче не трябва да е случайна, а закономерна
последица от установените по делото обстоятелства, да е обективно, а не само
субективно очакван като увеличение на имуществото и получаването му при
нормални обстоятелства да е било осуетено от незаконните действия на органите
по чл. 2 . Това означава осъществяването на
прихода да е реално и сигурно като свързано с конкретните обстоятелства.
Пропуснатата полза е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на
обезщетение. Поради това и при липса на изрично установена в закона презумпция
за настъпването й, пропуснатата полза
не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса. За установяването
на претърпени от него имуществени вреди ищецът е ангажирал единствено гласни
доказателства - показанията на св. М.А., които освен че изхождат от лице,
заинтересовано от изхода на делото поради обстоятелството, че се явява негов
син, са твърде общи. Липсват каквито и да било данни къде точно е полагал труд
преди задържането му, както и каквито и да било доказателства за размера на получаваното
от него трудово възнаграждение. Не е представен трудов договор, от който
евентуално освен тези обстоятелства би могло да е видно и дали е бил нает за
определен срок или безсрочно на работа.
При така изложеното съдът намира, че предявеният
срещу Прокуратурата на РБ иск за имуществени вреди в
размер на 75 000 лв. следва да се отхвърли изцяло като неоснователен и
недоказан.
Предвид
изхода на спора и като съобрази разпоредбата на чл. 10, ал. 3, изр. 1 , ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 10 лв., представляваща внесена от него държавна такса.
Мотивиран
така, Русенският окръжен съд:
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата на
Република България, гр. С., бул. "В" № *, представлявана от Главния
прокурор С. Ц. ДА ЗАПЛАТИ на П.А.А., ЕГН **********,*** чрез адв. Я.П.
***, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 СУМАТА от 3 000
лв. /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от незаконно повдигнато и поддържано обвинение в извършване
на престъпление, наказателното производство, по което е прекратено с влязло в
сила Решение
№ 154/28.09.2015 г. на ВКС, І Н.О. КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 3 000 лв.
до пълния предявен размер от 75 000 лв., като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ иска на П.А.А., ЕГН **********,*** чрез адв. Я.П. *** срещу Прокуратурата на Република България,
гр. С., бул. "В." № *, представлявана от Главния прокурор С. Ц. за
заплащане на сумата от 75 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от незаконно повдигнато и поддържано обвинение в извършване
на престъпление, наказателното производство, по което е прекратено с влязло в
сила Решение
№ 154/28.09.2015 г. на ВКС, І Н.О. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Прокуратурата на
Република България, гр. С., бул. "В." № *, представлявана от Главния
прокурор С. Ц. ДА ЗАПЛАТИ на П.А.А., ЕГН **********,*** чрез адв. Я.П.
*** сумата от 10,00 лв. /десет лева/,
представляваща внесена държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Велико Търново в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.