РЕШЕНИЕ
№ 86
гр. КърджА., 29.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖА., ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Вергиния Еланчева
при участието на секретаря Симона Иванова
като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно
наказателно дело № 20235140200014 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 09-2200287 от 26.10.2022 г., издадено от
Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.КърджА., с което на основание чл.79, ал.4
вр. чл.78, ал.1 от ЗТМТМ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 1 500 лв. на „М.” ООД гр.КърджА., ж.к.„В.“, бул.„Х.Б.“ № **, бл.„П.“, ЕИК
********, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ.
Жалбоподателят „М.” ООД гр.КърджА. сочи, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, издадено при съществени процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон. Необосновано била ангажирана отговорността му като
работодател. Констатациите на проверяващите били необосновани и неясни. Неправилно
наказващият орган приел, че в случая е извършено нарушение на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ.
Жалбоподателят нямал качеството на работодател по отношение на установения на
проверения обект чужденец. Дружеството нямало трудов договор с чужденеца Н.Д., не
използвало този работник за своята дейност, нито му заплащало възнаграждение. Затова не
се явявало субект на процесното нарушение. „М.” ООД било възложител на проверения
обект, а изпълнител на същия - „Е.“ ООД, за което двете дружества сключили договор за
строителство и ремонт. В действителност не жалбоподателят, а изпълнителят „Е.“ ООД
използвало услугите на въпросния чужденец като командирован работник от Р.Турция. В
този смисъл била и декларацията на самия чужденец, че работи за посоченото дружество и
нямал трудов договор с него. Дадените от управителя на дружеството-изпълнител обяснения
били изолирани и се опровергавА. от доказателствата по преписката. В подкрепа на горните
1
твърдения, от страна на жалбоподателя били представени на проверяващите органи
командировъчни, които изобщо не били обсъдени при издаване на наказателното
постановление. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваното
постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който
поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление, както и за присъждане
на разноски. Излага подробни съображения, че „М.” ООД нямал качеството на работодател
спрямо работника Н.Д.. Жалбоподателят бил възложител по отношение на проверения
строеж и категорично не се установило да е изпълнител на каквито и да е строително-
монтажни работи на въпросния обект към датата на проверката. По делото били
представени два действащи договора за строителство. Единият бил договор за строителство,
сключен с „А.“, със срок за изпълнение до 31.03.2024 г., по който „М.“ като възложител е
възложил на дружеството-изпълнител да извърши нА.ване на бетон и довършителни
ремонтни работи в процесния обект в с.Пчеларово. Представен бил и договор от 11.10.2021
г., по силата на който „М.“ възложил на „Е.“ ООД като строител, извършването на
конкретно описани ремонтни работи, сред които и облицоване с термосандвич панели 4 см.
по изискванията на противопожарните служби, облицоване на термопанелите с еталбонд и
други. Проверяващите органи възприели въпросните работници да извършват дейности,
свързани с монтаж и облицовка на сградата с термопанели. Дейността на лицата, които
контролните органи установили на обекта, кореспондирала с възложената от „М.“ ООД на
посоченото дружество „Е.“ ООД. Неоснователно се твърдяло, че този договор не бил
действащ към момента на проверката. В договора изрично бил уговорен срок за изпълнение
на работата от 90 работни дни, но считано от превеждането на авансовата сума по сметката
на изпълнителя. От представената фактура за авансово плащане се установявало, че аванс е
платен на 19.05.2022 г. и към датата на проверката срокът на договора все още не бил
изтекъл. Освен това, според клаузите на договора, същият се прекратявал с приемане и
предаване на възложената работа. Доказателствата не сочели прекратен или изтекъл договор
с фирма „Е.“ ООД към датата на проверката. Нямало никаква логика да се приеме, че
въпросните лица са работници на жалбоподателя. Същите декларирА. саморъчно, че работят
за „Е.“ ООД. Въпросните работници към датата на проверката били осигурявани във фирма,
различна от „М.“ ООД, както и възнагражденията им се изплащА. от фирма, различна от
жалбоподателя. Обясненията на Х.А. били приобщени по един недопустим ред. Същите
били дадени в превод от лице, за което нямало никакви данни колко добре владее турски
език, дА. има качеството на преводач и изобщо дА. правилно е дал превода. Дори и да се
приемело, че преводът е верен, то самите обяснения били недостоверни, защото
противоречА. на всички останА. доказателства. Жалбоподателят нямал качеството на
работодател, не се установявало самостоятелно да е наел въпросното лице, да му е възложил
работа, да му е платил и да го е осигурявал за тази работа. Ставало въпрос за работници на
друго дружество, поради което необосновано била ангажирана отговорността на „М.“ ООД.
Административнонаказващият орган в съдебно заседание оспорва жалбата. Твърди,
2
че законосъобразно били издадени акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление. Ако за „М.“ било известно, че има действащ и актуален
договор за строителство с „Е.“, то следвало тези данни да са му известни и да са посочени в
информационната табела на обекта. Приложените по делото два договора, сключени между
„М.“ и „Е.“, и фактурата за сума от 150 000 лв., платена на 19.07.2021 г., доказвали, че
задълженията по договорите били приключили с изплащане на тази сума по фактурата.
Безспорно било установено, че работодателската власт спрямо работниците се
осъществявала от жалбоподателя. Показанията на свидетелите Ф. и А. не следвало да бъдат
кредитирани. Моли за решение, с което наказателното постановление да бъде потвърдено.
Представя и писмена защита, в която излага доводи за законосъобразност на атакувания акт
и алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Районна прокуратура-КърджА., редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 25.07.2022 г., около 11.40 часа, свидетелите К. С. и А. С. – инспектори в ДИТ
гр.КърджА., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство по работни
места в обект на контрол: строително-монтажни работи на сгради за обработка на МДФ
плоскости за производство на мебели и шоурум в УПИ I, кв.29а по плана на с.Пчеларово,
общ.Черноочене, с възложител „М.“ ООД гр.КърджА., съгласно Разрешение за строеж №
8/11.03.2022 г. и Разрешение за строеж № 9/11.03.2022 г. Свидетелите установили на обекта
да работят седем лица, които извършвА. монтаж на панели на строяща се сграда. Трима от
работниците избягА. и останА. само четирима – турски граждани, на които била
предоставени декларации по чл.68, ал.1, т.3 от ЗТМТМ в екземпляр на турски език, тъй като
не владеели български. За започналата проверка междувременно бил уведомен управителят
на „М.“ ООД гр.КърджА. – А.М., който дошъл на място. След пристигането му,
установените от контролните органи четирима работници попълнили декларациите си. А.М.
заявил на контролните органи, че турските граждани не са негови работници, а работели за
„Е.“. На управителя на „М.“ ООД била връчена призовка по чл.45, ал.1 от АПК за
представяне на документи в ДИТ гр.КърджА.. Около 15.00 часа на 25.07.2022 г.
служителите на ДИТ гр.КърджА. извършили и втора проверка по работни места на
посочения обект, при която установили и другите трима работници – турски граждани,
които първоначално избягА.. Един от тях бил Н.Д., на който също била предоставена
декларация по чл.68, ал.1, т.3 от ЗТМТМ в екземпляр на турски език. Н.Д. декларирал, че
работи в „Е.“ от 21.07.2022 г., с работно място-шоурум, длъжност-монтаж на панели, с
работно време от 08.30 до 17.30 часа, почивни дни-събота и неделя, почивки в работния ден-
1 час на обяд, с месечна заплата от 500 евро, като нямал трудов договор. Впоследствие
проверката продължила и по документи в ДИТ гр.КърджА.. Там били представени Договор
за строителство и ремонт от 19.07.2021 г. и Договор за строителство и ремонт от 11.10.2021
г. /сключени между „М.“ ООД гр.КърджА. и „Е.“ ООД гр.Свиленград/, както и Договор за
3
изпълнение на СМР от 17.03.2022 г. /сключен между „М.“ ООД гр.КърджА. и „А.“ ЕООД
с.Дядовско/, като всички имА. за предмет извършване на дейности на проверения обект в
с.Пчеларово. В писмено обяснение от 30.08.2022 г. А.М. посочил, че „М.“ ООД имало
сключен договор с фирма „Е.“, с представител Х.А.. Същият бил съдружник и в турската
фирма „К.“, като за целта били командировани техни работници да изпълнят облицоването
на шоурума. На проверяващите органи управителят на дружеството-жалбоподател
представил и документи на турски език, преведени и на български, касаещи командироване
от турското дружество на общо седем служители, сред които и Н.Д.. Във връзка с изпратена
призовка, на 22.08.2022 г. Х.А., в качеството му на управител на „Е.“ ЕООД, дал пред
контролните органи писмено обяснение. Той посочил, че не познава установените при
проверката по работни места седем лица /един от които е Н.Д./ и същите не работели във
фирмата му. Договорите от м.07.2021 г. и от м.10.2021 г., сключени с „М.“ ООД, били
изпълнени само за доставка на материА. и от 15.06.2022 г. нямал нищо общо с това
дружество. На обекта в с.Пчеларово не били извършвани строителни работи от негови
работници. Х.А. посочил също, че фирма „К.“ от Турция не я познавал и не знаел нищо за
нея. Във връзка с образуваното административно производство, на 30.08.2022 г. Р. А. –
управител на „А.“ ЕООД, също дал писмено обяснение пред органите на ДИТ гр.КърджА..
Той посочил, че управляваното от него дружество било изпълнител на СМР по Договор от
17.03.2022 г. с „М.“ ООД, на обекти по Разрешение за строеж № 8/11.03.2022 г. и
Разрешение за строеж № 9/11.03.2022 г., като строителните дейности още не били
приключени. Посочените в писмото до дружеството седем лица – граждани на Турция, не
били работници на „А.“ ЕООД и не били наемани за изпълнение на строителни дейности по
договора с „М.“ ООД. Проверяващите служители изискА. от Агенцията по заетостта и от ОД
МВР-КърджА. информация относно статута на лицето Н.Д.. Установено било, че той е
гражданин на Република Турция, с рождена дата ****** г., притежаващ паспорт №
********, издаден от Република Турция на 15.06.2022 г., вА.ден до 15.06.2023 г. Към
25.07.2022 г. е пребивавал на територията на Република България с виза за краткосрочно
пребиваване тип „С“, с цел „неорганизиран туризъм“. На Н.Д. не било издавано разрешение
за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“
по реда на ЗЧРБ и чл.15, ал.1 от ЗТМТМ. Това означавало, че турският гражданин към
датата 25.07.2022 г. нямал право на достъп до пазара на труда на територията на Република
България. Контролните органи приели, че дружеството-жалбоподател се явява работодател
на Н.Д.. Те извършили служебна справка в Регистъра на уведомленията по чл.10, ал.1 от
ЗТМТМ на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, при което установили, че
жалбоподателят „М.“ ООД гр.КърджА. не е уведомявал писмено Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“, че е приел на работа лицето Н.Д.. По този повод на 01.09.2022
г. срещу жалбоподателя бил съставен АУАН за извършено административно нарушение по
чл.10, ал.1 от ЗТМТМ, връчен същия ден на управителя на дружеството – А.А.М.. На
05.09.2022 г. в ДИТ гр.КърджА. постъпило писмено възражение от нарушителя срещу
съставения акт. Същото не било уважено и на 26.10.2022 г. наказващият орган издал
процесното наказателно постановление, с което на основание чл.79, ал.4 вр. чл.78, ал.1 от
4
ЗТМТМ наложил на „М.“ ООД гр.КърджА. административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 1 500 лв. за извършено нарушение по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ.
По делото е представен Договор за строителство и ремонт от 19.07.2021 г., по силата
на който „М.“ ООД гр.КърджА. е възложил на строителя „Е.“ ООД гр.Свиленград
изграждането до степен груб строеж на следния обект: търговска сграда, двуетажна, по
одобрен инвестиционен проект, с административен адрес с.Пчеларово. Според така
сключения договор строителят трябвало да завърши и предаде обекта в срок от 90 работни
дни, считано от превеждането на авансова сума по сметка на изпълнителя. Страните се
уговорили действието на договора да се прекрати с извършване и предаване на договорената
работа.
Представен и приет като доказателство е и втори договор, сключен между „М.“ ООД
гр.КърджА., в качеството на възложил, и „Е.“ ООД гр.Свиленград, като строител – Договор
за строителство и ремонт от 11.10.2021 г. Договорът имал следния предмет: 1.Полагане на
профили за облицоване на грубия строеж 40х60х2 мм.; 2.Облицоване с термосандвич панели
4 см. по изискванията на противопожарните служби; 3.Облицоване на термопанелите с
еталбонд /композит/ 0.40 мм.; 4.Противопожарни стълби по изискванията на ППС;
5.Асансьор с командно табло; 6.Автоматична врата със стъклен навес; 7. 6 броя /между 6
колони/ термостъкло с дограма; 8. 3 броя светещи фирмени надписи и лого, на търговска
триетажна сграда, по одобрен инвестиционен проект, с административен адрес с.Пчеларово.
Според сключения договор строителят трябвало да завърши и предаде обекта в срок от 90
работни дни, считано от превеждането на авансовата сума по сметка на изпълнителя.
Страните се уговорили действието на договора да се прекрати с извършване и предаване на
договорената работа.
Представени са две фактури за извършени авансови плащания по договорите между
„М.“ ООД гр.КърджА. и „Е.“ ООД гр.Свиленград - проформа фактура №
**********/19.07.2021 г. за авансово плащане на сумата от 150 000 лв., както и фактура №
**********/19.05.2022 г. за авансово плащане на сумата от 100 000 лв.
По делото е приет и Договор за изпълнение на СМР от 17.03.2022 г., сключен между
възложителя „М.“ ООД гр.КърджА. и изпълнителя „А.“ ЕООД с.Дядовско. По този договор
изпълнителят се задължавал да извърши: нА.ване на бетон и довършителни ремонтни
работи в обект „Мебелен цех“ с.Пчеларово, въз основа на Разрешение за строеж №
8/11.03.2022 г. и Разрешение за строеж № 9/11.03.2022 г. Договорът имал срок за изпълнение
до 31.03.2024 г.
Видно от писмо от 20.07.2022 г. на фирмата „К.“ с адрес Едирне, същата е
командировала служители за определен период от време за извършване на монтажни
дейности на строителни материА., които са предмет на търговска дейност на фирма „М.“
ООД с адрес в с.Пчеларово. Командированите служители били следните: А.Ч., Н.Д., Р.А.,
Е.Д., Х.Ч., Х.А. и М.А..
От представеното Удостоверение за актуално състояние от 01.02.2022 г. за
5
дружеството „К.“ с адрес Едирне, се установява, че негови съдружници са Д. К. и Х.А..
При направена в публичния Търговски регистър справка за актуално състояние на
„Е.“ ООД гр.Свиленград се установява, че то вече е ЕООД с едноличен собственик на
капитала и управител Х.А.. До 30.06.2022 г. съдружници в дружеството били Д. К. и Х.А..
Изложената фактическа обстановка се установява след анА.з на показанията на
свидетелите К. С., А. С., Х. Ч., Н. Н., М. К., Ф.Ф., Д. К. и Р. А.; Акт за установяване на
административно нарушение от 01.09.2022 г.; Протокол за извършена проверка изх.№
ПР2224480/31.08.2022 г.; Призовка по чл.45, ал.1 от АПК от 25.07.2022 г.; Справка от
Информационната система на ИА ГИТ; Разрешение за строеж № 8/11.03.2022 г.; Разрешение
за строеж № 9/11.03.2022 г.; Договор за строителство и ремонт от 19.07.2021 г.; Договор за
строителство и ремонт от 11.10.2021 г.; Проформа фактура № ********** от 19.07.2021 г.;
Декларация по чл.68, ал.1, т.3 от ЗТМТМ на Н.Д. от 25.07.2022 г.; Писмо на ОД МВР-
КърджА. от 04.08.2022 г.; Писмо на ОД МВР-Хасково от 25.08.2022 г.; Обяснение на А.М.
от 30.08.2022 г.; Обяснения на Р. А. от 30.08.2022 г.; Договор за изпълнение на СМР от
17.03.2022 г.; Призовка по чл.45, ал.1 от АПК от 15.08.2022 г.; Обяснение на Х.А. от
22.08.2022 г.; Декларация на Б.А. от 22.08.2022 г.; Протокол от 22.08.2022 г. на ДИТ
гр.КърджА.; Възражение от 05.09.2022 г. срещу АУАН; Справка за виза на Н.Д.; Писмо от
20.07.2022 г. на дружеството „К.“; Удостоверение за актуално състояние на дружеството
„К.“; фактура № **********/19.05.2022 г., както и другите приети по делото писмени
доказателства.
Свидетелите К. С. и А. С. са длъжностните лица от ДИТ гр.КърджА., които на
25.07.2022 г. към 11.40 часа са извършили проверката по работни места в обекта в
с.Пчеларово, възложител на който се явява жалбоподателят. Те установяват, че са видели
там да работят седем лица, които извършвА. монтаж на панели на строяща се сграда. Трима
от работниците избягА. и останА. четирима – турски граждани. На лицата били раздадени
декларации по чл.68, ал.1, т.3 от ЗТМТМ на турски език, тъй като не знаели български.
Свидетелите С. и С. твърдят, че работниците попълнили декларациите чак, когато дошъл
управителят на „М.“, като той им казал да напишат за кого работят. Около 15.00 часа на
25.07.2022 г. свидетелите извършили и втора проверка на същия обект, при която
установили и другите трима работници – турски граждани, които първоначално избягА.. На
тях също били предоставени за попълване декларации по чл.68, ал.1, т.3 от ЗТМТМ на
турски език. Служителите на ДИТ дават показания също за документите, които са изискА. и
проверили, както и за действията по съставяне и връчване на АУАН по повод
констатираното нарушение. В същата насока са и показанията на свидетеля Х. Ч. –
инспектор в ДИТ гр.КърджА., който е присъствал на втората проверка по работни места, от
15.00 часа на 25.07.2022 г. Свидетелите Н. Н. и М. К. са също служители на ДИТ
гр.КърджА. и дават показания за обстоятелствата, документирани в Протокол от 22.08.2022
г., касаещи явяването на Х.А. в ДИТ и дадените от него писмени обяснения във връзка с
образуваното административно производство. По делото е разпитан като свидетел Ф.Ф. –
шофьор и снабдител в „М.“ ООД. Той изяснява, че през лятото на 2022 г. на проверения
6
обект в с.Пчеларово се извършвА. строителни дейности, поставяли се и метални
конструкции. Тази работа се извършвала от група работници от Турция, които ръководел Х..
Работниците му се занимавА. със заваръчна дейност, режели и монтирА. метални профили.
Свидетелят Д. К. до 30.06.2022 г. е бил един от съдружниците в „Е.“ ООД, заедно с Х.А..
Сочи, че с Х.А. били съдружници и в турската фирма „К.“, но после се разделили. Знаел, че
посоченото турско дружество изпратило работници в България, във фирма „Е.“, за да правят
монтаж за жалбоподателя. Работниците нямА. нищо общо с „М.“, а да работят в България им
платили двете фирми „Е.“ и „К.“. Свидетелят Д. К. потвърждава, че той е подписал
уведомителното писмо от 20.07.2022 г., удостоверяващо, че „К.“ е командировало
служителите А.Ч., Н.Д., Р.А., Е.Д., Х.Ч., Х.А. и М.А.. Твърди, че работниците не успели да
довършат обекта, защото дошла проверка в „М.“ и лицата били изпратени обратно в Турция.
Разпитан е и Р. А., който е управител на „А.“ ЕООД и свидетелства за дейностите, които
управляваното от него дружество извършвало на обекта в с.Пчеларово. Заявява, че там се
извършвА. дейности и от фирма, управлявана от лице на име Х.. На обекта имало турски
граждани, които се занимавА. с металната конструкция на халето, но те работели за Х..
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Отговорността на жалбоподателя „М.“ ООД гр.КърджА. е ангажирана за нарушение
на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ, който текст гласи, че в 7-дневен срок от датата на действителното
започване на работа на гражданина на трета държава работодателят уведомява писмено за
това Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Посочената в наказателното
постановление санкционна норма чл.78, ал.1 от ЗТМТМ предвижда в случаите, когато за
нарушение на този закон не е предвидено друго наказание, виновните лица да се наказват с
глоба или имуществена санкция в размер от 1 500 до 15 000 лв. Субектът на процесното
нарушение по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ е особен и може да бъде само физическо или
юридическо лице, което има качеството на работодател. По смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ,
„работодател“ е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и
всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие,
учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и
други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово
правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за
изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател. Според акта и наказателното
постановление жалбоподателят, в качеството му на работодател, на 02.08.2022 г. е извършил
нарушение, тъй като в нормативно установения 7-дневен срок от датата на действителното
започване на работа на Н.Д., гражданин на Република Турция, с рождена дата 03.03.1970 г.,
а именно от 25.07.2022 г. /деня на установяване на лицето на работа в обекта/ до 01.08.2022
г. включително, не е уведомил писмено Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“
7
относно приемането на работа на лицето Н.Д. в предприятието. Въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че така описаното нарушение не е
доказано по несъмнен начин, не се доказа жалбоподателят да е имал качеството на
работодател на посочения чужд гражданин, съответно неправилно е ангажирана
отговорността му като такъв за извършено нарушение по чл.10, ал.1 от ЗТМТ. Установи се,
че турският гражданин Н.Д. на 25.07.2022 г. действително се е намирал в проверения обект -
строително-монтажни работи на сграда за обработка на МДФ плоскости за производство на
мебели и шоурум в УПИ I, кв.29а по плана на с.Пчеларово, общ.Черноочене, с възложител
„М.“ ООД гр.КърджА.. Той е извършвал монтаж на панели на строящата се сграда, заедно с
още 6 работници, също турски граждани. Не се доказа обаче, че лицето Н.Д. е било наето да
изпълнява трудови функции именно от жалбоподателя, в качеството му на работодател.
Видно от приетите по делото договори, „М.“ ООД се явява възложител на строително-
монтажните работи на горепосочения обект. Изпълнението на самите дейности на обекта е
реА.зирано от други две фирми – „Е.“ ООД гр.Свиленград и „А.“ ЕООД с.Дядовско, които
са имА. сключени договори с жалбоподателя. Във връзка с процесния случай следва да бъде
обсъден най-вече договорът, сключен с първата фирма „Е.“ ООД - Договор за строителство
и ремонт от 11.10.2021 г. От съдържанието на същия става ясно, че „М.“ ООД е възложило
на строителя „Е.“ ООД да извърши дейности на обекта в с.Пчеларово, вкл. и такива,
свързани с полагане на профили за облицоване на грубия строеж, облицоване с
термосандвич панели, облицоване на термопанелите с еталбонд. Именно с такова естество е
била и извършваната работа от турските граждани, които контролните органи са установили
на обекта в деня на проверката. Отделно от това, самият работник Н.Д. е декларирал
писмено на 25.07.2022 г., че работи за „Е.“. Свидетелят А. С. посочва в показанията си, че
още на място в деня на проверката А.М. - управител на дружеството-жалбоподател, е
заявил, че турските граждани не са негови работници, а работели за „Е.“. Предвид събраните
по делото доказателства не би могло да се приеме, че турският гражданин Н.Д. на 25.07.2022
г. е бил нает на работа от „М.“ ООД гр.КърджА.. Това обстоятелство сериозно се
разколебава от писмото на „К.“ от 20.07.2022 г., в което се съдържат данни, че точно това
дружество е командировало служители /сред които е Н.Д./ да извършват монтажни дейности
в обекта на жалбоподателя. Твърдяното в наказателното постановление нарушение сериозно
се разколебава и от коментираните по-горе показания на свидетелите Ф.Ф., Д. К. и Р. А.,
които няма пречка съдът да кредитира, доколкото не бяха опровергани от нито едно друго
доказателство. Наказващият орган обосновава извода за извършено нарушение с това, че
лицето Н.Д. попълнило декларацията си в присъствието и под давлението на управителя на
„М.“ ООД, с изтичането на сроковете за изпълнение по договорите с „Е.“ ООД, както и с
писмените обяснения на Х.А., който заявил, че от 15.06.2022 г. отношенията между „М.“
ООД и „Е.“ ООД били приключили. Първо, не се доказа Н.Д. да е попълнил декларацията си
в присъствието на управителя А.М., а още по-малко решението на работника какво да
декларира да е взето под негово давление. Управителят е присъствал само на първата
проверка по работни места /около 11.40 часа на 25.07.2022 г./, бланката на декларацията по
чл.68, ал.1, т.3 от ЗТМТМ е била на турски език, какъвто лицето е владеело, могло е да
8
разбере съдържанието й и само да я попълни, както е сторило. На следващо място, относно
договорите, сключени между „М.“ ООД и „Е.“ ООД, и конкретно договорът от 11.10.2021 г.,
следва да се отбележи, че липсват доказателства срокът му да е изтекъл. Според сключения
договор, строителят „Е.“ ООД е поел задължение да завърши и предаде обекта в срок от 90
работни дни, считано от превеждането на авансова сума по неговата сметка. С оглед
представената фактура № **********/19.05.2022 г. за извършено авансово плащане и на
19.05.2022 г., не би могло да се приеме за установено, че посоченият срок от 90 дни към
25.07.2022 г. е изтекъл. Не само това, в договорите с „Е.“ ООД е предвидено, че действието
им се прекратява с извършване и предаване на договорената работа, за което липсват
доказателства. Затова неправилно наказващият орган е приел, че към датата на проверката
договорите вече не са пораждА. правно действие. Не на последно място, наказващият орган
се е доверил безкритично на писменото обяснение, дадено от Х.А. на 22.08.2022 г., но
същото не кореспондира нито с показанията на свидетеля Д. К., дадени под страх от
наказателна отговорност, нито с представеното Удостоверение за актуално състояние на
дружеството „К.“, в което Х.А. е бил съдружник, съответно няма как да не знае нищо за тази
фирма, както твърди. Ако контролните органи и наказващият орган бяха анА.зирА. по-
подробно доказателствата по преписката, то биха стигнА. до различни от възприетите от тях
изводи. След като не се установи „М.“ ООД гр.КърджА. действително да е бил работодател
и да е приел на работа турския гражданин Н.Д., то за същия не е съществувало задължение
да уведомява писмено за това Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. При
противоречивите данни, събрани по делото, не може да се приеме за установено по
безспорен и несъмнен начин извършването от страна на жалбоподателя на деяние, което да
осъществява състава на описаното в акта и наказателното постановление административно
нарушение по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ. В тежест на административнонаказващия орган е да
установи по недвусмислен начин всички факти, които твърди в наказателното
постановление, а това в случая не бе сторено. Нарушен е основен принцип, че
административнонаказателната отговорност не може да почива на предположения. Предвид
гореизложеното, наказателното постановление следва да бъде отменено.
От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото,
а съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът
на чл.63д, ал.2 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА. В
9
случая е представен договор за правна защита и съдействие, по който е заплатено
договорено възнаграждение в размер на 500 лв. с ДДС, като от представителя на ответната
страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът
намира това възражение за неоснователно, тъй като възнаграждението е съобразено с чл.18,
ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, както и с действителната фактическа и правна сложност на
делото. Отделно от това, на жалбоподателя се дължат и направените от него деловодни
разноски в производството в размер на 60 лв. Доколкото издателят на наказателното
постановление се намира в структурата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ със седА.ще град София, именно същата в качеството й на юридическо лице следва
да понесе разноските по делото.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 09-2200287 от 26.10.2022 г., издадено от
Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.КърджА., с което на основание чл.79, ал.4
вр. чл.78, ал.1 от ЗТМТМ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 1 500 лв. на „М.” ООД гр.КърджА., ж.к.„В.“, бул.„Х.Б.“ № **, бл.„П.“, ЕИК
********, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София да заплати
на „М.” ООД гр.КърджА., ж.к.„В.“, бул.„Х.Б.“ № **, бл.„П.“, ЕИК ********, сумата от 560
лв., представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-КърджА.
по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – КърджА.: _______________________
10