№ 1953
гр. Варна, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
20213110106492 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл. 238 ГПК.
Производството е образувано по предявен от „Е.е.“ ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Б.м.“ № 20-22 срещу „Б.т.к.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, район К.с., ж.к. Л., бл.57, офис
4, партер иск с правно основание чл. 327 ТЗ във връзка с чл. 79, ал.1 ЗЗД за осъждане
ответника да заплати на ищеца сумата от 13 475,90 лева, представляваща дължима продажна
цена на доставени стоки по неформален договор за продажба на стоки- яйца и олио от
01.07.2018 г., за която са издадени следните фактури: № 0600000***15.07.2018 г. за сумата
от 2815,70 лева, № 0600000***1.07.2018 г. на стойност 3684,10 лева, №
0600000***/15.08.2018 г. на стойност 3509,10 лева и № 0600000***4/30.08.2018 г. на
стойност 3467 лева, ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на
исковата молба 05.05.2021г. до окончателното погасяване на задължението.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На
01.07.2018 г. между страните е сключен неформален договор за покупко-продажба на яйца и
олио. Във връзка със същия между страните са съществували търговски отношения. За всяка
доставка ищецът е издавал съответната данъчна фактура като заявките са правени от
служител на ответното дружество по телефон като ищецът е изпълнявал дадената заявка на
същия ден или на следващия. Договореният срок за заплащане на доставената стока е 30
дневен от издаване на съответната фактура. Заявява, че е изправна страна в
правоотношението си с ответника, като е изпълнил задължението си по доставка на стоките
– яйца и олио съобразно заявеното количество и уговорената цена. Посочва, че доставките
са приети от представител на ответното дружество без забележки. Твърди, че ответникът не
е заплатил договорената цена за доставените яйца и олио. Искането е за уважаване на
исковата претенция и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор от страна на ответника.
Първото по делото заседание е проведено на 19.11.2021 г., като редовно призованият
ответник не се е явил и не е изпратил представител. Не е направено и искане за разглеждане
1
на делото в негово отсъствие. Ищецът е направило искане за постановяване на
неприсъствено решение чрез депозираното становище от 18.11.2021 г.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците
от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.
Уведомен е и за възможността за постановяване на неприсъствено решение срещу него и
предпоставките, при настъпване на които процесуалният закон предвижда това. Ответникът
при проявената пасивност, а именно липса на ангажиран отговор и становище по
основателността на исковата претенция в първото по делото с.з., реално не е оспорил
изложените в исковата молба твърдения.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК.
Ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се явява в проведеното по
делото съдебно заседание /за което е редовно призован/, не е направил и искане за
разглеждането му в негово отсъствие. На ответника са указани последиците от неспазването
на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание, съобразно
изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на
претенцията, ищецът е ангажирал писмени доказателства фактура № 0600000***15.07.2018
г.; фактура № 0600000***1.07.2018 г.; фактура № 0600000***/15.08.2018 г.; фактура №
0600000***4/30.08.2018 г, които съответстват на твърденията му и които са подписани от
страна на ответника. Тези писмени доказателства се преценяват като достатъчни, с оглед
доказване наличие на неформален договор за продажба на стоки- яйца и олио от 01.07.2018
г., както и обстоятелството, че ищецът се явява изправна страна по същия като е изпълнил
задълженията си за доставяне на договорените стоки. Доказателства за изпълнение
задължението за плащане на уговорената продажна цена, не са ангажирани от страна на
ответника.
Предвид горното, преценени в тяхната съвкупност, доказателствата по делото
обуславят извод за вероятната основателност на претенцията, както по основание, така и по
размер. По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и претенцията
следва да се уважи по този ред, без да се излагат мотиви по съществото на спора, на
основание чл. 239, ал. 2 ГПК.
По отношение на разноските:
Ищецът е отправил искане за присъждане на сторените разноски, както за настоящото
производство, така и за проведеното преди това обезпечително производство като представя
и списък по чл. 80 ГПК. Сумите, направени като разход за обезпечителното производство
подлежат на присъждане в исковото такова, с оглед постановките на Тълкувателно решение
№ 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, т.5. На основание чл. 78 ГПК и предвид
гореизложените мотиви, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
539,04 лева, заплатена държавна такса за исковото производство; 1000 лева – адвокатско
възнаграждение за исковото производство, както и сумата от 40 лева, представляваща
държавна такса за образуване на ч.гр.д. № 5220/2021 г. по описа на Районен съд, град Варна
и сумата от 300 лева, заплатено адвокатско възнаграждение за обезпечаване на иска.
Останалите разноски за образуване на изпълнителното дело въз основа на издадената
обезпечителна заповед не следва да се присъждат в исковото производство. В този смисъл е
и задължителната практика на ВКС, обективирана в определение № 506/17.12.2020 г. по т.д.
№ 2158/2020 на Второ т.о. и определение № 336/21.07.2016 г. по ч.т.д. № 874/2016 г. по
описа на Първо т.о.
По изложените съображения и на осн. чл. 239, ал.2 ГПК, съдът
РЕШИ:
2
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Б.т.к.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, район К.с., ж.к. Л., бл.57, офис 4, партер ДА ЗАПЛАТИ НА „Е.е.“ ООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Б.м.“ № 20-22 на основание
чл. 327 ТЗ във връзка с чл. 79, ал.1 ЗЗД сумата от 13 475,90 лева, представляваща дължима
продажна цена на доставени стоки по неформален договор за продажба на стоки- яйца и
олио от 01.07.2018 г., за която са издадени следните фактури: № 0600000***15.07.2018 г. за
сумата от 2815,70 лева, № 0600000***1.07.2018 г. на стойност 3684,10 лева, №
0600000***/15.08.2018 г. на стойност 3509,10 лева и № 0600000***4/30.08.2018 г. на
стойност 3467 лева, ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на
исковата молба 05.05.2021г. до окончателното погасяване на задължението
ОСЪЖДА „Б.т.к.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, район К.с., ж.к. Л., бл.57, офис 4, партер ДА ЗАПЛАТИ НА „Е.е.“ ООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Б.м.“ № 20-22 сумата от
1539,04 лева, представляваща сторени разноски в исковото производство и сумата от 340
лева, представляващи сторени в обезпечителното производство, на основание чл. 78 ГПК
УКАЗВА НА „Б.т.к.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град София, район К.с., ж.к. Л., бл.57, офис 4, партер, че може да заплати дължимите суми
на „Е.е.“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Б.м.“ №
20-22 по следната банкова сметка в Банка ДСК с IBAN BG72STSA93000024363157
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3