№ 8838
гр. София, 26.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20221110166530 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 38596/20.06.2022 г. /на СГС/ на М.
С. В., представлявана от адв. Х. М., срещу Е. А. В. и П. А. В..
В исковата молба се твърди, че страните по делото са наследници по закон на починалия
на 14.09.2010 г. Атанас Киров В., като ищцата е негова съпруга, а ответниците са негови деца. В
изпълнение на дадени указания от съда с молба от 31.10.2022 г. /подадена пред СГС/ е уточнено,
че страните по делото са наследили по 1/3 ид.ч. от апартамент № 28, находящ се в гр. София, ж.к.
„Обеля 1“, бл. 4, вх. В, ет. 2, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.2817.1976.2.28. На 17.03.2015 г. ответниците са продали посочения апартамент № 28 на
Десислава Стойкова Лазарова, като са се легитимирали като единствени собственици на имота,
представяйки съдебно удостоверение, издадено за отказ от наследство, направен от ищцата М. С.
В.. С решение от 01.12.2021 г., постановено по гр.д. № 23872/2020 г. по описа на СРС, 161 с-в е
признато за установено, че отказът от наследство, направен от ищцата М. С. В. от наследството на
Атанас Киров В., вписан в книгата за отказите от наследство на СРС под № 723/06.08.2014 г. е
нищожен поради невъзможен предмет. Ищцата навежда доводи, че ответниците са се обогатили
без правно основание за нейна сметка като са прехвърлили апартамент № 28 без да е налице
прекратяване на съсобствеността и договорът за покупко-продажба, сключен с Десислава
Стойкова Лазарова бил нищожен поради невъзможен предмет. Твърди, че липсва правно
основание за получаване на сумата от 17 602, 47 лв. от Е. А. В. и П. А. В. /като цената на иска по
отношение на всеки ответник е в размер на 8 801, 24 лв./ и претендира всеки от тях да бъде осъден
да й заплати тази сума, която тя би получила, ако беше участвала в сдЕ.та. Претендира и
заплащане на мораторна лихва от всеки ответник за периода от 20.06.2019 г. до подаване на
исковата молба. В молба от 15.03.2023 г., подадена пред настоящия състав, ищцата е заявила, че
ответниците са я лишили от правото на ползване на съсобствения недвижим имот и от
правото да се разпореди с него както намери за добре, поради което и следва да бъдат осъдени
да й заплатят обезщетение за лишаване от правото на ползване, а обогатяването на ответниците се
изразявало в получаването на сумата от 17 602, 47 лв. Впоследствие с молба от 06.07.2023 г.
ищцата заявява, че към момента оспорва да е собственик на 1/3 ид.ч. от процесния апартамент
№ 28, доколкото ответниците са се разпоредили с правото на собственост върху него и са го
прехвърлили на Десислава Стойкова Лазарова, поради което и претендира да получи 1/3 от
продажната цена по сключения на 17.03.2015 г. договор между Е. А. В. и П. А. В. в качеството им
на прехвърлители и Десислава Стойкова Лазарова в качеството й на приобретател недвижим имот.
При условията на алтернативност е направено искане за спиране /уточнено с молба от
14.12.2023 г./на настоящото производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на
производството по гр.д. № 33417/2022 г. по описа на СРС, 48 с-в, образувано по искова молба на
М. С. В. срещу Десислава Стойкова Лазарова, с която е предявен ревандикационен иск.
1
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 129, ал. 3 ГПК и исковата молба
следва да бъде върната, а производството по делото да бъде прекратено.
Трайно и безпротиворечиво в правната теория и съдебната практика се приема
разбирането, че прехвърлянето на чужда вещ не поражда правни последици. Именно поради това
съдът многократно е давал указания на ищцата да уточни претенцията си и правния си интерес от
предявяване на настоящите осъдителни искове. От една страна ищцата твърди, че тя е
собственика на 1/3 идеална част от апартамент№ 28, находящ се в гр. София, ж.к. „Обеля 1“, бл. 4,
вх. В, ет. 2, че прехвърлителната сдЕ., сключена от ответниците по делото не засяга нейната
правна сфера, а от друга страна счита за дължима й съответна продажна цена от имота, т.е.
основава претенцията си на валидна правна сдЕ. без да навежда твърдения за такава. Сочи, че
неправомерно ответниците са се разпоредили с правото на собственост върху имота ,на което не са
титуляри и същевременно поради това претендира да й платят дължимата на нейния дял в
съсобствеността продажна цена. Настоящият състав намира, че претенцията на ищцата се основава
на взаимнопротиворечиви и самоизключващи се обстоятелства. Ищцата твърди, че ответниците не
са имали право да сключат сдЕ.та на 17.03.2015 г., а същевременно претендира правни последици
от нея. Ето защо съдът намира, че въпреки дадените указания /oт 04.08.2022 г., 09.02.2023 г.,
31.05.2023 г. и 10.11.2023 г. и подадените уточнителни молби/ нередовностите на исковата молба
не са отстранени и е налице основание за връщането й.
Този извод не се променя от обстоятелството, че ищцата е направила иска за спиране на
настоящото производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, доколкото съдът намира, че двете
дела не са преюдициални.
Водим от горното, съдът
Така мотивиран и на основание чл. 129, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 38596/20.06.2022 г., подадена от М. С. В.с ЕГН **********,
представлявана от адв. Х. М., срещу Е. А. В. и П. А. В. и ПРЕКРАТЯВА производството по
гражданско дело № 66530по описа за 2022 г. на СРС, 88 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2