O П
Р Е Д Е Л Е Н И №2671
20.12.2019г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VII- ми състав на Гражданско отделение, в закрито
заседание на двадесети декември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Стефка Михова
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Христо Иванов
като
разгледа докладваното от мл.съдия Христо Иванов в. ч. гр.д. № 2702 по описа на
ПОС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна
жалба на адвокат К.А. против Определение, постановено в
открито съдебно заседание на 24.09.2019 от Районен съд - Пловдив, 22 гр. с-в по
гр.д. № 18924/2018 г. С обжалваното определение районният съд е оставил без уважение молбата на жалбоподателя
- особен представител на ответника по делото, за определяне на възнаграждение
за особен представител в общ размер от 580 лв. и за задължаване на ищеца да
довнесе по сметката на съда допълнително възнаграждение от 280 лв.
Районен съд - Пловдив е приел за неоснователна молбата на особения представител
на ответната страна за определяне на допълнително възнаграждение в размер от 280
лв. или за задължаване на ищеца да внесе сумата от още 280 лв.
Частният жалбоподател обжалва определението на първоинстанционния съд с
доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност. Твърди, че неправилно
съдът е приложил разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК като е определил
възнаграждение за особено представителство под минималния размер, установен в
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Ответникът по жалбата –„ ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД, е депозирал в
законоустановения срок отговор, в който излага съображенията си за правилност
на първоинстанционния съдебен акт. Твърди, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, която да обоснове присъждане на възнаграждение в
пълен размер по Наредбата. Сочи, че внасянето на допълнително възнаграждение за
особения представител би било необосновано.
Окръжният съд - Пловдив, VII-ми въззивен
състав, приема следното:
Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в
законоустановения едноседмичен срок.
Частната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Отказът на съда да измени възнаграждение, определено на назначения по реда на
чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител представлява произнасяне във връзка с
разноските по делото. Този въпрос е материалноправен и подлежи на проверка за
законосъобразност пред по - горестоящ съд. Едновременно с това, следва да се
отчете и преграждащото действие на отказа на съда да измени възнаграждението на
особения представител, изразяващо се в лишаване на страна в процеса от
регламентирано от закона представителство.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството по гр.д. № 18924/2018 г е образувано по искова молба от „
ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД срещу П.Д. с материален интерес на претенцията от
5000 лева. При назначаване на особен представител законът възлага разноските по
неговото участие първоначално върху страната, която инициира процесуалното
действие или дело, с възможност в един следващ момент те да се поемат от
представлявания. Съгласно дадените в т. 6 на ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. по
тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС задължителни за правосъдните органи
указания, размерът на възнаграждението на особен представител по смисъла на чл.
47, ал. 6 ГПК се определя от съда при условията на Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Според разпоредбата на чл.
21 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждение процесуално представителство, минималното възнаграждение е 580
лв. Разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК дава възможност по преценка на съда да
бъде определено възнаграждение и под минималния размер, установен в Наредбата,
съобразно фактическата и правна сложност на делото, но не по-малко от една
втора от този размер. С оглед така установената дейност по процесуална защита и
съдействие, осъществена от особения представител А. до приключване на
делото и обявяването му за решаване - изготвяне на отговор на исковата молба и
участие в едно съдебно заседание, както и с оглед характера на предявените
искови претенции, които не се отличават с изключителна правна сложност, съдът
намира, че в случая правилно първоинстанционният съд е определил възнаграждение
на особения представител под минималния размер, установен в Наредбата. Делото
не може да се определи и като такова с фактическа сложност, доколкото
последното е приключило след провеждане едно съдебно заседание, а обемът на
ангажираните доказателства, с които особеният представител следва да се
запознае, като изрази своето становище досежно тяхната допустимост, относимост
и доказателствена стойност, не е голям.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира за правилен извода на
първоинстанционния съд за неоснователност на молбата на особения представител
за определяне на възнаграждение над сумата от 300 лв. до пълния поискан от адв.
А. размер от 580 лв., поради което и определението на Районен съд – Пловдив следва
да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното,
О П
Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение, постановено в открито съдебно заседание на
24.09.2019 от Районен съд - Пловдив, 22 гр. с-в по гр.д. № 18924/2018 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: