Р Е Ш Е Н И
Е
№ 109
гр. Разград, 27.09.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на двадесети септември две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена Михайлова,
като разгледа адм. дело № 121 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. АПК във вр. с чл. 172, ал. 5 ЗДвП.
Постъпила е жалба от Д. С. Д. от с. Д., подадена чрез
адв. Ж. Ч. от АК –
Разград, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
23-1075-000171 от 12.06.2023 г., издадена от началник група при ОДМВР –
Разград, Сектор „Пътна полиция“ - Разград, с която на основание чл. 171, т. 1,
б. „а“ ЗДвП е наложена ПАМ временно отнемане на свидетелството за управление на
МПС до отпадане на основанието за това. В жалбата се сочи, че оспорената
заповед е незаконосъобразна и необоснована, поради което се иска да бъде
отменена. Твърди се, че жалбоподателят е психически здрав и притежава валидно
удостоверение за психологическа годност. Прави се оплакване, че мярката е
наложена въз основа само на субективни възприятия.
Ответникът оспорва жалбата и
моли да бъде отхвърлена с присъждане на разноски в минимален размер.
Разградският административен
съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Св. А. А. работи като оперативен дежурен в ОДЧ в
Районно управление – Разград. На 10.06.2023 г. около 08:30 ч. излязъл от
дежурство и посетил магазин „Юта Маркет“, находящ се на ул. „Грънчарска“ в гр.
Разград. След това потеглил с личния си автомобил Хонда с рег. № ******** в посока към ул.
„Перистър“. Зад него се движел лек автомобил „Пежо 306“ с рег. № ********, управляван от
жалбоподателя Д. С. Д. Въпреки непрекъснатата
пътна маркировка и насрещно движещ се автомобил, жалбоподателят предприел
изпреварване, по време на което рязко намалил скоростта си на движение,
принуждавайки и св. А. да
намали рязко скоростта си. Жалбоподателят продължил да се движи в посока ул.
„Перистър“, криволичейки в едното и в другото платно. На кръстовището с ул.
„Грънчарска“ не спрял на знака „Стоп“, завил рязко наляво и продължил в посока
бензиностанция „Петрол“. Св. А. го
последвал. Жалбоподателят влязъл в паркинга на магазин „Кауфланд“, като
продължил да криволичи на ляво и на дясно. Извършил няколко обиколки по
паркинга, спирал и тръгвал, след което отново тръгнал по ул. „Перистър“ без да
спира на знака „Стоп“. Междувременно, св. А. се обадил на дежурния по КАТ и съобщил
за неадекватното поведение на жалбоподателя.
Дежурните автоконтрольори в
група „Пътен контрол“ спрели жалбоподателя на ул. „Грънчарска“. Той изразил
учудване, че го спират и не могъл да отговори на въпросите дали е имало някакъв
инцидент, от къде идва, да не се е случило нещо по пътя. Отрекъл да е
криволичил по пътното платно. Заявил, че нищо не помни. Св. Х. Х. го изпробвал за употреба на алкохол с
техническо средство, но пробата била отрицателна. В сградата на сектор „Пътна
полиция“ бил извършен тест за употреба упойващи вещества, който също бил
отрицателен.
На жалбоподателя бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA, № 760445 за това, че на
10.06.2023 г. в гр. Разград по ул. „Грънчарска“ в посока ул. „Перистър“ е
управлявал собствения си лек автомобил „Пежо 306“ с рег. № ********, като след магазин „Юта
маркет“ при наличие на пътна маркировка М1 (единична непрекъсната линия, която
забранява изпреварване),
предприема изпреварване на лек автомобил „Хонда ЦРВ“ с рег. № ********, като принуждава
изпреварваното МПС да намали скоростта си на движение, за да избегне ПТП. На
кръстовището на ул. „Грънчарска“ с ул. „Перистър“ не спира на пътен знак „Б2“,
извършва маневра завиване наляво по ул. „Перистър“ в посока магазин „Кауфланд“,
като през цялото време криволичи по пътното платно, навлизайки в лентата за
насрещно движение и с поведението си създава опасност за другите участници в
движението. В АУАН е посочено, че с описаните деяния водачът виновно е нарушил
разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 2 ЗДвП, чл.6, т. 1 ЗДвП, чл.5, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Предвид фактите, описани в
АУАН, е издадена оспорената заповед за прилагане на ПАМ, с която на основание
чл. 171, т. 1, б. „а“ ЗДвП временно е отнето свидетелството за управление на
МПС на жалбоподателя № ********* до отпадане на основанието за това.
Административният орган е приел, че са установени данни за временно психическо
разстройство на водача Д., с което при
управление на МПС застрашава както собствения си живот, така и живота и
здравето на другите участници в движението.
При разпита си като свидетел
актосъставителят допълва, че в началото на годината е имало и друг сигнал срещу
жалбоподателя за неадекватно управление по пътя от с. Благоево в посока гр.
Разград. Тогава го попитал за причините за това, но водачът отговорил, че за
него това било нормално. Във връзка с обясненията на жалбоподателя, че е
заобикалял шахти по ул. „Грънчарска“, св.Х. потвърждава,
че по ул. „Грънчарска“ има шахти, които не са наравно с пътното платно. Но нито
на паркинга на магазин „Кауфланд“, нито по участъка по ул. „Грънчарска“, в
който се е движел жалбоподателят непосредствено преди проверката, няма такива
места, заради които водачите да са принудени да навлизат в лентата за насрещно
движение.
Жалбоподателят твърди, че е
психически здрав, във връзка с което представя удостоверение за психологическа
годност № 686744, издадено на 31.01.2022 г. с валидност до 31.01.2025 г.,
трудов
договор № 30 от 14.07.2023 г., свидетелство за удостоверяване на психично
състояние № 008791 от 07.07.2023 г.,
издадено от „Център за психично здраве Русе“ ЕООД и удостоверение № 82 от
07.07.2023 г. от „Амбулатория за специализирана извънболнична медицинска помощ
индивидуална практика по психиатрия д-р Райчев“ ЕООД, че няма данни за наличие
на психично разстройство.
Въз основа на изложеното от
фактическа страна, от правна страна Разградският административен съд намира
следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от лице с
правен интерес от оспорването, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ
на съдебен контрол.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 168 АПК съдът провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 АПК.
Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от
компетентен орган - началник
група в ОДМВР – Разград, сектор „Пътна полиция“ РУ – Разград. Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП
принудителните административни мерки по чл. 171 ЗДвП се прилагат с мотивирана
заповед на ръководителите на службите за контрол или на оправомощени от тях
лица. По силата на Заповед № 8121з-1632
от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, ОДМВР - Разград е служба за
контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1 ЗДвП. Със Заповед № 330з-1 от 04.01.2022
г., т. 1.4, директорът на ОДМВР - Разград е оправомощил началника на група „Организация
на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ в сектор „Пътна полиция“ РУ
да прилага ПАМ по чл. 171, т. 1 ЗДвП за нарушения на ЗДвП, извършени на
територията, обслужвана от ОДМВР – Разград. Следователно, оспореният акт е
валидно издаден от оправомощено лице в кръга на делегираната му компетентност.
Заповедта за прилагане на ПАМ е в установената форма, има съдържанието, изискуемо от чл.
172 ЗДвП във вр. с чл. 59, ал. 2 АПК и при издаването й не са били нарушени
административнопроизводствените правила.
Оспорената заповед е постановена при
правилно приложение на материалноправните разпоредби. Съгласно чл. 171, т. 1,
б. „а” ЗДвП принудителната административна мярка временно отнемане на свидетелството
за управление на моторно превозно средство се прилага спрямо водач, за когото
видимо се установи, че не отговаря на медицинските или психологическите
изисквания - до отпадане на основанието за това.
Горният фактически състав е доказан по
делото. Административният орган е установил, че поведението на жалбоподателя Д.
като водач на МПС разкрива признаци на отклонение от медицинските или
психологическите изисквания – неадекватни действия, липса на спомен и логично
обяснение за тях. Това поведение е било възприето от полицейските служители
пряко и очевидно. Вярно е, че това са субективни възприятия, но разпоредбата на
чл. 171, т. 1, б. „а“ ЗДвП допуска временно ограничение на правото на управление на
МПС поради сведения, обосноваващи предположението, че лицето няма
психологическа годност да управлява МПС. Тогава, за да предотврати
неправомерното упражняване на правнорегулираната дейност, законодателят е
овластил контролните органи временно, до окончателното установяване на
съответствието на психологичното състояние с изискванията, да отнемат
свидетелството за управление на МПС и по този начин да ограничат възможността
за неправомерното управление на МПС.
Неотносими са доводите на жалбоподателя,
че притежава валидно удостоверение за психологическа годност и удостоверения,
че е психично здрав. В настоящото производство не се проверяват предпоставките
за придобиване на правоспособност за управление на МПС. Предмет на съдебен
контрол са основанията по чл. 171, т. 1, б. „а“ ЗДвП, които в случая са налице.
Водачите, спрямо които е приложена такава ПАМ, следва да преминат през
психологическо изследване по реда и условията, определени в Наредба № 36 от
15.05.2006 г., след което да се направи оценка за състоянието на
психологическите им качества и съответствието с изискванията към съответната
категория или професионална група.
В подкрепа на горните изводи е съдебната
практика, изразена в Решение № 1437 от 4.02.2019 г. на ВАС по адм. д. №
7559/2018 г., II о., Решение № 15684 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. №
9015/2017 г., VII о., Решение № 292 от 9.01.2013 г. на ВАС по адм. д. №
5950/2012 г., VII о., Решение № 9114 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. №
3366/2012 г., VII о. и др.
Процесната заповед съответства и на
целта на закона – да се запази живота и здравето на самия жалбоподател и да се
гарантира сигурността на останалите участници в движението.
Съдът намира, че оспорената заповед е
законосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 24 НЗПП в полза на
ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния
размер от 100 лв.
Предвид изложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. С.
Д. от с. Д. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
23-1075-000171 от 12.06.2023 г., издадена от началник група при ОДМВР –
Разград, Сектор „Пътна полиция“ - Разград, с която на основание чл. 171, т. 1,
б. „а“ ЗДвП е наложена ПАМ временно отнемане на свидетелството за управление на
МПС до отпадане на основанието за това.
ОСЪЖДА Д. С. Д. да заплати на ОДМВР –
Разград за разноски по делото сумата 100 лв.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/