Решение по дело №269/2021 на Окръжен съд - Пловдив

                                     Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е № 260209

 

                                         15.02.2021г.,гр.Пловдив

 

                                  В  И  М  Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав, в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:                             

 

                                               Председател: Виолета Шипоклиева

                                                           Членове:Фаня Рабчева

                                                                               К.Иванов

Като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева  гр.д.№ 269/ 2021г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                        Производство по чл.437, ал.1 и сл. ГПК.

                        Постъпила е жалба от ЗАД“Армеец“ АД – гр.София, представлявано от ИД М. И. и В. К.-М., чрез пълномощника си юриск.Л.М.-Л. против Постановление изх.№ 15/ 04.01.2021г. по изп.д.№ 00594/ 2020г. по описа на ЧСИ Ангел Ангелаков, с рег.№826 на КЧСИ, район на действие ОС-Пловдив, с което е отказано намаляването на претендирано от взискателя адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното производство по изп.дело на адв.Д.Г. и О. Т., пълномощници на взискателите Н.  Н.К., С.Н. К. и И.Н.К. Иска се отмяна на обжалваното постановление и определяне на разноски за адв.възнаграждение по горепосоченото изп.дело за горницата над 200 лева до начислените такива в размер на сумата 1 700 лева поради  прекомерност, съобразно действителната правна и фактическа сложност на защита, а от там и намаляване на размера на таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ. Претендира се присъждане на направените за настоящото производство разноски, вкл.юриск.възнаграждение в размер на 150 лв.

                        Постъпило е становище по жалбата от адв.Д.Г. и адв.Т., като пълномощници на взискателите Н.  Н.К., С.Н. К. и И.Н.К., оспорват жалбата като неоснователна, по изложени съображения , основани на т.3 на ТР №6/ 2012г. от 06.01.2013г. на ОСГТК на ВКС и позоваване на съдебна практика/ Решение № 10960/ 24.09.2014г. по ч.гр.д.№ 13495/ 2014г.  СГС, Решение № 843/ 24.09.2020г. по гр.д.№ 20205300501871/ 2020г на АС-Пловдив, както и Решение на СЕС от 23.11.2017г. по присъединени дела С-427/16 и С 428/16 година, в които е даден отговор на въпросите дали чл.101, параграф 1 ДФЕС във вр. с чл.4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговия клиент не могат под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката- да договарят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионалната организация на адвокатите, и от друга, съдът няма право да присъди разноски за адвокатско възнаграждение в по-нисък от минималния размер.

                         Постъпили са мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ Ангел Ангелаков, в които се излага становище за допустимост, но неоснователност на жалбата.

                        Жалбата изхожда от длъжник, легитимиран да обжалва акта на съдебния изпълнител за разноски на основание чл.436, ал.2, т.7 ГПК, подадена е в преклузивния срок по чл.436, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество. 

                        Изпълнителното производство е образувано от адв.Д.Г. и О. Т., пълномощници на взискателите Н.Н.К., С.Н. К. и И.Н.К. за събиране на вземания по ИЛ от 15.12.2020г., издаден  по постановени решения по т.д.№ 582/2020г. на ВКС, т.д.№ 628/ 2019г. на АС-Пловдив и т.д.№ 197/ 2017г. на ОС-Пловдив, в общ размер от 40 500 лв. Към молбата за образуване на изп.производство е представен ДПЗС  и пълномощно от 17.12.2020г. за договорено  адв.възнаграждение в размер на 1700 лв. Изпратената ПДИ изх.№ 8534/ 18.12.2020г. по описа на ЧСИ, с удостоверяване размера на задължението и размера на приетите разноски на взискателите за адв.възнаграждение от 1 700 лв, е получена от длъжника на 21.12.2020г., видно от Известие за доставяне по обратна разписка  ИД PS 4000 02BYPl 3.  С възражение от 04.01.2020г.  длъжникът е направил възражение срещу размера на разноските за адвокатски хонорар на взискателите като неоснователен, необоснован и незаконосъобразен, а при условията на евентуалност за прекомерно завишаване за горницата над 200 лева до приетите в размер на 1 700лв. С обжалваното   Постановление  изх.№ 15/ 04.01.2021г. на ЧСИ е отказано редуцирането на приетите разноски на взискателите, като с настоящото становище е посочено, че погасяване на дълга е извършено на 21.01.2020г., един месец след получаване на ПДИ. С настоящата депозирана жалба жалбоподателят се поддържа възражението относно начина и основанието за формиране на разноските във връзка с претендираното адв.възнаграждение, като се възразява, че освен подадената молба за образуване на изп.производство, други проц.действия не са извършени от адвоката на взискателите, които да попадат в хипотезата на чл.10, т.2 от Наредба , а именно: процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изп.дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.

                        Жалбата се намира за неоснователна. В случая адв.хонорар е за един адвокат и е са явява формиран от минималния размер на адв.възнаграждение за образуване на изп.производство по чл.10, т.1 от НМРАВ и  под минималния размер на адв.възнаграждение за проц.представителство и водене на изп.производство с цел удовлетворяване на паричните вземания по чл.10, т.2 от същата наредба.  Не се твърди от жалбоподателя да е постъпило плащане на задължението по изпълнителния лист в срока на доброволно изпълнение след получаване на ПДИ от длъжника на датата 21.12.2020г., с оглед на което и след изтичане на този срок са създадени условия за предприемане на действия по принудително изпълнение, както и условия за предприемане на процесуални действия по проц.представителство с цел удовлетворяване на паричното вземане. При неплащане в срока за доброволно изпълнение се създават условия за предприемане  и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане, поради което и основание за направа на разноски за проц.представителство  за защита в тази насока по смисъла на чл.10, т.2 от НМРАВ, независимо , че е  постъпило след срока за доброволно изпълнение погасяване на дълга от длъжника и необходимостта от тяхното извършване да е отпаднала впоследствие. В случая това обстоятелство би следвало да се отчете като рефлектиращо на фактическата и правна сложност като основание за намаляване на размера на адв.възнаграждение по чл.10, т.2 от НМРАВ, ако същото бе договорено над минималния размер на това възнаграждение по чл.10, т.2 НМРАВ, каквото в случая не е налице изчислено по материалния интерес по чл.7, ал.2 от същата наредба.

                        Ето защо жалбата се намира за неоснователна, а обжалвания акт на ЧСИ ще се потвърди.

                        Водим от горното и на основание чл.437, ал.3 и ал.4 ГПК, съдът

 

                                                        Р      Е     Ш     И   :

 

                        ПОТВЪРЖДАВА  Постановление изх.№ 15/ 04.01.2021г. по изп.д.№ 00594/ 2020г. по описа на ЧСИ Ангел Ангелаков, с рег.№826 на КЧСИ, район на действие ОС-Пловдив.

                        Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4, пр.II ГПК.

 

 

            Председател:                                              Членове: