Р Е
Ш Е Н
И Е № 302
24.07.2020 г.,
гр. Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на тринадесети юли
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при
секретаря Албена Ангелова
и в
присъствието на прокурора
изслуша
докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №220 по описа на съда за 2020 г.
Производството е
по реда на чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба на „Т. 1108“
ЕООД, със седалище в гр. Стара Загора и ХХХХ, чрез процесуален представител -
адв. С., против Заповед №ФК-138-0032089 от 13.02.2020г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“- Пловдив в ЦУ на НАП.
Оспорващият твърди, че в
законоустановения срок обжалвали пред горестоящия орган визираната заповед, но
Директорът на дир. „Оперативни дейност“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП не
се произнесъл в срок по жалбата и на практика бил постановен мълчалив отказ заповедта
да бъдела отменена.
Жалбоподателят твърди, че въпросния
административен акт бил незаконосъобразен- издаден при нарушение на материалния
закон и в несъответствие с целта на закона и поради това я обжалва.
Нарушаване на административно
производствените правила било налице и в частност поради не изпълнение на
задълженията по чл.9, ал.2 от АПК и чл.36, ал.1 от АПК, които довело до
нарушение на принципа за истинност.
От фактическа страна били налице
доказателства за не издаване на фискален бон /ФБ/ единствено и само при
контролната покупка, която била извършена от служител, който не заемал
съответната длъжност, касаеща настаняване на лицата в хотела. Настаняването
било от сервитьорката, която преди това обслужила контролните лица в ресторанта
на хотела и издала ФБ за покупката им. Без да било обследвано дали по това
време имало настанени лица в хотела и регистрите за настаняване на гости,
органите заключили, че в следствие не издаването на един единствен касов бон в
обекта се укривали приходи.
Не било вярно, че данните сочели на укриване
на всички приходи в обекта. Това се виждало от стойността на контролната
покупка – 50лв. и от регистрирания оборот за деня във ФУ на хотела – 0,00 лева.
Към момента на проверката в хотела нямало настанени лица, съотв. нямало
приходи, които да се укривали. Настаняване на гости имало чак след 18,30 часа и
това било видно от регистъра на гостите, който се прилага към жалбата.
На следващо място се твърди, че
органът не обследвал в пълнота данните пред себе си, като не обърнал внимание
на факта, че не издаването на ФБ било извършено от сервитьорката в резултат на
извършено от нея нарушение на установените правила в обекта. В нарушение на процесуалните правила с ПИП №
0026480 от 05.02.2020г. се сочело, че в друг обект на жалбоподателя били
установени други нарушения, които се възприемало от органа като трайно
изградено поведение за неспазване на данъчното законодателство. Това се
опровергавало от доказателствата на самия орган. Фактът на издаден касов бон за
покупката в ресторанта и липсата на други установени нерегистрирани приходи,
опровергавали доводите за системност в
поведението на контролираното лице.
Налице било нарушение и на материалния закон и
в частност на изискването за съразмерност на продължителността на срока на
мярката. Липсвали адекватни мотиви защо за това нарушение се следвало
запечатване на обекта за срок от 14 дни.
Следвало да се отчете и, че мярката можела да
се отмени от самия орган по молба на административно-наказаното лице, ако се
докаже заплащане на административната санкция, но нарушението, за което се
налага ПАМ обаче не било установено по несъмнен начин с влязло в сила НП. Излагат
се подробни довод в тази насока. Не бил налице и вторият изтъкнат аргумент относно определената
продължителност на срока на действие на мярката. Органите установили само един
единствен случай на нарушение, а не практика, а създадената практика в обекта
нито била установено, нито изследвана от органа. Изложените относно срока
мотиви били не относими към законоустановената цел на ПАМ – стимулиране на
нарушителя към доброволно понасяне на административно-наказателната
отговорност. Мотивират се доводи. В заключение се претендират и разноски.
Оспорващият, редовно призован в
с.з., се представлява от пълномощник, който поддържа оспорването по изложените
доводи.
Ответникът, редовно призован, се
представлява от ст. юрк. П., която оспорва жалбата. От процесуален представител
на ответника, орк. Т. се предсатвят подробни писмени бележки, като в заключение
се иска отхвърляне на жалбата и се претендират разноски.
Съдът, въз основа на събрания по
делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 05.02.2020г. в 16.15 часа служители
на НАП извършили проверка на обект „семеен
хотел Щ.“,
находяща се в с. Старозагорски бави, общ. Стара Загора, , стопанисван от „Т.
1108“ ЕООД. Съгласно обективираните констатации в протокол, сер. АА№0032089
/л.30-31/ при проверката било установено, че обектът представлявал семеен хотел
с капацитет от 17 стаи и 39 легла. В обекта имало наличен ПОС-терминал към
Уникредит Булбанк АД. Дава се описание на сградата и разположението на
помещенията в нея. Сочи се в протокола, че бил извършен преглед на документите
на „Орг сервиз“, договор за сервизно обслужване, валиден до 08.11.2020г. и
наличността в обекта на паспорт на ФУ. Удостоверява се още, че била извършена
контролна покупка преди легитимация на проверяващите на един брой стая за
настаняване /единична/ на стойност 50,00 лева, платени брой на лицето Г. П., на
длъжност „сервитьор“ и за нея не бил издаден касов бон от въведеното в
експлоатация ФУ с посочен номер, нито от кочан с ръчни бележки. Плащането било
направено на 05.02.2020г. в 16,00 часа. Изведен бил дневен отчет от същата
дата, от които било видно, че не била отразена такава продажба. Била установена
разлика от 50,00 лева недекларирани от въпросната продажба. Протоколът бил
съставен в присъствието на Г. П., като в него се удостоверява, че същата не
направила възражения. Проверката завършила на 05.02.2020г. в 19,30 часа.
На същата дата в 16.09 часа била извършена
проверка и на обект „ресторант“ в семеен хотел „Щ.“, също стопанисван от
жалбоподателя, за което бил съставен протокол сер. АА, № 0026470, като съгласно
данните от протокола не били констатирани нарушения на изискването за издаване
на фискални/системни бонове. Били констатирани нарушения на чл.26 от Наредба
№Н-18/2006г., като на издаваните ФКБ вместо вид, количество и единична стойност
на покупката, био изписано „бар/кухня“ и обща стойност на поръчката. На второ
място се удостоверява, че при представяне на сметката, разпечатана от нефискален
принтер, тя не отговаряла на изискванията наредбата и наподобявала ФКБ.
Протоколът бил съставен в присъствието отново на Г.Т. и същата не направила
възражения по тези констатации.
На 13.02.2020г. от Началник отдел
„ОД“- Пловдив в ЦУ на НАП по отношение на оспорващия била издадена процесната
заповед, с която била наложена ПАМ – запечатване на търговски обект „семеен
хотел Щ. “, находяща се в с Старозагорски бани, общ. Стара Загора, ул.
„Богородична стъпка“ 1, стопанисван от „Т. 1108“ЕООД за срок от 14 дни.
Заповедта била съобщена на представител на дружеството на 24.02.2020г.
На 10.03.2020г. до Директора на дир.
„ОП“ в ГД“ФК“ при ЦУ на НАП от „Т. 1108“ ЕООД била подадена жалба против
заповедта, като с Решение № ГДФК-44/17.03.2020г. същата била отхвърлена като
неоснователна. Няма данни кога е съобщено това решение.
Част от административната преписка
са: въпросен лист /л. 33/; заверено копие от дневен финансов отчет за дата 05.02.
2020г. /л. 34/; адресна карта за записване в хотел /л.35/; заповед за оправомощаване
/л. 29/; декларация от лице, работещо по трудово правоотношение /л. 38/;
фискален бон и сметка за сумата от 43,80
лева /л. 42/; обяснения от Г. П. /л. 55/.
Към жалбата се прилагат: жалба с
изх. №93/09.03.2020г. до Директора на дир. „ОП“ в ГД“ФК“ при ЦУ на НАП;
известие за доставяне /л. 9/; излечение от Единната система за туристическа
информация /регистър на настаняванията/, вкл. за дата 05.02.2020г.
При така установеното от фактическа
страна, от правна съдът намира следното:
По допустимостта – оспорването е
допустимо, като направено от активно легитимираното лице, в установения
преклузивен срок, против годен за съдебен контрол административен акт, пред
местно компетентния административен съд. Това е така вкл. и с оглед
произнесеното решение от горестоящия административен орган по жалбата до него
от оспорващия търговец, която е подадена в срока по чл.84, ал.1 от АПК.
Решението е факт на 17.03.2020г., но поради не съобщаването му не поражда
началото на срока за обжалване пред съд /също 14 дн./ и съотв. към 06.04.2020
г. този срок не следва да се счита за изтекъл. Към тази дата не е изтекъл и
едномесечния срок по чл.149, ал.2 от АПК.
Не са налице други обстоятелства по см. на
чл.159 от АПК.
По същество на спора –Съдът е длъжен да
извърши служебно цялостен контрол за законосъобразността на жалената заповед на
всички основания по чл.146 от АПК. При извършения такъв, настоящият съдебен
състав намира следното:
По валидността – процесната заповед е
валидно издадена от надлежно оправомощен административен орган /по арг. на
чл.186, ал.3 от ЗДДС/, за което се представя и надлежно не оспорено писмено
доказателство /вж. л.29/, като по делото не се повдига спор относно факта, че Ж.М.не
заема длъжността „н-к отд. Оперативни дейности“ в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП.
Ето защо процесната заповед следва да се
приема за валиден административен акт и не е налице основанието по чл.146, т.1
от АПК.
Не се установяват допуснати съществени
процесуални нарушения на общите и специалните административно-производствени
правила. Актът е издаден в задължителната писмена форма, съдържа всички
реквизити, вкл. обективира някаква фактическа мотивировка за налагане на конкретната
ПАМ /чл.186, ал.3 от ЗДДС/ и определя срока на нейното действие. Ето защо не са
налице основанията по чл.146, т.2-3 от АПК.
Проверен с оглед съответствието на
заповедта с приложената материално – правна разпоредба, Съдът приема следните
доводи и изводи:
Процесната заповед е правно основана на
разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1, б. а от ЗДДС, като от обективна страна се
претендира нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г., във вр. с чл.118,
ал.1 от ЗДДС. Конкретно обективираните в нея факти и обстоятелства от
обективната действителност са, че при извършена на 05.02.2020г. в 16.15 часа
проверка на търговски обект – семеен хотел „Щ.“, находящ се в с. Старозагорски
бани, стопанисван от настоящия жалбоподател, контролните органи установяват, че
дружеството като задължено лице по чл.3 от въпросната наредба не регистрира и
отчита всяка извършена продажба в търговския обект, чрез издаване на ФКБ от
въведеното в експлоатация ФУ.
Сочи се още в заповедта, че при проверката
на посочената дата и преди легитимацията на контролните органи била извършено
покупка на един брой нощувка в хотела на стойност 50,00 лева, като лицето Г.Т.
на длъжност „сервитьор“ не издала ФКБ от въденото в експлоатация и работещо ФУ
в обекта модел Тремол с инд. № ZК063359 и номер на
фискалната памет /ФП/ 50158519, нито издала от кочан с ръчни касови бележки,
който да отговарял на изискванията на Наредба №Н-18/2006г. За регистрирането
била изготвена адресна карта. Това нарушение се доказвало от установената
положителна разлика в размер на 50,00 лева между фактическата наличност в
касата и регистрираните във ФУ суми за деня към момента на проверката, които
били на стойност 0,00 лева.
Съдът приема за безспорни така визираните
в заповедта обстоятелства, които обосновават ответника да приеме извода за
допуснато неспазване на изискванията на конкретно визираните текстове от
наредба №Н-18 и явяващи се основание по см. на чл.186, ал.1, т.1, б. А от ЗДДС
за налагане на процесната ПАМ. Цялата описана фактическа обстановка се следва
от доказателствата на л. 34, 35 и 55. Видно от писмените обяснения, дадени от
работничката Г.Т., същата изцяло признава факта на не издаден от нея, като
служител на оспорващия ФКБ или друг документи, който да удостоверява по
законоустановения ред покупката на един брой стая за настаняване в
контролирания търговски обект – семеен хотел „Щ.“, за което е заплатена сумата
от 50,00 лева. Дори и в самото изложение в жалбата си оспорващият не сочи
възражения относно така установената и описана в заповедта фактическа
обстановка.
Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1., б. „а“ от ЗДДС, принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което – т. 1.
не спази реда или начина за: б. „А“ - издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС „всяко регистрирано
и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените
от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Идентично е установено това задължение и в нормата на чл.3, ал.1 от Наредба
№Н-18/2006г.
Т.е., с оглед конкретните
и безспорно установени факти, се следва, че оспорващият, като задължено лице по
ЗДДС и Наредба №Н-18/2006г. чрез нает по трудов договор служител, безспорно извършва
продажба на един брой стая за настаняване на стойност 50,00 лева, за което
обаче не е издаден нито ФКБ, нито какъвто и да е друг документ от нормативно
установените такива за удостоверяване на покупката, т.е. на прихода. Това от
обективна страна сочи на несъмненост на извода за извършено нарушение на
въведеното изисквания в чл.186, ал.1 т.1, б. А от ЗДДС, вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС и чл.3, ал.1, Наредба Н-18/2006. Проявлението на тези правно релевантни
факти, визирани и от ответника в неговата заповед, сочат, че същият
законосъобразно издава на соченото правно основание процесната заповед за
налагане на ПАМ – запечатване на търговски обект, ведно с кумулативно
предвидената мярка, „забрана за достъпа до обекта“, съгласно чл.187, ал.1 от ЗДДС. Нормите в данъчното законодателство са императивни
и следва да се тълкуват стриктно.
Член 186, ал.1 от ЗДДС установява, че мярката се налага за
срок „до тридесет дни“. Конкретно определения срок на процесната мярка е четиринадесет
дни. Несъмнено чрез налагането на въпросната ПАМ законодателят преследва
определени легитимни цели. Разбира се, като всеки административен акт и този
следва да отговоря на основните принципи, заложен в АПК, което включва и
принципа на съразмерността. Този принцип постановява, че едно властническо
волеизявление не следва да засяга права и законни интереси на лицата, негови
адресат, в по-голяма степен от необходимото за постигане на целта, за която се
издава то. Когато все пак се налага засягане на такива права и интереси, следва
да се прилага тази мярка, която е по-благоприятна за засегнатото лице и с нея
отново да се постига целта на закона.
Едни от наведените в
жалбата възражения на оспорващия касаят именно незаконосъобразност на конкретно
определеният срок на продължителността на ПАМ. В самата заповед издателят
излага отделни и дълги мотиви, чрез които обосновава продължителността на срока
на ПАМ, която в конкретния случай същият намира за уместна. Мотивировката се свежда
до следното: тежестта на нарушението и последиците от същото, че не издаването
на фискален бон, води до не отчитане на приходи, местоположението на хотела –
на комуникативно място, характера на дейността, капацитета на обекта – 11 стаи
и 6 студия и апартаменти, продължителното работно време – 24 часа в денонощие и
без почивен ден, цените на помещенията – от 50 – 90 лева, предлаганите услуги в
релакс-центъра, басейн, сауна и др., което предполагало възможност за
реализиране на високи търговски обороти. Последният конкретен довод е, че
стойността на покупката, което не била отчетена в размер на 50,00 лева, била
висока. В заключение се мотивира и с нуждата от защита на обществения интерес и
за да се предотврати възможността за извършване на нови нарушения и за
превъзпитание на нарушителя.
В продължение на
мотивацията относно конкретно избраната продължителност на срока от 14 дни се следват доводи, които органът масово
използва в актовете от този род, като се сочи, че с това поведение на
нарушителя се засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, осигуряващ пълната
отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация, както и
последващата възможност за проследяване на реализираните обороти. Конкретно се
мотивира, че наличието на регистрирано и работещо ФУ, издаването на ФКБ,
съхранението на изискуемите се по закон документи в търговския обект, издавани
от или във връзка с ФУ, както и предаването на данните по чл.118 от ЗДДС били
все нормативно установени задължения, които субектите следвало да изпълняват.
Според органа така установеното показвало поведение, насочено срещу
установената фискална дисциплина, показвало организация в обекта, която не
целяла спазване на данъчното законодателство. Целта на наложената ПАМ била
именно гарантиране, че всички лица ще спазват това законодателство и ще осигуряват
бюджетни приходи, чрез надлежното деклариране на движението на стоките и на
всички реализирани обороти. При не налагане на ПАМ имало възможност от
извършване на ново нарушение и за фиска можело да настъпят значителни и трудно
поправими вреди, засягащи пряко интересите на държавата.
В заключение се
коментира принципът на съразмерността и че срокът на наложената ПАМ е съобразен
с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразни практики в обекта,
необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане дейността
на търговеца и постигане като резултат правилното отразяване на оборота,
спазване отчетността на относимите към
ФУ документи и предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректно и
недопускане на вреда за фиска. Служебно известно на съда е, че тези „мотиви“ се
съдържат във всеки един акт на ответника, издаден по приложението на чл.186 от ЗДДС.
При издаване на акт, като процесния, когато органът действа в условия на
обвързана компетенция, единствената преценка, която той може да направи в
условия на оперативна самостоятелност е единствено по отношение на решението му
относно продължителността на срока на принудителната административна мярка. С процесната заповед се постановява запечатване на
търговския обект за срок от 14 дни, при максимално предвиден в закона срок до
30 дни, т.е. това е около средата на предвидения срок, което предполага, че изборът
се обвързва с оглед наличието на обстоятелства, които са отежняващи
отговорността на нарушителя, като не следва да се забравя, че същият за това си
нарушение понася и едновременно административно-наказателна санкция.
Настоящият съдебен състав приема, воден от конкретно установените факти по
случая, че така определеният срок от 14
дни за запечатване на обекта и забрана за достъп до него, около средния на законово
определения максимален срок, е незаконосъобразно определен, тъй като не отговаря
на тежестта на конкретното нарушение, нито е съобразен с целите, които се предвиждат
в чл. 22 от ЗАНН за налагане на ПАМ, вкл. и е определен при неспазване на
принципа за съразмерност, поради което и процесната заповед се явява
незаконосъобразна. Въпреки, че в заповедта има изложени съображения за определената
продължителност, те са стандартните при този вид актове, поради което и не
отчитат сами по себе си нито характера на извършеното правонарушение, нито цялостното
поведение на търговеца. Няма спор, че се касае за хотел, който се намира в
курортно място, съотв. и поради това се предполага и по-висока посещаемост,
което обаче не се удостоверява да е така, тъй като данните по делото сочат, че
за конкретния ден е налице само една резервация /вж. л. 11/. Не се доказва,
нито се сочи, че хотелът в близък период на проверката има голяма посещаемост
и/или пълна запълняемост на местата за настаняване и от това се генерират
приходи на значителна стойност. Не се споделя довода на органа, че са касае за
приход, които е на висока стойност. Нерегистрираната покупка на една стая от
50,00 лева необосновано според съда се въздига, като такава на висока стойност
без тя да се сравнява със стойностите на други обекти, със сходна дейност като
на проверявания, които са достатъчно налични в с.Старозагорски бани. Няма данни
за наличие на допуснати нарушения в обекта за предходни период и от същия вид
или други системни неспазвания на данъчното законодателство, установяващо реда
и начина на регистриране на приходите от продажби. В този смисъл и няма как да
се приема за обоснован довода, че поведението на лицето е насочено срещу
установената фискална дисциплина. Наличието на други конкретно визирани обстоятелства,
които да влияят върху така коментираното решение относно срока на
продължителност на мярката от 14 дни не се сочат.
Продължителността на
административната мярка следва да бъде разумно съотношение на пропорционалност
между засегнатите интереси на дружеството и охрана на обществени отношения,
касаещи данъчното облагане. Безспорно е налице нарушение, което несъмнено налага
постановяване на ПАМ, като установено от нашия законодател правно средство вза
защита на важен обществен интерес – опазване на фиска, правилно установяване на
данъци и пр., но предвид конкретиката на случая настоящият съд приема, че
същата би постигнала преследваната легитимна цел по преустановяване и
предотвратяване на административни нарушения и при по-ниска продължителност на
срока от тази, която е определена от ответника и който срок ще е в пълно
съответствие с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, без да води до
накърняване/засягане на правата на конкретния търговец повече от необходимото,
т.е. срок по-малък от така определените 14 дни ще е напълно достатъчен за
постигане на прокламираните цели, защити и прочие общи положения.
Ето защо и в заключение, Съдът приема, че определената продължителността на
ПАМ не е в разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси
на дружеството и охраняваните с прилагането на принудителна административна
мярка обществени отношения. Характерът и тежестта на установеното нарушение не
обосновават засягане на права и законни интереси на дружеството в степента, в
която ще бъдат засегнати при прилагането на процесната ПАМ – преустановяване на
търговската дейност в обекта за период от четиринадесет дни. В този смисъл
обжалваната заповед налага необосновани и неоправдани ограничения на данъчно
задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се
издава, което обуславя извод, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като
издадена в нарушение на изискванията на чл. 6, ал. 2 от АПК и не съответна на
целта на закона. Ответникът следва да има в предвид, че общо формулираните
мотиви за определяне продължителността на срока на ПАМ, свързани със
значимостта на охраняваните обществени отношения и на държавния интерес, чиято
защита цели издаването на заповедта, поради своята бланкетност не изпълняват
изискването по чл.186, ал.3 от ЗДДС за надлежна мотивираност на срока на
мярката. Липсата на конкретни и относими фактически основания за определената
продължителност на срока на ПАМ, съставлява нарушение на изискването за
мотивираност по см. на чл.186, ал. 3 от ЗДДС във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и
самостоятелно основание за отмяна на заповедта, като незаконосъобразна.
Налагането на ограниченията в търговската дейност чрез процесната ПАМ,
както вече се посочва по-горе се съчетава и с налагане на
административно-наказателна санкция по реда на ЗАНН, т.е. и с финансови
рестрикции за незаконосъобразно поведение на задълженото лице. Ето защо,
ответникът следва много стриктно да съобразява конкретни факти от обективната
действителност, когато изгражда своето решение относно продължителността на
действие на мярката. Принципът на пропорционалността е ръководещ и в
европейското законодателство, вкл. намира приложение и в областта на санкциите.
Така в решение по дело № С-210/10г. от 09.02.2012г. СЕС изрично сочи /т.
24/, че „когато има избор между няколко
подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко обвързващата и причинените
неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение преследваните цели.“. При
така определените параметри на продължителността на срока до 30 дни, формално
са налице различни мерки, които могат да се налагат, макар и не по вид, но
различни с оглед своята продължителност и именно това налага съобразяване на
гореизложените принципи и конкретните фактически установявания.
С оглед крайния правен извод за основателност на оспорването, ответникът следва
да бъде осъден да заплати направените и своевременно поискани от жалбоподателя
/още в жалбата/ деловодни разноски, които се доказват в размер на 50 лева, заплатена
ДТ /л. 21/. Разноски за един адвокат, съгласно представения
договор за правна защита и съдействие не се доказват да са заплатени нито по
банков път, нито в брой срещу издаден отчетен документ, до момента на
приключване на съдебното дирене, поради което и оспорващата страната не й се
следват такива.
Водим от горното и на осн. чл.172, ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Т. 1108“ ЕООД, със седалище в гр. Стара
Загора и ХХХХ, Заповед №ФК-138-0032089 от 13.02.2020г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“- Пловдив в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА ЦУ на НАП-София да заплати на „Т. 1108“ ЕООД, със седалище в гр. Стара
Загора и ХХХХ деловодни разноски в размер на 50.00 /петдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред ВАС на Р. България по реда
на АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: