Р Е Ш Е Н И Е
№…
гр. Варна, 28.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII СЪСТАВ, в
публично съдебно заседание проведено на тридесет и първи януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при участието на секретаря Антоанета Димитрова, сложи за разглеждане гр. дело № 20169 по описа за 2019
година, докладвано от
съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по предявени
от Ю.Г.Д. ЕГН **********,***, срещу „***." ООД, ***, представлявано от управителя А.Х.М., искове с
правно основание чл.344 ал.1 т .3 от КТ
във вр. с чл. 225 ал. 1 и ал. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати
на ищеца следните суми:
- 3
849.00лв., представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода
01.08.2017г. - 01.11.2017г., през който ищецът е остана без работа поради
незаконно уволнение, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното плащане;
- 2
408.45лв, представляваща обезщетение по чл.225, ал.2 от КТ за периода
01.11.2017г. - 01.02.2018г., през който ищецът е работил на по-ниско платена
работа, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното плащане.
Обстоятелствата,
от които се твърди, че произтича претендираното право са:
В исковата молбата ищецът
твърди, че въз основа на сключен трудов договор № 225/24.04.2017г. ищецът по
делото е работил по трудово правоотношение в ответното търговски дружество. Със
заповед № 107/01.08.2017г., издадена от управителя на ответника „***." ООД
на ищеца по делото е прекратено трудовото правоотношение, на основание чл. 71,
ал.1 от КТ - прекратяване на договор със срок за изпитване.
С влязло в сила съдебно
решение, постановено по гр.д. № 15031/2017г. по описа на PC Варна
прекратяването на трудовия договор на ищеца било признато за незаконно и
отменено.
От датата на прекратяване
на трудовото правоотношение до 01.11.2017г. ищецът не е работил при друг
работодател и не е сключвал трудови договори. От 01.11.2017г. до 01.02.2018г. Ю.Д.
работи в „Р.И." ООД гр. Варна, ЕИК *****, където е получил брутно
възнаграждение в размер на 1440.55лв.
При ответното дружество Д.
е получавал месечно трудово възнаграждение в размер на 1283лв. или за периода
от 01.08.2017г. до 01.11.2017г., когато ищецът е останал без работа
обезщетението възлиза на общо на 3 849лв. За периода от 01.11.2017г. до
01.02.2018г., когато ищецът е работил на по-ниско платена работа, обезщетението
възлиза на 2408.45лв.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор
от ответника.
В него се оспорват наведените от ищеца факти. Оспорва
се само размерът на дължимото обезщетение по чл.344 ал.1 т .3 от КТ във вр. с
чл. 225 ал. 2 от КТ, като се твърди, че вместо 2408,45лв. се дължи 2281лв.
Твърди, че са налице предпоставките на чл. 78 ал. 2 от ГПК за освобождаване на ответника от отговорността му за разноски. Твърди, че
не е изпълнил преди завеждане на делото поради неоказване на съдействие от
страна на ищеца – не е представена сметка, по която да бъде платено, не е
отправяна покана за плащане.
В съдебно заседание от
31.01.2020г. е допуснато изменение на
иска по размер чрез намаляването му, като същият да се счита предявен за
сумата от 2281лв. /вместо
2408,45лв./, като за разликата производството по делото е прекратено с влязло в
сила определение. Доколкото е налице признание на иска за сумата от 2281лв.,
ищецът моли за постановяване на решение по чл. 237 от ГПК. Ответникът не се
явява и не се представлява.
Съдът приема за
установено следното:
Налице са предпоставките на чл. 237 от ГПК за
постановяване на решение при признание на иска: налице е признание на иска,
извършено в отговора на исковата молба; не са налице отрицателните предпоставки
на чл. 237 ал.3 от ГПК, поради което съдът, основавайки се на признанието,
следва да постанови решение, с което да уважи исковата претенция.
Направено е искане за присъждане
на разноски от ищеца, като ответника твърди, че не е дал повод за завеждане на
иска и претендира приложение на чл. 78 ал. 2 от ГПК.
Съдът намира, че в настоящия случай не са
налице предпоставките на чл. 78 ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл. 78 ал. 2 от ГПК ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае
иска, разноските се възлагат върху ищеца. В конкретния случай съдът намира, че
не е налице нито едната от двете кумулативно изискуеми от закона предпоставки.
Не е налице пълно признание на иска от ответника, направено с отговора на ИМ,
доколкото първоначално предявеният иск беше частично признат от ответника.
Последващото оттегляне на иска за горницата над признатата част е извършено по
волята на ищеца и не променя факта, че искът беше частично оспорен. Освен това
съдът намира, че ответникът е станал повод за завеждане на делото. Отправянето
на покана единствено поставя в забава ответника /което има значение по
отношение на началната дата на дължимост на мораторната лихва/, но не може да
бъде преценявано като основание за липса на повод за завеждане на делото. Задължението на
ответника произтича пряко от закона - чл. 225 от КТ и отправянето на покана не
е елемент от фактическия състав за възникване на отговорността на работодателя.
Същият не е заплатил дължимото от него обезщетение, въпреки че е бил наясно с
дължимостта на същото, доколкото е бил страна в производството по г.д. №
15031/2017г. на ВРС, 9 състав, с решението по което е отменено като незаконно
уволнението на ищеца. Решението по г.д. № 15031/2017г. на ВРС, 9 състав, е
влязло в сила на 17.07.2019г. До завеждането на иска в съда на 10.12.2019г.
ответникът не е заплатил дължимите от него обезщетения. Представени са и
доказателства, че трудовото възнаграждение на ищеца е заплащано от ответника по
банкова сметка ***, поради което се явява неоснователно възражението, че
работодателят не е бил наясно по коя банкова сметка ***.
С оглед на това чл. 78 ал. 2 от ГПК
е неприложим и ответникът дължи заплащане на разноските на ищеца, на основание
чл. 78 ал.1 от ГПК.
Дължимите от ответника в полза на
ищеца разноски са в размер на 780лв., заплатено адвокатско възнаграждение /с
ДДС/, съгласно списъка на разноските и доказателствата /договора за правна
защита и съдействие, имащ характер на разписка за заплетената сума и
регистрация по ЗДДС/.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „***." ООД, ***, представлявано от управителя А.Х.М., ДА ЗАПЛАТИ НА Ю.Г.Д. ЕГН **********,***,
следните суми:
- 3 849лв. /три хиляди осемстотин четиридесет и девет лева/, представляваща
обезщетение за периода 01.08.2017г. - 01.11.2017г., през който ищецът е остана
без работа поради незаконно уволнение, ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска до окончателното плащане, на основание чл.225, ал.1 от КТ,
- 2281лв. /две хиляди двеста осемдесет и един
лева/, представляваща обезщетение за периода 01.11.2017г. - 01.02.2018г.,
през който ищецът е работил на по-ниско платена работа, ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане, на
основание чл.225, ал.2 от КТ.
ОСЪЖДА „***." ООД, ***, представлявано от управителя А.Х.М., ДА ЗАПЛАТИ НА Ю.Г.Д. ЕГН **********,***,
сумата от 780лв. /седемстотин и осемдесет лева/, представляваща разноски по делото,
на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски
окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО да
се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК. На страните
да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: