Р Е
Ш Е Н И Е №981
гр. Перник, 09.10.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД-ПЕРНИК, десети граждански състав,
в открито съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИЛИНА ЗЛАТАРЕВА
при секретаря Даниела Благоева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №1233 по описа на съда за 2018 год. и за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявени
са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с
правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация – Перник” АД гр. Перник е подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Г.С.С.
за следните суми: 912.13 лв., представляваща главница за неплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., 205.74 лв. - законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 26.09.2017
г., ведно със законната лихва върху размера на главницата 912.13 лв., считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 26.10.2017 г., до
окончателното изплащане на вземането, както и за разноски.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника в
хипотезата на чл. 47, ал. 5 ГПК, при което
в срока по чл.415 ГПК е предявен процесният установителен иск.
Ищецът твърди да е доставил топлинна енергия за
периода от 01.05.2014 г. до
30.04.2016 г., за топлоснабден имот, находящ се в в ***, за което ответникът му
дължал процесните вземания. Иска от съда да установи същестуването на
вземанията за цената на доставената топлинна енергия и обезщетението за забава
в плащанията в размерите по издадената заповед за изпълнение. Претендира разноски.
В срока по чл.
131 ГПК от ответника е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като
неоснователни с конкретни твърдения, че между страните няма облигационно
правоотношение, защото макар и да е собственик на имота, Г.С. не е подавал
искане за откриване на партида. Искът се
оспорва и като недоказан, като в тази връзка ответникът сочи, че към исковата молба няма приложени
фактури, отчети от топлинния счетоводител и доказателства за начина, по който е
изчислена цената на топлинната енергия. Прави възражения за противоречия в
приложимата национална нормативна уредба, вкл. с вторичното право на
Европейския съюз. При условията на евентуалност поддържа възражение за изтекла
погасителна давност.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
От
приложеното към настоящето ч.гр.дело №7257/2017г. по описа на РС-Перник е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец и
срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за процесните вземания за
главница и обезщетение за забава.
От
приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от 2008 г. се
установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на
топлинна енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот)
на такава.
По делото е приета публикация на общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от 2008 г. във вестник
„Съпрерник” бр.82/ 2008г. /л.6, 7 от делото/
От
представената от ищцовото дружество справка е видно какъв е размерът на
начислените от последното суми за доставена топлинна енергия за процесния имот
по персонална партида на ответника Г.С.С. /на
л. 3 от делото/.
С доклада по делото е отделено като безспорно
обстоятелството, че ответникът е собственик на жилището с адрес ***.
По делото е изслушано заключение
на съдебно-икономическа експертиза, което е прието без възражения от страните,
и от което се установява, че в счетоводството на ищеца са отразени вземанията
за главница и обезщетение в претендирания по делото размер. От същото
заключение съдът приема за установено, че сумите не са погасени с плащане,
както и че всички изравнителни сметки, издадени от фирмата за дялово
разпределение за процесния период са въведени в счетоводството на ищеца по
партидата на ответника. Установява се размерът на погасените по давност
вземания за главница и обезщетение за забава при приложение на три-годишен
давностен срок и съобразяване момента на настъпване на изискуемостта на периодичните
задължения за цената на доставената топлинна енергия съгласно чл. 34 от Общите
условия.
От заключението на
съдебно-техничеката експертиза, което съдът кредитира като обективно и
обосновано, се установява, че за процесния период са приспаднати технологичните
разходи в абонатната станция, че от прогнозно начисленото потребление е
направено изравняване след края на всеки от отчетните периоди, включени в
процесния, както и че във фирмата за дялово разпределение не са постъпвали
възражения от длъжника. От същото заключение съдът приема за установено, че
общият и индивидуалните измервателни уреди са преминали през задължителен
метерологичен контрол. Вещото лице е посочено, че за етажната собственост има
въведена система за дялово разпределение. Вещото лице е посочило, че
количеството на топлинната енергия за СЕС е определено правилно, съгласно
методиката-приложение към Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Според експертизата е изпълнено изискването на наредбата за разпределение на
нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в
СЕС. При направената проверка не е констатирана разлика между нетната енергия и
енергията за разпределение по имоти в сградата. Вещото лице е посочило, че прогнозно
определените текущи разходи на топлинна енергия и съответно начислените суми са
приведени към реално отчетените с изравнителните сметки за съответните периоди.
Изравнителните сметки са изготвяни ежемесечно, след проведени отчети на потреблението на топлинна енергия в
СЕС. Преизчислените /изравнителни/ суми са отразени в индивидуалните сметки по
имоти, като според вещото лице същите са предавани от представителна СЕС в
срок.
Други доказателства не са ангажирани по
делото.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск е с
правно основание чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет установяване дължимостта на
посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на
парични задължения.
От данните по делото
се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на
процесното вземане и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което
и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на
иска, съдът намира следното:
По силата на чл.150,
ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. По силата на пар.1 т.2а от ДР
на ЗЕ / в сила от 17.07.2012 г.) битов клиент е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Съгласно чл. 3, ал.1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация – Перник”, ЕАД , купувач на топлинна енергия може
да бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на
ползване в имот в топлоснабдена сграда. От тези разпоредби следва, че
потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или
по силата на облигационно право на ползване. В този смисъл е решение № 35 от
21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, III г.о.
Ответникът признава,
че е собственик на имота, за който ищецът претендира плащане на цената за
доставена топлинна енергия, поради което и по изложените по-горе съображения
съдът намира, че по делото се установява качеството му на потребтел на топлинна
енергия за битови цели.
В тази връзка и с
оглед на наведеното от ответника възражение, че не е подавал молба-декларация
за откриване на партида, следва да се имат предвид разпоредбите на чл. 153, ал.1 и 6 от ЗЕ, които изпълняват конституционните
изисквания да защитават правата на потребителите за ползване на топлинна
енергия и след като сградната инсталация за топлоснобдяване на сградата е обща
част, и всички собственици и носители на вещни права следва да се считат за
потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата
вещ и още при закупуване на съответния имот, който е в сграда, присъединена към
централното топлоснабдяване, собствениците и титулярите на вещни права знаят,
че следва да се включат в общото управлението на общите части, в това число сградните
инсталации за отопление и за горещо водоснабдяване на сградата в режим на
етажна собственост, в какъвто смисъл е
решение № 5 от 22.04.2010 год. на КС на РБ по к.д.№ 15/2009 год. Съгласието на
даден етажен собственик за договорно обвързване с топлофикационното дружество
намира израз в редица действия и които за първия етажен собственик към момента
на присъединяване на сградата – съгласието е обективирано при гласуването в
общото събрание на ЕС за вземане на решение за присъединяване на сградата към топлоснабдителната
система на определен доставчик – чл. 149а, ал. 1 ЗЕ и за всеки следващ етажен
собственик на същия обект – съгласието е обективирано в самия придобивен акт,
тъй като придобиването на имота винаги става с негово съгласие, а несъмнено той
знае, че имотът вече е топлоснабден. Закупуването на жилище в топлоснабдена
сграда обективира съгласие за придобиване при тези условия, а от там – и за
договорно обвързване с топлофикационното дружество. Ответникът остава
потребител дори и да прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни
тела в жилището си, тъй като в тази хипотеза и съгласно изричната разпоредба на
чл. 153, ал. 6 ЗЕ остава потребител на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на етажната собственост.
На следващо място,
установено е по делото, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в
сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3
ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са
релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото
си на възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното,
съдът приема, че между страните са били налице договорни отношения по продажба
на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на
страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за процесния период.
Съгласно чл. 13, ал. 1
от Общите условия, КУПУВАЧЪТ е длъжен да
заплаща дължимите се суми в срок, като съгласно чл. 30, ал. 1 заплащането на
консумираната топлинна енергия може да стане на 11 месечни вноски и една 12
изравнителна или на ежемесечни вноски, определени по прогнозна консумация.
Съгласно чл. 41, ал. 1 от Общите условия, при неизпълнение в срок на
задължението за заплащане на топлинната енергия се дължи и обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата се
сума. Съответно при сключени договори с търговец по реда на чл. 140, ал. 3 от
ЗЕ размерът на потребената топлоенергия се изчислява въз основа на данните на
фирмата за дялово разпределение.
Освен съществуването
на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът следва да установи и
размера на претендираните задължения на ответника. От представеното по делото извлечение
от сметка и експертните заключения по съдебно-счетоводната и
съдебно-техническата експертизи се установява, че за процесния период общо дължимите
се суми за главница и лихви са в размера на предявените искове.
Във връзка с възражението на
ответника за неправилно изчислена
сградна инсталация от вещото лице следва да се посочи, че
на настоящия съдебен състав служебно е известно решение № 4777/13.04.2018 г. по
адм.дело № 1372/2016 г. на ВАС, което не е влязло в сила, тъй като е предмет на
последващ инстанционен контрол от 5- чл. състав на ВАС. Като допълнителен
аргумент следва да се посочи, че дори формулата по т.6.1.1 от методиката за
дялово разпределение, установена с Наредба № 16-344/2007 г., касаеща единствено
ТЕ отдадена за сградна инсталация да бъде отменена, то съдебното решение за
отмяна ще има действие само за в бъдеще – от момента на влизането му в сила,
съгласно нормата чл. 195, ал.1 от АПК, поради което и не би рефлектирало върху
приложимите правни норми за конкретния казус през исковия период от време,
отнасящи се за определяне на ТЕ отдадена за сградна инсталация.
Съдът намира за неоснователно заявеното от ответника възражение за недоказано количество доставена ТЕ за
имота му, поради непредставяне по
делото на фактурите, издадени за исковия период от време. Тези документи са
представени на вещите лица по СТЕ и ССЕ и наличието им е безспорно установено
от експертите. Нещо повече, наличието на тези документи има правно значение
единствено за счетоводното отразяване на доставката, но не и за нейната
реалност.
Съгласно чл. 155, ал.
1, т. 2 ЗЕ и уговореното в Общите условия сумите за топлинна енергия за
процесния период са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, за които
са издавани фактури, като след края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение. Съдът
намира, че това не съставлява нарушение на чл. 13 от Директивата на ЕС
(2006/32/ЕО), според който в сметките следва да се включва само реално
потребена енергия. Плащането по прогнозни сметки съответства на посочената
разпоредба на чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, като ежемесечните прогнозни сметки са в
полза и на двете страни по правоотношението – потребителят може да заплати
както повече, така и по-малко от изразходваната за този месец енергия, респ.
топлоснабдителното предприятие на свой ред може да подаде повече или по-малко
количество от заплатената му топлоенергия. В крайна сметка обаче с последната
изравнителна сметка взаимоотношенията между страните се уреждат справедливо и
потребителите заплащат реално изразходваната от тях енергия за целия отчетен
период.
С предявения иск
ищцовата страна твърди отрицателен факт - липса на плащане по договора за
процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от
ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено
плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото
не се твърди и не са представени документи, доказващи плащане от страна на
ответника. Предвид гореизложеното, така предявеният иск за претендираната
главницата се явява доказан по основание.
Както бе посочено
по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен срок и се извършва
ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане. Съгласно
чл. 34 ал. 1 от общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните суми
за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Предвид своя акцесорен характер и изхода по главния иск, искът за
заплащане на обезщетение за забава също се явява доказан.
Следва да се присъди и
законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение - 26.10.2017г.
до окончателното й изплащане.
По отношение на претендирните вземания ответната
страна с възражението срещу издадената заповед за изпълнение е направила
възражение за погасяването им по давност. Съгласно разпоредбата на чл. 111,
б.”в” ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за
периодични плащания, каквито са и задълженията на ищеца. Предявяването на иска
спира течението на давността. В случая
на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, искът се счита за предявен с подаването
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - на 26.10.2017г., поради което извън
погасителната давност са вземанията, чиято изискуемост съгласно чл. 34 от Общите
условия е настъпила след 26.10.2014г. При това положение и съгласно
заключението на вещото лице искът за главница е основателен и следва да бъде
уважен до сумата от 827,49 лв. и за периода 01.11.2014г. до 30.04.2016г., като
се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 912,13 лв. и за периода
от 01.05.2014г. до 31.10.2014г. Искът за обезщетение за забава е основателен до
сумата от 179,14 лв. и за периода от 09.11.2014г. до 26.09.2017г. и
неоснователен като погасен по давност за разликата до пълния предявен размер от
205,74 лв.
В
съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение
№ 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на
направените от него разноски в двете производства съразмерно на уважената част
от исковете. При съблюдаване на това правило съдът намира, че от направените разноски
на обща стойност 75 лв. в заповедното
производство (25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение), ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца сумата от 67,54
лв., а в исковото производство при направени разноски в размер на 435 лв. ( 75
лв. за държавна такса, 260 лв. за възнаграждения на вещите лица, 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение), ответникът следа да бъде осъден да плати на
ищеца сумата от 391,71 лв.
Ответникът не претендира и не е представил
доказателства за направени разноски, поради което такива не му се следват.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.С.С.
с ЕГН **********, че същият дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”,
ТЕЦ “Република” сумите от 827,49 лв., представляваща главница за неплатена топлинна
енергия за периода от 01.11.2014 г. до 30.04.2016 г. за топлоснабден имот с
адрес ***и 179,14 лв. – обезщетение
за забава в размер на законна лихва върху главницата за периода от 09.11.2014г. до 26.09.2017г., ведно
със законната лихва върху размера на главницата от 827,49 лв., считано от
датата на подаване на заявлението – 26.10.2017 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК №6205/27.10.2017г. по ч.гр.д. № 7257/2017г. на РС-Перник, като ОТХЪРЛЯ иска за главница за разликата
до пълния предявен размер от 912,13 лв. и за периода 01.05.2014г. до
31.10.2014г. и иска за обезщетение за забава за разликата до пълния предявен размер от 205,74лв., като
неоснователени поради погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК Г.С.С. с ЕГН ********** да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, сумата от 67,54
лв. за разноски в заповедното производство и сумата от 391,71 лева
за разноските в настоящото производство.
След влизане на решението в сила,
ч.гр.д №7257/2017г. по описа на РС-Перник да се върне на съответния състав,
като се приложи заверен препис от настоящия съдебен акт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: