О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260021
гр. Пловдив, 05.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX въззивен
състав, в закрито съдебно заседание на пети
януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ФАНЯ РАБЧЕВА
КОСТАДИН
ИВАНОВ
като
разгледа докладваното от младши съдия Иванов в. ч. гр. дело № 3086 по
описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано
е по частна жалба „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, Бизнес център „България“,
със законен представител И. М. Ш., чрез пълномощника юрисконсулт В.Г., против Разпореждане
№ 280831 от 05.11.2020 г., постановено по ч. гр. дело № 13979 / 2020 г. по
описа на РС – Пловдив, XIX
гр. с-в, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за следните суми: 200 лева главница по
договор за кредит; 23,12 лв. – административни разноски; 37,60 лв.
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 40,02 лв.
–договорна лихва, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението до окончателното изплащане, както и разноски.
По
изложените в жалбата подробни съображения за неправилност на атакуваното
разпореждане се иска неговата отмяна в обжалваната му част и произнасяне по
същество от страна на въззивния съд.
На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от
частната жалба не е връчван на ответната страна.
Настоящият
съдебен състав на Окръжен съд – Пловдив, след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе
предвид данните по делото, намира следното:
Частната
жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице, в законния
срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК и против подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Районният
съд, за да отхвърли заявлението в излага съображения, че претендираните суми се
дължат въз основа на клаузи от потребителски договор. В тази насока съдът е
приел, че констатацията за евентуална неравноправност на отделни клаузи от
договора, предвид липсата на данни за извършени плащания по същия, е достатъчна
да обоснове отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, по
силата на чл. 411, ал. 1, т. 3 ГПК. Предвид това, неоснователно се твърди, че
районният съд не е изложил мотиви при постановяването на своя акт.
Видно от данните по делото претендираните от
заявителя вземания произтичат първо от договор за предоставяне на
поръчителство, който е сключен в изпълнение на договор за кредит, и второ от
самия договор за кредит, за вземането по който заявителят се е суброгирал в
правата на удовлетворения кредитор „Кредисимо“ ЕАД. Следователно длъжникът –
физическо лице, се явява потребител по смисъла на ЗЗП и се ползва от
потребителската закрила.
Разпоредбите
на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК вменяват задължение на заповедния съд да следи дали
искането не се основава на неравноправна клауза в договора или не е налице
обоснована вероятност за това. В този смисъл районният съд е процедирал
правилно, извършвайки проверка за наличието на неравноправни и недействителни
клаузи.
По
същество, въззивната инстанция намира за правилна преценката на заповедния съд
за отхвърляне на искането за присъждане на възнаградителна лихва. Видно от
представения към заявлението договор за потребителски кредит уговорената с него
възнаградителна лихва е 40 %. Доколкото по делото липсват данни, касателно
риска за кредитора вземането му да остане неудовлетворено, а и такива не могат
тепърва да се установяват в заповедното производство, настоящият въззивен
състав не е в състояние да прецени дали размерът на определения с договора
фиксиран годишен лихвен процент е необосновано завишен, респ. че противоречи на
добросъвестността и добрите нрави, предвид константната съдебна практика, че
максималният размер на възнаградителна лихва следва да е ограничен до
трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити – двукратния
размер. С оглед нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, а именно, че всяка клауза уговорена
във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, следва да се третира като неравноправна, се налага изводът, че е
налице обоснована вероятност искането на заявителя за присъждане на
възнаградителната лихва да се основава на неравноправна клауза в договора за
кредит.
Констатира
се от въззивния съд, че е налице обоснована вероятност за неравноправност на
клаузата, въз основа на която се претендира заплащане на административните
разноски. Същите представляват разходи за извънсъдебно събиране на просроченото
задължение. Съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита. Действията по извънсъдебно събиране на задължението са такива
именно по управление на кредита. Предвид изложеното и на основание чл. 411, ал.
2, т. 3 от ГПК заповедният съд правилно е преценил, че е налице обоснована вероятност
разглежданата клауза да е неравноправна и е отказал издаване на заповед за
изпълнение за претендираната въз основа на нея сума.
Касателно
претендираното възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство
въззивният съд намира, че същото представлява разход по кредита, който
неправилно не е бил включен, като такъв в ГПР по договора за потребителски
кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се
включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит,
когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване
на кредита. Видно от раздел IV
чл. 4 от ОУ в случай, че кредитополучателят не предостави съответното
обезпечение (сред които е и процесното)
в указания срок (в случая 48 часа), то ще се счита, че
заявлението за кредит не е одобрено от кредитора. Не се споделя изложеното в
жалбата, че посоченото условия не е задължително за сключването на кредита,
доколкото длъжникът можел и да не предоставя обезпечение. Действително посочената
опция съществува, но в този случай одобрението на кредита става до 14 дни, а
ако се предостави обезпечение – до 24 часа. Предвид това, че в настоящата
хипотеза се касае за отпускане на т.нар. „бързи кредити“, при които
потребителят разчита да получи заявената сума до няколко дни, то разликата от
почти две седмици, касателно срока на одобрението за кредит, на практика
превръща сключване на договора за предоставяне на поръчителство в задължително
условия за получаването на кредита. Следователно възнаграждението за
„допълнителните услуги“ на поръчителя – настоящ жалбоподател, се явява разход
по кредита по смисъла на ЗПК и е следвало да бъде посочено в договора за кредит
и включено в ГПР, доколкото сключения договор за предоставяне на поръчителство
и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит. Като не е сторено
това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на
сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които
ще направи – нарушение на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Изложеното се подкрепя и от факта, че кредиторът и поръчителят са свързани
лица, предвид това, че „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на
„АЙ ТРЪСТ“ ЕООД. Последното буди съмнения, които не могат да се опровергаят в
рамките на заповедното производство, че уговореното възнаграждение по договора
за предоставяне на поръчителство всъщност представлява скрита възнаградителна
лихва за кредитора по договора за потребителски кредит. В тази насока
въззивният съд намира, че е налице обоснована вероятност претендираната сумата
по договора за предоставяне на поръчителство да се дължи въз основа на
неравноправни клаузи.
Не
се споделя приетото от районния съд, че липсват данни за извършени плащания по
договора. Напротив, в заявлението се твърди, че длъжника не е погасявал вноски
по кредита, нито задълженията си по договора за предоставянето на поръчителство.
Следователно, дори и останалите клаузи да са недействителни, то на основание
чл. 23 ЗПК потребителят ще дължи връщане
на чистата стойност на кредита, в случая главницата от 200 лв., ведно със
законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението в съда,
доколкото такова искане е направено.
Следователно
обжалвания съдебен акт следва да се отмени в частта, с която е отказано
издаване на заповед за изпълнение за сумата от 200 лв. – главница по договор
за кредит, сключен между длъжника и
„Кредисимо“ ЕАД, ведно със
законната лихва върху главницата. Разпореждането следва да се потвърди в
останалата му част.
Съгласно
т. 8 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК определението
на въззивния съд в заповедното производство не подлежи на обжалване.
По
изложените съображения, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане № 280831 от 05.11.2020 г., постановено по ч. гр. дело № 13979 /
2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIX гр. с-в, в ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението на АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Витоша“ № 146,
сграда А, Бизнес център „България“, с управител И. М. Ш., за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника И. М. А., ЕГН **********,
с адрес ***, за следните суми: 23,12 лв.
– административни разноски по договор за
потребителски кредит № 2080397 от
26.08.2019г., сключен между длъжника и
„Кредисимо“ ЕАД; 37,60 лв.
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 26.08.2019 г.,
сключен между длъжника и АЙ ТРЪСТ“ ЕООД; 40,02 лв. – договорна лихва, по
договор за потребителски кредит № 2080397 от 26.08.2019г., сключен между
длъжника и „Кредисимо“ ЕАД.
ОТМЕНЯ Разпореждане
№ 280831 от 05.11.2020 г., постановено по ч. гр. дело № 13979 / 2020 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, XIX
гр. с-в, в ЧАСТТА, с която е
отхвърлено заявлението на АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, Бизнес център
„България“, с управител И. М. Ш., за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК срещу длъжника И.М. А., ЕГН **********, с адрес ***, за сумата от
200 лв. – главница по договор за потребителски
кредит № 2080397 от 26.08.2019г.,
сключен между длъжника и „Кредисимо“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението до окончателното погасяване на вземането, И
ВРЪЩА делото на Районен съд – Пловдив, XIX гр. с-в, за издаване
на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК в полза на АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, Бизнес център „България“, с
управител И. М. Ш., против И. М. А., ЕГН **********, с адрес ***, за сумата от
200 лв. – главница по договор за потребителски
кредит № 2080397 от 26.08.2019г.,
сключен между длъжника и „Кредисимо“ ЕАД,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
до окончателното погасяване на вземането, както
и за направените
от заявителя разноски пред първата и въззивната инстанция, съразмерно на
уважената част от претенциите.
Въззивното
определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2./