Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260080/ 23.09.2020 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На тридесет и първи август през две хиляди и двадесета
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Геновева Стойчева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова.
Гражданско дело номер 3434 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.1 от ГПК,
вр. чл.79 ал.1, вр. чл.99 и сл., и чл.86 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.430 ал.1 и 2 от ТЗ; от „ЕОС
Матрикс" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, район *****, ж.к. „********“, ул. "**********" № **,
представлявано от управителя Р. И. М. – Т.; против Е.М.М. с ЕГН ********** *** ***.
Ищецът твърди, че на 03.09.2007 г. в гр. Хасково бил
сключен договор за издаване на кредитна карта VISA Electron между „Обединена
Българска Банка" АД с ЕИК *********, в качеството на кредитор, и
ответника, като картодържател. По силата му, банката издала на картодържателя
кредитна карта Visa Electron и отпуснала, на основание чл.2, кредит в размер на
1000 лв. Срокът на договора бил две години, като се подновявал автоматично в
случай, че картодържателят не е заявил, че не желае подновяване. След усвояване
на кредита, кредитополучателят не погасял усвоения кредитен лимит, съгласно
договора. На 31.10.2011 г. между „Еос Файнънс" ЕООД с ЕИК HRB68540 и
„ОББ" АД бил сключен договор за прехвърляне на вземания (цесия), по силата
на който задължението на ответника по посочения договор било прехвърлено на
първото дружество. На 29.02.2016 г. бил сключен друг договор за цесия, чрез
който „Еос Файнънс" ЕООД прехвърлил задължението на длъжника на ищеца.
Кредитополучателят бил уведомен за сключването и на двете цесии. Съгласно
т.5.2. от договор за продажба и прехвърляне на вземания и приложени изрични
пълномощни, ищецът като цесионер и „*********** - Адвокатско дружество"
били упълномощени от цедента „ОББ" АД, да извършват уведомяване от името и
за сметка на цедента. Разпоредбата на чл.99 ал.З ЗЗД била осъществена, доколкото
реализирането й чрез пълномощник, не опорочавало изпълнението. Длъжникът бил
уведомен за сключването и на двете цесии с изпращане на писмо- уведомление от
упълномощен адвокат на 15.04.2013 г. и на 01.11.2017 г. Освен това, с връчване
на препис от исковата молба и приложенията към нея по делото, ответникът
получавал уведомлението, изходящо от „ОББ" АД (стар кредитор) за
извършеното прехвърляне на процесиите вземания, като ставал надлежно уведомен
за извършената цесия за втори път. Съдът следвало да зачете този факт, по
силата на чл.235 ал.З от ГПК. На 01.11.2017 г. било сключено споразумение за
разсрочване на парично задължение между страните по делото, по силата на което
длъжникът признавал вземането на кредитора относно договора за издаване на кредитна
карта VISA Electron от 03.09.2007 г., като страните се съгласявали доброволно
да уредят отношенията си. Обединени били няколко задължения към същия кредитор.
Към датата на подписване на споразумението останал непогасен дълг по процесния
договор на стойност 1 619,53 лв. Кредиторът разсрочил общия размер на сумата на
обединените задължения на месечни вноски с крайна дата на погасяване 27.11.2018
г. След сключване на споразумението длъжникът не погасял месечните си вноски
съгласно погасителния план към него, като непогасена останала цялата посочена
главница.
Ищецът пристъпил към принудително събиране на вземането си по договора,
чрез подаване на заявление до Районен съд - Хасково за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, като било образувано ч.гр.дело № 1956/2019 г. и
издадена била исканата заповед, против която ответникът подал възражение, за
което ищецът бил уведомен на 08.10.2019 г. Във възражението се твърдяло, че
ответникът не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение. Към настоящия
момент погасяване на задължението по договора за кредит не било осъществено, а
на ищеца не било известно и основание, на което задължението за погасяване на
получения от длъжника кредит да е отпаднало. Това пораждало правния му интерес,
да предяви иск за установяване на вземането си по договор за издаване на
кредитна карта VISA Electron от 03.09.2007г. и сключено към него споразумение
от 01.11.2017 г., за сумата от 1 619,53 лв. - главница, представляваща
неизплатено задължение.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да
приеме за установено, че ответникът му дължи горепосочената сума, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда
16.07.2019 г. до окончателното изплащане; като му присъди и направените по
делото разноски. Тези си искания ищецът поддържа в допълнителни писмени
становища по делото и в открито съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител, който прави възражение за прекомерност на заплатеното от
ответника на пълномощника му адвокатско възнаграждение.
Ответникът не представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок, не се явява и не се представлява в
проведените по делото открити съдебни заседания. В допълнителни писмени
становища по делото, след изготвяне и връчване на определението на съда по
чл.140 от ГПК, ответникът оспорва предявения иск по основание и размер, като се
позовава на изтекла погасителна давност. Не била спазена разпоредбата на чл.99
ал.4 от ЗЗД, т.к. не било налице уведомяване на ответника от предишния му
кредитор ОББ за извършената в полза на ищеца цесия. Не се доказвало и
настъпването на предсрочната изискуемост на процесния кредит. Ето защо,
ответникът иска отхвърляне на предявения иск изцяло, като му се присъдят
направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Като писмено доказателство по делото се представи и прие договор за
издаване на кредитна карта VISA ELECTRON, VISA, MASTERCARD от дата 03.09.2007 г., сключен между
„Обединена Българска Банка" АД с ЕИК *********, в качеството на
издател, и ответника, като картодържател. По силата му, банката издала на
ответника кредитна карта MASTERCARD с кредитен
лимит от 1 000 лв. /чл.1 и 2/. Договорът е в сила от деня на подписването му до
изтичане на срока на валидност на картата от 2 г., като се подновява
автоматично с още две години, освен при заявено нежелание за това от
картодържателя /чл.8/. Договорът се прекратява, съгласно посоченото в ОУ, при
което кредитополучателят е длъжен да погаси всички дължими суми към банката
/чл.10/. Посочено е, че неразделна част от договора са ОУ на ОББ АД за дебитни
и кредитни карти и Тарифа за таксите и комисионните на ОББ АД, които ответникът
е потвърдил че са му предадени /за ОУ и за лимити за трансакции с картата/ и
приема /чл.16/. Банката си е запазила правото, да променя ОУ, размера на
лихвените % и Тарифата, за което уведомява картодържателя по реда в ОУ, като не
е необходимо подписване на анекс към договора /чл.17/. Договорът е подписан от
страните по него. По отношение на задълженията по този договор, между ищеца,
като кредитор, и ответника, като длъжник, е сключено споразумение за
обединяване и разсрочване на парично задължение с отстъпка от дължимата сума с
изх. № 17-С-01967/18.10.2017 г. от дата 17.10.2017 г. Ответникът го е сключил и
като кредитополучател по подробно описани четири договора, един от които е
процесният. Страните са се споразумели, доброволно да уредят отношенията си по
неизпълнението на парични задължения, като ищецът като кредитор се е задължил,
в зависимост от договорения срок за погасяване на задълженията и съгласно
условията на споразумението, да опрости част от задължението на длъжника, възлизащо
към датата на подписване на споразумението на сумата от общо 65 214,36 лв.
/чл.1 и 2/, включваща и дължима сума от 1 619,53 лв. по процесния договор
за кредитна карта, прехвърлено от ОББ АД на „ЕОС Файнънс" ООД с договор за
цесия от 31.10.2011 г., прехвърлил го на ищеца с договор за цесия от 29.02.2016
г./чл.3.2./. По т.3.1. от същото е описано прехвърлено вземане по друг договор между банката и ответника от същата дата – 03.09.2007 г., но
договор за кредит с дължимо задължение към датата на споразумението от
33 844,68 лв. С подписване на споразумението, ответникът е признал
задълженията си по основание и размер и се е задължил, да ги погасява, според
погасителен план – ежемесечно в периода 27.11.2017 г. – 27.11.2018 г., а именно
– на 12 вноски от по 250 лв. и 13-та от 49 171,48 лв., всичко общо
51 171,48 лв. /чл.4/. Уговорено е, при забава в плащането на вноска в
пълен размер, според погасителния план, споразумението да се прекратява
автоматично, без да е нужно уведомяването на длъжника /чл.5/. С подписване на
споразумението, ответникът на основание чл.113 от ЗЗД е упражнил правото си на
отказ от последиците по чл.110 и чл.111 от ЗЗД, настъпили до датата на
подписване на споразумението /чл.7/. Ищецът представи по делото Общи условия на
„ОББ“ АД за издаване и ползване на дебитни и кредитни карти, в сила от
20.07.2005 г.
Като писмени доказателства по делото се предсатвиха и приеха цитираните в
споразумението между страните договори за цесия и придружаващите ги книжа.
Първият от тях е договор за прехвърляне на вземания, сключен на 31.10.2011 г.
между „Обединена Българска Банка“ АД и „ЕОС Файнънс“ ООД /л.14-31 от делото/, с
предмет вземания на банката към нейни длъжници, подробно описани в приложение №
1 към договора, което приложение също се представи по делото /л.32-34/ и в
което фигурира името на ответника по подов договор за кредитна карта с №
5412331433306990 с договорен размер от 1 000 лв., с размер на дълга от
1 620 лв., от които 988 лв. главница, 121 лв. лихва и 511 лв. наказателна
лихва. Приложени са и потвърждение за извършена цесия на вземания на основание
чл. 99 ал. 3 от ЗЗД с изх. № 201-104/08.02.2012 г. от „ОББ“ АД и
пълномощно от името на банката в полза на „ЕОС Файнънс“ ООД и на ищцовото
дружество с нотариална заверка с рег. № 377/08.02.2012 г. на нотариус с рег. №
269 – да уведомяват от нейно име длъжниците по процесния договор за цесия за
същия. Вторият от договорите за цесия е договор за продажба и прехвърляне на
дългове от 29.02.2016 г., сключен между „ЕОС Финанс Гмбх“ и „ЕОС Матрикс“ ЕООД,
с предмет вземания по прехвърлени на прехвърлителя вземания в периода
25.06.2007 г. – 31.10.2011 г., подромно описани в анекси към цесията. Приложен към него е списък, озаглавен и с колони
озаглавени на английски език, със съдържание на редовете на български език
/л.57-59/. В него под № 8030 е посочен ответникът в настоящото производство за
договор № LD**********/03.09.2007
г., с обща дължима сума към 31.01.2016 г. от 31 041,08 лв. Към договора е
приложено пълномощно от от „ЕОС Файнънс“ ООД, с което упълномощава „ЕОС Матрикс“
ЕООД, да уведомяват от негово име длъжниците по процесния договор за цесия за
същия. Приложено е и потвърждение за извършената цесия от първото от посочените
дружества. От своя страна, ищецът в настоящото производство е упълномощил „Адвокатско
дружество – ***********”, да уведомява за всички договори за цесии длъжниците,
прехвърлени по силата на тези договори на ищеца. С пълномощно с изх. №
1229/28.06.2011 г., подписано от управителя на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, е
упълномощено конкретно лице, да подписва уведомленията за цесия до длъжниците.
До ответника е било изпратено писмо от ищеца с изх. № МА 00015042/ 22.02.2012
г. за първия от процесните договори за цесия от 31.10.2011 г., касаещо договор
за кредит от 03.09.2007 г. с ОББ АД, получено на 02.04.2012 г. от неговата
майка, за което са положени саморъчно нейните три имена и подпис. Приложено е
още едно писмо от управител на цитираното адвокатско дружество до ответника с
изх. № 3059/14.05.2019 г. за същия договор за цесия, който касаел ответното
задължение към ОББ АД по договор за издаване на кредитна карта VISA Electron от 03.09.2007 г. Няма
данни по делото това писмо действително да е било изпратено до ответника и
получено от него. До ответника е било изпратено уведомление за извършено
прехвърляне на вземане (цесия) с изх. № МА 00096792/27.10.2017 г., което той е
получил лично на 01.11.2017 г., удостоверено със собственоръчното полагане на
трите му имена и подпис. Със същото той е уведомен за втория от процесните
договори за цесия, а именно–този от 29.02.2016 г., касаещо вземанията по
договор № 5412331433306990/ 03.09.2007 г. Този договор се сочи за сключен между
ответника и ОББ АД, вземанията по който били прехвърлени от банката по силата
на първата цесия от 31.10.2011 г., в приложено друго уведомление изх. № МА
00096793/27.10.2017 г. до ответника от ищеца, получено лично от него също на
01.11.2017 г.
За цялостното изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане на
ищеца, съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение
приема като компетентно и безпристрастно дадено, но което не се налага да бъде
коментирано, предвид изложените по-долу съображения на съда.
За процесното си вземане против ответника, ищецът в настоящото производство
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с
вх.рег. № 13746/16.07.2019 г., въз основа на което е образувано производство по
ч.гр.дело № 1956/2019 г. на ХРС. Заявителят е основал вземането си на
обстоятелствата, сочени и в настоящото производство. По това ч.гр.дело е
издадена заповед № 951 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
17.07.2019 г., по силата на която е разпоредено, длъжникът – ответникът в
настоящото производство, да заплати на кредитора – ищецът в настоящото
производство, сумата от 1 619,53 лв. за главница по договор за издаване на
кредитна карта VISA Electron от 03.09.2007 г. със
законната лихва от 15.07.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата от
32,39 лв. за платена държавна такса по делото. В законоустановения
срок е постъпило възражение от длъжника, че не дължи изпълнение по издадената
заповед за изпълнение, при което съдът е указал на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането си, което той е сторил с настоящата искова молба в рамките
на срока.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи по основателността на предявения иск:
Преди всичко, предявеният иск е допустим, като подаден в
законоустановения за това в чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.4, вр. ал.1 т.1 от ГПК,
срок и от надлежна активно легитимирана за това страна. Разгледан по същество,
същият се явява изцяло неоснователен и недоказан. По категоричен начин по
делото се установиха облигационните правоотношения, от които ищецът черпи
процесните си права – един договор за издаване на кредитна карта между банка и
ответника, два договора за цесия и едно споразумение между страните по делото.
Процесният договор за издаване на кредитна карта VISA ELECTRON, VISA, MASTERCARD от дата 03.09.2007 г. е сключен между
ОББ АД, като издател, и ответника, като картодържател; по силата на
който банката му е издала кредитна карта MASTERCARD с кредитен лимит от 1000 лв. В тази връзка, преди всичко неоснователно е
ищцовата теза, че по силата на договора на ответника е била издадена карта VISA Electron, от което произтичало
процесното вземане. Неразделна част от договора са ОУ на ОББ АД за дебитни и
кредитни карти и Тарифа за таксите и комисионните на ОББ АД, които ответникът е
потвърдил че са му предадени /за ОУ и за лимити за трансакции с картата/ и
приема. По делото се представиха приложимите ОУ. Нито в тях, нито в самия
договор за издаване на кредитна карта, не е предвидена възможност за банката,
да прехвърля вземането си по договора спрямо ответника на трети лица. Това е
достатъчно основание за отхвърлянето на предявения иск изцяло, като
неоснователен и недоказан. Съгласно чл.99 ал.1 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане
освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Процесният договор за кредитна карта от 03.09.2007 г. попада в приложното
поле на Закона за потребителския кредит /ЗПК/ - отм., в сила през периода 01.10.2006 г. - 12.05.2010 г., вр. § 5 от ПЗР на ЗПК /обн. ДВ бр.18/05.03.2010 г./. Според чл.16 ал.1 от същия, кредиторът може да прехвърли вземанията си срещу потребителя на друго лице
само при условие, че договорът за потребителски кредит предвижда такава
възможност. Ето защо и предвид клаузите на процесния договор и ОУ към него,
банката не е имала законовата възможност, да прехвърли вземането си срещу
ответника. Поради това първият договор за цесия от 31.10.2011 г., а така също и
основаващият се на него втори договор за цесия от 29.02.2016 г., се явяват
нищожни по силата на чл.26 ал.1 пр.І от ЗЗД поради противоречие на закона -
чл.16 ал.1 от ЗПК /отм./. Предвид нищожността на извършените цесии, то ищецът
не е придобил права по втория от договорите по отношение на претендираното от
него вземане срещу ответника, поради което не е активно материалноправно
легитимиран да иска плащането му.
В допълнение, следва да се
посочи, че дори да не се приеме гореизложеното, въпреки изричните указания на
съда, ищецът не доказа, да му е било прехвърлено вземането на ОББ АД против
ответника именно по процесния договор за кредитна карта. Ищецът не изпълни
изричното указание на съда по чл.185 ал.1 от ГПК – да представи в надлежен
превод на български език всички приложения към договора за цесия от 29.02.2016
г., респ. той не стори това най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание, преди да е изтекла преклузията за представянето им. В този договор
вземанията се сочат, като вземания по прехвърлени на
прехвърлителя вземания в периода 25.06.2007 г. – 31.10.2011 г., подробно
описани в анекси към цесията. Приложен към
него е списък, озаглавен и с колони озаглавени на английски език, със
съдържание на редовете на български език /л.57-59/. В него под № 8030 е посочен
ответникът в настоящото производство, но за договор № LD**********/ 03.09.2007 г., с обща дължима сума към
31.01.2016 г. от 31 041,08 лв. Няма основание, да се направи извод, че
така цитираният договор е именно процесният. Тъкмо обратното, от съдържанието
на представеното по делото споразумение между страните по делото от 17.10.2017
г. – т.3.1. се налага извод, че така прехвърленото вземане касае друг договор
между банката и ответника от същата дата, но договор за кредит с дължимо
задължение към датата на споразумението от 33 844,68 лв. В същото,
вземането по процесния договор за кредитна карта е описано в т.3.2., възлизащо
към същата дата на 1 619,53 лв. Това е още едно основание за отхвърлянето
на предявения иск изцяло.
Що се отнася до представеното по делото споразумение
между страните, само по себе си то не е основание за уважаването на ищцовата
претенция. Формирана е
константна практика на ВКС /решение № 201/29.01.2018 г. по т. д. № 700/2017 г., ТК, I т. о., решение № 192/ 13.12.2017 г. по гр. д. № 4439/2016 г., ГК, IV г. о./, според която
с договора за спогодба, какъвто представлява процесното споразумение, страните
прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си
правят взаимни отстъпки, съгласно чл.365 ал. 1 от ЗЗД, а съобразно чл.366 от ЗЗД, когато спогодбата е
сключена върху непозволен договор, тя е нищожна, дори ако страните са се
спогодили относно неговата нищожност. Прието е, че по смисъла на посочената
правна норма, под непозволен договор се разбира договор, който е нищожен изцяло
на някое от основанията на чл.26 ал.1 от ЗЗД, както и при нищожност на отделна клауза от договора, ако сключената между
страните спогодба се основава именно на невалидната клауза. Във всички случаи
спогодбата предполага едно съществуващо преди това правоотношение между
страните, което е дало повод на правния спор, като видът на правоотношението е
различен - вещно, облигационно и др. В настоящия случай обаче спогодбата между
страните се основава на два нищожни договора за цесия, предвид гореизложените
съображения, предвид на което и на основание чл.366 от ЗЗД и самото споразумение
е нищожно и то не обвързва валидно страните по него.
Предвид изложените
съображения, предявеният иск като неоснователен и недоказан следва да се
отхвърли изцяло, като на основание чл.78 ал.3, вр. чл.80 от ГПК, ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лв., като изцяло неоснователно е ищцовото
възражение за неговата прекомерност.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „ЕОС Матрикс" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в гр. София, район *****, ж.к. „******“, ул. "**********" № ***,
представлявано от управителя Р. И. М. – Т.; против Е.М.М. с ЕГН **********
*** ** - да се приеме за установено по отношение на
ответника, че той дължи на ищеца сумата от 1 619,53 лв.,
представляваща неизплатено задължение по сключен на 03.09.2007 г. в гр. Хасково
договор за издаване на кредитна карта VISA Electron между „Обединена Българска
Банка" АД с ЕИК ********* и ответника; прехвърлено с договор за
прехвърляне на вземания (цесия) от 31.10.2011 г. между банката и „ЕОС
Файнънс" ЕООД с ЕИК HRB68540; прехвърлено от това дружество на ищеца с
договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 29.02.2016 г.; за което е било
сключено между ищеца и ответника споразумение за обединяване и разсрочване на
парично задължение с отстъпка от дължимата сума с изх. № 17-С-01967/18.10.2017
г. от дата 17.10.2017 г.; ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда 16.07.2019 г. до окончателното изплащане;
както и искането на ищеца да му се присъдят направените по делото разноски;
за които суми е била издадена заповед № 951
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 17.07.2019 г. по
ч.гр.дело № 1956/2019 г. на ХРС.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс" ЕООД с ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ на Е.М.М. с ЕГН ********** сумата от 200 лева за деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/ не се чете.
Вярно с
оригинала!
Секретар:Г.С.