№ 1837
гр. ....., 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20211110166110 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
08.02.2023 г., гр......
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
десети ноември две хиляди двадесет и втора година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Ния Райчинова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №66110 по описа за 2021г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.I от ЗЗД, вр. чл.150, вр.
чл.139 от ЗЕ и по чл.86 от ЗЗД.
В законен срок в съда е постъпила искова молба от ........, ЕИК ....., със седалище и
адрес на управление: гр........, представлявано от ....- изпълнителен директор, срещу В. С. Г.
във връзка с указания по реда на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, с която се претендира да се
1
установи със сила на пресъдено нещо дължимостта по отношение на ответника на следните
суми: сума от 763,22 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия, /ТЕ/, за
обект, находящ се в гр......, аб. № ......, за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г., мораторна
лихва в размер на 139,24 лв., за периода от 15.09.2018г. до 26.02.2021г., сумата от 32,12 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.07.2018г. до 30.04.2020г., мораторна лихва в размер на 4,68 лв., за периода от 31.08.2018г.
до 26.02.2021г., като за процесните суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410
от ГПК по ч.гр.д. №15020/2021г. на СРС, 165 състав. Претендират се разноски.
В законен срок по делото е постъпил отговор на искова молба от ответника, чрез
особения му представител адв.Ю. Г. от САК, с който се оспорва иска като недопустим и
неоснователен. Оспорва се наличието на валидно облигационно отношение с предмет на
доставка на ТЕ между страните. Оспорва се качеството на потребител на ТЕ. Оспорва се
наличието на сключен договор между страните. Поддържа се, че искът относно вземанията
за предоставена услуга „дялово разпределение“ е недопустим, доколкото вземането не е на
ищеца. Оспорва се размера на доставената ТЕ, вкл. и периода, за който се отнася. Поддържа
се, че ищецът е направил изчисленията въз основа на прогнозно потребление, а не реално
консумирана ТЕ. Заявява, че не са доказани твърденията на ищеца за техническа изправност
на средствата за дялово разпределение. Възразява се срещу исканията за заплащане на
законна и мораторна лихва. Оспорва се ищецът да е поканил ответника да заплати
процесните вземания, както и да е публикувал изравнителните сметки. Релевира възражение
за настъпила погасителна давност. Навеждат се твърдения, че ищецът не е представил
доказателства за извършен реален отчет на индивидуалните средства за измерване на
топлинна енергия за процесния период.
Като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирана фирмата за дялово
разпределение „......” ......
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за частично основателни, поради следните съображения:
Приложен към исковата молба е препис на Нотариален акт за дарение на недвижим
имот №158/04.04.1991г. с който ........ даряват на сина си В. Г. ½ идеална част от правото на
собственост върху Апартамент № ...., находящ се в гр......... и нечетлив препис на
Нотариален акт от 1985г.
Представено е удостоверение за идентичност на адреси в ж.к. „......“.
Назначеното за трето лице- помагач представя справки за отопление и топла вода,
издадени на името на ответника.
Представено е заключение по съдебно- техническа експертиза, съгласно което през
процесния период в имота не са били налице монтирани отоплителни тела, като е
начислявана ТЕ за БГВ по показанията на 1 бр. водомер. За сезон 2017/2018г. е начислявана
ТЕ за БГВ на база 1 бр. потребител, поради неосигурен достъп, а за периода: 2018/2020г.- по
данни на реален отчет. Начислявана е ТЕ, отдадена от сградната инсталация.
Изготвено е и прието по делото заключение по съдебно- счетоводна експертиза,
съгласно което през процесния период не са направени плащания. Посочени са размерите на
погасените по давност задължения.
Правните изводи на настоящата съдебна инстанция са следните:
Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. Собствениците или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на
доставената ТЕ за битови нужди. В процесния случай от представените по делото писмени
2
доказателства може да се установи, че ответникът притежава вещно право на ползване върху
процесния топлоснабден недвижим имот за ¾ идеални части от правото на собственост,
съобразно представените доказателства по делото и следователно има качеството на
потребител на топлинна енергия и съответно задължено лице за потребената ТЕ за
съответната идеална част от нея.
Задължението на ищеца е да осигури доставка на ТЕ до имота с определени качествени
параметри, чрез които да се осигурява отоплението на имота. Срещу осигуреното отопление
на жилищен имот, насрещната страна дължи заплащане на цената за доставената ТЕ.
Определянето на размера на месечните задължение на потребителя се извършва по реда на
ЗЕ и приложимата подзаконова нормативна уредба. От своя страна ТЕ, отдадена от
сградната инсталация на жилищната сграда се отчита по изчислителен път, чрез предвидени
в съответната методика математически формули. Изразходваното количество гореща вода,
/БГВ/, от отделните потребители се определя по водомерите им за гореща вода, а когато
такива липсват или са повредени, или не е осигурен достъп за отчитане- при норма за разход
на гореща вода 140 л. на обитател за едно денонощие на потребление. От ангажираните по
делото доказателства се установява, че сградата, в която се намира процесният имот, е
топлоснабдена. При неосигуряване на достъп за отчет на определените от лицето по чл.139б
от ЗЕ дати се прилага екстраполация по максимален специфичен разход на сградата по реда
на т.7.3.1, като потребителите, неосигурили достъп, могат да поискат допълнителен отчет и
преработване на изравнителната сметка по реда на чл.70, ал.5. Начисляването на сметки за
ТЕ по екстраполиран отчет следва да се извършва при стриктно спазване на нормативната
уредба, тъй като подобен ред за формиране на сметки за доставени комунални услуги
представлява наказателен механизъм за липсата на монтирани топломери на отоплителните
тела в топлоснабден имот. Видно е, че през първия от процесните отоплителен сезон не е
осигурен достъп на ФДР и служебно е начислена ТЕ за БГВ.
С оглед на горното следва да се разгледа направеното от ответника възражение за
изтекла погасителна давност, като претенцията на ищеца следва да се счита за погасена по
давност до размера от 445,02 лв., за задължения за главница и сума от 32,09 лв., за
задължения за мораторна лихва, от които в полза на ищеца следва да се присъдят
съответните на ¾ идеални части от установеното право на собственост суми от 333,77 лв. за
главница и 32,09 лв. за мораторна лихва. Съгласно Тълкувателно решение №3/18.05.2012г.
по т.д. №3/2011г. на ОСГТК на ВКС и трайно установената съдебна практика вземанията на
топлинните дружества- доставчици на ТЕ, произтичащи от неизпълнено задължение по
договор за предоставяне на ТЕ, поради еднородния и падежиран характер на задължението,
са периодични плащания и се погасяват с изтичането на кратката 3- годишна погасителна
давност. Погасителната давност е установена в обществен интерес, като целта е да се
стимулира своевременното упражняване на субективни граждански права. След като за едно
вземане не е била потърсена защита в продължителен период от време, то се предполага, че
е отпаднал правният интерес от осъществяването му. Съгласно императивните разпоредби
на чл.110 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо..
По отношение на иска за заплащане на услугата дялово разпределение следва да се
посочи, че по делото не са налице доказателства за фактурирането на задължението и
неговото изплащане от страна на топлинното предприятие към определена фирма за дялово
разпределение, поради което не може да се приеме за обоснован извода за настъпила
суброгация в правата на третото лице- помагач по делото, което отрича да е извършвал
топлинно счетоводство в процесния имот и съответно възникването на право на регрес
спрямо ответника.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът иска
присъждане на разноски за заплатени държавни такси в двете производства, депозити за
експертизи от общо 500 лв. и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни
3
производства и депозит от 300 лв. за особен представител. Отговорността за разноски в
гражданския процес се изразява в правото на страната, в чиято полза е решено делото, да
иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна
да й ги заплати. Предвид изхода на спора следва да се присъди съответен размер на
разноски в полза на ищеца в размер общо за двете производства на 447,95 лв., от които за
двете производства е заплатена държавна такса от общо 200 лв., както и за исковото
производство е определено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв.
по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на
правната помощ, приета с ПМС №4/06.01.2006г.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника В. С. Г., ЕГН: **********,
че в полза на ищеца ........, ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр........,
представлявано от ......- Изпълнителен директор, съществува вземане за следните суми: сума
от 333,77 /триста тридесет и три лева и седемдесет и седем стотинки/ лв., представляваща
главница за незаплатена топлинна енергия за битови нужди, за периода: 01.05.2017г.-
30.04.2020г, за топлоснабден имот- Апартамент №...., находящ се в гр......, ж.к. „.........“, ....,
аб. №......, ведно със законна лихва върху главницата от 17.03.2021г. до окончателното
изплащане на вземането и сума от 32,09 /тридесет и два лева и девет стотинки/ лв.,
представляваща обезщетение за забава, за периода: 15.09.2018г.- 26.02.2021г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №15020/2021г. по
описа на СРС, 165 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете за горницата над уважената част до
пълния им предявен размер от 763,22 /седемстотин шестдесет и три лева и двадесет и две
стотинки/ лв., представляваща главница на незаплатена топлинна енергия за битови нужди,
за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г. и сума от 139,24 /сто тридесет и девет лева и
двадесет и четири стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода от
15.09.2018г. до 26.02.2021г., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ........, ЕИК:....., със седалище и адрес на управление:
гр........, представлявано от ......- Изпълнителен директор, срещу В. С. Г., ЕГН: **********,
установителни искове за признаване дължимостта на следните суми: сума от 32,12 /тридесет
и два лева и дванадесет стотинки/ лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение, за периода от 01.07.2018г. до 30.04.2020г. и сума от 4,68 /четири лева и
шестдесет и осем стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода от
31.08.2018г. до 26.02.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №15020/2021г. по описа на СРС, 165 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА В. С. Г., ЕГН: **********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на
........, ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр........, представлявано от ......-
Изпълнителен директор, сума в размер общо на 447,95 /четиристотин четиридесет и седем
лева и деветдесет и пет стотинки/ лв., представляваща съдебно- деловодни разноски в
исковото и в заповедното производства.
Решението е постановено при участието на „......” ....., като трето лице- помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчи препис от решението на страните и на третото лице- помагач.
Районен съдия:
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5