№ 226
гр. Враца , 10.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на тридесети октомври, през две хиляди и двадесета
година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка Т. Петрова
Магдалена Б. Младенова
Секретар:Веселка К. Николова
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20201400500397 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв.В.Л., в качеството му на особен
представител на ответника В. Д. В., против Решение № 428/22.07.2020 г. по
гр.д.№ 4919/2019 г. на Районен съд-Враца, с което са уважени предявените
искове от "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Франция, чрез "БНП
Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България, гр.София.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, тъй като е
постановено в нарушение на материалния закон - разпоредбите на чл.22 и
чл.23 ЗПК, чл.143-148 ГПК и чл.5 ЗПК, както и в нарушение на т.18 от ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/2013 г., ОСГТК. Навеждат се доводи, че при
постановяване на решението са допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила, а именно - съдът не е обсъдил всички
доказателства по делото, поотделно и в тяхната пълнота, както и
заключението на експертизата във връзка с направеното оспорване на същата
от особения представител. Посочва се, че районният съд не е обсъдил
наведените от представителя на ответника доводи, както и възражението му
за недопустимост на исковата претенция. Жалбоподателят счита, че
1
обжалваното решение е и необосновано. Моли за цялостна отмяна на
решението и отхвърляне на предявените искове като недопустими или
неоснователни, а алтернативно - за приложение разпоредбата на чл.23 ЗПК.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на жалбата от
въззиваемото дружество "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж,
Франция чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България, чрез
процесуалния му представител юрисконсулт П. П., който оспорва въззивната
жалба и моли решението да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Навежда доводи, че процесният договор отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл.4 и сл. ЗЗП. Моли за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Възивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу
обжалваем съдебен акт.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК
въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и
допустим.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение,
настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Районен съд-Враца е сезиран със заявление на "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" С.А., Париж, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон
България, с което се иска да бъде издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК против В. Д. В. от с.*** за следните парични вземания: главница в
размер на 1957,96 лева, възнаградителна лихва в размер на 587,24 лева за
периода от 20.10.2017 г. до 20.03.2020 г.; мораторна лихва в размер на 356,03
лева за периода от 20.11.2017 г. до 03.09.2019 г., както и законната лихва от
датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на
главницата. Претендира се и присъждане на направените съдебни разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
В заявлението се сочи, че вземанията произтичат от договор за
потребителски заем № CREX-***/13.09.2017 г., по силата на който „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България е отпуснало паричен заем в
размер на 1957,96 лева, който заемополучателят В. Д. В. се е задължил да
върне на 30 месечни вноски, всяка от които в размер на 84,84 лв., според
уговорен погасителен план. Посочва се, че кредитополучателят е
2
преустановил плащанията на 20.10.2017 г., без да изплати нито една месечна
погасителна вноска, поради което съгласно Общите условия към договора
вземането на кредитора е станало предсрочно изискуемо в целия му размер.
Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д.№ 3881/2019 г. по описа
на Районен съд-Враца и е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 2396/01.10.2019 г., с което заявлението е
уважено изцяло.
Издадената заповед е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК,
поради което с Разпореждане № 8688/08.11.2019 г. заповедният съд на
основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК е указал на заявителя, че може да предяви
искове за установяване съществуване на претендираните вземания. Препис от
посочения съдебен акт е връчен на заявителя на 02.12.2019 и в срока по
чл.415, ал.1 от ГПК - на 09.12.2019 г. същият е предявил иск през ВРС, за
което е уведомил заповедния съд.
В исковата молба се излагат обстоятелства, идентични с тези в
заявлението по чл.410 ГПК. Прави се искане за признаване за установено по
отношение на В. Д. В., че дължи на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
Париж, Франция, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България,
сумите по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 2396/01.10.2019 г. по ч.гр.д.№ 3881/2019 г. по описа на ВРС.
В условията на евентуалност - при отхвърляне на установителния иск
поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита
преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
ищецът предявява и искове за осъждането на ответника В. да заплати същите
суми.
В срока по чл.131 ГПК от назначения от съда особен представител на
ответника – адв.В. Л. е постъпил отговор, в който се оспорва допустимостта
на предявените искове, поради липсата на активна процесуална легитимация
на ищеца. Изразява се и становище за неоснователност на исковите
претенции, като се излагат доводи за наличието на неравноправни клаузи в
договора, както и за допуснати нарушения на разпоредбите на ЗПК при
сключването на същия.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства и е
прието заключението на съдебно-счетоводна експертиза. Пред въззивната
инстанция не са събирани нови доказателства. Настоящият съдебен състав
3
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната пълнота,
във връзка с изложените от страните фактически и правни доводи, при което
приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, а и от събраните по делото писмени
доказателства се установява, че на 13.09.2017 г. е сключен Договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта CREX-***, по силата на който "БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, гр.София е предоставило на В. Д. В. от
с.*** кредит в общ размер от 1957,96 лв., с който са финансирани следните
стоки и услуги: 1/ Закупуването на смартфон с цена 1 599,00 лв., от която
ответникът заплаща първоначална вноска от 20,00 лв.; 2/ Заплащането на
застраховка „Сигурност на плащанията” със застрахователна премия 378,96
лв. В договора са посочени годишен процент на разходите /ГПР/ от 23,21%,
годишен лихвен процент /ГЛП/ от 21,05% и обща стойност на плащанията от
2565,20 лева. Ответникът се е задължил да възстанови заетата сума на 30 броя
месечни вноски, всяка от които в размер на 84,84 лева. В договора е
обективиран и погасителен план, в който са посочени падежните дати на
всяка от вноските, размер на вноската и размера на оставащата главница.
Приложени са условията по договора за кредит и Стандартен
европейски формуляр, в който също се посочват основните характеристики на
кредита, както и разходите по същия. Приложен е Сертификат № CREX-***, с
който се удостоверява, че френски застрахователи, чрез клоновете си
"Кардиф Животозастраховане, Клон България" и "Кардиф Общо
застраховане, клон България" срещу заплащане на застрахователна премия се
задължават да застраховат съгласно Общи условия на застраховка "Закрила
на плащанията Плюс" на кредитополучателите на кредит за покупка на стоки
на изплащане, предоставен от "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД. В
сертификата са посочени застрахователните покрития, застрахователната
сума, срока на застраховката, застрахователната премия и ползващите се
лица. Сертификатът е подписан от В. В. като застраховано лице и от
застрховащия /без да се посочва име/. Приложени са Общите условия, при
които се посочва, че се сключва договора за застраховка.
Към исковата молба е приложено уведомително писмо от кредитора
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, с което уведомява търговеца „Зора –
М.М.С.” ООД за за сключения договор за финансиране покупката на стока и
4
начина на изплащането й. Представени са и касови бележки, от които е видно,
че цената на финансираната стока -смартфон SAMSUNG S8+ е изплатена по
договорения начин – 1579,00 лева са заплатени от ищеца и 20,00 лева – от
ответника.
Приложена е и покана от "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД до В.
В., в която се сочи, че поради преустановено на 20.10.2017 г. плащане на
вноските по договора и просрочване на две или повече месечни вноски
вземането на дружеството е обявено за предсрочно изискуемо. Няма данни
тази покана да е връчена на ответника.
В заключението на допуснатата и изслушана пред районния съд
съдебно-счетоводна експертиза е отразено, че кредитът по договор № CREX-
*** е усвоен от ответника. Вещото лице посочва, че дължимата
възнаградителна лихва за периода 20.10.2017 г. – 20.03.2020 г. е в размер на
587,24 лева, а дължимата лихва за забава за периода 20.11.2017 г. –
03.09.2019 г. възлиза на 350,25 лева.
При така възприетата фактическа обстановка настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Правното основание на предявените искове е чл.422 ГПК вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК, чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240, ал.2 ЗЗД вр.
чл.9 ЗП и чл.422 вр. чл.86 ЗЗД.
За да бъдат уважени предявените искове, ищецът следва да проведе
пълно и главно доказване на правопораждащите факти, от които черпи
изгодните за себе си последици, а именно: сключването на валиден договор за
заем между страните чрез реално предоставяне на определена парична сума
от ищеца, в качеството му на заемодател, на ответника, в качеството му на
заемател, и поемане на задължение от заемателя за връщане на заетата сума в
претендираните размери; уговорено заплащане на възнаградителна лихва и
нейния размер; настъпване на предсрочна изискуемост на вземанията за
главница и възнаградителна лихва; наличието на забава в изпълнението,
пораждаща право на обезщетение за забава.
При извършено оспорване на предявените искове в тежест на
ответника е да докаже недължимост на претендираните суми изцяло или
отчасти като установи изпълнение на задълженията си по договора или
докаже наличието на правопогасяващи, правоизключващи,
правоунищожаващи или правоотлагащи факти.
5
Както бе посочено, от представените доказателства се установи, че на
13.09.2017 г. е сключен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
CREX-***, по силата на който "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД,
гр.София е предоставило на В. Д. В. от с.*** кредит в общ размер от 1957,96
лв., с който е финансирано закупуването на смартфон с цена 1599,00 лв., от
която ответникът е заплатил първоначална вноска от 20,00 лв.. С договора е
поето и задължение за заплащането на застраховка „Сигурност на
плащанията” със застрахователна премия 378,96 лв.
По делото няма спор, че посоченият в договора кредитор е
регистриран като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 ЗКИ,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Така
констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по
смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК.
Спорен както пред първата, така и пред въззивната инстанция е
въпросът за активната легитимация на ищеца "БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.", Париж, Франция. След служебна справка в търговския
регистър се констатира, че посоченият в договора кредитор "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД е заличен поради настъпило презгранично сливане
в сила от 31.01.2018 г. на осн. чл. 13 от Директива 2005/56/ЕО на
Европейския Парламент и Съвета от 26.10.2005 г. между "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" АД, регистрирано във Франция, със седалище гр. Париж,
и "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, регистрирано в България, със
седалище гр. София. Считано от 1.02.18 г., по силата на настъпилото
универсално правоприемство, "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД
упражнява дейността си чрез регистрирания в ТР клон на чуждестранния
търговец, а именно: "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България",
при което надлежна страна в исковото производство е посоченият
чуждестранен търговец.
Отпуснатият заем на В. В., като физическо лице, представлява
предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13, т.12 от ДР на ЗЗП и
ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК, както
и по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.
При тези съображения и след извършен анализ на съдържанието на
6
договора, настоящият съдебен състав приема, че договорът е за
потребителски кредит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за
потребителския кредит /ЗПК/, а по силата на препращащата разпоредба на
чл.24 ЗПК - и в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието
на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК.
Разпоредбата на чл.22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен.
С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са
установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби
участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното
спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е
въведено като основание за обжалване /в този смисъл са задължителните
указания, дадени с т.1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г.
на ОСГТК на ВКС/.
При извършената служебна проверка относно действителността на
сключения между страните договор и като взе предвид наведените в тази
насока правни доводи от процесуалния представител на ответника,
въззивният съд констатира следното:
При сключване на договора е спазена изискуемата се от чл.10, ал.1
ЗПК писмена форма на хартиен носител. Анализирано съдържанието на
договора отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.1-11 ЗПК - съдържа дата и
място на сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на
страните, срок на договора, общия размер на кредита и начин на усвояването
му, размер на ГЛП, размер на ГПР и допусканията при изчисляването на
същия /посочени са в условията към договора/, информация относно размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
Договорът обаче не отговаря на част от изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, както
и на изискванията на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК.
Според чл.10, ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва
7
в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора се представят в еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по малък от 12, в два екземпляра - по един за
всяка от страните. В конкретния случай, в договора е предвидено
предоставяне на потребителски кредит, както под формата на финансиране
закупуването на стока, така и под формата на финансиране на услуга –
сключване на застраховка, т.е. приложените сертификат и Общи условия за
застраховка „Закрила на плащанията Плюс” съдържат уговорки относно
посочената в договора за кредит и дължима от ответника застрахователна
премия, поради което настоящият съдебен състав намира, че същите
съставлява елементи от договора, по отношение на които трябва да са спазени
посочените законови изисквания. Дори и без наличието на специални
познания е видно, че договорът за потребителски кредит и сертификатът с
общите условия са изготвени в различен по размер шрифт, като в
застрахователните документи този шрифт категорично е в размер по-малък от
12 и е трудно четлив.
Не могат да бъдат споделени наведените от ищеца доводи, че
изискването на чл.10, ал.1 ЗПК за еднакъв по вид, формат и размер шрифт на
всички елементи и приложения на договора е в противоречие с Директива
2008/48/ЕО, в която липсва такова изискване, поради което не следва да се
прилага. Директивата действително предвижда пълна хармонизация на
съдържанието на договора, но не и на формата му и на основанията за
недействителност. В този смисъл, българският закон е предвидил по-висок
стандарт на защита, тъй като на практика е въведена писмена форма със
специални технически изисквания, което не е забранено от директивата и не е
уредено от нея, но съответства на нейните цели, които дават и възможност
държавите да въвеждат по-висок стандарт на защита на потребителя. Целта на
разпоредбата на ЗПК е да важи за всички свързани договори, които са от
съществено значение за правата и задълженията на страните, произтичащи от
договора за кредит, поради което следва да важи и за всички свързани
договори с договора за кредит.
При тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че от една
страна е налице нарушение на изискването на чл.10, ал.1 ЗПК за еднакъв по
вид, формат и размер шрифт на всички елементи на договора, а от друга
страна е налице нарушение и на изискването за шрифт не по-малък от 12 по
8
отношение на част от елементите на договора, касаещи финансираната услуга
за застраховане.
На следващо място, в договора е обективиран погасителен план, който
съдържа информация относно падежните дати на всяка от вноските, размер
на вноската и размера на оставащата главница съобразно изискванията на
чл.10, ал.1, т.11 ЗПК. Липсва обаче предоставяне на предвидената в чл.10,
ал.1, т.12 ЗПК информация относно правото на потребителя при погасяване
на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора,
извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания, който погасителен план трябва да посочва
дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези
плащания и да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК сключеният договор за потребителски
кредит № CREX-*** между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, гр.София
и В. Д. В. е недействителен, тъй като не отговаря на част от изискванията на
чл.10, ал.1 ЗПК, както и на изискванията на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК.
Последиците от обявяването на тази недействителност са
регламентирани в разпоредбата на чл.23 ЗПК, предвиждаща, че потребителят
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва или
други разходи по кредита.
Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай чистата
стойност на заетата сума по смисъла на посочената законова разпоредба се
равнява на заплатената от кредитора на продавача цена на мобилното
устройство, а именно – 1579,00 лева. Това е сумата, отразена в подписания от
страните СЕФ, а според изявленията на самия ищец, остатъкът от 20,00 лева
до пълната цена на смартфона – 1599,00 лв. е заплатена на каса от ответника.
Особеният представител на ответника прави възражение за неспазване
изискванията на т.18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/2013 г., ОСГТК.
По делото действително липсват данни за обявяване на предсрочна
изискуемост, но в хода на съдебното производство е настъпил крайният
падеж по договора – 20.02.2020 г., поради което всички вземания по договора
9
са станали изискуеми.
В чистата стойност на кредита не следва да бъде включена посочената
в договора застрахователна премия в размер на 378,96 лв., тъй като липсват
доказателства ищецът да е финансирал тази услуга чрез заплащането й на
застраховател. Налице са единствено данни, че кредитополучателят е поел
задължение за заплащане на застрахователната премия, която според
посоченото в договора е разделена на равен брой вноски и е част от месечната
погасителна вноска. Съобразно разпоредбата на чл.23 ЗПК, при
констатираната недействителност на договора за кредит, ответникът не
дължи заплащане и на претендираните възнаградителна лихва и лихва за
забава.
В обобщение на всичко изложено, настоящият съдебен състав намира,
че предявеният иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр.
чл.240, ал.1 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК следва да бъде уважен за сумата 1579,00 лв.,
представляваща подлежащата на връщане чиста стойност на кредита по
договор за потребителски кредит № CREX-***/13.09.2017 г. Тази сума се
дължи ведно със законната лихва, считано от 26.09.2019 г. – датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното й изплащане. В
останалата част до пълния предявен размер от 1957,96 лв. предявеният иск за
главница се явява неоснователен. При изложените съображения за
недействителност на договора и недължимост на лихви и други разходи по
кредита, изцяло неоснователни се явяват предявеният иск с правно основание
чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 вр. чл.240, ал.2 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК за сумата 587,24
лв., представляваща възнаградителна лихва, и предявеният иск с правно
основание чл.422 ГПК чл.чл.86 ЗЗД за сумата 356,03 лв., представляваща
лихва за забава.
При тези правни изводи, обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта, в която искът с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД вр. чл.240, ал.1 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК е уважен за сумата над 1579,00 лв.
и вместо него следва да бъде постановено решение, с което претенцията да
бъде отхвърлена над този размер до уважения от районния съд размер на
главницата от 1957,96 лв. Първоинстанционното решение следва да отменено
и в частта, в която са уважени иска с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79,
ал.1 вр. чл.240, ал.2 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК за сумата 587,24 лв. - възнаградителна
лихва и иска с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за сумата 356,03
10
лв. – мораторна лихва. В останалата част решението следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, на основание
чл.78, ал.1 ГПК на ищеца се дължат разноски съразмерно с уважената част от
исковете, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта, в която ответникът е осъден да заплати разноски, както следва:
разноски за държавна такса в заповедното производство над размер от 31,58
лв., разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство
над размер от 27,21 лв., разноски за държавна такса в първоинстанционното
исково производство над размер от 64,47 лв., разноски за юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното исково производство над размер от
54,43 лв., разноски за експертиза над размер от 163,28 лв., разноски за
възнаграждение на особен представител над 163,28 лв.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца и направените разноски пред въззивната инстанция,
съобразно уважената част от исковите претенции, както следва: разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 54,43 лв. и разноски за особен
представител в размер на 163,28 лв.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 428/22.07.2020 г. по гр.д.№ 4919/2029 г. на
Районен съд-Враца В ЧАСТТА, в която е признато за установено, че В. Д. В.,
с ЕГН *** и адрес: с.***, ***, дължи на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
Париж, рег.№ ***, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, следните суми:
главница над размер от 1579,00 лв. до уважения размер от 1957,96 лв.;
възнаградителна лихва в размер на 587,24 лв., мораторна лихва в размер от
356,03 лв., както и В ЧАСТТА, в която ответникът В. Д. В. е осъден да
заплати съдебни разноски, както следва: разноски за държавна такса в
заповедното производство над размер от 31,58 лв., разноски за
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство над размер от
27,21 лв., разноски за държавна такса в първоинстанционното исково
производство над размер от 64,47 лв., разноски за юрисконсултско
11
възнаграждение за първоинстанционното исково производство над размер от
54,43 лв., разноски за експертиза над размер от 163,28 лв., разноски за
възнаграждение на особен представител над 163,28 лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., Париж, рег.№ ***, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.***, иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240, ал.1
ЗЗД вр. чл.9 ЗПК за сумата над 1579,00 лв. – главница до пълния предявен
размер от 1957,96 лв.; иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 вр.
чл.240, ал.2 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК за сумата 587,24 лв. - възнаградителна лихва за
периода 20.10.2027 г.- 20.03.2020 г. и иск с правно основание чл.422 ГПК вр.
чл.86 ЗЗД за сумата 356,03 лв. – мораторна лихва за периода 20.11.2017 г.-
03.09.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 2396/01.10.2019 г. по ЧГД № 3881/2019 г. по
описа на ВРС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 428/22.07.2020 г. по гр.д.№ 4919/2029 г.
на Районен съд-Враца В ЧАСТТА, в която е признато за установено, че В. Д.
В., с ЕГН *** и адрес: с.***, ***, дължи на БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., Париж, рег.№ ***, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, сумата
1579,00 лв. – главница по Договор за кредит № CREX-***/13.09.2017 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В. Д. В., с ЕГН *** и адрес:
с.***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж,
рег.№ ***, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр.***, деловодни разноски за
въззивната инстанция, съразмерно с уважената част от исковите претенции,
както следва: сумата 54,43 лв. – юрисконсултско възнаграждение и сумата
163,28 лв. – разноски за възнаграждение на особения представител.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно
съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
12
1._______________________
2._______________________
13