№ 63
гр. Пловдив, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Иван Б. Бонев
Членове:Михаела Ат. Добрева
Станислава Б. Бозева
при участието на секретаря Тихомира П. Калчева
като разгледа докладваното от Михаела Ат. Добрева Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20225300602364 по описа за 2022 година
С присъда №31 от 28.01.2022г. по н.ч.х.д.№20215330204863/2021г., РС
Пловдив е признал подсъдимия И. П. Х. – роден на ***, адресно регистриран
в гр.Пловдив, ***, български гражданин, с висше образование, неосъждан,
женен, ЕГН ********** за НЕВИНЕН в това, че на 14.07.2021 г. в гр.Пловдив
се е заканил на Г. И. Г. от гр.Пловдив с ЕГН ********** с престъпление
против неговата личност и това заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.304 от НПК го е
ОПРАВДАЛ по така повдигнатото обвинение по чл.144, ал.1 от НК.
Отхвърлил е предявения граждански иск от Г. И. Г. срещу подсъдимия И. П.
Х. за сумата от 5000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
неимуществени щети, причинени от престъплението по чл.144, ал.1 от НК
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и е осъдил Г. И. Г. да заплати на И. П. Х.
разноските по делото.
Въззивното производство е инициирано по жалба на частния тъжител
и граждански ищец Г. И. Г., с която се иска отмяна на първоинстанционната
присъда и признаването на подсъдимия за виновен с уважаване на
гражданския иск и присъждане на разноските. Пред настоящия въззивен
състав в открито съдебно заседание повереникът на частния тъжител и
граждански ищец – адв. Б. поддържа жалбата. Излагат се твърдения за
1
допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения –
процесът явно се водел едностранно и необективно – не му били допускани
въпроси и искания по отношение разпитите на свидетелите, последните били
прекъсвани. Твърдят се съществени несъответствия с реалните изявления от
показания и пледоарии - в съдебните протоколи. Неправилно
първоинстанционният съд не бил допуснал приобщаване на дисциплинарна
преписка срещу Х.. Жалбата съдържа освен оплаквания срещу присъдата и
обосновката им с твърдени от жалбоподателя събития преди и след
инкриминирания случай, които според него обосновават тъжбата и
основателността й.
Настоящият въззивен състав, след като се запозна с оплакванията в
жалбата и при направената служебна проверка установи следното:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения
срок от лице с право на жалба.
Разгледана по същество въззивният съд намери жалбата за
неоснователна, по следните съображения:
За да постанови атакуваната си присъда РС Пловдив е приел от
фактическа страна следното :
Към инкриминираната дата 14.07.2021г. частният тъжител и
граждански ищец Г. Г. и подсъдимият И. Х. работели в Общинско
предприятие „Ч.“ в гр.Пловдив, ****, на длъжност „***“ от един и същ
начален момент. В същото предприятие, на същата длъжност работели и
свидетелите Л.Т. и П.Й.. Тъжителят Г., подсъдимият Х. и свидетелят Т.
работели в едно и също работно помещение. В друго помещение работела
свидетелката Й.. Отношенията между четиримата били колегиални.
Отношенията между частния тъжител и свидетеля Т. били дори повече от
колегиални, тъй като свидетел Т. и частния тъжител пътували в работните
дни до местоработата им и обратно до домовете им с личния лек автомобил
на свидетел Т..
Преди инкриминираната дата 14.07.2021г., по повод и при изпълнение
на служебните задължения между частния тъжител Г. от една страна и от
друга страна подсъдимия Х. и свидетеля Т. е имало леки нападки, спорове
относно кой как си върши работата, това че другият нищо не прави.
На 14.07.2021г. свидетелят Л.Т. и подсъдимия Х. били изпратени в
Район „З.“ на гр.Пловдив във връзка с изпълнение на служебните им
задължения. При изпълнението им, поради незапознаване със случая и
2
възникнали проблеми по изпълнението, свидетелят Т. позвънил на частния
тъжител Г., тъй като узнали че тъжителят знаел за проблема, но не го е
съобщил на свидетеля Т. и на подсъдимия Х.. На отправените от свидетеля Т.
въпроси, от частния тъжител не бил даден реално отговор. Според
показанията на свидетеля Т., дадени по делото, Г. му отговорил, че не е негова
работа. След приключване на работата в Район „З.“ на гр.Пловдив, свидетелят
Т. и подсъдимият Х. се върнали в офисите на ОП„Ч.“. Свидетелят Т. потърсил
частния тъжител защото искал да разбере какво се случва. Свидетелят Т. и
подсъдимият Х. установили, че частният тъжител Г. е в стаята на
свидетелката Й., седнал пред компютър и че работи на компютъра. Т. поискал
разрешение от свидетелката Й. да седне и се обърнал към тъжителя Г. и
търсейки обяснения защо са били изпратени в район „З.“, след като
тъжителят е бил запознат със случая.
В словестното общуване между частния тъжител и свидетеля Т. се
намесил и подсъдимия Х., който бил до вратата на помещението, казвайки на
тъжителя Г. да става и да идва с тях навън, за да работят, при което тъжителят
отказал и дал словесна оценка на работата на свидетеля Т. и на подсъдимия Х.
като развяване на органи и направил физическо онагледяване с ръка. В този
момент свидетелката П.Й. се намесила и казала на подсъдимия Х. да не се
меси в разговора между свидетел Т. и тъжителя Г.. От подсъдимия Х. бил
изречен към тъжителя Г. и израза: „Ти какво правиш тук, бе? Цъкаш си с
клавиатурката точки и запетайки ли?“. След изречената от подсъдимия Х.
реплика, тъжителят Г. станал от място на което седял и тръгнал към
подсъдимия. Пред тъжителя Г. застанал свидетел Т., който възприел
поведението му като опасност от физически контакт между двамата и за
предотвратяване на саморазправа. Като следствие на поведението на
тъжителя Г., подсъдимият Х. изрекъл реплика която според свидетеля Т. е със
съдържание е „да внимава къде ходи и как стъпва“. Според показанията на
свидетелката Й., дадени в съдебно заседание съдържанието на репликата от
подсъдимия Х. била със съдържание: „да внимава като се прибира, да не се
спъне и да падне, че пътят е дълъг“. Според тъжбата от Г. Г. репликата
изречена от подсъдимия Х. е била със съдържание: „Внимавай като се
прибираш от работа, пътят до вас не е малко, да не се спънеш и да не можеш
да станеш“. Намесата на свидетеля Т. не допуснало да има физически контакт
между частния тъжител Г. и подсъдимия Х.. Свидетелят Т. извел подсъдимия
3
Х. от помещението.
Тази фактическа обстановка РС Пловдив е приел за установена въз
основа на показанията на свидетелите П.Й. Й. и Л.Т. и от приетите по делото
писмени доказателства. Подсъдимият И. Х. се възползвал от правото си да не
дава обяснения. Показанията на свидетел Л.Т. съдът е кредитирал изцяло като
изхождащи от лице което не е заинтересовано от изхода на делото, не е в
родствени отношения с тъжителя и подсъдимия, нито в други отношения на
зависимост от страните, както и поради това, че е пряк очевидец на случилото
се. Показанията на свидетелката Й. първоинстанционният съд също е
кредитирал, с изключение на частта, в която свидетелката твърди, че
подсъдимият Х. както бил прав до вратата на стаята внезапно се намесил в
разговора като изрекъл реплика със съдържание „да внимава като се прибира,
да не се спъне и да падне, че пътят е дълъг“, позовавайки се в мотивите си на
тъжбата на Г. Г. където се сочел друг израз към тъжителя, и на показанията на
свидетеля Т., който посочвал, че първо е имало покана от подсъдимия към
тъжителя да излязат заедно навън за работата им, и че имало отказ от
тъжителя и вербална и конклудентна оценка на тяхната работа и едва в
последствие ставане на тъжителя от мястото на което е седял и тръгване към
подсъдимия. Съдът не е кредитирал показанията на тази свидетелка и в
частта, относно промените в здравословното състояние на тъжителя,
конкретно че промените артериалното му кръвно налягане са следствие на
случилото се на 14.07.2021г., поради това, че изхождат от лице без
медицинска компетентност, и поради това, че предвид данните от писмените
доказателства - тъжителя има прояви на повишено артериално налягане
години преди събитието, което не е било лекувано и е без особени субективни
оплаквания, като е приел, че липсват данни за причинно следствена връзка
между процесното събитие и здравословното състояние у тъжителя, като при
това писмените доказателства по делото не са били оспорени и съдът ги е
приел и ползвал при постановяване на съдебния акт.
Въз основа на събраните и обсъдени доказателства
първоинстанционният съд е приел, че не може категорично и еднозначно да
се направи извод за осъществяването от подсъдимия на вмененото му от
частния тъжител престъпление, поради което е признал подсъдимия за
невинен и го е оправдал по предявеното му обвинение за извършено
4
престъпление. Отнасяйки закона и съдебната практика към конкретния
случай първоинстанционният съд е приел, че изразът „Внимавай като се
прибираш от работа, пътят до вас не е малко, да не се спънеш и да не
можеш да станеш“ не съдържа описание на престъпление с обективизиращи
признаци и да е насочено към тъжителят. Приел е и че липсва и вторият
елемент от престъпния състав а именно заканата да би могла да възбуди
основателен страх от гледна точка на възприемането й от адресата, в случая
от тъжителя Г.. В подкрепа на този си извод първоинстанционният съд е
посочил липсата на доказателства, които да удостоверяват каквото и да е
изменение в поведението на тъжителя след датата 14.07.2021г. Всичко това
според първоинстанционният съд изключва съставомерността на
инкриминираното деяние. С тези мотиви първоинстанционният съд е признал
подсъдимия за невиновен и го е оправдал по повдигнатото му с тъжбата
обвинение. Съобразно изхода на делото в наказателната част,
първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло като неоснователен и
предявения от тъжителя граждански иск срещу подсъдимия за обезщетяване
на неимуществени вреди от това деяние.
Въззивният съд при самостоятелния си прочит на делото, намери
фактическата обстановка описана в мотивите на присъдата за правилно
установена, изградена на пълен и пространен анализ на изчерпателно събрани
по делото доказателства, коментирани поотделно и в тяхната съвкупност в
обхвата очертан и необходим за преценка съставомерността на деянието
предмет на обвинението. ПОС не намира причини за корекция на
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, като при
прочита на доказателствата си изгради същата представа за фактическата
обстановка.
Възражения в тази насока са част от доводите във въззивната жалба на
тъжителя, като се твърди, че му е било препятствано осъществяването на
процесуалните права – с отказ да се уважат доказателствени искания и с
недопускане на въпроси към свидетелите с мотив – неотносимост. Искания за
събиране на същите доказателства се направиха и пред въззивната инстанция,
която, обаче, също намери, че изложените във въззивната жалба
обстоятелства стоят извън доказателствения интерес по делото за
установяване съставомерност или не на деянието, предмет на частната тъжба.
Настоящият въззивен състав не може да се съгласи с довода в жалбата
за небезпристрастност на първоинстанционния съд, тъй като не установи
превратно или някакво друго некоректно обсъждане на доказателствата по
делото.
5
Възражението на жалбоподателя за неточно отразяване на свидетелските
показания в съдебните протоколи е преклудирано със сроковете по чл.312 от
НПК. Нещо повече, нито една от претендираните в тъжбата грешно отразени
реплики на свидетели не се е отразило върху изводите на
първоинстанционния съд по същество.
Въз основа на горните мотиви настоящият въззивен състав намира, че
РС Пловдив е направил единственият правилен правен извод, който се
споделя изцяло от въззивната инстанция, като съответстващ на обективните
данни по делото, съдебната практика и правна теория и като не установи по
реда на чл.314 от НПК наличието на непосочени в жалбата нарушения на
закона, които да обосновават отмяната й, Пловдивският Окръжен съд намери
въззивната жалба на частния тъжител за неоснователна и на основание чл.338
от НПК, поради което и
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №31 от 28.01.2022г. по н.ч.х.д.
№20215330204863/2021г. на РС Пловдив.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6