Р Е
Ш Е Н И
Е
№ 42 28.02.2017 година град Стара Загора
В И
М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично съдебно заседание на девети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: БОЙКА
ТАБАКОВА
Ч
Членове: ДАРИНА МАТЕЕВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря З.Д.
и с участието на прокурор Маргарита
Димитрова
като разгледа докладваното от съдия ДАРИНА
МАТЕЕВА КАН дело № 410 по описа за 2016год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63,
ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на юрк.М.Алексиев, в
качеството му на процесуален представител на Областна дирекция на МВР — Стара
Загора, по пълномощно от Директора Николай Кирков против Решение № 1279/ 14.10.2016г., постановено по АНД № 885/
2016г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено Наказателно
постановление № 15 – 228-004179/ 23.12.2015 год, издадено от началник група в
сектор „Пътна полиция” към Областна Дирекция на МВР – Стара Загора. В жалбата
се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при
неправилно приложение на закона и при допуснати процесуални нарушения-
касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, във вр. с чл.63, ал.1,
изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва направения от Районния съд извод за
недоказаност и необоснованост на повдигнатото спрямо Х.К. обвинение, основан на
съображения, че е налице значителен промеждутък от време между посочения час на управление на МПС и момента,
в който лицето е спряно от органите и тествано за употреба на алкохол и
противоречиви доказателства. Според касационния жалбоподател, касае се за
непродължителен период от време, през който няма данни, вкл.самопризнания Х.К.
да е употребил алкохол, концентрация на какъвто пробата установила. Позовава се
в тази насока на показанията на К. и на протокол за медицинско изследване,
които доказателства счита, че били игнорирани от съда. Иска отмяна на
обжалваното решение и потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба — Х.Х.К. ***, в писмен вид заема становище, че
оспореното решение по АНД № 885/ 2016г на СтРС е правилно и законосъобразно,
основава се на правилно установени факти, като изтъква и липсата на възможност
за нови установявания пред касационната инстанция. Поддържа тезата, че към
момента, когато е тестван, не е шофирал, с оглед на които сочи правилен извода за
необоснованост на повдигнатото му обвинение. Иска отхвърляне на касационната
жалба като неоснователна.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за
основателност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде отменено и да се постанови друго такова като се потвърди
оспореното НП.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото
доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и
становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК
служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното
съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна
страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството пред
Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на Х.Х.К. срещу Наказателно
постановление № 15 – 228-004179/ 23.12.2015 год, издадено от началник група в
сектор „Пътна полиция” към Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, въз основа
на АУАН №Г218590/07.12.2015г и на основание чл.174 ал.1 от ЗДвП на К. е
наложено административно наказание — глоба в размер на 800.00лв и лишаване от
право да управлява МПС за 9 месеца. Административнонаказателното обвинение, от
фактическа страна, се основава на това, че на 07.12.2015г, от 10:03ч, като
водач, управлява лек автомобил м.”Тойота
корола” по бул.България, гр.Стара Загора до бензиностанция „ЕКО, в посока изток, под въздействие на алкохол,
като е изпробван с техническо средство
Алкотест № 7410, в 10:47ч, което отчело 1.05 промила. Издаден му е бил талон за
медицинско изследване №0434483. Резултата от кръвната проба съгласно протокол
за химическа експертиза №668/08.12.2015г сочи на 1.01 промила. С деянието се
сочи нарушена разпоредбата на чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП.
Старозагорският районен съд е отменил
обжалваното наказателно постановление по съображения за недоказаност на
административно—наказателното обвинение. Приел е, че от събраните по делото
гласни доказателства не се установява в момента на задържане за проверка жалбоподателят
да е имал качеството на водач на превозно средство по смисъла на §6 т.25 от ДР
на ЗДвП. Момента на управление е счел за
недоказан от свидетелските показания на
свидетеля очевидец Цветков, съдържащи данни, че К. е бил водач в
предходен на проверката момент, по съображения за неговата значителна
отдалеченост /45 минути/, а и поради недостоверност на показанията, които
намира изолирани и неподкрепени от други доказателства по преписката,
вкл.докладна на ст.полицай Вълдобрев. Изтъква, че в основата на обвинението в
случая е предположение, което е приел за недопустимо по аргумент от чл.11 ЗАНН, вр.с
чл.303 ал.1 от НПК.
Решението на Старозагорския районен съд е
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.
Административнонаказателната отговорност
на К. е ангажирана на основание чл.174 ал.1 от ЗДвП, която в редакцията
действала към датата на нарушението —07.12.2015г, предвижда, че се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 500 до 1000лв който управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол
в кръвта над 0.5 на хиляда до 1.2 на хиляда включително, установена с
медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух. В случая, за да е
налице релевантно за съставомерността на деянието поведение, обуславящо
ангажиране административнонаказателната отговорност по чл.174 ал.1 от ЗДвП и за
нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП при описаните в НП обстоятелства, време и
място, обективно е било необходимо компетентните длъжностни лица да са
установили: управление на МПС от Х.К. с концентарция на алкохол в кръвта (между 0.5 и 1.2 на хиляда).
Съдът обстойно е обсъдил събраните по
делото доказателства и обосновано е приел, че те не потвърждават описаната в
наказателното постановление фактическа обстановка. Въз основа на събраните в
производството пред РС доказателства, съдът е приел за установено, че в 10:47ч
на въпросната дата К. е бил тестван за употреба на алкохол с техническо
средство, което отчело 1.05 промила. Въпросът за наличие на алкохол в кръвта
към този час е потвърден и от резултата, получен от медицинско изследване на
взетата кръвна проба. Този факт обаче,
поради времевата си отдалеченост от момента на деянието /управлението е отнесено към 10:03часа на
същата дата/— правилно е приет от СтРС като неотносим и неподкрепящ повдигнатото
обвинение.
Към момента на управление /отнесен към
10:03ч/ не се доказва употреба на алкохол, а предположението, че не е бил изпит
алкохол между 10:03ч и 10:47ч на въпросната
дата, е недопустимо да стои в основата на обвинението по аргумент от забраната
на чл.303 ал.1 от НПК, вр.с чл.11 от ЗАНН. Неоснователно е позоваването от
касационния жалбоподател на данни за
самопризнание на К. — че пил предходната вечер алкохол, около 1л вино, на
06.12.2015г — защото тези данни нямат отношение към така повдигнатото обвинение
—за деяние на 07.12.2015г, нито са годно доказателство, с оглед изискуемите от чл.174 ал.1 способи за
установяване употреба или не на алкохол от водачите.
Съдът приема за доказано обвинението
тогава, когато то е доказано по несъмнен начин. Тежестта
да докаже извършването на нарушението е на административно- наказващия орган, с
която тежест в случая не се е справил. От доказателствата не се установява, въз основа
на какви конкретни данни наказващият орган е приел, че на посочените дата,
място и час — органа за контрол и регулиране на движението е преценил, че
лицето управлява лек автомобил и то под въздействие на алкохол в нарушение на
забраната, съдържаща се в чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.
С
оглед на изложеното съдът намира че жалбата е неоснователна, а обжалваното
съдебно решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие със
закона, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 1279/ 14.10.2016г., постановено по АНД № 885/
2016г. по описа на Старозагорския районен съд.
Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.