№ 3022
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20211110167576 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Г е предявил срещу М. Г. М. осъдителен иск с правно основание чл. 558, ал. 7, вр. чл.
557, ал. 2, б. „а“ КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата в размер на 595,51 лева, представляваща
непогасено регресно вземане за изплатено от Г обезщетение за имуществени вреди по щета
№ 110439/02.08.2018 г., причинени при ПТП, настъпило на 19.08.2017 г. по вина на
ответника при управление на МПС „Хюндай Акцент“ с рег. № , без сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба – 29.11.2021 г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 19.08.2017 г. по вина на ответника е настъпило пътно-
транспортно произшествие, в причинна връзка с което били причинени щети на МПС
„Ланчия Ипсилон“, с рег. № ,, собственост на ИСС. Поддържа, че щетите били на обща
стойност 595,51 лева, като изплатил обезщетение за вредите в размер на посочената сума,
тъй като виновният за ПТП водач на лек автомобил „Хюндай Акцент“ с рег. № ,
(ответникът) управлявал МПС, без за него да има сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност“. Поради това поддържа, че в полза на ищеца е възникнало
регресно вземане срещу прекия причинител на вредата – ответникът М. Г. М..
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който заявява, че
оспорва предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените от страните доводи, намира от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбите на чл. 558, ал. 7 КЗ и чл. 557, ал. 2, б. „а“ КЗ Г изплаща
обезщетение на увреденото лице за неимуществените и имуществените вреди, ако
причинителят не е имал застраховка „Гражданска отговорност“, като след изплащането на
обезщетението Г встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното. Видно от
законовите разпоредби, предпоставките за предвидената суброгация са: 1) да са били
причинени неимуществени или имуществени вреди на трети лица, свързани с
притежаването и използването на моторно превозно средство и при настъпване на ПТП, 2)
причинителят на вредите да не е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, покриваща отговорността за причинените вреди и 3) Г да е обезщетил
вредите, причинени от това пътно-транспортно произшествие.
1
В настоящия случай посочените предпоставки са налице.
Установява се от представения по делото протокол за ПТП № 1675845 от 19.08.2017 г.,
че на същата дата, около 17:00 часа, ответникът, управлявайки лек автомобил „Хюндай
Акцент 316“, с рег. № ,, се движи на територията на паркинг на Национален стадион „Васил
Левски“ и пред сектор „В“, поради недостатъчен контрол върху автомобила, реализира ПТП
с паркирания лек автомобил „Ланчия Ипсилон“ с рег. № ,. В протокола е посочено, че
ответникът няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Протоколът за ПТП е
подписан без възражение от двамата участници в инцидента, вкл. от ответника М. Г. М..
Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ в частта относно лично
възприетите от съставителя му факти за самоличността на участниците, представените от
тях документи и видимите щети по автомобилите, поради което и въз основа на протокола,
съдът приема, че ответникът е участвал в ПТП на 19.08.2017 г., при което са причинени
описаните в протокола щети на автомобила „Ланчия Ипсилон“, с рег. № ,, собственост на
ИСС. В същия смисъл относно механизма на ПТП е и посоченото от вещото лице в
неоспореното заключение на автотехническата експертиза, което съдът намира за
компетентно, пълно и обективно изготвено. Съгласно заключението щетите по МПС
„Ланчия Ипсилон“, с рег. № ,, са причинени в резултат на процесното ПТП.
Вината на ответника се презюмира на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като без значение е
обстоятелството, дали същият е наказан административно или не. По делото не са
ангажирани доказателства от ответника, установяващи наличие на обстоятелства, които да
изключват вината му или да намаляват отговорността му, поради което и съдът приема, че
същият носи отговорност за вредите, причинени на автомобила „Ланчия Ипсилон“, с рег. №
,.
По делото не се твърди и не са ангажирани доказателства, установяващи към датата на
ПТП, за управлявания от виновния водач автомобил да е имало сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Нещо повече обстоятелството,
че такава не е била налице, се установява от приложеното извлечение от информационната
система на Г /л. 7 от делото/.
Между страните не се спори, а от приложеното преводно нареждане се установява, че
ищецът е заплатил на увреденото лице обезщетение за имуществени вреди в размер на
595,51 лева. При това положение се налага извод, че ищецът има основание за суброгация в
правата по чл. 45 ЗЗД на увреденото лице срещу ответника.
По въпроса в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца, следва да бъде
съобразена съдебната практика, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът
следва да определи застрахователното обезщетение по действителната пазарна стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение
на вещо лице. Съгласно заключението на автотехническата експертиза, стойността на
ремонта на причинените щети по средни пазарни цени възлиза на 655,51 лева. Регресното
вземане възниква в размера на по-малката от двете суми – на действителните вреди и на
извършеното плащане /595,51 лева/ - в случая - на извършеното плащане. При това
положение предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен в пълния
предявен размер.
Като законна последица от уважаване на иска, следва да се присъди законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят направените и претендирани по делото разноски в общ размер на 450 лева, от
които 50 лева – платена държавна такса, 300 лева – платен депозит за вещо лице и 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
2
ОСЪЖДА М. Г. М., с ЕГН ********** и с адрес гр. София, ж.к. „Хиподрума“, бл. 38,
вх. В, ет. 1, ап. 1, да заплати на Г, БУЛСТАТ , и седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, на основание чл. 558, ал. 7, вр. чл. 557, ал. 2, б. „а“ КЗ, вр.
чл. 45 ЗЗД сумата в размер на 595,51 лева, представляваща регресно вземане за изплатено от
Г обезщетение за имуществени вреди по щета № 110439/02.08.2018 г., причинени при ПТП,
настъпило на 19.08.2017 г. по вина на ответника при управление на МПС „Хюндай Акцент“
с рег. № , без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със
законната лихва от 29.11.2021 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата в размер на 450 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3