Решение по дело №174/2025 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 952
Дата: 8 юли 2025 г.
Съдия: Владимир Балджиев
Дело: 20254110100174
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 януари 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 952
гр. Велико Търново, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело №
20254110100174 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „А1 България” ЕАД, в която се излагат
твърдения, че между страните са възникнали облигационни отношения по Договор №
********* от **.**.****г., със системен партиден номер ********, съгласно който за срок от
24 месеца ищецът се задължил да предостави на ответника ползването на интернет за номер
************ по план A1 Нет 300 със стандартна месечна такса 15,98 лв. и промоционална
такса за срока на договора 11,99 лв., а последният се задължил да заплаща стойността на
услугата както и неустойка в случай на предсрочно прекратяване на договора поради
неизпълнение. Изтъква се, че мобилният оператор е изпълнил задълженията си като цената
на предоставените услуги от 12,39 лв. за периода от 21.05.2023г. до 21.11.2023г. не е платена
от потребителя, в резултат на което договорът е прекратен с начисляване на неустойка от
199,80 лв. по сметка от 22.11.2023г. и обезщетение за забава от 18,93 лв. за периода от
23.11.2023г. до 29.10.2024г. Твърди се, че за вземанията е издадена заповед за изпълнение по
частно гражданско дело №3415/2024г., по описа на Великотърновския районен съд, спрямо
която е подадено възражение. Изтъква се, че претендираните суми са дължими, поради което
се отправя искане до съда да бъде установено съществуването им както и за присъждане на
разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, не е представил отговор на исковата молба като във
възражението по чл. 414 от ГПК е изложил твърдения за недължимост на претендираните
суми поради недействителност на уговорката за начисляване на неустойка.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
1
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр.
чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
Страните сключили Договор № ********* от **.**.****г., със системен партиден номер
********, съгласно който за срок от 24 месеца ищецът се задължил да предостави на
ответника ползването на интернет за номер ************ по план A1 Нет 300 със
стандартна месечна такса 15,98 лв. и промоционална такса за срока на договора 11,99 лв., а
последният се задължил да заплаща в срок стойността на услугата. В случай на предсрочно
прекратяване на договора по вина или по инициатива на потребителя, или поради
нарушение на задълженията му, страните уговорили плащане на неустойка в размер на
всички стандартни месечни абонаментни такси за периода от прекратяване до изтичане на
уговорения срок. При възникване на облигационното отношение ответникът декларирал, че
е запознат с Общите условия за взаимоотношенията между „А1 България” ЕАД и крайните
ползватели на широколентов достъп до интернет чрез обществената електронна
съобщителна фиксирана мрежа за пренос на данни. За ползваните от потребителя услуги за
периода от 21.05.2023г. до 21.11.2023г., мобилният оператор издал фактури с №********* от
24.06.2023г. и №********* от 24.11.2023г., с които начислил сумата от 12,39 лв. за месечни
такси. Поради липсата на доброволно изпълнение последвало едностранно прекратяване на
договора от ищеца на 22.11.2023г. с начисляване на неустойка от 199,80 лв. по сметка от
22.11.2023г., равняваща се на 15 месечни такси, и на обезщетение за забава от 18,93 лв. за
периода от 23.11.2023г. до 29.10.2024г. За горепосочените вземания е издадена заповед за
изпълнение по частно гражданско дело №3415/2024г., по описа на Великотърновския
районен съд, след връчването на която последвало доброволно изпълнение на задължението
на ответника за плащане на дължимите месечни такси и обезщетение за забава в общ размер
на 14 лв. и подаване на възражение за недължимост на вземанията за неустойка от 199,80 лв.
и за обезщетение за забава от 18,93 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Възникнало е валидно облигационно отношение по сключения между страните договор, по
който ищецът е изпълнил задълженията си към ответника като му е предоставил възмездно
ползване интернет за срок от 24 месеца по тарифен план с фиксирани месечни такси. За
периода от 21.05.2023г. до 21.11.2023г. са начислени абонаментни такси в общ размер на
12,39 лв., които са погасени след изпадане в забава на потребителя. Това е породило право
на мобилния оператор съгласно т. 85.4 от Общите условия едностранно да прекрати
договора при забава над 124 дни и да претендира плащане на уговорената неустойка. По
делото е установено, че срокът на забавата е изтекъл, но липсват доказателства за отправено
изявление в писмена форма от ищеца до ответника, с което валидно да е упражнено правото
на разваляне на договора по реда на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, а оттам и за възникване на
задължение за потребителя за плащане на сумите от 199,80 лв. за главница и от 18,93 лв. за
обезщетение за забава за периода от 23.11.2023г. до 29.10.2024г. Поради изложеното
2
претенциите по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото искането на ищеца за присъждане на разноски за исковото
производство е неоснователно. Тъй като ответникът с неизпълнение на задължението си за
плащане на дължимите месечни такси за ползване на услуги по процесния договор е станал
причина за образуване на заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК той
дължи на ищеца сумата от 25,34 лв., представляващи разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:
Отхвърля като неоснователни предявените от „А1 България” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. ***, район ***, ул. „***” №*, срещу ЕТ „***”, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. „***” №*, *ет. *, ап. **, искове
по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД относно
установяване съществуването на вземанията от 199,80 лв. /сто деветдесет и девет лева и
осемдесет стотинки/ - главница, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
Договор № ********* от **.**.****г., със системен партиден номер ********, 18,93 лв.
/осемнадесет лева и деветдесет и три стотинки/ - обезщетение за забава за периода от
23.11.2023г. до 29.10.2024г., ведно със законната лихва, считано от 30.10.2024г. до
окончателното изплащане на задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение
№1366 от 31.10.2024г. по частно гражданско дело №3415/2024г., по описа на
Великотърновския районен съд.
Осъжда ЕТ „***”, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. „***”
№*, *ет. *, ап. *, *да заплати на „А1 България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. ***, район ***, ул. „***” №*, сумата от 25,34 лв. /двадесет и пет лева и
тридесет и четири стотинки/, представляваща направени разноски по частно гражданско
дело №3415/2024г., по описа на Великотърновския районен съд.

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно гражданско
дело №3415/2024г., по описа на Великотърновския районен съд.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3

4