№ 5280
гр. С., 31.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20241110174820 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 408535/16.12.2024 г., с
която от името на Н. Н. К., ЕГН ********** против ****** ЕООД ЕИК ****** е
предявен осъдителен иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за осъждането на
ответното дружество да заплати в полза на ищеца сумата от 49 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в
резултат на трудова злополука, настъпила на 09.12.2023 г. около 17:00 часа на
строителен обект на ответника, находящ се в гр. Б., ул. ****** № 22, ведно със
законната лихва от датата на злополуката – 09.12.2023 г. до окончателното погасяване.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на
книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено
за разглеждане в открито заседание.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и приемането им е допустимо.
Ищецът е направил искане за допускане на съдебно-медицинска експертиза,
със задачи посочени в исковата молба, което следва да бъде уважено.
Искането на ищеца за допускане събиране на гласни доказателства в
производството чрез разпит на двама свидетели относно физическото и
емоционалното състояние на ищеца след инцидента следва да бъде уважено, като на
основание чл. 159, ал. 2 ГПК бъде допуснат до разпит един свидетел при режим на
довеждане от ищеца.
Искането на ищеца за допускане събиране на гласни доказателства в
производството чрез разпит на един свидетел, при режим на довеждане, за
установяване на обстоятелства във връзка с настъпването на трудовата злополука,
следва да бъде уважено.
По отношение искането на ищеца на основание чл. 190 ГПК да бъде задължен
ответника да представи цялото трудово досие на ищеца, съдът намира, че същото
следва да бъде оставено без уважение, доколкото от името на ответника се сочи, че
1
представените към отговора на исковата молба документи са всички, съдържащи се в
трудовото досие на ищеца.
Искането на ответника за допускане събиране на гласни доказателства в
производството чрез разпит на двама свидетели, при режим на довеждане, за
установяване на обстоятелства във връзка с настъпването на трудовата злополука,
следва да бъде уважено.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на
делото.
На основание чл. 140 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
I. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
24.03.2025 г. от 13:30 часа, за когато да се призоват страните.
ІІ. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):
В исковата си ищецът твърди, че в периода 21.04.2023 г. -21.08.2024 г. се е
намирал в трудово правоотношение с ответника ****** ЕООД ЕИК ******, съгласно
валидно сключен трудов договор, по силата на който заемал длъжността „общ
работник“ при ответника – работодател.
Поддържа се, на 09.12.2023 г. около 17:00 часа на строителен обект на
ответника, находящ се в гр. Б., ул. ****** № 22, ищецът е извършвал обичайната си
работа на общ работник, съобразно възложените от техническия ръководител на обекта
във връзка с осъществяваните на същия строителни работи.
Твърди се, че във връзка с изпълнение на възложената работа и по нареждане
на непосредствения му ръководител е изпълнявал работа вътре в направения на обекта
изкоп, дълбок над 4 метра, като се е намирал в полуклекнало (наведено) положение, за
да изпълни нареждането да свърже краищата на две тръби, намиращи се на дъното на
изкопа, посредством поставянето на гума и полиетиленова муфа. В този момент
огромно количество земна маса се свлича и затрупала цялото му тяло и главата му,
като над тях се натрупала около 50-60 см пръст. Твърди се, че ищецът се опитал да
помръдне, но не е успял, тъй като пръста била много тежка, може би поради това, че
била много мокра. Сочи се, че ищецът престоял близо 2 минути под земята, което
обуславяло наличието на разстройство за здравето, временно опасно за живота.
Поддържа се, че в резултат от злополуката ищецът е претърпял увреждания на
лявото рамо и на гръдния кош - охлузвания и натъртвания, счупвания на ребра
(политравма) - фрактури на 3 ребра. Злополуката била регистрирана от работодателя в
ТП на НОИ - ****** на 14.12.2023 г„ като е подадена декларация за трудова
злополука. Извършена била проверка и разследване на злополуката, като резултатите
от нея били обективирани в Протокол № 1/ 11.12.2023 г. При проверката били
констатирани нарушения от страна на работодателя „******“ ЕООД.
2
Поддържа се, че с влязло в сила /като необжалвано от ответника/ разпореждане
№ 33824 от 18.12.2023 г. на длъжностно лице инж. С. В. от ТП на НОИ - ****** и на
основание чл. 60, ал. 1 КСО, декларираната злополука вх. № 5101-21-1136 от
14.12.2023 г. на ТП на НОИ - ****** от осигурителя „******“ ЕООД, станала с Н. Н.
К., ЕГН ********** на 09.12.2023 г., се приема за трудова злополука по чл. 55, ал. 1
КСО.
Поддържа се, че в резултат от злополуката и внезапното травматично
увреждане доверителят ми постъпва на 09.12.2023 г. в УМБАЛСМ „******“, Клиника
по хирургия, където лежи до 12.12.2023 г. Направени му били множество медицински
изследвания, резултатите от които са описани в Епикризата от УМБАЛСМ „******“,
приложена към исковата молба.
Сочи се, че манипулациите и престоят в болницата са съпътствани от силни
болки и неудобства, които били неописуеми. Болките продължили и след изписването
на ищеца от болницата, който се наложило да полза продължителен отпуск поради
временна неработоспособност.
Твърди се, че след инцидента животът на ищецът бил напълно променен.
Болката и ужасът от инцидента били огромни, а нанесеното увреждане е необратимо.
Вследствие на увреждането ищецът станал непълноценен, на легло, не можел да се
грижи сам за себе си. Първите месеци след инцидента не можел да се обслужва сам,
като за него се грижели неговите близки, които му осигурявали чужда помощ за
ходене до тоалетната, хранене, обличане и други. Ищецът се чувствал непълноценен,
депресиран след случилото се, няма желание за социални контакти с близки и
приятели. Животът му бил променен необратимо и безвъзвратно. Същият се е
затворил в себе си. Сънува постоянни кошмари, изпитва нервно напрежение след
случилото се. Налага му се да пие лекарства, в това число силни болкоуспокояващи
медикаменти, и да посещава прегледи при лекари. Ищецът бил е изгубил желание за
живот. Същият не бил радостният и щастлив мъж, който е бил преди инцидента.
По така изложените доводи, моли, за уважаване на предявените искове.
Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, от името на ответника
„******“ ЕООД е депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорват
предявените искове.
Не се оспорва, че на 09.12.2023 г. около 17:00 часа на строителен обект на
ответника, находящ се в гр. Б., ул. ****** № 22, ищецът е претърпял твърдяната в
исковата молба злополука, както и че с разпореждане № 33824 от 18.12.2023 г. на
длъжностно лице инж. С. В. от ТП на НОИ - ****** и на основание чл. 60, ал. 1 КСО,
декларираната злополука вх. № 5101-21-1136 от 14.12.2023 г. на ТП на НОИ - ******
от осигурителя „******“ ЕООД, станала с Н. Н. К., ЕГН ********** на 09.12.2023 г.,
се приема за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО.
Оспорва се описаната в исковата молба фактическа обстановка непосредствено
преди настъпване на инцидента. В тази връзка се сочи, че в този момент ищецът не е
изпълнявал каквато и да било възложена му от прекия му ръководител работа вътре в
направения на обекта изкоп, а се е намирал извън него и в самия му край, в резултат на
3
което е паднал в него, независимо от обстоятелството, че изкопът е бил надлежно
обезопасен с укрепителни системи и стълба. След падането си в изкопа ищецът не е
бил затрупан от голямо количество земна маса, както се твърди в исковата молба,
както и не е бил изваждан от изкопа с помощта на кофа на багер, а съдействие при
излизането му по стълбата на изкопа му е оказал техническият ръководител на обекта.
Тази фактическа обстановка се установявала от Протокол за трудова злополука №1 от
11.12.2023г. с приложените към него писмени обяснения от тримата очевидци на
инцидента и пострадалото лице.
Оспорват се твърдените в исковата молба травматични увреждания -
счупвания на ребра (политравма) - фрактури на три ребра. Съгласно приложената към
исковата молба Епикриза от УМБАЛСМ "******" при направената рентгенография на
гръден кош нямало данни за каквито и да било фрактури. Не било налице и
твърдяното посттравматично стресово рпазстройство.
Прави се изрично възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца, на основание чл. 201, ал. 2 от КТ.
В тази връзка се сочи, че съгласно приложената длъжностна характеристика
ищецът е бил длъжен да спазва правилата по безопасност и здраве, за които е бил
инструктиран, видно от приложените към отговора н на исковата молба извлечения от
Книга за начален инструктаж и Книга за инструктаж на работното място и периодичен
инструктаж и Служебна бележка №51/24.04.2023г. за начален инструктаж. Поддържа
се, че от страна на работодателя му е било предоставено работно облекло и зимни
обувки, съгласно приложения Списък на раздадено зимно работно облекло и лични
предпазни средства. Твърди се, че ищецът е проявил липса на елементарно внимание и
в нарушение и пренебрегване на основни изисквания за безопасност сам се е поставил
в ситуация на повишен риск от увреждане.
Оспорвасе размера на предявения иск за неимуществени вреди, като са
изложени съображения, че същият е прекомерен и в противоречие с принципа за
справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.
Моли се за отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК):
Предявени е осъдителен иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ.
3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З ГПК):
ОБЯВЯВА за безспорно между страните и ненуждаещи се от доказване в
производството обстоятелства, че на 09.12.2023 г. около 17:00 часа на строителен
обект на ответника, находящ се в гр. Б., ул. ****** № 22, ищецът е претърпял
твърдяната в исковата молба злополука, както и че с разпореждане № 33824 от
18.12.2023 г. на длъжностно лице инж. С. В. от ТП на НОИ - ****** и на основание чл.
60, ал. 1 КСО, декларираната злополука вх. № 5101-21-1136 от 14.12.2023 г. на ТП на
НОИ - ****** от осигурителя „******“ ЕООД, станала с Н. Н. К., ЕГН ********** на
09.12.2023 г., се приема за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО.
4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4
4
ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти,
за които да съществуват законови прумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване,
че е работил по трудово правоотношение с ответника и е претърпял посочената
злополука, че тя е призната за трудова по надлежния ред, че е довела до временна или
трайна неработоспособност, че вследствие на злополуката е претърпял неимуществени
вреди – болки и страдания, и в какво се изразяват същите, както и имуществени вреди
– разходи за лечение и други, а също и размера на претърпените вреди, причинно-
следствената връзка между твърдените вреди и настъпилата трудовата злополука.
В тежест на ответника е да опровергае твърденията на ищеца и да докаже
възраженията си, направени в отговора на исковата молба.
III. По доказателствата:
ДОПУСКА, като писмени доказателства по делото, документите,
представените ведно с исковата молба и с отговора на исковата молба.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-медицинска експертиза със задачи,
формулирани в исковата молба, при депозит в размер на 500 лева, платими от бюджета
на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице д-р М. Х. М. – С. - 1113, кв. ******, ул. ******
№******, вх.Б, ап.6, служ. адрес- бул. ****** №21, МБАЛСМ”******”, ******
******, тел. ******; Специалност : Ортопедия и травматология.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства в производството, чрез разпит
на един свидетел, при режим на довеждане от ищеца, за установяване на обстоятелства
относно физическото и емоционалното състояние на ищеца след инцидента.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства в производството, чрез разпит
на един свидетел, при режим на довеждане от ищеца, за установяване на обстоятелства
във връзка с настъпването на трудовата злополука.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства в производството чрез разпит на
два свидетели, при режим на довеждане от ответника, за установяване на
обстоятелства във връзка с настъпването на трудовата злополука.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца, на основание чл. 190 ГПК, да
бъде задължено ответното дружество да представи по делото посочените в исковата
молба документ – цялото трудово досие на ищеца.
IV. ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация
или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че доброволното /извънсъдебно уреждане на
отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
5
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към
център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към
Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2). Медиацията е
платена услуга.
Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички
страни по висящи граждански дела в СРС.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в Центъра за
спогодби и медиация в гр. С., бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2, ст. 204. Работно време
за медиации - всеки делничен ден от 9 до 17 ч. Консултации с граждани - вторник и
четвъртък от 10 до 15 ч.; Дежурен медиатор - тел.02/ 8955423; За повече информация:
Мариана Николова, Мария Георгиева - тел. 02/8955423, ********@**********.**;
www.srs.justice.bg.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си
във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от
един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към
делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
6
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира
по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в
съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ
обстоятелства и представените доказателства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада
по делото, да се връчи на страните, като на ищеца се връчи и препис от отговора на
исковата молба и приложенията към нея.
Вещoтo лице да се призовe с указания да работи по изготвяне на заключениeтo
по допуснатата експертиза и да представи същото в законоустановения за това срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7