Р Е Ш Е Н И Е
№ 260148
гр.Пловдив, 08.09.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на десети юли, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 3244/2020г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 02 – ЗБЛД – 250 / 27.04.2020г.,
издадено от Г. Н. М., на длъжност *** Второ РУП при
ОД МВР-Пловдив, с което на М.К.Д., ЕГН:**********, с адрес ***, на основание
чл.80, т.5 от Закона за българските лични документи е наложена административно
наказание - глоба в размер на 50 лв. (петдесет
лева), за нарушение на чл.6 от Закона за българските лични документи.
В жалбата се поддържа, че чл.6 от ЗБЛД документ се представя само при
поискване, като в АУАН не се твърди такова нещо, е едва в наказателното
постановление, което разминаване е основание за отмяна на наказателното
постановление. Още сочи, че са и съставени и други АУАН със същата дата и час,
което е злоупотреба с право и превратно упражняван на власт, како и възразява
срещу описанието на нарушенията на чл.4 от ЗМВР и чл.264 от ЗМВР. Предлага
наказателното постановление да бъда отменено. Процесуалния представител на
жалбоподателя – адвокат С. поддържа жалбата като сочи, че странните времена
напоследък са повлияли върху психиката на жалбоподателя и те е реагирала не
особено адекватно, като предлага да се приложи реда на чл.28 от ЗАНН, както и
да се възложат разноските по делото.
Ответната страна – Второ РУП при
ОД МВР-Пловдив не изпраща представител, в писмено становище посочва, че не са
налице съществени процесуални нарушения, които да нарушават правото на защита
на нарушителя. Още посочва, че фактическата обстановка е изяснена, в административната
преписка се съдържат достатъчно по обем доказателства, които доказват вината на
жалбоподателя и обуславят административнонаказателната му отговорност. Предлага
наказателното постановление да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 19.05.2020г. видно от приложената
към наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив на
26.05.2020г., съгласно отразеното пощенско клеймо. Жалбата също така е подадена
от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на
правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на
твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 17.04.2020г., около 16:50 часа, на бул.„Шести септември“ № 128, срещу
заведение „Вижън“, до кино „Фламинго“, свидетелят С.Н.С., в качеството му на служител
на Второ РУП при ОД МВР-Пловдив, заедно с колегата
си С. Л. З., забелязали на същото място жалбоподателя М.К.Д., която била без
поставена предпазна маска, която мярка към същия момент била задължителна.
Свидетелят С. се приближил към жалбоподателя Д. единствено с намерение да я
предупреди относно носенето на маска, но Д. започнала да имитира, че е чужд
граждани и не разбира български език. Последната заявила на свидетеля С. на
английски език, че била гражданка на Великобритания и тук била при приятели.
Свидетелят С. няколкократно поискал от Д. документ за самоличност, но същата
заявила, че не носи такъв, а че същият бил при нейните приятели, които живеели
на близо. След неуспешен опит да установят лицето със справка в дежурната част,
свидетелят С. помолил Д. да ги придружи до въпросните нейни приятели, където
представи документ. При това Д. първо заявила, че я боли корема, а след това
побягнала, което наложило да бъде последвана от служителите на МВР със
служебния автомобил. Малко след това Д. била открита да се крие между
автомобили на улица „Волга“, където била задържана и отведена в сградата на
Второ РУП при ОД МВР-Пловдив. На същото място Д. престанала да имитира, че не
разбира български език и е чужд гражданин, при което нейната самоличност била
установена.
С оглед на горното, на място свидетелят С. съставил АУАН с бланков № 895683
срещу М.К.Д. за нарушение на чл.6 от Закона за българските лично документи,
който АУАН Д. подписала, като отрази възражения. Въз основа на същия акт било
издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел С.Н.С.. Последния помни случая, подробно описва
констатираната фактическа обстановка, включително отказа на жалбоподателя да
представи документ за самоличност. Съдът намира показанията на свидетеля С.Н.С.
за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по
делото доказателствена съвкупност и оценява последните като истинни. От същите
показания се установява начина на констатиране извършените нарушения, фактите
по същите, както и процедурата по съставяне на акта.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като
материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя
следва от така представената Заповед № 8121з-493/01.09.2014г. на министъра на
вътрешните работи. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция
на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на
чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да
ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44
от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения
по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Спазени са и сроковете по
чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на
съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се
установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което М.К.Д., ЕГН:**********,
с адрес *** виновно е нарушила разпоредбата на чл.6 от Закона за българските
лични документи – за това, че на 17.04.2020г., около 16:50 часа, на бул.„Шести
септември“ № 128, при поискване от компетентно длъжностно лице – С.Н.С., в
качеството му на служител на Второ РУП при ОД МВР-Пловдив, не е удостоверила
своята самоличност.
Следва да се посочи, че в случая е без всякакво значение, че разговора
между свидетеля С. и жалбоподателя Д. бил проведен на английски език, доколкото
последната чудесно разбрала, че се от нея се иска да представи документ за
самоличност, дори твърдяла, че не носи такива защото същите били в дома на
„българските и приятели“.
Също тока съдът намери за неоснователно възражението, че липсата на
посочване в АУАН за поискване на документа е едва в наказателното постановление.
Последния факт е ясно посочен в наказателното постановление, а относно АУАН
съвсем правилно е приложен реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, доколкото по безспорен
начин са установени извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина. Още повече „пропускът“ в описателната част на наказателното
постановление е от такъв характер, че да се твърди, че жалбоподателя не можела
да разбере, че нарушението се изразява в това, че не е представила документ,
защото той и е поискан, очевидно би било твърде пресилено.
На следващо място, възраженията, свързани със съставени и други АУАН със
същата дата и час, което е злоупотреба с право и превратно упражняван на власт,
како и възразява срещу описанието на нарушенията на чл.4 от ЗМВР и чл.264 от ЗМВР са изцяло неотносими към законосъобразността на разглежданото наказателно
постановление.
На следващо място съдът намери, че в случая не се констатират основания
за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно установеното нарушение,
както и обстоятелствата по същото, разкриват една степен на обществена опасност
на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.6 от Закона
за българските лични документи. Процесното нарушение е такива на простото
извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние,
като последната обществената опасност не е необходимо /и не е възможно/ да се
установява във всеки отделен случай. Още повече в случая се установява, че
извършеното от жалбоподателя Д. нарушение на чл.6 от Закона за българските
лични документи е част от едно общо нейно поведение, което е трудно разбираемо
и което по никакъв начин не налага заключение за по-малка степен на обществена
опасност на деянието, а напротив.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението и личността на нарушителя следва да се има предвид, че
съгласно разпоредбата на чл.80, т.5 от Закона за българските лични
документи, за процесното нарушение е предвидено административно наказание – глоба
в размер от 50 лева до 300 лева. В случая и наказанието е определено в
минимален размер, а именно – такъв от 50
лева, като няма данни и не се твърди нарушението да е поредно, нито други
отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което следва изводът, че
наказанието отговаря на тежестта на установеното нарушение.
Ето защо се налага заключение, че наказателното постановление следва да
бъде потвърдено.
Водим
от горното и
на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от ЗАНН, Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 02 – ЗБЛД – 250 / 27.04.2020г., издадено от Г. Н. М., на длъжност *** Второ
РУП при ОД МВР-Пловдив, с което на М.К.Д., ЕГН:**********, с адрес ***, на
основание чл.80, т.5 от Закона за българските лични документи е наложена
административно наказание - глоба в размер на 50 лв. (петдесет лева), за нарушение на чл.6 от
Закона за българските лични документи.
Решението
подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните,
че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.