Р Е Ш Е Н И Е
№ 27/21.01.2021 г., гр. Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, ІV-ти състав, в открито заседание на тринадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Административен съдия: М. Ницова
при секретаря Лазарова
като разгледа докладваното от съдия Ницова адм. дело № 387 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от АПК във връзка с глава шеста от Закона за опазване на околната среда
/ЗООС/, чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/.
Оспорено е решение № МО 20-П/12.08.2020 г. на директора
на РИОСВ Монтана, с което е прекратена процедурата по екологична оценка, в т.ч.
съвместната процедура по чл.31 от ЗБР за ПУП – ПЗ за промяна на предназначение
на ПИ с идентификатор 39503.13.24 по КК
на с.К*** , община Монтана, с възложител И.В.Т. ***.
Жалбоподателят, представляван от
пълномощника адв.К., оспорва решението и иска неговата отмяна. Излагат се
доводи за незаконосъобразност на решението, неправилно е замерено разстоянието
и определена 300 –метровата зона на въздействие, т.к. измерените метри от
най-близкия до имота склад/сграда с висок рисков потенциал № 51665.45.291.2 до
имот 39503.13.24, измерено от лицензиран оценител инж.Л. е 311.49 м., съгласно
приложен протокол за замерване. В писмена защита поддържа жалбата и излага
допълнителни доводи, че твърдяната зона на въздействие като ограничение не е
отразена на скицата, издадена от СГКК Монтана, което е в нарушение на
разпоредбата на чл.31, ал.1 от ЗКИР. Претендира разноски в производството.
Ответникът директор на РИОСВ Монтана, чрез
юрк.Н. оспорва жалбата и моли да се остави без уважение. В писмена защита се
излагат доводи в подкрепа на издадения административен акт, издаден при спазване на изискванията на чл.104 от ЗООС и Наредбата
за условията и реда за извършване на
екологична оценка на планове и програми, изцяло съобразен с одобрения ОУП на община
Монтана, като зоната за въздействие при обсъждане и одобрение на ОУП е
определена съгласно изискванията на Наредба № РД-02-20-1 от 19.01.2017 г. за
планиране и проектиране на строежи, предназначени за производство, съхранение и
търговия на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, т.е.
касае се за целия обект на складова база“Л*** дол“, предприятие/ съоръжение с
висок рисков потенциал, с обща площ от 107 491 кв.м., с изградени 7 склада за съхранение на взривни вещества и
боеприпаси с общ капацитет 340 тона тротилов еквивалент. Предвид което не може
да се твърди за разстояние само до един склад, както се излага в жалбата. Претендира
се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като разгледа становищата и
възраженията на страните и след преценка на събраните по делото доказателства,
включително изготвена и неоспорена съдебно – техническа експертиза, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, решението съобщено на
17.08.2020 г., жалбата депозирана на 28.08.2020 г., няма възражение за срока на
жалбата. Налице е и правен интерес, т.к. жалбоподателят е възложител на плана,
следователно разполага с активна процесуална легитимация по оспорване на
цитираното решение на директора на РИОСВ. При така изложените факти и
обстоятелства жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Решението за прекратяване на
процедурата за екологична оценка е издадено от компетентния административен
орган. Съгласно чл. 84, ал. 1 във вр. чл. 85, ал. 4 от Закона за опазване на
околната среда директорът на съответната РИОСВ е компетентният орган за
издаване на становище или решение по
екологична оценка на планове и програми. Разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от
Наредбата за условията и реда за извършване
на екологична оценка на планове и
програми/ Наредба за ЕО/, предвижда, че директорът на РИОСВ е компетентен орган
по ЕО на плана/програмата, одобрявани от местни органи на изпълнителната власт
и от Общински съвет.
Административното производство е инициирано по повод Уведомление за изготвяне на план/програма във връзка с ПУП- ПЗ на ПИ с идентификатор
39503.13.24 с.К*** , община Монтана с вх.№ 4175/04.08.2020 г./ л.35 и сл. от
делото/. Решението е издадено след
проведена процедура по реда на глава шеста, раздел II от ЗООС. Процедурата подробно
е описана в оспореното решение на
директора на РИОСВ Монтана. Спазени са специалните разпоредби на Наредбата за ЕО,
свързани с извършване на оценката за
съвместимост на проекта с ОУП на община Монтана, с предмета и целите на опазване на попадащите
в землището зони, като е установено, че
ПИ с идентификатор 39503.13.24 по КК на с.К*** , община Монтана, попада в
300-метровата зона на въздействие на складова база“Л*** дол“, квалифицирано
като предприятие/съоръжение с висок рисков потенциал. С цел предотвратяване на
големи аварии и ограничаване на последствията от тях за човешкото здраве и
околната среда, при обсъждане и съгласуване на ОУП на община Монтана, съгласно
становището на директора на РИОСВ Монтана № МО 3-37/2017 г., т.І.В.39, е прието
да не се допуска одобряване на ПУП – ПЗ и разрешаване на строежи в
300-метровата зона на въздействие на предприятие с висок рисков потенциал“Л*** дол“.
Зоната е определена от границите на ПИ с идентификатор 51665.25.291 по КК на с.Н***
, община Монтана и е очертана в графичната част на ОУП на община Монтана. Този проект за ОУП на Монтана е одобрен с решение
на ОбС Монтана № 659 по протокол № 26/23.11.2017 г./л.34 от делото/, с
неразделна част- графична/л.52—56 и л.65
от делото и текстова и доклад за екологична оценка /л.19-29 от делото/ Поради
което предложеният проект на ПУП-ПЗ на ПИ с идентификатор 39503.13.24 по КК на
с.К*** е недопустим съгласно действащ административен акт, приет ОУП на община
Монтана. При така установените факти, директорът на РИОСВ Монтана е прекратил
процедурата по екологична оценка и съвместена процедура по
чл. 31 от ЗБР, т.к. съгласно разпоредбата на чл.7а, ал.2 от Наредбата за ЕО “ В
случаите на прекратяване на процедурата по екологична оценка се прекратява и
съответната съвместена процедура по чл. 31 от Закона за биологичното
разнообразие.“.
Основното възражение от
жалбоподателя е за нарушение на материалния закон, като се твърди, че в хода на
производството неправилно е определена 300-метровата зона на въздействие, така
както е определена в т.І.В.39 при
съгласуване на ОУП на община Монтана. Жалбоподателят прилага протокол за
измерване на разстоянието от сграда с идентификатор 51665.45.291.2 в ПИ с
идентификатор 51665.45.291 в землището на с.Н*** до поземлен имот с
идентификатор 39503.13.24 в землището на с.К*** , община Монтана, извършено от
инж.Л. на 21.07.2020г. по искане на И.Т./л.10 -12 от делото/. По искане на
оспорващата страна е назначена съдебно-техническа експертиза, на която са
поставени задачи, именно във връзка с това твърдение.
В жалбата и в хода на съдебното
производство всички възражения са свързани с тази зона на въздействие, която е
неправилно определена, като твърдението на жалбоподателя е, че същата следва да
бъде определена като разстоянието се измерва от най-близкия склад/съоръжение в
ПИ с идентификатор 51665.25.291, а видно от приложения протокол за измерване, а
и от приетото заключението на вещото лице, разстоянието до обект с
идентификатор 51665.45.291.2 е 311.49 м.
Жалбоподателят не оспорва, че в одобрения
ОУП на Монтана, е приета 300-метрова
зона на въздействие, но твърди, че неправилно е определена, като основно се
твърди за измереното разстояние между най-близкото съоръжение от базата“Л*** дол“
и ПИ 39503.13.24 по КК на с.К*** . Тук следва да се има предвид, че в
настоящото производство не се спори по приетия ОУП на община Монтана, а и следва
да се отбележи, че косвен контрол по отношение действителността на неоспорен в
настоящото производство административен акт няма как да бъде упражнен. Съгласно
заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа
експертиза, ПИ с идентификатор
39503.14.3.24 по КККР на с.К*** , община Монтана попада в устройствена зона „Оо“ за обществено обслужване
и едновременно с това част от имота попада в 300-метравата, изцяло в
двукилометровата и трикилометрова зона на въздействие с потенциален риск при
производствена авария съгласно Доклад за екологична оценка на ОУП/ л.108 от
делото/. Като вещото лице изрично е посочило използваните писмени
доказателства, като следва да се посочи, че изрично
посочените номерата на
страниците, съответстват на ОУП и приложенията към него, същите са на
разположение на официалната страница на община Монтана.
С оглед на установеното от
фактическа страна,съдът стига до следните правни изводи:
Административният акт – решение № МО20-П/2020
г. на директора на РИОСВ Монтана е издаден от компетентен орган по чл. 85, ал.
4 от ЗООС. Съгласно цитираната разпоредба министърът на околната среда и водите
или директорът на съответната РИОСВ преценява с решение необходимостта от
екологичната оценка за предложен план и програма или за тяхно изменение
съгласно процедурата, определена с наредбата по чл. 90. Решението по оценката
има характер на индивидуален административен акт, издаването на който и
преценката да се извърши или не екологична оценка за предложения план или не, е
в правомощията на органа по чл. 85, ал. 4 ЗООС.
Административният акт е постановен
в писмена форма, като съдържа фактическите и правните основания, обосноваващи
волеизявлението. Процесното решение е издадено при спазване на разпоредбата на
чл. 35 от АПК като са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за
случая.
В конкретния случай, с оглед
правната природа на оспореното решение № № МО20-П/2020 г., като акт по чл. 85,
ал. 4 ЗООС, следва да бъде преценена неговата законосъобразност.
Цитираната разпоредба изисква при
извършване на преценката за необходимостта от извършване на екологична оценка
на предложения план компетентният орган да прецени значимостта на въздействието
му съобразно следните критерии: характеристиката на плановете по отношение на:
1. степента, до която определя рамката за инвестиционни предложения и други
дейности според тяхното местоположение, характер, мащабност и експлоатационни
условия или съобразно предвижданията му за разпределението на ресурсите; 2.
значението на плана за интегрирането на екологичните съображения особено с
оглед насърчаването на устойчиво развитие; 3. екологични проблеми от значение
за плана; 4. значението на плана за изпълнението на общностното законодателство
в областта на околната среда.
Освен
това предвижда да бъдат обсъдени характеристиките на последствията и на
територията, която е вероятно да бъде засегната по отношение на: вероятност,
продължителност, честота, обратимост и кумулативен характер на предполагаемите
въздействия; потенциално трансгранично въздействие, потенциален ефект и риск за
здравето на хората или за околната среда, включително вследствие на аварии,
размер и пространствен обхват на последствията /географски район и брой на
населението, които е вероятно да бъдат засегнати/, ценност и уязвимост на
засегнатата територия /вследствие на особени естествени характеристики или
културно-историческото наследство; превишение на стандарти за качество на
околната среда или пределни стойности; интензивно земеползване/, въздействие
върху райони или ландшафти, които имат признат национален, общностен или
международен статут на защита.
По разбиране на настоящия състав тези
изисквания са изпълнени, тъй като в акта е посочено, че относно местонахождението на имота, е
установено, че същият попада в 300-метровата зона на въздействие на складова
база“Л*** дол“, квалифицирано като предприятие/съоръжение с висок рисков
потенциал, съгласно одобрения ОУП на гр.Монтана. С цел предотвратяване на
големи аварии и ограничаване на последствията от тях за човешкото здраве и
околната среда, при обсъждане и съгласуване на ОУП на община Монтана, съгласно
становището на директора на РИОСВ Монтана № МО 3-37/2017 г., т.І.В.39, е прието
да не се допуска одобряване на ПУП – ПЗ и разрешаване на строежи в
300-метровата зона на въздействие на предприятие с висок рисков потенциал“Л*** дол“.
Зоната е определена от границите на ПИ с идентификатор 51665.25.291 по КК на с.Н***
, община Монтана и е очертана в графичната част на ОУП на община Монтана. В
случая са налице конкретни мотиви относно характеристиката на плана относно
местоположението му и степента, до която определя рамката за инвестиционни
предложения и други дейности според тяхното местоположение, характер,
мащабност.
Изяснено
е, че ПИ с идентификатор 39503.13.24 по КК на с.К*** , община Монтана, попада в тези 300-метрова зона на въздействие,
приета съгласно одобрения ОУП и
съгласно доклада за ЕО, неразделна част от ОУП/виж на сайта на
община Монтана/. В доклада за ЕО на стр.114 и сл. изрично е посочено“ Единственото
на устройваната територия предприятие с висок рисков потенциал е складовата
база „Л*** дол” на „В*** инженеринг“ ЕАД, София, е разположено в землището на
село Н*** , на главен път Е-79, на 3 км от гр. Монтана. Общата му площ е 107
491 м2 . Застроената площ от 1290 м² включва няколко склада за съхранение
на взривни материали, отдалечени от склада за инструментална екипировка и
разположени на безопасни разстояния един от друг, така че в случай на взрив да
не предават детонация помежду си. „В*** инженеринг“ ЕАД, София - складова база
„Л*** дол”, попада в обхвата на Раздел І към глава Седма на ЗООС и е с издадено
Разрешително по реда на
чл.
104, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда - № 68/31.07.2007 г.,
изменено с
решение
01-68/17.02.2016 година на МОСВ… Предприятието е с
разработен и утвърден доклад за политиката за предотвратяване на големи аварии
съгласно Приложение № 2 към чл. 11, ал. 1 от Наредба за предотвратяване на
големи аварии с опасни вещества и ограничаване последствията от тях.“ На стр.116
от доклада на фигура 3.11.2.са обозначени „ Зони за въздействие от
предприятието с висок рисков потенциал складова база за съхранение на взривни
вещества „Л*** дол”. При липсата на конкретни данни за
количествата и вида на експлозивините вещества , които да дефинират зоните с
потенциален риск при производствена авария, в ОУП за обозначени 300 метрова,
двукилометрова и трикилометрова зона за въздействие./приложени на л.54 и 82, в
увеличен размер на л.65 от делото/.
Предвид изложените данни и като взе
предвид определението в §1, .т.4 от ДР на Наредба № РД-02-20-1 от 19.01.2017 г.
за планиране и проектиране на строежи, предназначени за производство,
съхранение и търговия на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически
изделия, където изрично е посочено, че “ Зони и/или райони с потенциален
риск от взрив“ са зоните и/или районите, които ограничават сградите с
потенциален риск от взрив, заедно с определените около тях минимални безопасни
разстояния, изисквани съгласно тази наредба.“, които са взети под внимание и
изготвено становището от гл.експерт в
направление „ Комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването, екологична
отговорност и доброволни ангажименти“/ КПКЗЕОДА/ в РИОСВ Монтана/ л.30 от
делото/.
В с.з. свидетелят гл.експерт П.И.П.
изложи подробно как е определена тази 300-метрова зона на въздействие, след
консултации при изготвянето на ОУП на Монтана,
като изрично посочи, че зоната е определена за обекта“Л*** дол“ като
цяло, а не за отделен склад, имайки предвид, че в базата в 7 склада се съхраняват взривни вещества, равняващи се
на 340 тона тротилов еквивалент, при спазване разпоредбите на Наредба №
РД-02-20-1 от 19.01.2017 г. за планиране и проектиране на строежи,
предназначени за производство, съхранение и търговия на оръжия, боеприпаси,
взривни вещества и пиротехнически изделия, по-точно съгласно чл.15
във връзка с Приложение № 7, са определени 300-метровата, дву - и
трикилометровата зони на въздействие.
Изрично посочи, че изчисленото разстояние е повече от 300 метра/ 348 м./,
но именно предвид факта, че складовете не са на границата на базата, първата
приета зона на въздействие е
300-метрова. При тези данни е извършена
проверка за допустимост и същата на основание чл.7а, ал.3 от Наредбата за ЕО и е приета недопустимост
на плана/програмата спрямо действащ административен акт – ОУП на Монтана.
Изложените данни относно
определените зони на въздействие за обект „Л*** дол“, така както са посочени в
доклада за ЕО, неразделна част от одобрения ОУП на Монтана, се потвърждават и
от заключението на неоспорената и приета по делото експертиза, изготвена от
инж. И..
За пълнота следва да се посочи,
че ОУП на община Монтана - текстова част, в Правила и нормативи на
ОУП, в раздел Х “Изисквания, свързани с екологичните условия и защита от
природни бедствия, наводнения и производствени аварии“, в чл.40 изрично е посочено, че
производствената площадка в 300-метровата зона на склада за взривни
вещества/очевидно се има предвид склада“Л*** дол“ като цяло, т.к. на
територията на община Монтана няма друг склад за взривни вещества/, е без право
на застрояване.
Неоснователно е твърдението на
жалбоподателя, че административният акт е необоснован. Съдът намира, че при
издаване на решението е изпълнена разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от Наредбата
за условията и реда за извършване на
екологична оценка на планове и програми /Наредбата за ЕО/. Съгласно чл. 14, ал.
1 от Наредбата за ЕО компетентният орган преценява необходимостта от извършване
на оценка, като определя степента на значимост на въздействието върху околната
среда и човешкото здраве. Органът следва да го извърши на база на представената
от възложителя информация по чл. 8 от Наредбата за ЕО, по критериите по чл. 85,
ал. 4 от ЗООС. Видно от представените по делото документи директорът на РИОСВ Монтана е издал процесното решение, след като
е проучил представеното от възложителя искане за преценяване на необходимостта
от извършване на екологична оценка /ЕО/. Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1 от
Наредбата за ЕО решаващият орган формира преценката си именно въз основа на
предоставената от възложителя информация по чл. 8 от същата. При съпоставка на
нормативните изисквания с подаденото от възложителя искане, съдът намира, че
същото отговаря изцяло на изискванията на чл. 8 от Наредбата за ЕО, при което
директорът на РИОСВ Монтана е преценил, че следва да прекрати процедурата по
екологична оценка, т.к. приложеният проект за ПУП – ПЗ в обхвата на ПИ с идентификатор
39503.13.24 по КК на с.К*** , община Монтана е недопустим съгласно
одобрения и действащ ОУП на Монтана, с
решение № 659 по протокол № 26/23.11.2017 г. на ОбС Монтана, т.к. попада в тази
300 – метрова зона на въздействие.
Настоящият състав намира за
неоснавателни твърденията, че в хода на производството не е безспорно доказано къде всъщност е тази
300-метрова зона на въздействие, т.к. от приложените извлечения от ОУП на
община Монтана и от заключението на вещото лице този факт е безспорно
установен, същият може да бъде установен при проверка и на сайта на община
Монтана, където е качен одобрения ОУП на община Монтана, ведно с приложенията към него.
Неоснователно е и позоваването на
разпоредбата на чл.31, ал.1 от ЗКИР, като очевидно става дума за чл.31а, ал.1
от ЗКИР“ /Нов – ДВ, бр. 49 от 2014 г./ /Изм. – ДВ, бр. 41 от 2019 г., в сила от
22.08.2019 г./ Зони на ограничения върху поземлени имоти, които произтичат от
сервитут или ограничение, възникнало въз основа на нормативен акт,
административен акт или договор, се отразяват в кадастъра и/или в
специализираните карти и регистри по чл. 32.“, който е в сила от 22.08.2019 г.,
т.е. след
одобряване на ОУП на гр.Монтана от 23.11.2017 г., и се отнасят до зони на ограничения, а не на въздействие, а и
изрично е посочено, че се касае за отразяване в специализираните карти и регистри по чл. 32.
По изложените съображения, съдът
намира, че оспореният акт е постановен след обсъждане на всички относими факти
и обстоятелства от значение за случая. При издаването му административният
орган излага подробни мотиви, съобразени с изложените в административната
преписка становища от помощните органи, съдържа всички реквизити по чл. 14, ал.
2 от същата, поради което като законосъобразен, издаден от компетентен орган,
при спазване на материалния закон и административнопроизводствените правила,
без да се установява несъответствие с целта на закона, следва да бъде
потвърден.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 143, ал. 3 от АПК на ответника по делото – РИОСВ Монтана се
дължат поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение, за осъществено
процесуално представителство по делото за един юрисконсулт, по арг. от 78, ал.
1, предл. първо от ГПК. Същите възлизат на 200 лв. /двеста лева/ и се присъждат
на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, ред. ДВ бр. 8 от 2017 г. и чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, издадена на осн. чл. 37 от Закона за правната
помощ.
Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК
във вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.В.Т. ***, против
решение № МО 20-П/2020 г. на директора на Регионална инспекция по околната
среда и водите Монтана, с което е прекратена процедурата по
екологична оценка, в т.ч. съвместната процедура по чл.31 от ЗБР за ПУП – ПЗ за
промяна на предназначение на ПИ с
идентификатор 39503.13.24 по КК на с.К*** , община Монтана.
ОСЪЖДА И.В.Т. ***, да заплати в
полза на Регионална инспекция по околната среда и водите Монтана сумата в
размер на 200 лв. /двеста лева/.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
На основание чл.138, ал.1 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: