№ 94
гр. Ботевград, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Н. Ц. П.
при участието на секретаря Х. К. Н.
като разгледа докладваното от Н. Ц. П. Административно наказателно дело
№ 20221810200087 по описа за 2022 година
Производството по делото е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Предметът на делото:
Наказателно постановление №1062/04.09.20г., издадено от Директора
на Б.д. "Д.р."-П., с което на основание чл. 200, ал. 1, т. 1, б. „в“ във вр. с чл.
44, ал. 1 от Закона за водите, е наложена имуществена санкция в размер на
5945.00 лева, на В. и к.“ ЕООД – София, ЕИК********, с адрес и седалище на
управление – гр.С., бул.“Р.“ №*, представлявано от управителя си Н.Г.Н..
Становищата на страните:
Недоволно от това Наказателно постановление е останало наказаното
лице, което подава жалба чрез управителя си Н.Г.Н., в срок. В подадената
жалба е описано искане за отмяна на така издаденото НП като
незаконосъобразно при допуснати съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон. Основава искането си на довод, че са налице основания
за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, поради маловажност на случая,
като задължителна част от контрола за законосъобразност, тъй като с
извършеното деяние се са били засегнати прева и законни интереси на трети
лица и на са им нанесени имуществени вреди, което не е взето в предвид от
административнонаказващия орган и моли наказателното постановление да
бъде отменено.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се явява в открито съдебно
заседание и не се представлява от надлежно упълномощен процесуален
1
представител.. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН
наказващият орган е изложил съображения за законосъобразност на
процесното НП и прекомерност на разноските в съдебното производство,
както е изразил и становище делото да се разгледа и приключи в негово
отсъствие.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните
от страните доводи, приема за установено следното:
От фактическа страна:
Между страните фактически няма спор относно описана фактическа
обстановка в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и
обжалваното НП, като от представителя на жалбоподателя в самата жалба не
се оспорва извършването на нарушението, а се твърди, че деянието
представлява маловажен случай.
От съдържанието на приложения по делото АУАН № 1126/05.03.2020г.,
се установява, че е съставен срещу жалбоподателя за това, че при извършена
проверка по документи в Басейнова дирекция „Д.р.-гр.П. е установено
водовземане без действащо разрешително за периода от 01.01.2019г. до
31.12.2019г., съгласно подадена декларация по чл.149б от Закона за водител
(ЗВ) от В. и к.“ ЕООД – София, ЕИК********, с вх. № КД-07-
1166/05.02.2020г. за водовземане от яз.“Б.“, както и че общото иззето водно
количество, за посочения период, от посочения водоизточник е 1 875 000
куб.м или 59,46 л/сек – нарушение по чл. 44, ал. 1 от ЗВ.
След като преценила, че е извършено административно нарушение на
разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗВ, на 05.03.2020г. свид. И. Г. в присъствието
на управителя на жалбоподателя и на свидетеля Р. Г., съставила АУАН №
1126/05.03.2020г., в който описала констатираните в хода на проверката
обстоятелства и отразила цифрово и словесно нарушените разпоредби.
Препис от акта бил предоставен на управителя на жалбоподателя, след
подписването му.
Писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпили.
Въз основа на посочения АУАН било издадено НП№1062/04.09.20г.,
издадено от Директора на Б.д. Д.р.-П., с което при пълно възпроизвеждане на
фактическите и правни доводи от АУАН на дружеството – въззивник на
основание чл. 200, ал. 1, т. 1, б. „в“ във вр. с чл. 44, ал. 1 от Закона за водите,
била наложена "имуществена санкция" в размер на 5945.00 лева, за
неизпълнение на правно задължение по във вр. с чл. 44, ал. 1 от с.з.
Наказателното постановление е получено от служител на „В. и к.“
ЕООД – София – Е.И., на 09.09.2020г., и е обжалвано с жалба, входирана на
16.09.2020г.
Жалбата на „В. и к.“ ЕООД – София първоначално е била разгледана по
2
образувано а.н.д. №436//2020г. по описа на РС-Ботевград, като с решение от
06.08.2021г., съдът е отменил като незаконосъобразно обжалваното
наказателно постановление.
С влязло в законна сила Решение № 197/23.02.2022г., постановено по
КАНД № 1083/2021г. на Административен съд-София област, касационната
инстанция е отменила като неправилно решението на въззивната инстанция и
е върнала делото за ново разглеждане от друг състав на РС-Ботевград за
произнасяне по същество на спора, съгласно мотивите на този съдебен акт.
По доказателствата:
Изложените фактически обстоятелства се установяват от събраните по
делото доказателствени материали: гласни доказателства, съдържащи се в
показанията на разпитаните в съдебното следствие свидетели ИР. СЛ. Г. и
Р.Н. Г., както и в писмените доказателства по делото: пощенски плик; писмо
до Управителя на „ВиК“ЕООД-София; пощенски плик; АУАН №
1126/05.03.2020г.; писмо до Управителя на „ВиК“ЕООД-София; известие за
доставяне; писмо до Директора на БДДР; декларация по чл. 194б от ЗВ;
трудов договор № 178/20.03.2015г.; заповед № 20/02.03.2020г. на БДДР и др.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени
доказателства, приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283
НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по
делото. От приложените по делото трудов договор № 178/20.03.2015г.;
заповед № 20/02.03.2020г. на БДДР се установява компетентността на
актосъставителя и АНО.
В съдебно заседание бяха разпитани свидетелите ИР. СЛ. Г. и Р.Н. Г.,
чиито показания съдът кредитира изцяло като истинни, поради факта, че
взаимно се подкрепят, кореспондират с останалите доказателства по делото и
са депозирани от лица, незаинтересовани от изхода на делото. От гласните
доказателствени средства се установи времето, мястото, начина и
обстоятелствата досежно извършената проверка по документи от тях, в
сградата на Б.д. Д.р.-П., лицата които са присъствали при проверките и при
съставянето на акта за установяване на нарушението. Показанията на тези
свидетели са подкрепени от писмените доказателства по отношение на
инкриминираното нарушение от обжалваното НП и не се опровергават от
събрания по делото доказателствен материал, поради което, като техните
показания се явяват източник на пряка доказателствена информация за
разглежданата хипотеза.
Предвид безпротиворечивостта на доказателствения материал
подробното му обсъждане е ненужно – арг. от чл. 305, ал. 3 от НПК, вр. чл. 84
от ЗАНН, която норма следва да намери приложение и към съдържанието на
мотивите към постановеното по реда на ЗАНН съдебно решение, предвид
липсата на изрична норма в тази насока в ЗАНН.
При така изяснената фактическа обстановка и след служебно
3
извършената цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, съдът достигна до следните правни
изводи:
В рамките на това производство въззивната инстация е обвързана с
приетото за установено с влязла сила Решение № 197/23.02.2022г.,
постановено по КАНД № 1083/2021г. на Административен съд-София област,
при първоначалното разглеждане на жалбата срещу процесното наказателно
постановление. Затова проверката в настоящето производство се ограничава
съобразно задължителните за районния съд указания, дадени в посоченото
отменително решение /произнасяне на въззивната инстанция по материалната
законосъобразност и правилност на НП/.
Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следните
съображения:
Обжалваното наказателно постановление е съобразено и с материалния
закон, поради следните съображения:
Предвид горните съображения и фактически констатации настоящия
състав намира, че е доказано по делото извършено от дружеството-
жалбоподател административно нарушение по чл. 44, ал. 1 от ЗВ. С оглед
събраните по делото гласни и писмени доказателства и съдът намира, че се
установява по безспорен начин, че „В. и к.“ ЕООД – София, без нужното
разрешително, е извършвало водовземане без действащо разрешително за
периода от 01.01.2019г. до 31.12.2019г., съгласно подадена декларация по
чл.149б от Закона за водител (ЗВ) от В. и к.“ ЕООД – София, ЕИК********, с
вх. № КД-07-1166/05.02.2020г. за водовземане от яз.“Б.“, както и че общото
иззето водно количество, за посочения период, от посочения водоизточник е
1 875 000 куб.м или 59,46 л/сек.
Цитираната в наказателното постановление разпоредба на чл. 44, ал. 1
от Закона за водите предвижда случаите, в които се изисква разрешително за
водовземане - а това са всички случаи, освен посочените в нормата
изключения по чл. 43, ал. 2 - индивидуално ползване от физически лица на
води от собствен имот. В разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 1, б. "в" от Закона
за водите, законодателят е предвидил, че се наказва с "глоба", съответно
"имуществена санкция" физическо или юридическо лице, което ползва водни
обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без
необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в
разрешителното в размер от 1 000 до 10 0000 лева за количество от 10 л. на
секунда до 100 л. на секунда (в случая 59,46 л/сек) .
От наказателното постановление не става ясно какви са мотивите на
АНО да определи наказанието в посочения в обжалваното НП размер.
Съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗАНН при определяне на наказанието се вземат
предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и
4
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Съдът констатира, че на са налице отегчаващи вината обстоятелства и
намира, че за постигане целите на наказанията, следва да намали размера на
наложената "имуществена санкция" до минимален размер от 1000 лева, като
изменени в тази част, а в останалата следва да се потвърди наказателното
постановление.
Липсват и предпоставките да се приеме, че нарушението представлява
"маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като осъщественото
административно деяние е формално, на просто извършване, като
съставомерността му не е необходимо възникването на вредни последици.
По разноските:
При този изход на спора на административно наказващия орган не се
дължат разноски, доколкото не са претендирани и съдът не дължи
произнасяне.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7, т. 2 от ЗАНН, Районен съд-
Ботевград, въззивен състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №1062/04.09.20г., издадено от
Директора на Б.д. "Д.р."-П., с което на основание чл. 200, ал. 1, т. 1, б. „в“ във
вр. с чл. 44, ал. 1 от Закона за водите, е наложена имуществена санкция в
размер на 5945.00 лева, на В. и к.“ ЕООД – София, ЕИК********, с адрес и
седалище на управление – гр.С., бул.“Р.“ №*, представлявано от управителя
си Н.Г.Н., като
НАМАЛЯВА размера на административното наказание „имуществена
санкция от 5945.00 /пет хиляди деветстотин четиридесет и пет/ лева, на 1000
/хиляда/ лева.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
5