Р
Е Ш Е Н И Е № 139
Гр. Сливен, 25.06.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на осемнадесети
юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен
съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора …………………..
и при секретаря Радостина Желева,
като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело № 185 по
описа на Административен съд гр. Сливен за 2019 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 32 ал. 4 от Закона за опазване на
селскостопанското имущество (ЗОСИ).
Образувано е по жалба от „Р. л.“
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Александър
Стамболийски“ 1-А-1 срещу Отказ за издаване на разрешение за сеч на Кмета на
Община Твърдица, обективиран в писмо изх. № 26-00-113-/2/
от 03.04.2019 г.
В жалбата се релевират
доводи за незаконосъобразност на акта. Твърди се, че върху терен с площ 30,990
дка дружеството е з. т. к., който терен бил а. до 2011 г. Депозирали искане до
началника на общинска служба по земеделие гр. Твърдица и кмета на община
Твърдица на основание чл. 32 ал. 3 от ЗОСИ, по което бил постановен процесният отказ. Моли съда да отмени същия.
В с.з. оспорващото дружество,
чрез у. п. адв. Г. Х. поддържа жалбата и моли съда да
я уважи. Претендира разноски.
В с.з. административният орган,
редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните, прие за установено следното от
фактическа страна:
На 26.03.2019 г. законният
представител на „Р. л.“ ООД подал Заявление вх. № 26-00-113 до кмета на Община
Твърдица и до Началника на управление „Земеделие“ при Общинска администрация
Твърдица на основание чл. 32 ал. 3 от ЗОСИ. В същото подателят заявил молба да
му се разреши извършване на сеч и прибиране на д. д. м. от засадената от него т.
к..
По подаденото заявление Кметът на
Община Твърдица се произнесъл с писмо изх. № 26-00-113-/2/ от 03.04.2019 г.,
съгласно което отказал издаване на разрешително за сеч. Съгласно съдържанието
на административния отказ, същият е мотивиран с постъпило от Областна дирекция
„Земеделие“ – Сливен писмо, в което е посочено, че упоменатият поземлен имот е
частна държавна собственост.
По преписката е приложено писмо
изх. № РД-06-739/29.03.2019 г. на Директор на ОД „Земеделие“ – Сливен, в което
е вписано и горното становище.
Писмото, с което е постановен
оспореният отказ е връчено на неговия адресат на 17.04.2019 г. Жалбата, по
която е образувано настоящото съдебно производство е подадена до съда на 02.05.2019
г., видно от пощенското клеймо.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното
дирене годни, относими и допустими доказателствени
средства. Съдът изгради своите изводи от фактическа страна въз основа на всички
приложени към административната преписка писмени доказателства, които не бяха
оспорени от страните в предвидения законов ред.
Въз основа на така изградената
фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:
Жалбата е подадена от „Р. л.“ ООД
срещу отказ за издаване на разрешително за сеч, постановен по реда на чл. 32 от
Закона за опазване на селскостопанското имущество, по повод подадено от
дружеството заявление. Оспорването е
направено от легитимирано лице, при наличие на правен интерес и срещу
административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна и като такава следва да бъде уважена.
След като е сезиран с оспорване,
при служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери най – напред неговата валидност. Това се налага поради служебното
начало в административния процес, съгласно принципа за това, въведен с нормата
на чл. 9 от АПК. При така извършената проверка съдът намира, че атакуваният
административен отказ е нищожен, като издаден от некомпетентен орган. Съгласно
чл. 32 ал. 3 от ЗОСИ, разрешение за отсичане и изкореняване на по-голям брой
дървета и на лозя над 1 декар се дава от началника на управление „Земеделие“
при общинската администрация въз основа на писмена молба и при наличие на
крайно уважителни причини. В процесния случай се касае
за молба за издаване на разрешение за изсичане на т. дървета, залесени на площ
от 30,990 дка и компетентният за произнасяне по заявлението административен
орган е именно посоченият такъв в ал. 3, а не кметът на общината. Видно от
административната преписка и съдържанието на писмото, обективиращо
отказ за издаване на разрешение за сеч, същото е издадено от Кмета на Община
Твърдица, при липса на материална компетентност. Изричната компетентност на
кмета на общината е регламентирана в чл. 32 ал. 4 от ЗОСИ, съобразно която на
същия са вменени правомощия за произнасяне в качеството на горестоящ
административен орган. В случая с произнасянето си кметът на общината е
постановил порочен административен акт до степен на нищожност, като от една
страна е отнел чужда законово делегирана компетентност и от друга страна е
лишил настоящия оспорващ в качеството му на заявител от възможността за
оспорване по административен ред, предвидена в чл. 32 ал. 4 от ЗОСИ и глава
шеста от АПК.
При тези съображения настоящият
съдебен състав намира, че атакуваният
административен акт е нищожен, като издаден от некомпетентен административен
орган и следва да бъде обявен за нищожен. На основание чл. 173 ал. 2 от АПК
преписката следва да бъде изпратена за произнасяне на компетентния
административен орган в обхвата на общинска администрация Твърдица.
При този изход на делото с уважаване
на оспорването, се явява основателно и следва да бъде уважено искането на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото
разноски. Същите възлизат общо на 600,00 (шестстотин) лева, от които 550,00
(петстотин и петдесет) лева заплатено в брой адвокатско възнаграждение и 50,00
(петдесет) лева заплатена държавна такса и следва да възложат в тежест на
ответния административен орган.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН постановеният
от Кмета на Община Твърдица Отказ за издаване на разрешение за сеч, обективиран в писмо изх. № 26-00-113-/2/ от 03.04.2019 г. по
постъпило заявление от „Р. л.“ ООД.
ИЗПРАЩА, на основание чл. 173 ал.
2 от АПК административната преписка на
Община Твърдица за произнасяне от компетентния административен орган в обхвата
на общинска администрация Твърдица, определен по чл. 32 ал. 3 от ЗОСИ.
ОСЪЖДА Община Твърдица да заплати
на „Р. л.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул.
„Александър Стамболийски“ 1-А-1 направените по делото разноски в размер на 600,00
(шестстотин) лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния Административен съд на РБългария в 14
- дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: