РЕШЕНИЕ № 1455

 

гр. Бургас, 03.10.2016 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на четиринадесети септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 2544/2016 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на А.А.М. и на двете й ненавършили пълнолетие деца – М.С.И., род. през 2005 год., и И.С.И., род. през 2011 год., действащи чрез майка си-законен представител, с която претендират осъждане на „Предел” ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Бургас, да им заплати главница от по 100 000 лева за всеки от тримата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (психически и емоционални страдания), последица от смъртта на 29.08.2013 год. на бащата на двете деца – С.И. Х.., с когото третият ищец – А.М., е живял във фактическо съпружеско съжителство, която смърт е последица от трудова злополука от 18.08.2013 год., настъпила при изпълнение на трудовите задължения на С. Х.. по подготовка прикачния инвентар на трактор, ведно с мораторна лихва върху всяка от трите главници, начиная от увреждането – 29.08.2013 год., до окончателното изплащане на задълженията; ангажират доказателства.

Правните основания на исковете са чл. 200, ал. 1 и ал. 3, КТ; чл. 25, чл. 84, ал. 3 и чл. 86, ЗЗД.

Ответникът оспорва исковете, вкл. и поради съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия работник; моли за отхвърлянето им; ангажира доказателства.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

Видно от представеното удостоверение, малолетните ищци М. и И.И. са легитимирани като наследници по закон на баща си С.И. Х.., поч. на 29.08.2013 год. По делото не се спори, че между С. и ответното ООД е съществувало трудово правоотношение, за длъжността „водач, селскостопански машини”. По делото е представен Протокол № 15/17.09.2013 год. на РУ „СО”-Шумен, в който е описан трудовият инцидент, настъпил на 18.08.2013 год. в с. Б.., Община К... Според съдържанието на протокола, С. Х.. е извършвал подготовка на прикачния инвентар на трактора за предстоящата жътва на слънчогледа, при който, в опит да вземе бояджийски инструменти, се качил по необезопасено скеле на строителен обект на ответника, откъдето паднал върху бетонния покрив на друга постройка. Въпреки оказаната му медицинска помощ, на 29.08.2013 год. работникът Х.. е починал. С Разпореждане № 106/23.09.2013 год. на РУ „СО”-Бургас инцидентът е признат на трудова злополука. Ищците твърдят, че са преживели изключително тежко това събитие, нанесени са им неимуществени вреди от загубата на родителя (по отношение двете му деца) и човека, с когото ищецът А.М. е живяла във фактическо съпружеско съжителство. В подкрепа на тези твърдения са показанията на свид. Ф.. К.. и К.. А.., които твърдят, че семейството на С. било сплотено, в много добри отношения помежду си; четиримата живеели заедно и бащата се грижил за децата си и за майка им. Според свид. К.., А. и М. продължавали да страдат от смъртта на С., а малкият И. – понастоящем на 5 год., все още търсел и викал баща си.

Ответното ООД оспорва исковете поради съпричиняване на вреденосния резултат от страна на С. със степен „груба небрежност”, който извършвал описаната по-горе работа в почивен ден, без присъствие на бригадир и без предварителен инструктаж.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявените главни искове за доказани по основание. Според нормата на чл. 200, ал. 1, КТ, работодателят дължи обезщетение за имуществените и неимуществените вреди, които са последица от трудова злополука. В настоящия казус съдът приема, че е налице такава злополука, тъй като смъртта на С. Х.. е настъпила при изпълнение на трудовите му задължения – чл. 55, ал. 1, КСО. Квалификацията на злополуката като трудова е възприета в Разпореждане № 106/23.09.2013 год. на РУ „СО”-Бургас, което не е обжалвано. Легитимацията на двамата малолетни ищци като кредитори на обезщетението по чл. 200, КТ произтича от качеството им на наследници на С. Х.., а легитимацията на ищеца А.М. като кредитор произтича от качеството й на лице, с което починалият е живял във фактическо съпружеско съжителство – вж. 5-69-ППВС на РБ, както и 140-2013-ІІІ ГО на ВКС, задължителна практика по чл. 290, ГПК.

Размерът на обезщетението следва да бъде определен възоснова критерия на справедливост, при съобразяване със степента на страданията, продължителността им и отрицателните изживявания на ищците, засегнати от смъртта на починалия работник – чл. 52, ЗЗД във вр. с чл. 212, КТ (85-2014-ІІІ ГО и 198-2014-ІІІ ГО на ВКС, представляващи задължителна практика по чл. 290, ГПК). Съдът кредитира показанията на свидетелите К.. и А.., които имат преки и непосредствени впечатления от топлите и близки отношения в семейството на ищците, поради което намира, че смъртта на С. е засегнала в изключително висока степен емоционалния баланс и психическото равновесие на А.М. и М.И. (10-годишна към момента на смъртта). Съдът отчита обстоятелството, че със смъртта на баща им, настъпила в неговата зряла активна възраст, двамата малолетни ищци са изгубили безвъзвратно своя морална и материална опора; този факт има значение и за И.И., който, макар и на ниска възраст към момента на злополуката и смъртта на С., понася неблагоприятните последици от загубата на грижовния си баща. Такава загуба е претърпяла и ищцата А.М. чрез изгубване близостта си с починалия С., емоционалният й срив от тази загуба не е преодолян и понастоящем, поради което съдът намира, че трудовата злополука й е нанесла неимуществени вреди в изключително висока степен и с голяма продължителност. Така преценените обстоятелства в делото мотивират съда да определи като справедлив размер на обезщетението за всеки ищец от 100 000 лева.

Съдът намира за основателно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от починалия работник. Както бе посоченото по-горе в решението, смъртта на С. е последица от падането му от строително скеле. Действията на работника в тази насока не са били съобразени с изискванията за спазване на лична безопасност, вкл. използване на каска и други предпазващи средства. Делото не съдържа доказателства, че трудовата функция на С. Х.. е включвала и строителна дейност, свързана с използване на скеле, поради което решението на пострадалия да се изкачи по него не е мотивирано от указания на работодателя или на пряк ръководител на ищеца. Делото не съдържа и данни, че инструментите, които С. се е опитвал да вземе от скелето, са му зачислени като инвентар, или са инвентар на работодателя му, поради което не може да се направи извод, че изкачването по скелето е било задължително за получаване на търсените вещи във връзка с извършваната от починалия работник ремонтна дейност на инвентар. Изложеното налага извода, че С. Х.. е допринесъл за настъпването на вредите, но в значително по-ниска степен, поради което определените обезщетения за ищците следва да бъдат намалени до 80 000 лева, на основание чл. 51, ал. 2, ЗЗД. Върху уважената главница ответникът дължи и законна лихва, начиная от деня на увреждането – 29.08.2013 год., до окончателното изплащане на задължението (235-2013-ІV ГО на ВКС). За горницата им до претендираните 100 000 лева главните искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, ведно с частта от акцесорната претенция върху нея.

Твърденията на свид. Ф.. М.., че в деня на инцидента С. е употребил алкохол, съдът намира за ирелевантни, тъй като ответникът не се е позовал на това обстоятелство в отговора на исковата молба, а и писмените доказателства по делото не подкрепят становището на свидетеля.

В изпълнение разпоредбите на чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1, ГПК, чл. 5, ЗДТ и чл. 359, КТ, съдът следва да осъди ответното ООД да плати по настоящото дело държавна такса от 9600 лева върху уважените срещу него искове.

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „Предел” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „..., на основание чл. 200, КТ във вр. с чл. 52 и чл. 86, ЗЗД, да заплати на А.А.М., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, оф. № 4, сума в размер от 80 000 (осемдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (психически и емоционални страдания), последица от смъртта на С.И. Х.., ЕГН **********, с когото ищецът А.М. е живяла във фактическо съпружеско съжителство, настъпила на 29.08.2013 год. в резултат от трудова злополука от 18.08.2013 год., при изпълнение на служебни задължения, ведно с обезщетение в размер на законната лихва върху главницата от 80 000 лева, начиная от 29.08.2013 год. до окончателното изплащане на задължението, И ОТХВЪРЛЯ главния иск за горницата му над 80 000 лева до претендираното обезщетение от 100 000 лева, както и акцесорния иск за забавено плащане на тази горница от деня на увреждането до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА „Предел” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „..., на основание чл. 200, КТ във вр. с чл. 52 и чл. 86, ЗЗД, да заплати на М.С.И., ЕГН **********, чрез майката-законен представител А.А.М., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, оф. № 4, сума в размер от 80 000 (осемдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (психически и емоционални страдания), последица от смъртта на бащата на ищеца М.И. – С.И. Х.., ЕГН **********, настъпила на 29.08.2013 год. в резултат от трудова злополука от 18.08.2013 год., при изпълнение на служебни задължения, ведно с обезщетение в размер на законната лихва върху главницата от 80 000 лева, начиная от 29.08.2013 год. до окончателното изплащане на задължението, И ОТХВЪРЛЯ главния иск за горницата му над 80 000 лева до претендираното обезщетение от 100 000 лева, както и акцесорния иск за забавено плащане на тази горница от деня на увреждането до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА „Предел” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „..., на основание чл. 200, КТ във вр. с чл. 52 и чл. 86, ЗЗД, да заплати на И.С.И., ЕГН **********, чрез майката-законен представител А.А.М., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, оф. № 4, сума в размер от 80 000 (осемдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (психически и емоционални страдания), последица от смъртта на бащата на ищеца И.И. – С.И. Х.., ЕГН **********, настъпила на 29.08.2013 год. в резултат от трудова злополука от 18.08.2013 год., при изпълнение на служебни задължения, ведно с обезщетение в размер на законната лихва върху главницата от 80 000 лева, начиная от 29.08.2013 год. до окончателното изплащане на задължението, И ОТХВЪРЛЯ главния иск за горницата му над 80 000 лева до претендираното обезщетение от 100 000 лева, както и акцесорния иск за забавено плащане на тази горница от деня на увреждането до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА „Предел” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „..., на основание чл. 78, ал. 6, ГПК, да заплати на БРС държавна такса в размер от 9600 (девет хиляди и шестстотин) лева.

 

          Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./

Вярно с оригинала: ЕХ