№ 46
гр. Царево, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Петранка Ян. Бъкларова
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Гражданско дело №
20212180100196 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
Д. СТ. Р., ЕГН: ********** с постоянен адрес : **, К. СТ. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес : **, Ж. СТ. Т., ЕГН **********, с постоянен
адрес: **, Н. СТ. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес ** и СТ. Й. АТ., ЕГН
**, с постоянен адрес: **, всички чрез пълномощник- адвокат Т. ИЛ. от ВАК,
**, със съдебен адрес : **- адв. Т. ИЛ., против: М. СТ. Щ., ЕГН
**********, с постоянен адрес : **, М. АЛ. К., ЕГН **********, с постоянен
адрес: **, АНТ. СТ. В., ЕГН **********, с постоянен адрес : **, АЛ. СТ. АЛ.,
ЕГН ********** с постоянен адрес : **, с която се иска от съда, да постанови
решение, с което да приеме за установено между страните, че ищците са
собственици на основание наследяване и давностно владение на поземлен
имот с идентификатор № ** по КК и КР на гр. Царево, област Бургас,
одобрени със Заповед № ** година на Изпълнителния директор на АГКК, с
адрес на поземления имот : **, с площ от 1312,00 кв.м. трайно
предназначение на територията - Урбанизирана, с начин на трайно ползване -
за друг вид застрояване, при граници и съседи: ПИ с идентификатор № **,
ПИ с идентификатор № **, ПИ с идентификатор № **, ПИ с идентификатор
№ **.
Да отмени като неверен, констативен нотариален акт за собственост №
1
** на нотариус М.В., рег. № ** на Нотариалната камара, с район на действие
PC- Царево, вписан в Агенция по вписванията вх. рег. № ** година, акт № **
само по отношение на процесния имот с идентификатор № ** по КК и КР на
гр. Царево, област Бургас, одобрени със Заповед № ** година на
Изпълнителния директор на АГКК. Да присъди на ищеца направените
разноски.
Съдът е приел исковата молба и е постановил да се изпрати препис от
исковата молба и доказателствата на ответника.
В законния срок по чл. 131 от ГПК, ответниците са представили
отговор на исковата молба, с който, на първо място считат предявения иск за
недопустим, алтернативно за неоснователен.
С исковата молба се твърди, че ищците, в качеството им на наследници
на С.К.Д.- б.ж. на гр. Царево, починал на ** година, са собственици на
основание наследство и давностно владение, на поземлен имот с
идентификатор № ** по КК и КР на гр. Царево, област Бургас, с площ на
имота от 1312,00 кв.м. Според исковата молба, поземленият имот се владее и
ползва, първоначално от наследодателя на ищците, а след смъртта му и от
самите ищци, като се сочи като основание за владението на имота,
Нотариален акт за собственост на придобит имот по Закона за реда на
прехвърляне вещни права върху някой недвижими имоти № ** година на
Бургаския нотариус. Твърди се, че през цялото време, владението на имота е
било явно, спокойно, открито и необезпокоявано. Според ищците, съгласно
сочения титул за собственост- Нотариален акт за собственост на придобит
имот по Закона за реда на прехвърляне вещни права върху някой недвижими
имоти № ** година на Бургаския нотариус- С.К.К., който е наследодател на
ответниците в производството, е продал на С.К.Д.- наследодател на ищците-
лозе от един декар и празно място за лозе от един декар, находящо се в
местността „Лозята на стария квартал“ на гр. Мичурин, при граници:
наследници на П.Т.К., Д.П., път и район на ВиК. Според исковата молба, като
собственик на закупения имот, наследодателя на ищците С.К.Д., продал на
В.М.А. и Н.И.Н. /по равни дялове/ един декар празно място от имота, като
продажбата е била обективирана в Нотариален акт № ** година на Бургаския
нотариус. Според ищците, впоследствие като собственик на останалия един
декар от имота, С.К.Д. е заградил същия, като оградата не е местена от 1970
2
година, облагородил е мястото, засял е овошки и лозе, построил е бунгало в
източната част на пътя, владял го е необезпокоявано и явно до смъртта си
през 1982 година, като след неговата смърт, имота се ползва и владее от
наследниците му, които не са променяли границите на имота си, не са
местили оградата и имотът се владее в тези граници и с такава площ, каквато
е била заградена към 1970 година и с каквато е заснет в действащата
кадастрална карта на гр. Царево.
Според исковата молба, ответниците, в качеството си наследници на
С.К.К., са заявили пред ПК - Царево и са били признати за собственици на 1
дка лозе в местността „Вургарски път“ парцел ** по земеустройствения план
изработен 1929 година, находящо се в терен по §4 на гр. Царево, като със
същото решение, ПК- Царево е отказала да възстанови лозе от 3 дка,
находящо се в терен по §4 на гр. Царево, местността „Вургарски път“ парцел
** по земеустройствения план изработен 1929 година, т.к. 2 дка от същото са
продадени с нотариален акт № ** година, а 1 дка е отчужден за вододайна
зона, без да влиза в блоковете на ТКЗС, ДЗС и не попада под разпоредбите на
ЗСПЗЗ. Със заповед № ** година, издадена от Кмета на община Царево на
основание чл. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е възстановено правото на
собственост на наследниците на С.К.К. върху новообразуван имот с
идентификатор № ** с площ от 1313 кв.м. при граници: **. Заповедта е
влязла в сила на 15.11.2006 година и е послужила като основание за
извършване на въвод във владение на наследниците на С.К.К.. На основание
издадените документи от ПК- Царево и от Община Царево, ответниците са се
снабдили с констативен нотариален акт за собственост № ** година на
нотариус М.В., рег. № ** на Нотариалната камара, с район на действие PC-
Царево, вписан в Агенция по вписванията вх. рег. № ** година, акт № **.
Според исковата молба, ищцата Т. е подала заявление до община Царево, с
което иска отмяна на заповед № ** година, издадена от Кмета на община
Царево на основание чл. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на основата на която е
възстановено правото на собственост на наследниците на С.К.К. върху
новообразуван имот с идентификатор № **, идентичен със собственият им
имот. В резултата на извършена проверка, въз основа на подаденото
заявление, община Царево издава Заповед № ** година, с която на основание
чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, вр. с чл. 99, т. 1 и т. 2 от АПК, отменя Заповед № **
година, издадена от Кмета на община Царево. Твърди се, че новоиздадената
3
заповед е била обжалвана и е била отменена с решение от 09.08.2012 година,
постановено по адм. д. № ** на Бургаски административен съд, потвърдено
от Върховен административен съд с решение № ** година по адм.д. № **
година. Според исковата молба, ответниците не са собственици на имота,
решението на ПК-Царево не е произвело конститутивно действие, доколкото
за имота е бил постановен отказ за възстановяване. Заповедта на Кмета на
община Царево по реда на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е нищожна поради
липса на реституционно решение за новообразувания имот 2166 и съответно
констативният нотариален акт за собственост № **, на нотариус М.В., peг. №
** на Нотариалната камара, с район на действие PC- Царево, вписан в
Агенция по вписванията вх. рег. № ** година, акт № ** е неверен.
В допълнение ищците заявяват, че основанията, на които претендират
собствеността върху процесния имот, са наследяване и давност, като твърдят,
че праводателят на ищците С.Д., след като се е разпоредил с 1 дка от
притежавания имот, е заградил през 1970 година останалата в негова
собственост част от имота от 1 дка, съгласно титула за собственост и него
този момент до смъртта си, е владял и ползвал имота в границите на оградата,
поставена 1970 година. Твърди се, че след заснемането на имота в
кадастралната карта се установява, че ограденото от наследодателя дворно
място е с площ от 1312 кв.м. поради което и предвид това, че съгласно
Нотариален акт № ** година на Бургаския нотариус, С.Д. е останал в
притежание на 1 дка след извършената продажба, то останалите 312 кв.м. се
претендират на основание давностно владение, започнало през 1970 година от
С.Д. и продължило постоянно, явно и необезпокоявано до неговата смърт, а
след неговата смърт- от неговите наследници- ищци в производството.
Според исковата молба, доколкото в периода на осъществяваното от С.Д.
владение върху 312 кв.м. действа ЗСГ и имота попада в неговото приложно
поле, на основание чл. 29, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 28, ал. 1 от ЗСГ, давност
върху него не е могла да тече до отмяната на тези текстове- ДВ, бр. 21 от
13.03.1990 година, като към дата на отмяната на ЗСГ, наследодателя С.Д. е
починал /на ** година/, поради което ищците се легитимират като
собственици на целия процесен имот, на основание наследяване на 1 дка и
давностно владение на 0,312 дка, продължило в периода от 14.03.1990 година
/отмяната на ЗСГ/ до 14.03.2000 година, което владение продължава и до
подаване на исковата молба явно, непрекъснато и спокойно. Ищците оспорват
4
изцяло твърденията на ответниците, изложени в отговора по чл. 131 от ГПК,
че иска е недопустим поради липса на реституция, осъществена по реда на
ЗСПЗЗ в полза на ищците, като ответната страна изхожда от характера на
имота- земеделска земя. С исковата молба се твърди, че за да се обхване от
приложното поле на земеделската реституция по ЗСПЗЗ, земята не само
следва да има земеделски характер по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ, но по
отношение на нея да е било извършено одържавяване, респ. обобществяване
по някоя от реституционните хипотези на чл. 10, ал. 1- ал. 14 от ЗСПЗЗ, като
по реда на ЗСПЗЗ се възстановява правото на собственост върху земи, които
са били земеделски по своя характер към момента на отнемането им или
включването им в ТКЗС, ДЗС или друга образувана въз основа на тях
селскостопанска организация. Предвид това се твърди, че ако една земя е
имала земеделски характер, но не е включвана в ТКЗС, ДЗС или други
образувани въз основа на тях селскостопански организации, не е била
отчуждавана по чл. 12, ал. 2 от ЗСГ, не е отстъпвана безвъзмездно на ТКЗС
или на държавата, не е отнемана неправомерно по друг начин, не е
стопанисвана като дворно място от ТКЗС, ДЗС, не е отчуждавана по реда на
ЗТПС и не е отнемана по някой от изброените в чл. 10 ал. 14 от ЗСПЗЗ
нормативни актове, тя не подлежи на реституция, т.к. собствеността върху
нея не е била отнемана или ограничавана. В тази връзка ищците твърдят, че
процесната земя винаги е била владяна и ползвана от собственика си С.Д., а
след неговата смърт от неговите наследници, била е застроена с бунгало и
върху имота са извършени подобрения.
В отговора на исковата молба се твърди, че иска е недопустим. Твърди
се от ответниците, че искът е заведен като установителен на осн. чл. 124 от
ГПК, който като предпоставка за допустимостта на такъв иск изисква наличие
на правен интерес, но такъв у ищците не е налице. Твърди се, че имотът е
земеделски и че е възстановен на ответниците като н-ци на С.К.К. реда на
ЗСПЗЗ, като на ответниците- като наследници на С.К.К.- е било признато
правото на собственост върху новообразуван имот, което се е случило след
приключване на процедура по възстановяване на собствеността по реда на
ЗСПЗЗ. Твърди се, че посочената заповед е цитирано възстановителното
решение № ** г. на Общ. ПК- гр. Царево, съгласно което, на ответниците е
възстановен имот от 1 дка, находящ се в терен по §4 по плана на гр. Царево. с
изрична забележка, въводът да се извърши след изпълнение на изискванията
5
на §4 “в“ от ПЗР на ЗСПЗЗ, т.е. след заплащане на подобренията направени
върху имота. Според отговора на исковата молба, Заповедта за
възстановяване № ** г. е издадена на осн. §4к, ал. 7, във вр. е §4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ с констатиране, че ограничения на собствеността няма, вкл. очевидно
и други обекти върху него, след което е бил издаден и протокол за въвод с
дата 16.11.2006 г. Ответниците заявяват, че в случая става въпрос за
процедура, по която на тях им е възстановен имот, съгласно план за
новообразувани имоти касаещ земеделски имоти. В тази връзка се твърди, че
искът е недопустим, тъй като ищците претендират да установят и докажат
собственост върху имот възстановен по реда на ЗСПЗЗ, т.е. земеделски имот и
се касае до спор за материално право съгласно чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, но
сроковете за водене на този иск за изтекли. На следващо място се твърди, че в
нарочно административно производство, ищците са оспорили валидността на
заповедта за възстановяване на имота но с решение на Административен съд-
Бургас, потвърдено с Решение на ВАС, собственически права върху целия
имот, п отношение на ответниците са били потвърдени. На следващо място се
твърди, че направеното от ищците възражение за придобивна давност е
неоснователно. Според ответниците, доколкото имотът е земеделски и
подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, то преди осъществяване на
реституцията по този специален закон, за придобивна давност не може да се
говори, тъй като имотът не е могъл да стане ничия собственост. Отделно от
това, процесният имот е възстановен с план за новообразувани имоти, поради
което няма как върху такъв имот да е упражнявано владение против
ответниците, тъй като имотът не е установен с конкретни параметри. На
следващо място, се твърди, че доколкото ищците претендират, че имотът е
техен, тъй като се притежавал от техен наследодател, т.е. че те са
собственици по наследяване, то придобивна давност в този аспект не е
възможна- те биха станали собственици по силата на наследяване, т.е. считано
от деня на смъртта на наследодателя им, а щом това е така, то същите вече са
станали собственици и не е необходимо повторно да придобиват същия имот
по давност. Твърди се още, че ищците никога не са владели имота- нито
преди, нито след приключване на реституционната процедура.
В съдебно заседание, ищците се представляват от упълномощен
представител. Пледират за уважаване на иска.
В съдебно заседание, ответниците се представляват от упълномощен
6
представител. Пледират за уважаване на иска.
След цялостна, поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта на иска:
Предявения иск съда намира за недопустим, по следните съображения:
На първо място, по делото няма спор и категорично се доказа от
заключението на в.л. Б., че процесният имот, по своя характер е земеделски и
че същия имот, заедно с други такива имоти, е бил включен в план по § 4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ и е бил възстановен на ответниците, в качеството им на
наследници на С.К.К., по реда на ЗСПЗЗ. Горното се установява също така и
от приложените като доказателства по делото Заповед № ** г. вр. и.д. Кмет на
гр. Царево, с която Заповед е била отменена заповед № ** г. на същия орган, с
която на ответниците- като наследници на С.К.К.- е било признато правото на
собственост върху новообразуван имот с идентификатор № **. В тази връзка,
и доколкото процесният имот е бил включен в план по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
респ. е бил сред имотите предоставени по различни постановления до 1989 г.
за ползване по реда на т.н. самозадоволяване, то същия подлежи на
реституция съгласно нормата на чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ. Следва да се посочи
обаче, че за да се изпълни това, правоимащите е следвало да подадат
заявление за признаване право на реституция пред компетентната Поземлена
комисия на осн. чл. 11 от ЗСПЗЗ, който текст обхваща всички хипотези на чл.
10, вкл. и хипотезата визирана в ал. 13. Във връзка с горното и въпреки че
иска е предявен от ищците, като такъв по чл. 124 от ГПК, за съда се налага
извода, че всъщност, ищците претендират да установят и докажат право на
собственост върху имот, възстановен на ответниците по реда на ЗСПЗЗ, като
земеделски имот. В тази връзка и съобразно доводите на ищците, в случая
става въпрос за спор за материално право, по смисъла на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ,
което право касае земеделски имот- преди процесния имот да е
индивидуализиран като такъв с идентификатор ** по КККР на гр. Царево, той
е бил признат за възстановяване на ответниците по реда на ЗСПЗЗ, което е
приключила с процедура по §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В тази връзка,
ищците следваше да установят една от няколкото възможни предпоставки за
предявяване на иска : имотът да им е бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ, с
7
решение на Поземлена комисия, или че имат право на възстановяване на
собственост върху имота по реда на ЗСПЗЗ или да докажат, че са поискали
процедура по реда на чл. 11, ал. 1 от ЗСПЗЗ и тя е била отхвърлена, или да са
предявили иск на осн. чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Всичко това обаче, е следвало да
се извърши до изтичане на преклузивния срок за такъв иск- 12.05.2007 г.
посочен в §22 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ /т.р. № 1/ 1997 г. на ОСГК на ВКС/. В
случая, нито една от тези предпоставки не е налице, поради което и
предявения иск е недопустим, поради липса на правен интерес.
Следва да се посочи също така, че по делото е категорично установено,
че със заповед № ** г. и протокол за въвод от 16.11.2006 г. на ответниците е
било признато правото на собственост върху новообразуван имот с
идентификатор № **, като по този начин посоченият имот е бил обособен с
план за новообразувани имоти, издаден на осн. §4к, ал. 7 от ПЗР, вр. с §4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ, като плана за новообразуваните имоти е бил одобрен с
нарочна заповед от Областния управител, която заповед е била обнародвана в
Държавен вестник, не е била обжалвана и е влязла в сила, т.е. ищците са
признали валидността на правното действие на плана и са поставили правата
си в зависимост именно от този план, респ. че те нямат права извън него.
На следващо място, съгласно доказателствата по делото, в
самостоятелно административно производство, ищците са оспорили
валидността на заповедта за възстановяване на имота № ** г. първо пред
Кмета на Община- Царево, който със заповед № ** г. е отменил заповедта от
28.09.2006 г. В тази връзка и по жалба на ответниците по реда на чл. 146 от
АПК, е било образувано адм. д. № ** г. на Административен съд- Бургас е
заповед № ** г. е била отменена, т.е. правото на собственост на
ответниците върху целия процесен имот са били потвърдени. Видно от
материалите по делото, ищците са обжалвали Решението постановено по на
адм.д. № ** г. на Административен съд- Бургас, но същото с решение от
11.06.2013 г. по адм.д. № ** г. на Върховен административен съд е оставено в
сила. Във връзка с всичко изложено, заповедта, с която на осн. §4к, ал. 7 от
ПЗР във вр. с §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ правото на собственост на ответниците
върху имота е било окончателно признато / р. № 288/ 18.03.2014 г. по гр.д. №
2058/ 2013 г. на ВКС/.
На основание всичко изложено по- горе следва, че спорът за
8
собствеността върху имота е окончателно решен, поради което и предявените
искове се явяват недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждане.
Предвид направеното искане, ищците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ответниците и направените по делото разноски, които са в размер
на 200,00 лева.
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустими, предявените искове
от Д. СТ. Р., ЕГН: ********** с постоянен адрес : **, К. СТ. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес : **, Ж. СТ. Т., ЕГН **********, с постоянен
адрес: **, Н. СТ. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес ** и СТ. Й. АТ., ЕГН
**, с постоянен адрес: **, всички чрез пълномощник- адвокат Т. ИЛ. от ВАК,
**, със съдебен адрес : **- адв. Т. ИЛ., против: М. СТ. Щ., ЕГН **********, с
постоянен адрес : **, М. АЛ. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: **,
АНТ. СТ. В., ЕГН **********, с постоянен адрес : **, АЛ. СТ. АЛ., ЕГН
********** с постоянен адрес : **, с който се иска от съда, да постанови
решение, с което да приеме за установено между страните, че ищците са
собственици на основание наследяване и давностно владение на поземлен
имот с идентификатор № ** по КК и КР на гр. Царево, област Бургас,
одобрени със Заповед № ** година на Изпълнителния директор на АГКК, с
адрес на поземления имот : **, с площ от 1312,00 кв.м. трайно
предназначение на територията - Урбанизирана, с начин на трайно ползване -
за друг вид застрояване, при граници и съседи: ПИ с идентификатор № **,
ПИ с идентификатор № **, ПИ с идентификатор № **, ПИ с идентификатор
№ **. Да отмени като неверен, констативен нотариален акт за собственост №
** на нотариус М.В., рег. № ** на Нотариалната камара, с район на действие
PC- Царево, вписан в Агенция по вписванията вх. рег. № ** година, акт № **
само по отношение на процесния имот с идентификатор № ** по КК и КР на
гр. Царево, област Бургас, одобрени със Заповед № ** година на
Изпълнителния директор на АГКК. Да присъди на ищеца направените
разноски.
ОСЪЖДА Д. СТ. Р., ЕГН: ********** с постоянен адрес : **, К. СТ. К.,
ЕГН **********, с постоянен адрес : **, Ж. СТ. Т., ЕГН **********, с
9
постоянен адрес: **, Н. СТ. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес ** и СТ.
Й. АТ., ЕГН **, с постоянен адрес: **, да заплатят на М. СТ. Щ., ЕГН
**********, с постоянен адрес : **, М. АЛ. К., ЕГН **********, с постоянен
адрес: **, АНТ. СТ. В., ЕГН **********, с постоянен адрес : **, АЛ. СТ. АЛ.,
ЕГН ********** с постоянен адрес : **, сумата от 200,00 лева, за направени
разноски по делото.
Решението- с характер на Определение- подлежи на обжалване, в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Окръжен съд-
Бургас.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
10