Р Е Ш Е Н И Е
№ 359 19.10.2023 г. град Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Добрич първи
състав
На двадесет и
седми септември година
2023
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Иванка И.
Секретар: Мария
Михалева
Като
разгледа докладваното от председателя Иванка И.
АД № 567 по
описа за 2022 година
За да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК във
вр. с § 2 от ДР на ДОПК във вр. с Глава Х от АПК във вр. с ЗДДС.
Делото е образувано по жалбата на „АВС
ЕЛЕКТРИК“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ж.к.
„Дружба“ бл. № 2, ап. 2 представлявано
от управителите: Р.Т. и Стойчо Стойчев, чрез адв. И. С. *** против Ревизионен
акт № Р-03000821006307-091-001/ 03.06.2022 г., който е потвърден
с Решение № 163/ 01.09.2022 г. на директора на дирекция “ОДОП“ гр. Варна при ЦУ
на НАП, с който са установени задължения по ЗДДС в общ размер на 6 048, 51
лв. за главница и 607, 19 лв. за лихви, както следва: за ДП м.03.2021 г. 2 464,
35 лв. за главница и лихва от 284, 11
лв.; за ДП м. 04.2021 г. 1 713, 15 лв. за главница и лихва от 183, 23 лв.;
за ДП м.07.2021 г. главница от 700, 72 лв. и лихва от 57, 04 лв.; за ДП м.08.2021
г. главница от 970, 29 лв. и лихва от 64, 48 лв.; за ДП м.09.2021 г. главница
от 200, 00 лв. и лихва от 18, 33 лв.
Жалбоподателят оспорва изцяло
ревизионния акт (РА), с който са му определени задължения по ЗДДС и искането е
да бъде отменен изцяло като незаконосъобразен. Излага доводи по отказаното
право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „Смарт билд груп
1“ ЕООД и „Аксалс корп“ ЕООД. По отношение на първия доставчик сочи, че
действалия към момента на доставките закон не обвързва правото на данъчен
кредит, нито с начисляването на данъка
от доставчика, нито с представянето на документи от негова страна.
Навежда, че извършването на насрещната проверка с издаване на процесните
фактури и отразяването им в дневник-продажби и справка-декларация по ЗДДС е
релевантно, а не недекларирането на трудови договори и други нарушения на
данъчното и осигурително законодателство, като последните нямат отношение към
приспадането на данъчен кредит. По отношение на втория доставчик „Аксалс корп“
ЕООД и издадената от него фактура, жалбоподателят
сочи, че не следва да му бъде отказано право на приспадане на данъчен кредит,
защото е получил стоките и ги е отразил в счетоводството си. Жалбоподателят
сочи, че неоснователно ревизиращите се позовават на нормата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, тъй като не е доказано, че данъкът по процесните фактури е начислен
неправомерно. Никъде в РД не е отбелязано, че дружеството е извършвало
неправомерни действия като подаване на
неверни декларации и изготвянето на нередовни фактури.
В съдебно заседание по делото
жалбоподателят, редовно призован се представлява от адв. И. С. ***, която
подържа жалбата и изразява становище за незаконосъобразност на издадения РА
поради недължимост на ДДС за процесните периоди. Пледира за присъждането на
разноски по представен списък по смисъла на чл. 80 от ГПК във вр. с § 2 от ДР
на ДОПК.
Ответникът – директорът на Дирекция
“Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна, чрез процесуалния си
представител, К. Д. – главен юрисконсулт, изразява становище за неоснователност
на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира за присъждане на юрк.
възнаграждение. Представя подробни писмени бележки с изразено становище за
потвърждаване на оспорения РА.
От фактическа страна съдът приема за
установено следното:
Ревизията на жалбоподателя е
възложена със ЗВР № Р-03000821006307-020-001/09.11.2021г., (адм. преписка – том
2) в която е определено тя да се извърши
за задължения за ДДС за периода на 30.12.2020 - 30.09.2021 г. Заповедта е
издадена от М.Т.Г.на длъжност началник сектор "Ревизии" в дирекция
"Контрол" при ТД на НАП-Варна. Определени са също срокът на ревизията
- три месеца от връчването на ЗВР, ревизиращите органи и ръководителят на
ревизията.
Ревизията е удължена със ЗИЗВР №03000821006307-020-002/22.02.2022
г., (адм. преписка – том 2), в която е определено тя да се извърши за
задължения за данък върху добавената стойност за периода 30.12.2020 г. до 30.09.2021
г. Заповедта е издадена от М.Т.Г.на длъжност началник сектор "Ревизии"
в дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Варна. С нея са определени срокът
на ревизията – 26.04.2022 г., при същите ревизиращите органи и ръководител на
ревизията.
На 10.05.2022 г. екипът от ревизори,
Йорданка Николова и Милена Николова са съставили Ревизионен доклад № 03000821006307-092-001/10.05.2022
г.( адм. преписка – том 1)
Ревизията е приключила с издаване на
Ревизионен акт № 03000821006307-091-001/03.06.2022 г. от началник сектор
"Ревизии", възложил ревизията, и главен инспектор по приходите,
ръководител на ревизията, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, който е предмет
на оспорване в настоящото производство.
С РА на дружеството – жалбоподател са
установени задължения за данък за добавената стойност, с установени лихви за
просрочие към тях към 03.06.2022 г. / според направеното отбелязване в РА/,
както следва: ДП м.03.2021
г. 2 464, 35 лв. за главница и лихва
от 284, 11 лв.; за ДП м. 04.2021 г. 1 713, 15 лв. за главница и лихва от 183,
23 лв.; за ДП м.07.2021 г. главница от 700, 72 лв. и лихва от 57, 04 лв.; за ДП
м.08.2021 г. главница от 970, 29 лв. и лихва от 64, 48 лв.; за ДП м.09.2021 г.
главница от 200, 00 лв. и лихва от 18, 33 лв.
Така установените задължения са
направени въз основа увеличения на декларирания счетоводен финансов резултат,
извършени на различни основания, изложени в отделни точки в РА, като всички от
тях са оспорени в настоящото производство.
Ревизионният акт е обжалван изцяло по
административен ред на 29.06.2022 г. В жалбата по административен ред са
оспорени същите основания, посочени в РА, както и в жалбата до съда.
Възраженията са разгледани и е постановено Решение № 163 от 01.09.2022 г. от
директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" –
Варна. По-горестоящият орган по
приходите е приел жалбата за неоснователна и е потвърдил РА изцяло.
Решението е съобщено на
жалбоподателя на 14.09.2022 г., а жалбата
срещу РА е постъпила при ответника на 29.09.2022 г.
В хода на ревизията е установено, че основната
дейност на жалбоподателя за ревизираните периоди е извършване на
електроинсталационни СМР – монтаж, окабеляване и свързване на инвентори,
свързване на кабел в трансформаторна станция, монтаж и заземяване на фарадеев
кафез, прозвъняване на кабели и др. Установено е също, че за ревизираните
периоди оспорващия е извършвал единствено облагаеми доставки на територията на
страната със ставка от 20 %.
От правна страна:
Жалбата е допустима, изхожда от
адресата на РА и е подадена в законоустановения срок, разгледана по същество е
частично основателна.
Съобразно разпоредбата на чл. 160,
ал. 2 от ДОПК съдът приема, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган
по приходите по смисъла на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, след надлежно възложена
ревизия, съгласно чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, в предвидената от закона форма и
съдържа всички реквизити по чл. 120 от ДОПК. Представените писмени документи
удостоверяват, че заповедите за възлагане на ревизии, ревизионния доклад и
ревизионния акт са валидно подписани от посочените в тях като техни издатели
органи по приходите с квалифициран електронен подпис по реда на Закона за
електронния документ и електронния подпис като това не беше оспорено от
жалбоподателя.
Съдържанието на заповедта за
възлагане на ревизия формално съответства на чл.113, ал.1 ДОПК. Издателят на
заповедта е компетентен орган по см. на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК. Заповедта за
възлагане на ревизията е връчена по електронен път на жалбоподателя на 26.11.2021
г., с което е спазено изискването на чл.113, ал.2 от ДОПК. Ревизионният доклад
е съставен в срока по чл. 117, ал.1 от ДОПК от определения ревизиращ екип и е
връчен на дружеството-жалбоподател на 10.05.2021 г.
Ревизираното лице не се е
възползвало от правото си в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК да направи
възражение, според съставения РА.
В ревизионния акт са посочени
фактическите и правни основания за неговото издаване. Формално ревизионният акт
отговаря на изискванията на чл.120, ал.1 от ДОПК по отношение на съдържанието.
Съгласно чл.120, ал.2 от ДОПК ревизионният доклад е приложен като неразделна
част от РА.
В решението на директора също са
изложени фактически и правни основания за потвърждаването на ревизионния акт.
Съдът не установи да са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, нарушаващи правото на защита на
ревизираното лице, и представляващи пречка да бъде осъществен от съда контрол
за законосъобразност на акта.
По съществото на спора:
Спорът между страните е по
приложението на материалния закон.
От заключението на назначеното по
делото вещо лице по допуснатата ССЕ се установява, че дружеството прилага
двустранно счетоводно записване на стопанските операции в съответствие с разпоредбите
на ЗСч. Водено е текущо счетоводно отчитане в съответствие с изискванията на
ЗСч.СчСт. Воденото счетоводство е давало възможност за установяване на
действителната основа за данъчно облагане с изключение на констатациите по
ревизията. Според сключения договор на 22.03.2021 г. жалбоподателят е възложил
на „ Смарт билд груп 1“ ЕООД извършването на СМР на обект апартамент в гр.
Варна, ул. „Братя Бъкстон“ № 29, ет. 1, ап. 2 с площ от 103 кв.м. СМР са на
стойност от 25 000 лв. с ДДС, с приемане на същите до 10.05.2021 г. На
12.04.2021 г. е съставен АКТ обр. 19, № 1 за извършените дейности на обща
стойност от 8 040, 00 лв. От същата дата е и съставената фактура №
********** към жалбоподателя с изписано основание: „ремонтно дейност по
Протокол 1“ с цена на сделката от 6 700, 00 лв., осчетоводена към
30.04.2021 г., с начислен данъчен кредит от 1 340, 00лв. по дебита на
сметка 4531 „Начислен ДДС на покупките“, фактурата е осчетоводена като
задължение към „Смарт билд груп1“ ЕООД по кредита на сметка 401“Доставчици“.
Към фактурата има и касов бон от 29.04.2021 г. На 15.04.2021 г. е изготвен АКТ
обр. 19 № 2 за втората част на разходите на обща стойност от 8 340 лв. с
ДДС.
На 16.04.2021 г. е издадена фактура
№ ********** към жалбоподателя с основание: „ремонтни дейности по Протокол 2“ с
цена на сделката от 6 950, 00лв. и начислен ДДС от 1390, 00 лв. фактурата
е осчетоводена на 30.04.2021 г. Въз основа на фискален бон от 29.04.2021 г. е
отразено плащането в брой по фактурата, чрез дебитиране по сметка 401 „Доставчици“
и кредитиране по сметка 501 „Каса в левове“ за цялата сума от 8 340, 00
лв.
На 19.04.2021 г. е съставен АКТ обр.
19 № 3 за останалата част от извършените дейности на обща стойност от
8 220, 00 лв. с ДДС. На следващия ден е издадена фактура № **********/
20.04.2021 г. към жалбоподателя със записано основание „ремонтни дейност по
Протокол № 3“ с цена на сделката от 6 850, 00 лв., която е осчетоводена от
оспорващия на 30.04.2021 г. по дебита на сметка 602 „Разходи за външни услуги“.
Начислен е данъчен кредит от 1370, 00
лв. по дебита на сметка 4531“ „Начислен
ДДС на покупките“. Общият размер на фактурата е осчетоводен като задължение към
„Смарт билдинг груп 1“ ЕООД по кредита на сметка 401 „Доставчици“. Към
фактурата има издаден фискален фон от 07.05.2021 г. В счетоводството на
жалбоподателя фактурата е отразена, чрез дебитиране по сметка 401 „Доставчици“
и кредитиране по сметка 501 „Каса в левове“ за цялата сума на 30.04.2021 г.
От 20.05.2021 г. жалбоподателят
отдава апартамента под наем на ФЛ за месечна наемна цена от 600 лв. без ДДС.
От
представените писмени обяснения на единия управител Стойчев на РЛ става ясно,
че основната дейност на дружеството е: изграждане на фотоволтаични и други ел.
инсталации в страната и чужбина. Заключението на ССЕ е, че за тази дейност на
дружеството не се води отделна синтетична сметка за разходите, като не се води
и аналитична отчетност към сметка 611 „Разходи за основната дейност“.
При
ревизията е установено, че от доставчика „Смарт билдинг груп 1“ ЕООД не са представени
доказателства за наличието на материална, техническа, технологична и кадрова
обезпеченост за извършване на доставките. Не се представени и документи, сочещи
как е формирана цената на услугите, предмет на всяка от трите фактури. Не са
представени счетоводни регистри за отчетени разходи, формиращи себестойност на
услугата, за разходи на материали, външни услуги, работна заплата, осигуровки и
др. Не са представени документи за превоз на работниците на доставчика на
услугата до гр. Варна, работни графици, присъствени и инструктажни листи, чрез
които да се индивидуализират ФЛ, извършили СМР. По данни от масивите на НАП за
периода от 22.03.2021 до 30.04.2021 г. доставчика „Смарт билдинг груп 1“ ЕООД няма назначени лица по трудови правоотношения.
От разпитания по делото свид. Пламен Д., осъществявал технически контрол при
ремонта в гр. Варна, на обекта са работили от 2 до 4 работници. Ремонтът се е
изразявал в премахване на съществуващи подови настилки, подова замазка от
фибран и замазка, поставяне на ламинат и гранитогрес. Направена е шпакловка на
стени и боядисване, изцяло е подменена ВиК и ел. инсталацията, като и подмяна
на парапета на откритата тераса.
По отношение на фактура, издадена от
доставчика „Аксалс корп“ ЕООД с № **********/ 31.08.2021 г. Фактурата е
осчетоводена към същата дата като закупени материали, чрез дебитиране по сметка
302 „Материали“ със сумата от 7 000 лв. /стойност на сделката/ и начислено
ДДС от 1 400, 00 лв. по дебита на сметка 4532 „Начислен ДДС на покупки“.
Според ССЕ закупените материали са заведени аналитично по вид и количества с
основание „строителни материали по опис“. Материалите по тази фактура за
прехвърлени като разходи за дейността към 30.09.2021 г., чрез дебитиране по
сметка 611 „Разходи за основната дейност“ и кредитиране на сметка 601“Разходи
за материали“, но не може да се проследи на кой обект са вложени поради липсата
на аналитична отчетност по сметка 611 „Разходи за дейността“.
Ревизиращите органи са установили и,
че жалбоподателят е издал фактура № 8/06.04.2021 г. на стойност от 387, 50 лв.,
с ДДС от 77, 50 лв. на ЗП Атанас Атанасов, с предмет на доставката – авансово
плащане. Фактурата не е отразена в дневника за продажби /ДнПр/ и СД за ДП м.
04.2021 г. ЗП Ат. Атанасов е упражнил право на данъчен кредит по посочената
фактура и размер. Жалбоподателят не е направил възражения по този пункт от РА с
жалбата.
Жалбоподателят е издал фактура за
продажба през м. 03.2021 г. на „Пи Ви консулт“ ООД в размер на начислен ДДС от
2 464, 35 лв., включена в ДнПр и СД по ЗДДС през м. 04.2021 г., както и
фактури, издадени през м. 07.2021 г. на ЗП „Ат. Йорданов“ с начислен ДДС от
103, 33 лв. и 335, 83 лв. / общо в размер на 439, 16 лв./., включени в ДнПр и
СД по ЗДДС през м. 08.2021 г. според РД. Ревизиращите органи са коригирали на
осн. чл. 86 от ЗДДС на размера на начисления ДДС към увеличение за м. 03.2021
г. и намаление за м. 04.2021 г. със сумата от 2464, 35 лв., както и промяна в
размера на начисления ДДС за м.07.2021 г. към увеличение и намаление за м.
08.2021 г. със сумата от 439, 16 лв. Оспорващият не е направил възражения по
тези корекции на ДДС с жалбата.
Няма изложени възражения в жалбата
пред съда и по ДП м.03, 04, 07 и 08. 2021 г. За ДП м. 01, 02, 05 и 06.2021 г.
не са били определени задължения.
Жалбоподателят е упражнил право на
приспадане на данъчен кредит за ДП м. 04.2021 г. в общ размер на 4 100 лв.
по три фактури, издадени от „Смарт билдинг груп 1“ ЕООД . Също е упражнил и
право на приспадане на данъчен кредит и за ДП м.08.2021 г. в размер на
1 400 лв. по фактура № 1000..297/ 31.08.2021 г. на стойност от 7 000
лв. и ДДС в размер от 1 400 лв.,
издадена от доставчика „Аксалс корп“ ЕООД. По отношение на доставчика „Смарт
билдинг груп 1“ ЕООД и издадените от
него три броя фактури / № 80/12.04.2021 г.; № 98/ 20.04.2021 г. и № 92/
16.04.2021 г./ ревизиращите са установили след насрещна проверка у доставчика,
че същия не представя доказателства за наличието на материална, техническа,
технологична и кадрова обезпеченост за извършване на доставките.
Същото следва да се посочи и при
съдебното разглеждане на спора. Не се представиха доказателства и за начина на
формиране на цената на услугите, предмет на процесните фактури. Не се
представиха доказателства за разходи за материали, за работна заплата и за
осигуровки, за превоз на работници до обекта в гр. Варна, работни графици,
присъствени листи, доказателства за инструктаж на лицата, работили на обекта,
чрез които да се определят поименно лицата, извършили СМР на обекта. Отделно от
това, се установява след справка в НАП, че за периода от 22.03.2021 г. до
30.04.2021 г. у доставчика „Смарт билдинг груп 1“ ЕООД не е имало назначени на трудов договор лица.
Поради това съдът приема също, че не
е извършена доставка на услуга по смисъла на чл. 9 от ЗДДС по отношение на
доставчика „Смарт билдинг груп 1“ ЕООД и
издадените от него три броя фактури / № 80/12.04.2021 г.; № 98/ 20.04.2021 г. и
№ 92/ 16.04.2021 г./, поради което правилно е отказано право на приспадане на
данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 70, ал. 5
от ЗДДС в общ размер на 4 100 лв. за ДП м.04.2021 г.
За установяване на извършената
доставка, с предмет ремонтни дейности по фактура № **********/ 31.08.2021 г.,
издадена от „Аксалс корп“ ЕООД в хода на ревизията е извършена насрещна
проверка на 01.02.2021 г. Установено е, че дружеството-доставчик не е
представило всички изискуеми документи, като от представените се е установило,
че предмет на процесната фактура са материали – клещи за заголване на кабел,
системни клещи и скоби тип МС4 за фотоволтаичен кабел – мъжки и женски по 300
бр. за кримпване, конектор, катоден отводител за фотоволтаични системи, соларен
кабел. Отделно е установено, че процесната фактура не е подписана. Доставчикът
не е представил документи и счетоводни регистри за заприхождаването и
изписването на материалите. От оборотната ведомост е установено, че няма
заведени сметки от група 30, по които да са заведени материалите. Не е
представена подробна аналитична ведомост на сметки от група 30 /302, 304/ по
количества и видове. От представените документи не може да се установи
движението на стоката / по вид и количество/, от нейното закупуване до
продажбата и. Не е представена справка за стопанисвани от дружеството-доставчик
търговски обекти, като лицензии, разрешения, регистрационни документи във вр. с
осъществяваната дейност. При ревизията жалбоподателят не е представил
доказателства за начина на транспортиране и предаване на стоката – лица,
извършили транспорта и документи, свързани с транспорта на стоката. Няма
представени доказателства за мястото на съхранение на стоката след покупката и
от „Аксалс корп“ ЕООД. Материалите са
заведени по счетоводна сметка 302, и изписан към 30.09.2021 г., според
представения счетоводен регистър, като в същото време жалбоподателят е издал
две фактури за продажби от 01.09.2021 г. и от 12.09.2021 г.
По отношение на доставчика „Аксалс
корп“ ЕООД съдът също приема, че същият не е представил документи,
удостоверяващи извършена доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и основателно е
отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 1 400 лв. за ДП
м. 08.2021 г. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, поради неизпълнение на
основното изискване за приспадане на данъчен кредит – извършена доставка на
стока, поради което не се следва данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС.
Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС
обуславя възникването на правото на приспадане на данъчен кредит на данъчно
задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от
регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването
на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС,
включва и установяването на реалното извършване на услугите по облагаемата
доставка - арг. от чл. 9, ал. 1 от ЗДДС,
съответно реалното предаване и приемане на стоките по доставката, съобразно
изискването на чл. 6, ал. 1 ЗДДС.
В тежест на лицето, претендиращо право на данъчен кредит е да докаже, че декларираните
доставки на стоки и/или услуги са изпълнени и че същите са използвани за
последващи облагаеми доставки или във връзка с икономическата му дейност. Както
е прието в т. ЗЗ от решение на СЕС
по дело С-154/20,
Kemwater ProChemie s. r. o.: "данъчната администрация не може да сведе
проверката единствено до самата фактура. Тя трябва да вземе предвид и
допълнителната информация, предоставена от данъчнозадълженото лице. От друга
страна, именно данъчнозадълженото лице, което иска приспадането на ДДС, следва
да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Следователно данъчните
органи могат да изискат от самото данъчнозадължено лице доказателствата, които
считат за необходими, за да преценят дали следва да се допусне исканото
приспадане (решение от 11
ноември 2021 г., Ferimet, C 281/20 и цитираната съдебна практика)".
Националната юрисдикция, в съответствие с националните правила на доказване,
следва да извърши цялостна проверка на фактите, за да прецени налице ли са
основания за признаване на претендираното право на приспадане. (т. 37 от решение
на СЕС от 18 юли 2013 г. по дело С-78/12, Евита К). Материалноправните
предпоставки за възникването на правото на приспадане са формулирани
нееднократно в съдебната практика на ВАС, а и тази на СЕС. С т. 25 от Решение
от 13 февруари 2014 г. по дело С-18/13 на СЕС е прието: "Освен това от
текста на член 168, буква
а) от Директива 2006/112 следва, че за да се ползва от правото на
приспадане, е необходимо, от една страна, заинтересуваният да бъде
данъчнозадължено лице по смисъла на тази директива, и от друга
страна, стоките или услугите, на които се основава това право, да се използват
впоследствие от данъчнозадълженото лице за целите на собствените му облагаеми
сделки, а нагоре по веригата тези стоки или услуги трябва да бъдат доставяни от
друго данъчнозадължено лице (вж. Решение по дело Боник, посочено по-горе, точка
29 и цитираната съдебна практика). Следователно, ако тези условия са изпълнени,
приспадането по принцип не може да бъде отказано. ".
Според чл. 71, т. 1 от ЗДДС абсолютна предпоставка за упражняване правото на приспадане на данъчен
кредит е притежаването на данъчен документ, съставен съгласно изискванията на чл. 114 от ЗДДС.
С последната норма (чл. 114 ЗДДС)
са регламентирани задължителните реквизити на фактурата, като според т. 9
фактурата следва да съдържа описание на количеството и вида на стоката или
съответно вида на услугата. Нормата на чл. 178 от Директива 2006/112 предвижда, че притежаването на фактура, съставена в
съответствие с чл. 220 - 236, е условие за упражняване на правото на
приспадане. Това е изрично подчертано от СЕС и в Решението по дело С-271/2012,
постановено при сходен фактически състав, а именно, че разпоредбите на Шеста
директива трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба,
по силата на която правото на приспадане на ДДС може да се откаже на
данъчнозадължени лица, получатели на стоки/услуги, които разполагат с непълни
фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за
отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване,
естеството и стойността на фактурираните сделки. В хода на ревизията са
представени всички договори, въз основа на които са издадени фактурите, в които
се съдържа конкретно и ясно описание на вида на възложените дейности. В тази
връзка следва да бъдат съобразени разясненията на СЕС, дадени с Решението по дело С-516/14:
"Принципът на неутралитет на ДДС налага да се допусне приспадането дори и
при неизпълнението на някои от формалните изисквания, стига да са изпълнени
материално-правните предпоставки. От тук следва, че данъчната администрация не
може да откаже правото на приспадане на ДДС просто със съображението, че дадена
фактура не отговаря на изискванията по чл. 226 от Директива
2006/112, ако тя разполага с всички
данни, за да провери дали материално-правните предпоставки са изпълнени. Тя
трябва да вземе предвид и допълнителната информация, предоставена от
данъчнозадълженото лице". Именно поради това спорът по делото е
концентриран върху реалното извършване на доставките на стоки и услуги от
издателите на процесните фактури, което налага изследването поотделно и в
съвкупност на фактите и обстоятелствата, релевантни за настъпването на
данъчните събития.
В своите решения СЕС многократно е
подчертавал, че не е допустима национална практика, с която се отказва
претендираното данъчно предимство само въз основа на нередности при доставчика
и предходните доставчици по веригата, като тези нередности не могат да бъдат
самостоятелно основание за непризнаване на правото на данъчен кредит на
получателя. Липсата на данни за наети по трудов договор работници при
доставчика не може да служи като достатъчно основание за формиране на отказ за
признаване правото на приспадане на данъчен кредит, каквито са едни от
основните съображения в случая. Според разрешението, дадено с Решение на СЕС
по дело С-324/11
фактът, че задълженото дружество не е проверило обезпечеността на доставчиците
си не представлява обективно обстоятелство, от което може да се заключи, че
получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка,
свързана с измама с ДДС, когато този получател не е разполагал с данни, въз
основа на които да заподозре наличието на нарушения или измама в това отношение
от страна на този издател. Относими към горните изводи са дадените задължителни
тълкувания на приложимата за облагането по ДДС Директива
2006/12/ЕО,
направено от СЕС по съединени дела №
С-80/11 и С-142/11. С
решение на СЕС
по дело С-18/13
е дадено задължително тълкуване на Директива
2006/112/ЕО
на Съвета, според което не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато
няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова
обезпеченост или има нередовна счетоводна отчетност при тях, но само при
наличие на две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на
измама и въз основа на обективни данни, представени от органите по приходите,
да се установява, че данъчно –задълженото лице е знаело за нея. В случая данни
в този смисъл са изложени в допуснатата по делото ССЕ в дружеството –доставчик на
жалбоподателя - „Смарт билд груп 1“ ЕООД, приета от съда и неоспорена от страните
по делото, че не се води отделна синтетична сметка за дейността на дружеството
към сметка 611“Разходи за основната дейност“, като не се води и отделна
счетоводна сметка и за допълнителната дейност на дружеството /отдаване под
наем/. В същия смисъл са констатациите и за дружеството-доставчик „Аксалс корп“
ЕООД, където в счетоводството отново липсва аналитична отчетност и не може да
се установи на кой обект са вложени изписаните като разход материали.
При изложеното жалбата следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
При изхода от оспорването
жалбоподателят следва да бъде осъден да възстанови на адм. орган направените по
делото разноски за юрк. възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК в
размер на 965, 57 лв., определено съгласно чл.7, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 8,
ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адв.
възнаграждения.
Воден от горното и на основание чл.
160, ал.1 и чл.161, ал.1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „АВС
ЕЛЕКТРИК“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ж.к.
„Дружба“ бл. № 2, ап. 2 представлявано
от управителите: Р.Т. и Стойчо Стойчев, чрез адв. И. С. *** против Ревизионен
акт № Р-03000821006307-091-001/ 03.06.2022 г., който е потвърден
с Решение № 163/ 01.09.2022 г. на директора на дирекция “ОДОП“ гр. Варна при ЦУ
на НАП, с който са установени задължения по ЗДДС в общ размер на 6 048, 51
лв. за главница и 607, 19 лв. за лихви, както следва: за ДП м.03.2021 г. 2 464,
35 лв. за главница и лихва от 284, 11
лв.; за ДП м. 04.2021 г. 1 713, 15 лв. за главница и лихва от 183, 23 лв.;
за ДП м.07.2021 г. главница от 700, 72 лв. и лихва от 57, 04 лв.; за ДП м.08.2021
г. главница от 970, 29 лв. и лихва от 64, 48 лв.; за ДП м.09.2021 г. главница
от 200, 00 лв. и лихва от 18, 33 лв.
ОСЪЖДА „АВС ЕЛЕКТРИК“ ООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ж.к. „Дружба“ бл. № 2, ап. 2 представлявано от управителите: Р.Т. и Стойчо
Стойчев, да заплати
на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“-Варна при ЦУ на НАП сумата от 965, 57 лв. за разноски
по делото за юрк. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховен административен съд на РБ в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: