№ 21317
гр. С., 16.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА
ВОДЕНИЧАРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА ВОДЕНИЧАРОВА
Гражданско дело № 20221110125805 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава Тринадесета ГПК.
При извършена проверка във връзка с чл. 140 ГПК съдът намира следното.
Предявен е иск по чл. 34 ЗС.
Ищецът И. С. А. твърди, че с ответника и нейна дъщеря А. А. А. са
съсобственици по силата на наследяване и договор за дарение от 10.09.2019 г. на
следния имот: апартамент с идентификатор № **** по КК и КР на гр. С., одобрени
със заповед № РД – 18-48/12.10.2011 г. на Изп. директор на АГКК, представляващ
жилище с площ 65,20 кв.м., състоящо се от две стаи, кухня и обслужващи помещения,
ведно с мазе № 1 с площ 3.30 кв.м. и ведно с 0,627 % от общите части на сградата и
правото на строеж върху мястото, с адрес: гр. С., ******.
Ищцата сочи, че жилището е придобито от родителите й С. Ив. Т. и А.М. Т.а по
силата на договор за продажба по НДИ от 03.10.1980 г. в режим на СИО. С. Ив. Т. е
починал на 19.12.2021 г., а А.М. Т.а на 18.01.2019 г. – преди него. Единствен наследник
по закон на С. Ив. Т. и А.М. Т.а е ищцата кято тяхна дъщеря. След смъртта на А.М. Т.а
ищцата твърди да е придобила по наследяване ¼ ид.ч. от имота, а баща й С. Ив. Т. по
силата на прекратяване на СИО и наследство – ¾ ид.ч. от имота. Преди да почине С.
Ив. Т. е дарил притежаваните от него ¾ ид.ч. от имота на ответницата – дъщеря на
ищцата, с нот. Акт № 197, том втори, рег. № ****, дело № *** от 2019 г. от 10.09.2019
г. по описа на нот. В.Г., рег. № ***, с район на действие СРС.
Ищцата прави възражение по чл. 30 ЗН, като твърди, че с притежаваните от С.
Ив. Т. ¾ ид.ч. от имота се изчерпва наследството му, като с дарението е накърнена
запазената част от наследството на ищцата. Ищцата е приела наследството по опис, т.к.
дарената не е призована към наследяване. Ищцата твърди, че след възстановане на
запазената част имотът следва да бъде допуснат до делба при седните квоти – за И. С.
А. 5/8 /=1/4 плюс половината от 3/4/, а за А. А. А. – 3/8.
С исковата молба ищецът отправя до ответника покана по чл. 31 ЗС.
1
В срока по чл. 131 ГПК /02.10.2022 г. е неделя, а 03.10.2022 г. е понеделник/
ответникът А. А. А. е подала отговор. Действието по подаване на отговора е
потвърдено в определения от съда срок с молба от 08.02.2023 г.
Ответинкът не спори, че имотът е бил съсобствен на баба й и дядо й, които са
починали. Твърди обаче, че следва да бъде допуснат до делба при квоти за ищцата ¼ ,
а за ответника – 3/4. Излага в тази връзка, че ищцата е живяла в чужбина от 20 г. и
ответницата е отгледана от баба си и дядо си, като впоследствие тя се е грижила за тях
до смъртта им. Сочи, че живяла в жилището към момента на смъртта на двамата
наследодатели. Твърди, че договор за дарение, обективиран в нот. Акт № 197, том
втори, рег. № ****, дело № *** от 2019 г. от 10.09.2019 г. по описа на нот. В.Г., рег. №
***, с район на действие СРС, е нищожен като привиден и прикрива договор за
прехвърляне на имот срещу издвръжка и гледане, като волята на страните е била да се
сключи договор за прехвърляне на имот срещу издвръжка и гледане.
Предявава инцидентен установителен иск за призванване за установено, че
договор за дарение, обективиран в нот. Акт № 197, том втори, рег. № ****, дело № ***
от 2019 г. от 10.09.2019 г. по описа на нот. В.Г., рег. № ***, с район на действие СРС, е
нищожен на осн. Чл. 26, ал. 2, пр. 5 вр. Чл. 17, ал. 1 ЗЗД като относително симулативен
– прикриващ договор за издръжка и гледане.
Инцидентният установителен иск е предявен в срока по чл. 131 ГПК, подсъден е
на СРС съгласно данъчната оценка, исковата молба е вписана и е допустимо да бъде
съединен с иска за делба, т.к. е устнаовителен иск за нищожност относно сделка за
прехвърляне на ид.ч. от процесния делбен имот. Внесена е дт. Исковата молба е
изпратена за отговор.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът И. С. А. оспорва иска по чл. 26, ал. 2, пр. 5
вр. Чл. 17, ал. 1 ЗЗД. Твърди на първо място, че волята на страните е била да се сключи
именно договор за дарение. На второ място, евентуално и в случай че съдът приеме, че
договорът за дарение е нищожен като привиден и прикрива договор за прехвърляне на
имот срещу издръжка и гледане, то прикритият договор за прехвърляне на имот срещу
издръжка и гледане е нищожен. В тази връзка излага, че до сключването на договора
приобретателят не се е грижил за прехвърлителя. Оспорва и след сключването на
договора А. А. А. да се е грижила за С. Т., понеже същият е бил настанен в частен
старчески дом; имал е достатъчно средства да заплаща за грижите си. На трето място,
твърди, че договорът за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане е развален /в
тази връзка - настоящото пр-во се води по конститутивния иск за делба/. И. С. А. не
дава съгласие по чл. 164, ал. 2 ГПК за разпит на исканите от ищщата свидетели.
С молба от 08.06.2023 г. ищцата по инцидентния установителен иск сочи, че тя
изцяло е полагала грижи за дядо си и във връзка с това са й прехвърлени ¾ ид.ч. от
имота. Сочи, че на 26.02. С. Т. е паднал и си е ударил главата; страдал е в края на
живота си от деменция и грижите за него са били целодневни.
По иска за делба страните не спорят, че С. Ив. Т. и А.М. Т.а по силата на
договор за продажба по НДИ от 03.10.1980 г. в режим на СИО са придобили имота; че
2
С. Ив. Т. е починал на 19.12.2021 г., а А.М. Т.а на 18.01.2019 г.; че единствен
наследник по закон на С. Ив. Т. и А.М. Т.а е И. С. А., която е тяхна дъщеря; че преди
да почине С. Ив. Т. е дарил притежаваните от него ¾ ид.ч. от имота на А. А. А. –
негова внучка, с нот. Акт № 197, том втори, рег. № ****, дело № *** от 2019 г. от
10.09.2019 г. по описа на нот. В.Г., рег. № ***, с район на действие СРС.
По предявения иск за делба в тежест на ищцата И. А. е да докаже: наличие на
съсобственост между страните върху делбения имот на твърдените основания към
датата на устните състезания, при сочените квоти.
По възражението по чл. 30 ЗН страните не спорят, че А. А. А. не е призована
към наследяване като внучка на С. Т.; че И. А. – дъщеря на С. Т., е приела
наследството му по опис съгласно решение № 2792/31.03.2022 г. по гр.д. №
13 766/2022 г. по описа на СРС, 149 състав.
По възражението по чл. 30 ЗН в тежест на ищцата И. А. е да докаже, че е сред
кръга от наследници с право на запазена част, посочен в чл. 28, ал. 1 ЗН – низходящ,
родител или съпруг; че наследодателят С. Т. се е разпоредил безвъзмездно със свое
имущество чрез дарение в полза на ответницата; притежаваното от наследодателя С.
Т. към 19.12.2021 г. имущество не е достатъчно за получаване от ищцата като
наследник със запазена част на пълния размер на тази част поради извършеното
дарение; размера на запазената си част; размера на разполагаемата част на
наследодателя. В тежест на ответника А. А. А. е да докаже възраженията си.
По иска по чл. 26, ал. 2, пр. 5 вр. Чл. 17, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищцата А. А. А.
е да докаже, че договор за дарение, обективиран в нот. Акт № 197, том втори, рег. №
****, дело № *** от 2019 г. от 10.09.2019 г. по описа на нот. В.Г., рег. № ***, с район
на действие СРС, е нищожен на осн. Чл. 26, ал. 2, пр. 5 вр. Чл. 17, ал. 1 ЗЗД като
относително симулативен, а именно прикрива договор за издръжка и гледане, който от
своя страна е валидна сделка.
По този иск в тежест на ответника И. А. е да докаже възраженията си, вкл. за
нищожност на прикрития договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане.
Във връзка с чл. 140 ГПК делото следва да бъде насрочено в о.с.з., като съдът с
настоящето определение дава и проект на доклад на същото.
По тези мотиви и на основание чл. 140 ГПК, СРС
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 25.09.2023 г. /понеделник/ от 11.00 часа, за която дата и час да
се призоват страните.
ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО разглеждане в настоящото производство, както
следва:
1. Възражение от И. С. А. срещу А. А. А. по чл. 30 ЗН за възстановяне на запазена
част от наследството на С. Т., починал на 19.12.2021 г., накърнена чрез договор за
3
дарение, обективиран в нот. Акт № 197, том втори, рег. № ****, дело № *** от
2019 г. от 10.09.2019 г. по описа на нот. В.Г., рег. № ***, с район на действие
СРС;
2. Инцидентен установителен иск, предявен от А. А. А. срещу И. С. А. /като
наследник на С. Т./ за призванване за установено, че договор за дарение,
обективиран в нот. Акт № 197, том втори, рег. № ****, дело № *** от 2019 г. от
10.09.2019 г. по описа на нот. В.Г., рег. № ***, с район на действие СРС, е
нищожен на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 5 вр. Чл. 17, ал. 1 ЗЗД като относително
симулативен – прикриващ договор за издръжка и гледане.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговорите писмени
доказателства.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните в срок до първото по делото открито
съдебно заседание да посочат всички движими и недвижими имущества, парични
средства и вземания, които са принадлежали на наследодателя С. Ив. Т., както и
задълженията на наследството.
ДА СЕ ИЗДАДАТ на И. С. А. исканите 3 бр. СУ /л. 79/ по нейн проект.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страната да представи документите, с които се е снабдила,
в насроченото съдебно заседание.
По искането на страните за разпит на свидетели съдът ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ в
о.с.з. ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на А. А. А. в срок в двуседмичен срок да представи
писмени доказателства, изходящи от С. Т. или пък удостоверяващи негови изявления
пред държавен орган, които правят вероятно твърдението й, че съгласието е привидно.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има
характер на ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД на делото по смисъла на чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК,
който при липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото открито
съдебно заседание може да бъде обявен за окончателен доклад на делото по реда на чл.
146 ГПК.
УКАЗВА на страните, че на основание нормата на чл. 40 ГПК страната, която
живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в
седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма
пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. Когато лицата не посочат
съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. На
основание нормата на чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец
от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е
длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. (2) При неизпълнение на
задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
4
връчени.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА . Указва на страните, че
доброволното /извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях
ред за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5