№ 13
гр. Шумен , 15.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ в закрито заседание на
петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Калин Г. Колешански
като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело №
20203630101899 по описа за 2020 година
Предявени искове с правно основание чл. 224, ал. 1; чл. 221, ал. 1; чл.
128, т. 2 от КТ.
Искова молба от М. Р. С., ЕГН : **********, с адрес – ***, срещу „***“
ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – *** с посочено
правно основание чл. 128, т. 2, чл. 224, ал. 1 и чл. 221, ал. 1 от КТ.
Ищецът сочи, че се намирал в трудово правоотношение с ответника,
прекратено на 01.07.2020г., на основание чл. 327, т. 2 от КТ. Работодателят не
му заплатил обезщетение от 1047,80 лева, по чл. 221 от КТ; сумата от 2095,64
лева, трудово възнаграждение, за м.04, 05 и 06.2020г. и 714,41 лева
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 15 дни. Иска осъждане
на ответника да му ги заплати и разноските в производството.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен,
подава отговор. Твърди плащане на претендираните суми на 01 и 13.10.2020г..
Не оспорва и търсените разноски.
В открито съдебно заседание страните, редовно призовани, ищцата,
чрез представител, заявява, че всичките вземания са погасени с плащане и
претендира заплащане на разноски, а ответникът не изпраща представител.
1
Така предявените искове са допустими, разгледани по същество са
частично неоснователни, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а и от представените неоспорени писмени
доказателства се установява, че между тях, е съществувало трудово
правоотношение, за посоченият в исковата молба период, прекратено на
01.07.2020г., със заповед № 12 от същата дата, на основание чл. 327, т. 2 КТ.
Няма спор и, че работодателят дължи заплащане на посочените в исковата
молба обезщетения и трудово възнаграждение, за исканите периоди. Всички,
били заплатени на 01 и 13.10.2020г./след получаване препис от исковата
молба/, по сметка, съответно 1296,14 и 1931,79 лева. Сумата от 200 лева
получила като част от заплата за м. април 2020г., на 18.06.2020г., според
неоспорен частен документ/стр. 17/.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът
достигна до следните изводи :
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ – доказване
заплащането на трудово възнаграждение, е в тежест на работодателя. Той е
представил доказателства за заплащане сумата от 2308,71 лева, която е по
голяма от претендираната 2095,64 лева и иска следва да се отхвърли, поради
погасяване вземането с плащане.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ – С оглед
разпределението на доказателствената тежест в производството, по
настоящият иск, ищецът следва да докаже периода на трудовото
правоотношение, съответно времето на признат трудов стаж и размера на
претендираното обезщетение, а ответникът, ползването на платен отпуск и
размерът му. Последният, не е посочил и не се събраха доказателства за
ползван от ищеца отпуск. Получил е плащане в размер на 243,20 лева, за пет
дни неизползван отпуск, което е действително дължимото му, което налага
отхвърляне на иска за сумата от 243,20 лева, поради погасяване вземанията с
плащане и за сумата от 471,21 лева, като неоснователен.
2
По иска с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ – установи се че
трудовото правоотношение е прекратено без предизвестие на основание чл.
327, т. 2 от КТ, размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца е
било 1016,04 лева, а срокът на предизвестие е един месец. Получил е плащане
на сумата от 875,52 лева, което е и дължимото и искът за тази сума следва да
се отхвърли поради погасяване на вземането с плащане, а за сумата от 172,28
лева като неоснователен.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответника следва да заплати по
сметка на ШРС, сумата от 183,83 лева, представляваща – 83,83 лева държавна
такса по иска с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ; 50 лева държавна такса
по иска с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ; 50 лева по иска с правно
основание чл. 221, ал. 1 от КТ.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на
ищеца сумата от 166,64 лева разноски в производството, съобразно уважената
и отхвърлена част от исковете.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Р. С., ЕГН : **********, с адрес – ***,
срещу „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – *** иск
с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, за сумата от 2095,64 лева, поради
погасяване на вземанията с плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Р. С., ЕГН : **********, с адрес – ***,
срещу „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – *** иск
с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ, за сумата от 243,20 лева, поради
погасяване вземанията с плащане и за сумата от 471,21 лева, като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Р. С., ЕГН : **********, с адрес – ***,
срещу „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – *** иск
с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ, за сумата от 875,52 лева, поради
погасяване на вземанията с плащани и за сумата от 172,28 лева, като
3
неоснователен.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на
управление – *** да заплати по сметка на Районен съд – гр. Шумен, сумата от
183,83 лева, представляваща държавна такса и разноски, по уважените искове.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление
– *** да заплати на М. Р. С., ЕГН : **********, с адрес – ***, сумата от
166,64 лева, разноски в производството на настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване, пред Окръжен съд – Шумен в
двуседмичен срок, от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4