Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 09.10.2020
г. гр.Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ІІІ
състав На десети септември 2020 година
В публичното съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТИХОМИР ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ИВАНОВА
АНГЕЛ ПАВЛОВ
секретар Станка Желева
разгледа
докладваното от съдия Иванова
В.гр.д. № 168 по описа на съда за
2020 година
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано след като с решение № 74/02.07.2020 г. на ВКС по гр.д. № 2701/2019 г., ГК, ІІІг.о., на осн.чл. 281
т. 3 от ГПК е отменено решение № 65/03.05.2019 г., постановено по гр.д. № 107/2019 г. по описа на
ОС-Търговище и делото е върнато за ново разглеждане.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ищеца Д.Д.К. ***
против решение № 20/15.02.2019 г., постановено по гр.д.№ 390/ 2018 г. на
Районен съд-Попово, с което е отхвърлен предявеният от него срещу Прокуратурата
на Република България-гр.София, БУЛСТАТ ********* иск по чл.49 от ЗЗД за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 23 456.78 лв.,
поради лишаването му от ползването на собствени движими вещи- мултимедиен
плейър iPod touch 8GB (2nd Generation), сериен № 1A950WGJ75J и карта памет Olympus xD-Picture Card, xD карта
M+ 2Gb, за периода от 10.06.2014 г. до 22.10. 2015 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, като
на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. С
доводи за нарушения на закона и за необоснованост, въззивникът моли за отмяна
на решението и уважаване на претенцията му в размер на 23 456.78 лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата, претендира разноски.
Изложените съображения и доводи в жалбата се свеждат основно до следното:
-неправилно съдът е квалифицирал иска като такъв за ангажиране на деликтна
отговорност. Предявеният иск е основан на чл. 49 ЗЗД за ангажиране на
гаранционна отговорност на Прокуратурата на Република България за чужди виновни
противоправни действия;
-неправилен е извода на съда, обосновал и отхвърлянето на предявения иск,
че е била налице необходимост от по-нататъшното задържане именно на процесни
вещи (плеър и карта памет) с оглед нуждите на досъдебното наказателно
производството, след като още с първата експертиза от 15.05.2014 г. е
установено, че същите не са нужни за разследванията и не са относими към
никакво престъпление, наблюдаващите прокурори са били наясно, че няма да
извършват други процесуално-следствени действия по отношение на вещите, и
последваща експертиза не е извършвана;
-противоправността на състоянието, което наблюдаващите прокурори са
поддържали, се изразява в липсата на законово основание за задържане на
процесните две вещи и бездействието им по осъществяване на ръководство на
досъдебната фаза и конкретно връщането им;
-неправилен е извода на съда, че не е доказана вреда, позовавайки се на ТР
3-20212-ОСГТК, което касае договорната отговорност, а не за непозволено
увреждане;
-неправилно съдът е приел правото на собственост като елемент от
фактическия състав на непозволеното увреждане, предвид разпоредбата на чл. 111
ал. 2 НПК, съгласно която вещите се връщат „на правоимащите , от които са
отнети“, а и никога не е имало спор за собствеността на вещите;
С писмен отговор по реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата
страна оспорва основателността на въззивната жалба и моли за потвърждаване на
решението. Изразява се становище, че ищецът не е доказал деяние, което да е
извършено от ответника (прокуратурата), в резултат на което да е претърпял
реални имуществени вреди на собствени му движими вещи; не е доказал, че това
деяние е противоправно, а именно, че вредите са настъпили в резултат на
незаконен акт, действие и/или бездействие на служители на ПРБ, при или по повод
възложена им работа, причинно-следствената връзка между деянието и вредите,
както и размера на реално претърпените вреди, поради което решението на Районен
съд Попово се явява правилно, законосъобразно и обосновано, и моли за
потвърждаването му. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
При новото разглеждане на делото пред въззивната инстанция, в съответствие
с указанията на ВКС в отменителното решение, е назначена,
изслушана и приета съдебно-оценъчна експертиза, която въз основа на всички
събрани по делото доказателствата, в това число приложеното ДП 3/2014 по описа
на ДАНС-Н-21; № 662/2014 г. РП-Попово, съобразявайки характеристиките на
процесните две вещи, е дала заключение със задача: Какъв е размерът на
имуществената вреда, в това число какъв е средният пазарен наем за всяка една
от вещите: мултимедиен плеър Apple iPod touch 8GB (2nd generation) и карта
памет Olympus М+ 2 GB, за периода от 10.06.2014 г. до 22.10.2015г. (помесечно).
След насрочване на о.с.з. пред въззивната инстанция е постъпила молба от
въззивника Коначев, по която въззивният съд се е произнесъл с определение № 243
от 10.08.2020 г., с което е оставил без уважение като неоснователни исканията
на въззивника в депозираната от него молба вх. № 2895/04.08.2020 г.: да бъде
обявен за ненуждаещ се от доказване ФАКТ размера на претендираната с исковата
молба вреда – 23 456.78 лв. на осн.чл. 146 ал. 1 и на осн.чл. 161 от ГПК; както
и за допълване задачата на назначената съдебно-оценителна техническа
експертиза, като след „наем“ се добави:
„средната пазарна лизингова вноска за всяка една от вещите за период от един
месец“.
В проведеното съдебно заседание пред въззивния съд въззивникът се явява
лично, поддържа депозираната жалба, като моли съда да отмени решението на
първоинстанционния съд, като постанови ново по съществото на спора, уважавайки
предявения иск в размер, съобразно приетото заключение на назначената
съдебно-оценъчна експертиза. Въззиваемата страна, редовно призована не е изпратила
представител, не е депозирала становище.
След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд констатира
следното:
Решението е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е допустима.
Разгледана по същество – е частично
основателна.
За да се произнесе по същество, съдът съобрази следното:
Предявената искова претенция, намираща своето правно основание в
разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД за сумата 23 456.78 лв. с уточненията й, е
обоснована с обстоятелствата, че по повод наказателно разследване, на 10.12.2013
г. от дома на ищеца в гр.Попово, служител на ДАНС-Н-21-Търговище е иззел с
протокол, като веществени доказателства, негови собствени движими вещи -
мултимедиен плейър iPod touch 8GB (2nd Generation), сериен № 1A950WGJ75J и
карта памет Olympus xD-Picture Card, xD карта M+ 2Gb, които след 10.06.2014 г.
до връщането им със съответни протоколи на 22.10.2015 г. са били задължани, без
законно основание, представители на Прокуратурата, в резултат на което ищецът е
лишен от ползването и са му причинени
имуществени вреди, в размер на наемната им цена за посочения период, която
ищецът определя на 23 456.78 лв.
С писмен отговор в срока и по реда на чл.131, ал.1 от ГПК ответникът е оспорил
исковете с възражения за липса на
предпоставките по чл. 49 от ЗЗД за присъждане на претендираното обезщетение.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за
установено следното:
Съгласно материалите по приложеното
ДП № 1/2014 г. на ДАНС-Н-21-Търговище, същото е образувано срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл. 319а, ал. 1 от НК и по сигнал на Аделина
Георгиева от гр.София за осъществен на 27.07.2013 г. нерегламентиран достъп до
електронната й пощенска кутия в пощенския сървър на abv.bg от IP адрес:
77.85.132.70, ползван от ищеца Д.К.. С протокол за претърсване и изземване от
10.12.2013 г. от дома му са иззети предмети, твърди дискове на компютърни
конфигурации, GSM-апарати и други носители на информация, включая процесните
мултимедиен плейър iPod touch 8GB (2nd Generation), сериен № 1A950WGJ75J и
карта памет Olympus xD-Picture Card, xD карта M+ 2Gb.
В хода на разследването с Постановление от 25.03.2014 г. (л.63 от
приложеното ДП1/13 г.) е назначена компютърно-техническа
експертиза, извършена на 15.05.2014
г., съгласно която в процесните вещи (разгледани като обект № 4) не е
намерена информация за влизане в горепосочената електронна поща ( л. 66-74). С
Постановление от 27.06.2014г.е назначена съдебна
авторскоправна експертиза за установяване на авторство и оценка на
инсталираните програми, извършена на 07.07.2014 г. (л. 79-106), като
процесните вещи не са били обект на изследване от тази втора експертиза. Доколкото
последната е установила, че в определени иззети вещи са възпроизведени обекти
на авторско право на стойност 12 000 лв., без необходимото по закон
съгласие на носителя на това право, с постановление на Окръжна прокуратура
гр.Търговище от 02.10.2014 г. е образувано и са отделени материали в друго
досъдебно производство - ДП №3/2014 г. на ДАНС-Н-21-Търговище, срещу неизвестен
извършител, за престъпление по чл.172а, ал. 1, във вр. с чл.26 от НК, към което
са приобщени всички веществени доказателства, иззети по първоначалното ДП №
1/2013 г. на ДАНС-Н-21-Търговище, в това число и процесните две вещи;
Ищецът е подал две молби за връщане на процесните вещи (първата с вх. №753/06.11.2014
г.), които са били отхвърлени с прокурорски постановления от 14.11.2014 г. и от
04.03.2015 г., с мотиви, че не е завършено производството и ще се затрудни
разкриването на обективната истина, които постановления са потвърдени, съответно: с Определение на
РС-Попово от 09.12.2014г. по ЧНД №248/ 2014 г. и с Определение №13/14.04.2015г.
по ЧНД №65/2015г. по описа на РС-Попово);
На 14.07.2015 г. ищецът е разпитан като свидетел по въпроси за закупуването
на иззетите от дома му настолен и преносим компютър, за инсталирания и
поддържан софтуеър на тях и за общо 11 бр. дискове; като въпроси във връзка с
процесните вещи не са били задавани;
С Постановление от 07.08.2015 г. на РП-Попово е спряно отделеното ДП № 3/2014 г. на ДАНС-Н-21-Търговище,
вх.№662/2014г. по описа на РП-Попово.
За трети път, с молба вх. № 662/2014 от 11.09.2015 г., ищецът е поискал да
му бъде върнат мултимедиен плейър iPod touch, иззет от дома му. На същата дата
-11.09.2015 г. е поискал да му бъде върната карта памет Olympus M+ 2Gb.
С Постановление от 24.09.2015 г. на РП-Попово е разпоредено връщането на
карта памет Olympus M+ 2Gb на ищеца Д.Д.К., а на баща му- 1бр. мултимедиен
плейър iPod с метален корпус, предадени с приемно-предавателен протокол на
22.10.2015 г. в РУП-Попово.
Съгласно приетата във въззивното производство съдебно-техническа
експертиза, неоспорена от страните, приета и от съда като компетентна и
обоснована, имуществената вреда е равна на стойността на пазарния наем на двете
вещи за процесния период 10.06.2014 г. – 22.10.2015 г., в размер на 163.78
лева, като вещото лице е посочило за всяка една от двете вещи, помесечно,
пазарен наем.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
За да възникне в полза на увреденото лице притезателното право на
обезщетение за причинените му имуществени или неимуществени вреди по чл. 49 ЗЗД, трябва да са налице следните материалноправни предпоставки: 1) наличие на
имуществени или неимуществени вреди, причинени от делинквента чрез неговото
виновно и противоправно поведение (действие или бездействие); 2) виновното лице
да е причинило вредите при или по повод изпълнение на възложената му от ответника/негови
органи работа; 3) причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите
вреди.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна по своя характер.
Касае се за отговорност за чужди противоправни и виновни действия или
бездействия. Тя възниква за възложителя, когато от действие или бездействие на
лице, комуто той е възложил извършването на определена работа, настъпят
вредоносни последици. Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения,
дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица
отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители
при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой
конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
Съгласно разпоредбите на чл. 127 КРБ и чл. 46 от НПК, в изключителна
компетентност на прокуратурата е да ръководи разследването и упражнява надзор
за законосъобразното провеждане на обвинението за
престъпления от общ характер, в това число и спазването на чл. 111, ал. 2 от НПК, касаещо случаите на връщане на веществените доказателства на правоимащите
преди завършване на наказателно производство, когато това няма да затрудни
разкриването на обективната истина и вещите не са предмет на административно
нарушение.
При постановен от прокуратурата отказ, в правомощията на гражданския съд е
да прецени дали при изземването, респ. задържането не е налице неоснователно
ограничение на правата на притежателя и причинени ли са материални вреди от
непозволено увреждане в нарушение на общия принцип да не се вреди другиму,
подлежащи на възмездяване по чл. 49 от ЗЗД, като при лишаване от ползване
обезщетението е в размер на обедняването, определено според пазарната месечна
наемна цена на вещта, чийто общ размер не може да надвишава стойността на
самата вещ.
По фактическата обстановка спор няма. Спорни са обстоятелствата дали е
налице поведение на съответните органи на ответника, в следствие на което на
ищеца да са причинени претендираните вреди.
Действително, в конкретния случай,
към момента на връщане на вещите на 22.10.2015 г. разследването по чл. 172а,
ал.1, във вр. с чл. 26 от НК не е приключило, като след спирането му на
19.12.2014 г., поради неустановяване на извършителя и възобновяването му на
02.07.2015 г., крайният му срок е удължен до 02.09.2015 г. по реда на чл. 234,
ал. 3 от НПК.
Съгласно разпоредбата на чл.109 НПК:“Като
веществени доказателства се събират и проверяват предметите, които са били
предназначени или са послужили за извършване на престъплението, върху които има
следи от престъплението или са били предмет на престъплението, както и всички
други предмети, които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по
делото“.
Съгласно чл. 111, ал. 1 НПК:“Веществените
доказателства се пазят, докато завърши наказателното производство“, а
съгласно ал. 2:“Предметите, иззети като
веществени доказателства, с разрешение на прокурора могат да бъдат върнати на
правоимащите, от които са отнети, преди да завърши наказателното производство,
само когато това няма да затрудни разкриването на обективната истина и не са
предмет на административно нарушение“
Няма спор, че в образуваното досъдебно производство, още след изготвянето
на първата експертиза от 15.05.2014 г., с оглед нейното заключение, е станало
ясно обстоятелството, че в процесните две вещи, разгледани като обект № 4, не е
намерена информация за влизане в цитираната чужда електронна поща, за каквото
престъпление е образувано ДП-по чл. 319а, ал. 1 от НК. Същите не са били и сред
тези, които са били предмет на назначената
втора експертиза - съдебна авторскоправна експертиза за установяване на
авторство и оценка на инсталираните програми, извършена на 07.07.2014 г. – в
каквато насока са и възраженията на ищеца.
В чл. 111, ал. 2 от НПК законодателят ясно е разписал правата, а и
задълженията, на прокуратурата преди да завърши наказателното производство, да
върне на правоимащите, от които са отнети, онези вещи/предмети, иззети като
веществени доказателства, когато „това няма да затрудни
разкриването на обективната истина и не са предмет на административно
нарушение“. В настоящия случай, процесните вещи, предвид заключението на
първата експертиза от 15.05.2014 г., не могат да се подведат под понятието
„веществени доказателства“ по смисъла на чл. 209 НПК, нито по първото, нито по
второто престъпно деяние, за които са образувани/респ.отделено двете ДП. Като
такива те няма как и да бъдат преценени като вещи, чието връщане ще затрудни
разкриването на обективната истина, а що се касае до това дали са предмет на
административно нарушение – такива данни нито има по делото, нито пък такова
възражение/твърдение е било въведено от ответника.
В тази връзка, предвид гореизложеното, без значение за настоящия спор са извършваните
съответните процесуално-следствени действия - разпит на свидетели, включая по
делегация, и необходимото за тях технологично време, нито настъпилата
законодателна промяна, в резултат на което на 29.06.2015 г. разследването е
прехвърлено от ДАНС на РУП-Попово, и доводите, че това също изисква допълнително технологично време
за предаване на съответните материали и проучване на преписката от разледващия
полицай, след като още през м. май 2014 г. е установено, че процесните вещи не
са били предназначени, нито са послужили за извършване на престъплението, нито
са вещи, върху които има следи от престъплението или пък са били предмет на
престъплението; същите не могат да бъдат определени и като „други предмети,
които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото“, предвид и
разпоредбата на чл. 109 от ГПК.
Без значение за настоящото производство е обстоятелството, че жалбата на
ищеца срещу постановлението на прокуратурата за отказ да върне вещите, не е
била уважена от съда, респ. постановлението за отказ е било потвърдено.
В настоящото производство се установява неправомерно поведение на органи на
ответника, изразяващо се в задържане на вещи, иззети правомерно от ответника, за
които обаче впоследствие, в хода на ДП, след заключението на първата
експертиза, е станало ясно, че не касаят престъпното деяние, във връзка с което
е образувано съответното ДП.
В тази връзка, неотносимо е обстоятелството дали вещите са собственост на
ищеца, предвид разпоредбата на чл. 111 ал. 2 във вр. с чл. 113 НПК.
Налице са и другите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане
– причинена вреда и причинно-следствена връзка между вредата и деянието, след
като предвид неправомерното поведение на органите на прокуратурата ищецът е бил
лишен от ползването на процесните вещи, иззети от него, поради което и
предявеният иск дсе явява основателен по своето същество – за претендирания
период 10.06.2014 г. – 22.10.2015 г. (когато са върнати вещите).
По отношение на размера на причинената вреда, съдът се позовава изцяло на
заключението на СТЕ, съгласно което, основателно причинените на ищеца вреди се
определят на 163,78 лв., съобразно стойността на пазарния наем на всяка една от
двете вещи за исковия период и в такъв размер искът се явява основателен и
доказан, и следва да се уважи, ведно с лихвата за забава, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното заплащане на задължението. В
останалата му част – до пълния размер от 23 456.78 лв.- искът, като
неоснователен, следва да бъде отхвърлен.
С оглед частичната основателност на предявения иск, основателна е и
претенцията на ищеца за разноски, но съомбразно уважената част на иска.
При заплатени разноски в размер на 50 лв.д.т.за първоинстанционното
производство, 25лв.-д.т.за първото въззивно производство и 50лв.-депозит за
в.л.за настоящото (общо 105 лв.), както и разноските, заплатени в касационното
производство (чл. 294 ал. 2 ГПК)- общо 2299,14 лв., основателни се явяват 16.77
лв., които следва да му бъдат заплатени от ответника – на осн.чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Събразно отхвърлената част от иска, частично основателно се явява и
искането на ответника за разноски за юриск.възнаграждение – в размер на 49.67
лв. – на осн.чл. 78 ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП във връзка с чл. 25а ал. 3 от
НЗПП.
Предвид горното, доколкото първоинстанционният съд е достигнал до различен
правен извод и резултат, решението му следва да бъде частично отменено в
отхвърлителната му част по предявения иск, за сумата до размер 163.78 лв., да бъде отменено изцяло в частта
за разноските, като бъдат присъдени такива, съобразно гореизложените мотиви.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 20 от 15.02.2019 г., постановено по гр.д. № 390/2018г. по описа
на РС-Попово, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от Д.Д.К., ЕГН **********,***,
срещу Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша“ № 2, за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди, поради лишаването му от
ползването на собствени движими вещи- мултимедиен плейър iPod touch 8GB (2nd
Generation), сериен № 1A950WGJ75J и
карта памет Olympus xD-Picture Card, xD карта M+ 2Gb, за периода от 10.06.2014
г. до 22.10. 2015 г., в размер НАД
163,78 лв. (сто шестдесет и три лева, седемдесет и осем стотинки), както
и ИЗЦЯЛО В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, като вместо него, в отменителната му част
ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република
България, гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на Д.Д.К., ЕГН **********,***, сумата от 163,78 лв. (сто шестдесет и три лева,
седемдесет и осем стотинки) – представляваща обезщетение за имуществени
вреди, поради лишаването му от ползването на движими вещи- мултимедиен плейър
iPod touch 8GB (2nd Generation), сериен № 1A950WGJ75J и карта памет Olympus xD-Picture Card, xD
карта M+ 2Gb, за периода от 10.06.2014 г. до 22.10. 2015 г. – на осн.чл. 49 от ЗЗД, както и сумата от 16.77 лв.(шестнадесет лева, седемдесет и седем
стотинки) - представляваща съдебно-деловодни разноски по водене на делото,
вкл. И тезци, заплатени в касационното производство, съобразно уважената част
от иска – на осн.чл.78 ал. 1 и чл. 294 ал. 2 ГПК.
ОСЪЖДА Д.Д.К., ЕГН **********,***, да заплати на Прокуратурата на
Република България, гр. София, бул. „Витоша“ № 2, сумата от 49.67 лв.
(четиридесет и девет лева, шестдесет и седем стотинки), представляваща
съдебно-деловодни разноски в производството-юриск.възнаграждение, съобразно
отхвърлената част от иска – на осн.чл. 78 ал. 3 и ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37
от ЗПП и чл. 25а, ал. 3 от НЗПП.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20 от 15.02.2019 г., постановено по гр.д. №
390/2018г. по описа на РС-Попово, в останалата му отхвърлителната част по
предявения иск в размер НАД присъдените
163.78 лв., като правилно.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в едномесечен срок от
връчването му на страните, пред Върховен касационен съд, на основанията по чл.
280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.