№ 4277
гр. София, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20221110209458 по описа за 2022
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А. Д. Т. срещу Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №
6064703, издаден от СДВР за това, че на 22.06.2022 г. в 22:22 часа в гр. София, бул. „Тодор
Александров“, срещу номер 64 (Кино „Арена“), с посока на движение от бул. „Вардар“ към
бул. „Константин Величков“, при ограничение на скоростта от 50 км/ч. за населено място,
лек автомобил „Л..........” с рег. № ........... се движил със скорост от 71 км/ч. - нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП на А. Д. Т. е
наложена „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева.
В жалбата на А. Д. Т. се твърди, че Електронният фиш (наречен в жалбата
„Наказателно постановление“) е незаконосъобразен и необоснован, постановен в нарушение
на материалния и процесуалния закон, при допусната необоснованост поради неизяснена
фактическа обстановка и неотчитане на събраните по преписката доказателства. Иска се
отмяна или изменение на Електронния фиш (наречен в жалбата „Наказателно
постановление“)
В проведеното на 12.10.2022г. съдебно заседание пред СРС жалбоподателят А. Д. Т.
не се явява. Производството спрямо него е протекло по реда на чл.61, ал.4 от ЗАНН.
Въззиваемата страна – СДВР не изпраща представител пред СРС.
В писмо с вх. № 156335 от 27.07.2022г., с което жалбата и административно-
1
наказателната преписка са изпратени на СРС, административно-наказващият орган е
изложил принципните си съображения относно изискванията за издаване на Електронен
фиш. Административно-наказващият орган се позовава на разпоредбата на § 1 от ДР на
ЗАНН и заявява, че по отношение на Електронния фиш не съществува законово разписано
задължително съдържание извън изброените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. Въззиваемата
страна се позовава на чл.189, ал.11 от ЗДвП, че влезлият в сила Електронен фиш се смята за
влязло в сила Наказателно постановление и посочва, че това приравняване е само относно
последиците, с които се ползват влезлите в сила Наказателни постановления и Електронни
фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно
процедурата за съставяне или реквизити на Наказателното постановление, въведени в ЗАНН
и по отношение на Електронния фиш. В писмото на ОПП – СДВР се цитира и § 6, т.65 от ДР
на ЗДвП. Посочва се, че конкретното нарушение е установено и заснето с преносима
мобилна система за видеоконтрол тип „CORDON“ № MD1192, като се отбелязва и че
техническото средство е преминало последваща метрологична проверка. Твърди се, че
нарушението, нарушителят и неговата вина са доказани по безспорен и категоричен начин.
По делото били представени достатъчно писмени доказателства относно фактическата
обстановка, отразена в Електронния фиш съобразно изискванията на чл.189, ал.8 и ал.15 от
ЗДвП. При издаването на Електронния фиш не били допуснати съществени процесуални
нарушения, с които да е нарушено правото на защита на жалбоподателя, поради което се
иска СРС да потвърди издадения и обжалван Електронен фиш като правилен и
законосъобразен. В писмо с вх. № 156335 от 27.07.2022г. се казва, че техническото средство
тип Cordon M2 е одобрен тип средство за измерване предвид чл.26, ал.2, вр. чл.28 от Закона
за измерванията и съгласно чл.1а от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол, приета с Постановление на Министерски съвет (ПМС) № 239 от
24.10.2003г. Със същото писмо се отбелязва и че жалбоподателят не е подал декларация по
чл.189, ал.5 от ЗДвП.
В писмени бележки, депозирани на 07.10.2022г. с вх. № 210740, въззиваемата страна
моли жалбата на А. Д. Т. да бъде оставена без уважение, тъй като е неоснователна,
необоснована и недоказана. Твърди се, че при издаването на процесния Електронен фиш са
спазени разпоредбите на чл.188 и чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП. Посочва се, че от приложените
доказателства се установява, че на 22.06.2022 г. в 22:22 часа, на посоченото в Електронния
фиш място, при ограничение на скоростта 50 км/ч., процесното МПС се е движено със 71
км/час, като нарушението е установено с автоматизирано техническо средство, заснемащо
нарушения на ЗДвП и работещо в отсъствие на контролен орган, на автоматичен режим.
Твърди, че техническото средство е преминало първоначална и последваща метеорологична
проверка. В писмените бележки се цитира чл.189, ал.15 от ЗДвП и се иска да се кредитира
снимковия материал като годно веществено доказателствено средство за установяване на
нарушението. Твърди се, че правилно е приложен чл.182, ал.4 от ЗДвП. Прави се извод, че
Електронният фиш е законосъобразен, а административното наказание е правилно
индивидуализирано в законоустановения му размер. Въззиваемата страна цитира и §6, т.65
2
от ДР на ЗДвП и посочва, че е доказано, че жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като конкретното превишение на
скоростта е с 21 км/час, а формата на вина е пряк умисъл. Обръща се внимание на
обществената опасност на деянието и се иска цялостно потвърждаване на Електронния фиш,
както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се и възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна :
Лек автомобил „Л..........” с рег. № ........... е собственост на А. Д. Т.. Срещу
жалбоподателя Т. бил издаден Електронен фиш Серия К № 5162944, с който на основание
чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП му е било наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 100 /сто/ лева за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП,
извършено на 30.07.2021г. в 16:50 часа в гр. София, бул. „История Славянобългарска“ до №
4, с посока на движение от ул. „Каменоделска“ към бул. „Илиянци“, при ограничение на
скоростта 50 км/час за населено място, при установена скорост от 72 км/ч. и при превишение
на скоростта от 22 км/час, като нарушението е извършено с лек автомобил „Л..........“ с рег.
№ ........... и е установено с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) ARH
CAM S1. Този Електронен фиш е връчен на А. Д. Т. на 21.12.2021г. и е влязъл в сила на
05.01.2022г.
В едногодишен срок от влизане в сила на Електронен фиш Серия К № 5162944, на
22.06.2022 г. в 22:22 часа в гр. София, бул. „Тодор Александров“, срещу номер 64 (Кино
„Арена“), с посока на движение от бул. „Вардар“ към бул. „Константин Величков“, лек
автомобил „Л..........” с рег. № ........... се движил със скорост от поне 71 км/ч. при ограничение
на скоростта от 50 км/ч. за населено място. Скоростта, с която се движел автомобилът на
22.06.2022г. била установена и заснета с видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип CORDON М2 с № MD1192. Същата е одобрена и вписана в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване под № В-46 на дата 06.07.2018г. със
срок на валидност до 13.06.2027г. На 15.03.2022г. тази видео-радарна система е преминала
проверка, за която е издаден Протокол от проверка № 05-СГ-ИСИС/15.03.2022г. Според този
Протокол допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч. при скорост до 100
км/час и +/- 3 % при скорост над 100 км/час.
Съгласно Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система рег. № 4332р-34022 от 22.06.2022г. за времето от 21:00 часа до 23:00 часа на
22.06.2022г. тази видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип CORDON с №
MD1192, за която е издаден Протокол № 05-СГ-ИСИС от 15.03.2022г. с годност за
експлоатация до 15.03.2023г. е била позиционирана в гр. София, бул. „Тодор Александров“,
срещу № 64, за да контролира скоростта на движение на МПС-та, движещи се от бул.
„Вардар“ към бул. „Константин Величков“, при стационарен режим на измерване и при
3
посока на задействане – приближаване на МПС.
Ограничението на скоростта на посоченото по-горе място било 50 км/ч. за населено
място.
Въз основа на констатираното и заснето нарушение на скоростта от СДВР бил
издаден атакуваният Електронен фиш Серия К № 6064703, с който на основание чл.189,
ал.4, вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП на А. Д. Т. е наложена „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за
извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. В Електронния фиш е посочено, че
нарушението е извършено на 22.06.2022г. в 22:22 часа в гр. София, бул. „Тодор
Александров“, срещу № 64 (Кино „Арена“), с посока на движение от бул. „Вардар“ към бул.
„Константин Величков“, при ограничение на скоростта 50 км/час за населено място, при
установена скорост от 71 км/ч. и при превишение на скоростта от 21 км/час, като
нарушението е извършено с лек автомобил „Л..........“ с рег. № ........... и е установено с
автоматизирано техническо средство или система (АТСС) CORDON M2 № 1192.
Този Електронен фиш е връчен на А. Д. Т. на 05.07.2022 г. и е обжалван с жалба,
подадена в ОПП - СДВР на 11.07.2022 г.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства, а именно: снимков материал (лист 4 от
делото); справка за собствеността на лек автомобил „Л..........” с рег. № ........... (лист 5 от
делото); Заповед № 8121з-931 от 30.08.2016г. на Министъра на вътрешните работи (лист 6 от
делото); Протокол от проверка № 05-СГ-ИСИС от 15.03.2022г. (лист 7 и лист 47 от делото);
справка в сайта на Български институт по метрология за вписан тип средство за измерване
(лист 8 от делото); Решение за одобрение на типа средство за измерване (лист 9 от делото);
Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р
– 34022 от 22.06.2022г. със снимка на техническото средство (лист 11-12 от делото); справка
от информационната система на ОПП – СДВР за Електронен фиш Серия К № 6064703 (лист
13 от делото); справка картон на водача (лист 14-15 от делото); Ежедневна форма на отчет от
22.06.2022г. (лист 16 от делото); разписка за връчване на Електронен фиш Серия К №
6064703 (лист 17 и лист 33 от делото); Електронен фиш Серия К № 5162944 и разписка за
връчването му (лист 18-19 от делото и лист 35 от делото); писма от ОПП – СДВР с вх. №
205816/03.10.2022г. и с вх. № 210347/06.10.2022г. (лист 31 и лист 34 от делото); справка от
информационната система на ОПП – СДВР за Електронен фиш Серия К № 5162944 (лист 36
от делото); писмо от Столична община с вх. № 211405 от 07.10.2022г. с приложена схема
(лист 41-45 от делото); писмо от Български институт по метеорология с вх. № 213534 от
11.10.2022г. (лист 46 от делото); извадка от Регистър на одобрените за използване типове
средства за измерване и Ръководство за експлоатация на многоцелева фото-радарна система
CORDON-M2 (лист 48-54 от делото).
Настоящият съдебен състав счита, че всички цитирани по-горе писмени
доказателства следва да се кредитират изцяло от съда, тъй като са относими, информативни,
обективни, достоверни и еднопосочни.
4
Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. №
4332р – 34022 от 22.06.2022г. и Ежедневна форма на отчет от 22.06.2022г. са годни,
информативни, относими, обективни, достоверни и взаимно допълващи се писмени
доказателства. От Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или
система (приложен на лист 11 от делото) се установява мястото, времето, посоката на
движение на контролираните МПС-та, броят и номерата на клиповете, заснети с техническо
средство, както и индиректно се установява ограничението на скоростта на движение на
превозните средства. От Ежедневната форма на отчет (приложена на лист 16 от делото) се
установява, че на същото място и време (като отбелязаните в Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-34022 от 22.06.2022г.) е
било разположено техническо средство CORDON M2 1192, за да контролира скоростта на
движение на МПС-та при ограничение на скоростта 50 км/час в населено място. В същия
смисъл данни се съдържат и в Протокола за използване на автоматизирано техническо
средство или система, приложен на лист 11 от делото. Доколкото мястото, часовия
диапазон, вида и номера на техническото средство, вписани в Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-34022 от 22.06.2022г. и в
Ежедневната форма на отчет от 22.06.2022 г. съвпадат, СРС приема, че тези два документа
се отнасят до едни и същи обстоятелства.
Според настоящия съдебен състав в случая е спазен чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. Видно от лист 11 от делото Протоколът за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-34022 от 22.06.2022г. съдържа всички
реквизити според Приложението към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата (на кратко: Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г.). В него е посочено, че датата на използване на техническото средство е
22.06.2022г.; че документът е регистриран под № 4332р-34022; посочени са имената и
подписите на лицата, които са изготвили и проверили въпросния Протокол. Посочено е, че
уредът се задейства за приближаващи МПС-та е че работи при стационарен режим на
измерване. В Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система
с рег. № 4332р-34022 от 22.06.2022г. са посочени общият брой на констатираните
нарушения, номерата на първото и на последното изображение, вида и номера на
ползваното техническо средство, както и това, че то е преминало метрологична проверка, за
което има издаден Протокол № 05-СГ-ИСИС от 15.03.2022г. с годност за експлоатация до
15.03.2023г. Коментираният тук Протокол е придружен със снимка на уреда (видно от лист
12 от делото), поради което СРС приема, че Протоколът за използване на автоматизирано
техническо средство или система отговаря на изискванията на Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г.
От съвкупната преценка на писмо от Български институт по метеорология с вх. №
213534 от 11.10.2022г., извадка от Регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване и Ръководство за експлоатация на многоцелева фото-радарна система CORDON-
5
M2, Протокол от проверка № 05-СГ-ИСИС от 15.03.2022г., Протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р – 34022 от 22.06.2022г.,
справка от сайта на Български институт по метрология за вписан тип средство за измерване
и Решение за одобрение на типа средство за измерване се установява, че техническото
средство, с което е констатирано и заснето процесното нарушение, е одобрено съобразно
нормативните изисквания, преминало е проверка и съответно е било технически годно към
процесната дата. Тук е местото съдът да посочи, че доколкото от Протокола на лист 11 от
делото се вижда, че за въпросното техническо средство е издаден Протокол от проверка №
05-СГ-ИСИС от 15.03.2022г. и в същия смисъл е и писмото от Български институт по
метрология с вх. № 213534/11.10.2022г., то следва, че посоченото в Протокол за използване
на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р – 34022 от 22.06.2022г.
АТСС е именно видео-радарната система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения
с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип CORDON M2 с №
MD1192, вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване
под № В-46 на дата 06.07.2018г. със срок на валидност до 13.06.2027г. Същевременно
посоченото в Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система
с рег. № 4332р – 34022 от 22.06.2022г. техническо средство (CORDON № MD1192)
фигурира и в снимковия материал на лист 4 от делото. Това означава, че именно това
техническо средство е било използвано при заснемането на процесното нарушение.
Гореизложеното показва, че техническото средство, с което е било установено процесното
нарушение, е било въведено в експлоатация съгласно нормативната уредба и е било годно да
заснеме скоростта на автомобила.
На следващо място, с оглед разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП („изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес”) съдът кредитира изцяло приложения по делото
снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено средство.
Посредством снимката на лист 4 от делото се установява регистрационния номер на
автомобила; датата, часа и мястото на извършване на нарушението; конкретно измерената
скорост на движение и вида/номера на техническото средство, с което е бил заснет
автомобилът. Приложеният по делото снимков материал представлява веществено
доказателствено средство с автентични дата, час и място на заснемане. Поради това съдът го
приема като годно, достоверно и информативно доказателствено средство и съответно го
кредитира. Доколкото в снимката на лист 4 от делото е цитирано техническо средство
CORDON M2 с № MD1192, съдът приема, че процесното нарушение е заснето именно с
техническото средство, описано в Протокола за използване на автоматизирано техническо
средство или система с рег. № 4332р – 34022 от 22.06.2022г. Освен номера на техническото
средство, между снимката на лист 4 от делото и Протокола за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р – 34022 от 22.06.2022г. има припокриване и
касателно мястото, датата и часовия диапазон, поради което за съда не възниква съмнение,
6
че снимката на лист 4 от делото е направена именно с техническото средство, описано в
кредитираните по-горе писмени доказателства.
Настоящият съдебен състав дава вяра и на снимковия материал, приложен на лист 12
от делото, тъй като на основание чл.189, ал.15 от ЗДвП и тази снимка се явява годно
веществено доказателствено средство.
Съдът дава вяра и на писмото от Столична община с вх. № 211405 от 07.10.2022г. с
приложената към него схема, тъй като това е годно, информативно, достоверно и
непредубедено писмено доказателство. От схемата става ясно, че на процесното място
липсва поставен пътен знак, въвеждащ ограничение на скоростта и следва да се приеме, че
важи общото ограничение на скоростта в населено място – 50 км/час. В същия смисъл данни
се съдържат и в снимката на лист 4 от делото, Протокола за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р – 34022 от 22.06.2022г., Ежедневната
форма на отчет от 22.06.2022г. и писмото от ОПП – СДВР с вх. № 205816/03.10.2022г.
Поради това съдът счита, че не само от схемата на Столична община, но и от други
доказателства, събрани по делото, следва безспорният извод, че на процесната дата и място
ограничението на скоростта е било 50 км/час за населено място.
Приложените на лист 31 и лист 34 от делото писма от ОПП – СДВР са обективни и
достоверни. Те намират опора и в други, приложени по делото писмени доказателства.
Поради това СРС ги кредитира.
Електронен фиш Серия К № 5162944 и разписката за връчването му (лист 18-19 от
делото и лист 35 от делото), разписката за връчване на Електронен фиш Серия К № 6064703
(лист 17 и лист 33 от делото), както и справките от информационната система на ОПП –
СДВР за Електронен фиш Серия К № 5162944 и за Електронен фиш Серия К № 6064703
(лист 36 и лист 13 от делото) са обективни, непредубедени, еднопосочни и достоверни.
Поради това СРС им се доверява и приема, че процесният Електронен фиш е връчен на
05.07.2022г., а Електронен фиш Серия К № 5162944 е връчен на 21.12.2021г. и е влязъл в
сила на 05.01.2022г. От Електронния фиш, приложен на лист 18-19 от делото се установява,
че той също е бил издаден срещу жалбоподателя Т. за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП,
извършено на 30.07.2021г. в 16:50 часа в гр. София, бул. „История Славянобългарска“ до №
4, при посока на движение от ул. „Каменоделска“ към бул. „Илиянци“, при ограничение на
скоростта 50 км/час за населено място, при установена скорост от 72 км/ч. и при превишение
на скоростта от 22 км/час, като нарушението е извършено отново с лек автомобил „Л..........“
с рег. № ........... и е установено с АТСС ARH CAM S1, за което деяние на основание чл.189,
ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на А. Д. Т. е била наложена „глоба“ в размер на 100 лева.
В същия смисъл отбелязване се съдържа и в справка картон на водача.
Приложените по делото справка картон на водача и справка за собствеността на лек
автомобил „Л..........” с рег. № ........... са издадени от държавен орган и разполагат с
доказателствената сила за удостоверените в тях обстоятелства. Поради това съдът ги
кредитира и установява, че А. Т. има множество предишни нарушения по ЗДвП, както и че е
7
собственик на заснетия лек автомобил „Л..........” с рег. № ............
Заповедта на Министъра на вътрешните работи, приложена на лист 6 от делото, е
официален документ, издаден от държавен орган и разполагащ с доказателствена сила.
Поради това съдът кредитира тази Заповед и установява, че конкретно съставеният
Електронен фиш отговаря на одобрения образец.
Установената фактическа обстановка и направеният по-горе доказателствен
анализ налагат следните правни изводи :
Електронният фиш е от категорията на обжалваемите пред съда административни
актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП и
изхожда от легитимирана страна в процеса. Поради това жалбата се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на § 6, т.63 от ДР на ЗДвП
Електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи”. В същия смисъл е и §1, т.1 от ДР на ЗАНН. Освен това в разпоредбата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите, които следва да съдържа
Електронният фиш (териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане) и
изрично е посочено, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава Електронен фиш в отсъствието
на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на Електронния фиш,
регламентирани в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, със съдържанието на обжалвания
Електронен фиш, съдът приема, че последният отговаря на всички законови изисквания –
посочена е териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението /СДВР/; мястото и времето на осъществяването му; регистрационният номер
на заснетото МПС и собственикът на същото. Доколкото в Електронния фиш има записана
скорост на движение на МПС-то, както и ограничението на скоростта от 50 км/ч. в населено
място, съдът счита, че нарушението е описано в достатъчна степен, без да е допуснато
съществено процесуално нарушение, свързано с липса на някой от задължителните
реквизити на Електронния фиш. В него е описано нарушението и съответстващата му
нарушена разпоредба - чл.21, ал.1 от ЗДвП. Отбелязана е и наложената на основание чл.182,
ал.4 от ЗДвП глоба /в размер на 200 лева/ като е указано в какъв срок, по чия сметка и как
следва да се плати. Освен това за процесното нарушение не се предвижда лишаване от право
да се управлява МПС или отнемане на контролни точки. Според чл.189, ал.4 от ЗДвП
8
реквизит на Електронния фиш е да е посочен размерът на глобата, а не санкционната норма,
въз основа на която се налага тази глоба. Поради това и доколкото в Електронния фиш е
посочено, че на Т. се налага „глоба“ в размер на 200 лева, а същевременно доколкото с думи
е посочено, че превишената стойност на скоростта е 21 км/час, то с прилагането на чл.182,
ал.4 от ЗДвП, макар да не е изрично посочено, се установява от съдържанието на
Електронния фиш, че наказващият орган е имал предвид привръзката на чл.182, ал.4 от
ЗДвП с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП. Съдебният състав намира за важно да посочи, че доколкото
нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП е описано в Електронния фиш, наличието или липсата
на по-подробни данни за повторността не представляват съществено процесуално
нарушение, тъй като дали има или няма „повторност“ е от значение единствено във връзка с
определяне на наказанието. Поради това този въпрос следва да се обсъди по същество, а не
като съществено процесуално нарушение, тъй като и ако не беше посочен чл.182, ал.4 от
ЗДвП пак остава ясно, че нарушението се състои в „движение“, т.е. управление на МПС със
скорост над разрешената в населено място при липса на пътен знак. Поради това въпросът
дали е налице „повторност“ е преценка по съществото на спора.
Конкретното нарушение е достатъчно ясно и разбираемо описано в Електронния
фиш. Посочени са всички елементи от фактическия състав на нарушението по чл.21, ал.1 от
ЗДвП.
От гореизложеното следва, че в съответствие с изискванията на ЗДвП е издаден
процесният Електронен фиш. Съдът не констатира допуснати съществени процесуални
нарушения при издаването на Електронния фиш, нито счита, че е нарушено правото на
защита на жалбоподателя.
Настоящият съдебен състав е на мнение, че няма законодателно приравняване между
Електронен фиш и Наказателно постановление. Съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в
сила Електронен фиш се смята за влязло в сила Наказателно постановление, но това
приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила Наказателни
постановления и Електронни фишове и не обосновава необходимост от механично
пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или реквизити на Наказателното
постановление, въведени в ЗАНН и по отношение на Електронния фиш. Именно поради
това за Електронния фиш не важат правилата, разписани в чл.34, чл.40 – 44, чл.52 - 58 от
ЗАНН. Това, че в обжалвания Електронен фиш не е посочено конкретното физическо лице –
издател на Електронния фиш и липсва дата на издаване на фиша не означава, че е допуснато
съществено процесуално нарушение, тъй като в чл.189, ал.4 от ЗДвП не се съдържа
изискване за посочване на подобни обстоятелства, поради което и тяхната липса не е
основание за отмяна на Електронния фиш на формално основание. Електронният фиш е
електронно изявление, създадено чрез административно-информационна система въз основа
на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи (§ 6, т.63 от ДР на ЗДвП) и именно заради това е без значение кой и кога физически
е написал Електронния фиш. По отношение реквизитите на Електронния фиш има
специални изисквания в ЗДвП и сред тях не е да фигурира физическото лице – издател на
9
Електронния фиш, което има и своето логично обяснение в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП. В
случая, при издаване на Електронен фиш важат специалните правила на чл.189, ал.4 от
ЗДвП, а не общото правило на чл.42 от ЗАНН или чл.57, ал.1 от ЗАНН. Същевременно в
Електронния фиш е записано, че той е издаден от СДВР и това /с оглед нормативната
уредба/ следва да се приеме, че е достатъчно, за да се спази и общото правило
административното наказание да се налага от организацията, на която е възложен контролът
по спазването на правилата, разписани в ЗДвП – в случая за територията на град София това
е СДВР.
В случая, от датата на нарушението /22.06.2022г./ до връчването на Електронния фиш
/05.07.2022г./ не е изтекъл 3-годишният срок по чл.11 от ЗАНН, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК.
Към момента на постановяване на съдебния акт на СРС – 10 състав не е изтекъл и
абсолютният давностен срок по чл.11 от ЗАНН, вр. чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК.
Поради това СРС не счита, че са налице основания за прекратяване на административното
производство.
За пълнота и прецизност на изложението следва да се отбележи, че съгласно чл.189,
ал.4, изр.1 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава
Електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Посоченото отсъствие на контролен орган
касае издаването на Електронния фиш, а не /както се тълкуваше преди измененията на ЗДвП
от 2017г./, че контролният орган трябва да отсъства от автомобила, в който е било
монтирано автоматизираното техническо средство при заснемане на нарушението.
Задължително условие за санкционирането с Електронен фиш е нарушението да е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка намеса
при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса
по издаването на Електронния фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на
административно-наказателното производство. С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ
бр.19 от 13.03.2015г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение №
1/26.02.2014г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване
на нарушенията, свързани с ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо средство, а съгласно §6, т.65 от
ДР на ЗДвП „автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат : а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес, т.е.
контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо
10
средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява
поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган. В мотивите към
проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДвП се посочва, че една от причините за
въведените изменения е именно Тълкувателно решение № 1 от 2014г. на Върховния
административен съд, с което реализирането на административно-наказателната
отговорност за нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на
Електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било
преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите. Посочва се, че
използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който
единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на
автоматизираното техническо средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен
със стационарните средства способ. Всички автоматизирани технически средства /мобилни
и стационарни/ са преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията, в
това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в
експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в
експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган /Български институт
по метрология/ осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща снимковия
материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична проверка.
Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ
: измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера,
визуализираща измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на
Електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна система.
Доколкото този процес по обработка на информацията и издаването на Електронен фиш
става не при установяване на нарушението, а по-късно, както и защото с издаването на
самия Електронен фиш явно административно – наказващият орган мълчаливо е приел, че
случаят не е маловажен, нормата на чл.39 от ЗАНН в случая се явява неприложима.
За конкретния казус от значение е да се посочи, че към датата на нарушението
22.06.2022г. вече е било отменено изискването на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП (с ДВ бp.54 от
05.07.2017г.) да се обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за
масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи
участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение
чрез автоматизирани технически средства или системи. След като това изискване е
отпаднало и то изрично е отменено с новата редакция на закона, то към 22.06.2022г. не е
било необходимо участъкът, в който се е извършвал контрол на скоростта с автоматизирано
техническо средство да е бил обозначен с поставянето на пътен знак Е-24, каквото
задължение имаха преди това контролните органи. Поради тази причина и след отпадането
на посоченото законово изискване, не е необходимо да бъдат събирани доказателства за
поставен пътен знак, указващ на водачите за извършвания видео контрол.
Водим от гореизложеното съдът прие, че в конкретния случай не са допуснати
11
съществени процесуални нарушения – основание за отмяна на Електронния фиш на
формално основание, поради което спорът следва да се разгледа по същество.
От събраните и кредитирани по-горе доказателства и най-вече от снимковия
материал настоящият съдебен състав установи, че с техническо средство е измерена
скоростта на движение на МПС към процесната дата, час и място. По делото са налице
доказателства за техническата изправност и годност на това техническо средство да
регистрира скоростта на движение на МПС-та. В конкретния случай е била установена
(заснета) скорост на движение 74 км/час. В предвид възможността за грешка в рамките на 3
км/ч. при скорост до 100 км/ч. - съдът приема, че заснетият автомобил се е движил с поне 71
км/час. В тази връзка съдът се позова на представения по делото Протокол от проверка №
05-СГ-ИСИС от 15.03.2022г., според който грешката при измерване на скоростта с
въпросното техническо средство е +/- 3 км/час при скорост до 100 км/час. Тази допустима
грешка в случая е отчетена в атакувания Електронен фиш – доколкото в него фигурира като
„установена“ скоростта от 71 км/час. Доколкото от приложената на лист 4 от делото снимка
следва, че измерената скорост на движение на лек автомобил с рег. № ........... е 74 км/ч., то
след приспадане на толеранса от 3 км/ч. следва да се приеме, че автомобилът се е движил
със скорост от поне 71 км/час, която се явява по-благоприятна по размер от действително
измерената скорост от 74 км/час.
От схемата на Столична община, писмото от ОПП – СДВР на лист 31 от делото,
Ежедневната форма на отчет, Протокола за използване на автоматизирано техническо
средство или система с рег. № 4332р-34022 от 22.06.2022г. и снимковия материал на лист 4
от делото се установява, че на процесното място към 22.06.2022г. не е бил поставен пътен
знак за ограничение на скоростта и е важало общото ограничение на скоростта в населено
място - 50 км/час.
При тези данни следва, че като се е движил с поне 71 км/ч. при ограничение на
скоростта 50 км/ч. в населено място, водачът на лек автомобил „Л..........” с рег. № ........... е
извършил нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на
задължението при избиране на скоростта на движение на МПС да не се превишава скоростта
от 50 км/ч. в населено място. Движейки се на посочените в Електронния фиш място и време
със скорост от поне 71 км/ч. обективно е реализиран съставът на административното
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Превишението на разрешената скорост от 50 км/ч. (след
приспаднатия толеранс в полза на водача поради възможността от грешка при измерването
на скоростта с техническото средство) е с 21 км/час.
От субективна страна нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП е реализирано при пряк
умисъл, тъй като всеки водач на превозно средство – категория «В» знае задължението си по
ЗДвП, че в населено място не следва да управлява МПС със скорост над определената от
закона, при липса на пътен знак, който да въвежда нещо различно и че щом е измерена
скорост от поне 71 км/ч. при ограничение на скоростта 50 км/ч., значи е съзнавал
обществено – опасния характер на поведението си, предвиждал е и е искал настъпването на
обществено – опасните последици.
12
Не са налице доказателства кой е управлявал лек автомобил „Л..........” с рег. № ...........
на 22.06.2022г. Въпреки това, обаче, доколкото от приложената на лист 5 от делото справка
е видно, че собственик на автомобила е жалбоподателят Т., то правилно е била ангажирана
именно неговата административна отговорност. Това е така, защото според чл.188, ал.1 от
ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено МПС-то, отговаря за извършеното с
него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил автомобила си. Доколкото А. Т. е получил
препис от Електронния фиш на 05.07.2022г., то това означава, че към тази дата той вече е
знаел за издадения на негово име Електронен фиш и в съответствие с разпоредбата на
чл.189, ал.5 от ЗДвП не е подал в законоустановения 14-дневен срок декларация, че друго
лице е управлявало автомобила в процесния ден и час, въпреки че това му е било изрично
указано в самия Електронен фиш. От тук следва, че в случая на основание чл.188, ал.1 от
ЗДвП правилно е била ангажирана административно-наказателната отговорност на А. Д. Т.
– като собственик на МПС-то, непосочил дали и на кого е предоставил автомобила за
ползване.
В случая на ......... е била определена глоба в размер на 200 лева като наказващият
орган се е позовал на чл.182, ал.4 от ЗДвП. Тази норма, предвид посоченото превишение на
скоростта с 21 км/ч., следва да се приеме, че препраща към разпоредбата на чл.182, ал.1, т.3
от ЗДвП и определеният размер на глобата от 200 лв. всъщност е двукратният размер на
глобата от 100 лв., предвидена в чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП. Въпросът тук е дали е налице
„повторност“ и дали жалбоподателят правилно е бил наказан с „глоба“ в размер на 200 лева.
В процесния Електронен фиш са отбелязани факти около тази повторност – посочено е с
думи, че нарушението е извършено повторно, в 1-годишен срок от влизане в сила на друг
Електронен фиш, който е цитиран по номер. Според §6, т.33 от Допълнителните разпоредби
(ДР) на ЗДвП „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по
чл.174, ал.2 от ЗДвП - в двегодишен срок от влизане в сила на Наказателното
постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение,
включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. В конкретния
казус (доколкото нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП не е визирано в чл.174, ал.2 от ЗДвП)
следва да се докаже, че коментираното тук деяние е извършено в 1-годишен срок от влизане
в сила на друго Наказателно постановление или Електронен фиш, с което на Т. е била
наложена „глоба“ отново за нарушение на чл.21 от ЗДвП. Видно от справката картон на
водача, Електронен фиш Серия К № 5162944 (на лист 18, лист 19 и лист 35 от делото),
писмото от ОПП – СДВР с вх. № 210347/06.10.2022г. и справката от информационната
система на ОПП – СДВР за Електронен фиш Серия К № 5162944 (на лист 36 от делото) А.
Д. Т. е бил санкциониран по административен ред за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП с
Електронен фиш Серия К № 5162944, който е влязъл в сила на 05.01.2022г. Считано от тази
дата (05.01.2022г.) в 1-годищшен срок, а именно на 22.06.2022г. Т. реализира друго /ново/
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което е издаден процесният Електронен фиш. Това
доказва, че А. Т. е извършил процесното деяние по чл.21, ал.1 от ЗДвП в 1-годишен срок от
13
влизане в сила на Електронен фиш Серия К № 5162944, т.е. при условията на повторност по
смисъла на §6, т.33 от ДР на ЗДвП. Доколкото Т. е получил Електронен фиш Серия К №
5162944 лично на 21.12.2021г., то той е съзнавал, че деянието от 22.06.2022г. го е извършил
в 1-годишен срок от влизане в сила на друг Електронен фиш за същото нарушение. Поради
това следва да се ангажира административно – наказателната отговорност на жалбоподателя
именно при условията на чл.182, ал.4 от ЗДвП. С оглед конкретно установеното превишение
на скоростта (с 21 км/ч. над ограничението от 50 км/ч. – след приспаднатия толеранс от 3
км/ч.) и начина, по който законодателят е определил да се санкционира административно –
наказателно отговорното лице за нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП, което е извършено
повторно, СРС приема, че спрямо А. Д. Т. (като собственик на МПС, недоказал, че
автомобилът е бил управляван от друго лице и доколкото деянието е извършено
„повторно“) следва да се приложи санкционната норма на чл.182, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от
ЗДвП и да му се определи „глоба“ в размер на двукратния размер на наказанието по чл.182,
ал.1, т.3 от ЗДвП, т.е. 200 лева. Точно фиксираният в закона размер на административното
наказание при превишение на скоростта с 21 км/час и начина на определяне на глобата при
повторност не позволяват на съда да прави преценка на отегчаващите и смекчаващите
отговорността обстоятелства. Санкцията е определена от напред в закона и е в твърд размер,
с който съдът е длъжен да се съобрази при индивидуализиране на наказанието.
Превишението на скоростта не е незначително. Липсват изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Същевременно са налице и
отегчаващи такива, а именно предишните нарушения на жалбоподателя по ЗДвП.
Процесното нарушение е извършено повторно и представлява типичен пример на
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Поради това СРС не счита, че случаят е маловажен.
Гореизложеното означава, съдът следва да потвърди изцяло обжалвания Електронен
фиш.
С оглед изхода на делото на жалбоподателя не се дължат разноски, а и той не е
ангажирал доказателства да е направил такива.
На основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН учреждението, чийто орган е издал процесния
Електронен фиш (СДВР) има право на юрисконсултско възнаграждение – доколкото съдът
потвърждава Електронния фиш и пред СРС – 10 състав има депозирани писмени бележки от
процесуален представител на въззиваемата страна, в които е поискано присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в настоящото
производство страните имат право да им се присъждат разноски по реда на АПК. Когато
страната е била защитавана от юрисконсулт, както в случая, на основание чл.63д, ал.4 от
ЗАНН в полза на СДВР следва да се присъди възнаграждение в размер, определен от съда.
Според чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ заплащането на правната помощ следва да е
съобразено с вида и количеството на извършената дейност и да се определи според
Наредбата за заплащането на правната помощ. В чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ пише, че възнаграждението за защита в производства по ЗАНН /каквото е
настоящото/ може да бъде от 80 до 150 лева. В случая по настоящото дело от въззиваемата
14
страна са депозирани две писмени становище по съществото на спора (писмото от ОПП –
СДВР с вх. № 156335 от 27.07.2022г. и писмените бележки с вх. № 210740/07.10.2022г.), от
които само писмените бележки изхождат от юрисконсулт. В открито съдебно заседание пред
СРС – 10 състав не е участвал процесуален представител на СДВР. Доколкото самият правен
спор не се отличават с фактическа и правна сложност, а процесуалният представител на
СДВР е взел участие по делото само като е изготвил и депозирал писмените бележки с вх.
№ 210740/07.10.2022г., без да е участвал в съдебните заседания, СРС приема, че
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на СДВР юрисконсултско възнаграждение
в минимален размер по Наредбата за заплащането на правната помощ, т.е. 80 (осемдесет)
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система Серия К № 6064703, издаден от СДВР, с
което за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 от
ЗДвП на А. Д. Т. е наложена „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева.
ОСЪЖДА А. Д. Т. с ЕГН **********, с известен по делото адрес : гр. София, ж.к.
„Обеля“ 2, бл.245, вх.Б, ет.1, ап.25 да заплати на СДВР за направени по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение сумата от 80 (осемдесет) лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15