Решение по дело №192/2020 на Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

 

гр. София, 27.04.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, в публичното заседание на тринадесети април през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА

           ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА

                         РОСИНА ДОНЧЕВА

при секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдията Михайлова гр. дело № 192 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от В.К.Д. срещу онази част от решение № 43/02.03.2020 г., постановено по гр. д. № 73/2020 г. по описа на РС – гр. Своге, в която е отхвърлена молбата му за защита по ЗЗДН срещу А.И.Г..

Въззивният съд е сезиран и с частна жалба от Б.Р.Б. срещу онази част от решението (с характер на определение), в която производството по делото е прекратено.

Въззивникът В.К.Д. обжалва решението с доводи за незаконосъобразност на крайния съдебен акт, постановен от районния съд. Поддържа, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като в нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК е отказал да приеме за установени правнорелевантни обстоятелства без да е обсъдил в съвкупност всички събрани по делото доказателства. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановен нов акт по същество, с който да бъде уважена молбата му за защита.

Жалболодателят Б.Р.Б. обжалва прекратяването на производството с доводи за нарушение на материалния закон – твърди, че, независимо от липсата на родство с ответника А.И.Г., може да търси защита по реда на ЗЗДН, тъй като фактически съжителстват заедно. Искането е за отмяна на решението в тази част и за връщане делото на районния съд за произнасяне по същество на заявеното искане.

Въввиваемата страна не е подала в законоустановения срок отговор на въззивната жалба и частната жалба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

В молбата на В.К.Д. от 10.02.2020 г. се твърди, че актът на домашно насилие, извършен от въззиваемата А.И.Г., с която са във фактическо съпружеско съжителство, е осъществен на 07.02.2020 г., изразяващ се в закани за унищожаване имуществото на молителя.

Съгласно дефинитивната разпоредба, уредена в чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка.

От показанията на свидетеля Никодим Радев, вуйчо на молителя, се установява, че страните живеят заедно в едно жилище, в двора на което се намира и домът на свидетеля. Изяснява, че на процесния ден, късно вечерта, след 22.00 часа, започнала кавга между молителя В.К.Д. и ответника А.И.Г., с която В.К.Д. съжителствал на семейни начала. Жалбоподателят Б.Р.Б., майка на В.К.Д., се опитала да ги помири, но ответникът А.Г. я ударила, бутната по стълбите, обиждайки я с думите “дърта вещица, курва, помиярка“. Към молителя В.Д. ответника А.Г. се обърнала с думите: „Отивай да ми купиш цигари, иначе ще счупя къщата и колите“. Свидетелят сигнализирал органите на полицията и на място пристигнали дежурни полицаи. 

Съдът, преценявайки тези свидетелски показания по правилата на чл. 172 ГПК, ги приема за достоверни, тъй като те са последователни и житейски логични. Не се установи този свидетел да е заинтересован от изхода на правния спор, предмет на делото. Нещо повече, неговите възприятия по отношение на правнорелевантните факти са формирани непосредствено при извършване на процесния акт на домашно насилие.

При така изяснените правнорелевантни факти настоящата съдебна инстанция приема, че въззиваемата е извършила акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, изразяващ се в отправени заплахи за имуществото на В.К.Д.. По този начин тя е създала емоционален и психологически стрес у жалбоподателя, с когото се намира в условията на фактическо съпружеско съжителство, и е провокирала у него основателна уплаха за имуществото му. Деянието, което следва да се квалифицира като психологическо и емоционално насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, е доказано по несъмнен начин от установените правнорелевантни факти от свидетеля Р., който непосредствено е възприел обстоятелствата, свързани с процесната конфликтна ситуация между страните в настоящото съдебно производство.

При определяне мярката за защита съдът не е обвързан от искането на молителя-жалбоподател, а преценява вида й с оглед степента на извършения акт на домашно насилие. В конкретния случай с оглед характера и интензитета на акта на насилие подходяща мярка за защита е тази по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН - ответникът да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на В.К.Д.. Тази мярка ще осигури защита в достатъчна степен на пострадалия, а от друга - ще има превантивен ефект спрямо извършителя на насилието. Отделно мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, която е безсрочна, на ответника следва да бъде наложена и глоба в размер на 200 лева на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН. Наложената мярка за защита от домашно насилие и определеният размер на глобата са съответни на интензитета на противоправното деяние, като нейното прилагане би спомогнало за предотвратяване извършването на нов акт на домашно насилие.

При този изход на спора пред въззивната инстанция въззиваемата трябва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на СОС държавна такса за производството пред районния и окръжния съд в размер на общо 50.00 лв. – на основание чл. 17, ал. 2 ЗЗДН, във вр. с чл. 77 ГПК.

По частната жалба въззивният съд намира следното.

Частната жалба е допустима и основателна.

За да постанови частично прекратяване на делото, районният съд е приел, че въпросът за кръга от лицата, срещу които може да се търси защита по реда на ЗЗДН, касае допустимостта на производството.

Този извод на районния съд е неправилен. Повдигнатият пред въззивната инстанция въпрос касае съществото, а не допустимостта, на спора между страните. Домашно насилие може да бъде установено при кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: на първо място, осъществен от съответно лице противоправен умишлен насилствен акт в някоя от формите, описани в чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗЗДН, насочен спрямо друго лице, и установен по своето естество, време и място на извършване, и на второ място, наличие между двете лица на правна, фактическа и/или родствена връзка от изброените в  чл. 3 ЗЗДН. Липсата на която и да е от тези предпоставки предпоставя отхвърляне на молбата, но не е пречка за разглеждането й по същество.

По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него – постановено друго, с което да бъде постановено издаване на заповед за защита на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН срещу А.И.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, в полза на В.К.Д., ЕГН: **********,  с адрес: ***, като бъде постановено на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН А.И.Г. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на В.К.Д..  ЕГН: **********. На основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН А.И.Г. следва да бъде осъдена да заплати глоба в размер на 200 (двеста) лева по сметка на Софийски окръжен съд, както и сумата от 50. 00 лева - държавна такса по производството. Решението (с характер на определение) № 43/02.03.2020 г., постановено по гр. д. № 73/2020 г. по описа на РС – гр. Своге, следва да бъде отменено по частната жалба на Б.Р.Б. в частта, в която производството по делото е прекратено, а делото – върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

 

 

 

 

Така мотивиран, Софийски окръжен съд

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение № 43/02.03.2020 г., постановено по гр. д. № 73/2020 г. по описа на РС – гр. Своге, В ЧАСТТА, в която е отхвърлена молбата на В.К.Д. за защита по ЗЗДН срещу А.И.Г., И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН срещу А.И.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, в полза на В.К.Д., ЕГН: **********,  с адрес: ***.

ЗАДЪЛЖАВА А.И.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***,  на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на В.К.Д., ЕГН: **********.

ОСЪЖДА А.И.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***,  на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН да заплати глоба в размер на 200 (двеста) лева по сметка на Софийски окръжен съд.

ОСЪЖДА А.И.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 50. 00 лева - държавна такса по производството.

ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН А.И.Г., ЕГН: **********, че при констатиране от страна на полицейски орган неизпълнение на заповедта за защита полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.

Препис от заповедта за защита да се изпрати на страните и на компетентното районно управление по А.И.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, за изпълнение.

Препис от заповедта за защита да се изпрати и на В.К.Д., ЕГН: **********,  с адрес: ***.съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗЗДН.

ОТМЕНЯ решение (с характер на определение) № 43/02.03.2020 г., постановено по гр. д. № 73/2020 г. по описа на РС – гр. Своге, В ЧАСТТА, в която производството по делото е прекратено.

ВРЪЩА делото на РС – гр. Своге за продължаване на съдопроизводствените действия по молбата на Б.Р.Б. съобразно мотивната част на настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  

 

ЧЛЕНОВЕ:      1.               

       

                 2.