№ 7251
гр. София, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110155055 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. №
333680/21.10.2024 г./ на „********“ АД срещу Б. Г. Д., с която са предявени установителни
искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с искане да се признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца 1/4 от задълженията за топлоснабден имот,
находящ се в гр. *********, а именно: сумата от 336.99 лв. – цена на доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 05.02.2024
г. до изплащане на вземането; сумата от 39.82 лв. – мораторна лихва за периода от
08.07.2021 г. до 19.04.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 12845/2024 г. по описа на СРС, 85 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна
енергия за битови нужди с ответника в качеството му на съсобственик на процесния имот,
към което са приложими общите условия на ищцовото дружество. Поддържа, че е доставил
през исковия период топлинна енергия за имота, като ответникът не е заплатил дължимата
цена. Излага, че ответникът е изпаднал в забава.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на договорно отношение с
ищеца. Твърди, че през исковия период не е ползвал имота. Оспорва наличието и
приложимостта към отношенията му с ищеца на общите условия на дружеството. Релевира
възражение за неравноправни клаузи в договора. Оспорва реалната доставка на топлинна
енергия и нейната стойност, като изтъква липсата на представени фактури, отчетни
документи за показанията на общия топломер и за имота и изравнителни сметки, както и че
1
извлечението по сметка е частен документ, обективиращ изгодни за издателя му факти.
Възразява, че е недоказано технологичните разходи в абонатната станция да са приспаднати
от показанията на общия топломер, поради което счита, че сметките са завишени. Моли за
отхвърляне на исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за установяване
дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 12845/2024 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими
като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на подадено в срок възражение
срещу заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената
заповед по чл. 410 ГПК.
Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ за цената на доставената топлинна енергия се обуславя от наличието на
следните предпоставки: съществуването на договорни отношения между страните за
доставка на топлинна енергия и реално доставена такава през процесния период, размерът
на която да възлиза на претендираната сума. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК
установяването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца.
По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този
начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна
енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда
хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно –
когато се касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са
клиенти на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика
/чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на
собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на
договор с топлопреносното предприятие.
В настоящия случай с протоколно определение от 17.02.2025 г. е обявено за безспорно
и ненуждаещо се от доказване по делото, че ответникът е бил собственик през исковия
период на 1/4 ид. ч. от процесния имот. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ
съдът намира, че ответникът в качеството си на съсобственик е материалноправно
легитимиран да отговаря за задълженията, произтичащи от доставката на топлинна енергия
в имота през процесния период, съответно на правата си в съсобствеността, независимо от
обстоятелството дали фактически го ползва.
Предвид изложеното съдът приема, че между „********“ АД и ответника е възникнало
и съществувало през процесния период облигационно отношение по договор за продажба на
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. *********. Договорът съобразно
2
чл. 150 ЗЕ се регулира от общи условия. В случая приложими са Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „********“ ЕАД на потребители в град
**********, одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР /л. 3 – 4 от ч. гр. д. №
614/2024 г. по описа на РС – **********/. Възражението на ответника за наличие на
неравноправни клаузи в тях е неконкретизирано и неоснователно.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обем, съответстващ на
претендираната цена, включително за доказване на правилното отчитане, разпределение и
остойностяване на доставената топлинна енергия през процесния период, е прието
заключението на съдебно-техническата експертиза. Съдът го кредитира като обективно,
компетентно и обосновано. В съответствие с изричните указания на съда вещото лице е
проверило всички намиращи се както при ищеца, така и при дружеството, извършвало
дяловото разпределение на топлинна енергия, документи, относими към поставените му
задачи, като ответникът не представя по делото, нито сочи като намиращи се при трето лице,
други документи, чиято проверка да е необходима на вещото лице за отговор на задачите.
Ето защо съдът счита, че заключението е изготвено въз основа на всички относими
документи, които вещото лице е интерпретирало с прилагане на специалните му знания от
областта на топлотехниката, за да отговори на поставените му задачи.
От заключението на съдебно-техническата експертиза в случая се изяснява, че за
периода редовно са отчислявани за сметка на ищеца технологичните разходи на абонатната
станция, като по този начин е формирана топлинната енергия за разпределение в сградата –
етажна собственост, поради което възражението на ответника, че сметките са завишени, е
неоснователно. Топломерът и водомерът в абонатната станция през исковия период са били
изправни, тъй като са преминали проверки, които са извършени в срок и са приключили със
заключение за съответствие. Остойностяването на потребената топлинна енергия е
извършвано на база прогнозни стойности с годишно изравняване от фирмата за дялово
разпределение „*******“ АД. През процесния период в имота е имало 3 бр. радиатори без
индивидуални разпредели на разходите за отопление и 1 бр. водомер за топла вода, като
абонатът не е осигурил достъп за проверка на отоплителната инсталация и отчет на
водомера, поради което за процесния период топлинната енергия за отопление е определяна
служебно по максимален специфичен разход на сградата, а топлинната енергия за битово
горещо водоснабдяване – служебно по преценка на фирмата за дялово разпределение.
Последното противоречи на Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г., но е в интерес на абоната,
защото по този начин му е начислено по-малко количество топла вода. Начислявана е и
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, като тя е била изчислена по
нормативно установена формула и е разпределена между всички абонати пропорционално
на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, а изчисленията са правилно
извършени. Вещото лице Т. дава заключение, че дяловото разпределение е извършвано в
съответствие с нормативните разпоредби. Предвид заключението на съдебно-техническата
експертиза възражението на ответника, че няма доказателства за реалната доставка на
топлинна енергия в имота, е неоснователно.
3
След като по делото е установено наличието на валидно договорно правоотношение
между ищеца и ответника за доставка на топлинна енергия през исковия период, както и
действителното доставяне на такава, то искът за нейната цена е доказан по основание.
Обстоятелството какво количество топлинна енергия е доставено в имота е от значение
единствено за доказване размера на вземането на ищеца, като евентуалната недоказаност на
този размер не може да доведе до отхвърляне на иска предвид разпоредбата на чл. 162 ГПК.
Ответникът дължи 1/4 от цената на реално потребената топлинна енергия в имота през
исковия период, поради което при определянето й следва да се вземат предвид не
стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от
изравняване. Ето защо за определяне размера на дължимата цена представянето на
фактурите е без значение. В тази връзка съдът кредитира заключението на съдебно-
техническата експертиза, в което е отчетено именно реално доставеното количество
топлинна енергия през периода, чиято обща цена възлиза на сумата от 1 368.64 лв.
Следователно ответникът в качеството си на собственик на 1/4 ид. ч. от имота дължи цена
на доставената през исковия период в имота топлинна енергия в размер на 342.16 лв. В
случая ищецът претендира от него цена в по-малък размер, поради което и с оглед принципа
на диспозитивното начало съдът не може да му присъди вземане в по-голям размер.
Ответникът не твърди и не доказва плащане на задължението, поради което главният
иск е изцяло основателен, като върху главницата той дължи и законната лихва за периода от
05.02.2024 г. до окончателното плащане.
Основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху
цената на доставената топлинна енергия предпоставя наличие на главно задължение и забава
в плащането му.
В случая е установено наличието на главен дълг в претендирания размер. По
отношение на забавата в плащането му съдът намира следното: Съгласно чл. 33, ал. 1 от
общите условия месечната дължима сума за топлинна енергия на купувача се формира въз
основа на определения за него прогнозен дял от измерената топлинна енергия чрез
топломера в абонатната станция и обявената за периода цена. Чл. 33, ал. 2 предвижда, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение в началото и в края на отоплителния
сезон и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца продавачът издава за отчетния
период данъчни дебитни и кредитни известия за разликите между прогнозното и
действително потребеното количество топлинна енергия. Съгласно чл. 34, ал. 1 купувачите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 34, ал. 2 е предвидено, че дължимата сума от
изравнителните сметки се заплаща в 30-дневен срок след датата на издаване на данъчни
дебитни известия. Чл. 34, ал. 6 гласи, че при неизпълнение в срок на задълженията по ал. 1
купувачите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на топлинната енергия, като в този случай продавачът
има право да ги уведомява по подходящ начин за забавата. Съгласно чл. 42, ал. 1 при
неизпълнение в срок на задължението си да заплаща топлинната енергия купувачът дължи
4
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване на
дължимата сума по сметката или в касите на продавача на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Чл.
42, ал. 2 гласи, че купувачът изпада в забава по предходната алинея след изтичане на срока
за плащане. От изложеното следва извод, че се касае за срочно задължение, поради
изпадането на ответника в забава не е предпоставено от получаване на покана.
Следователно налице е забава на ответника в плащането на задължението за цената на
доставената топлинна енергия за исковия период с начало на забавата от 01.07.2021 г., но в
случая ищецът претендира мораторна лихва от по-късен момент. Следователно акцесорният
иск е доказан по основание. Неговият размер, определен по реда на чл. 162 ГПК /с помощта
на интернет калкулатор на законната лихва/, възлиза на сумата от 62.38 лв. Ищецът
претендира мораторна лихва в по-малък размер, поради което искът с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД е изцяло основателен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да се
присъдят сторените от него разноски за заповедното и за исковото производства. Ответникът
му дължи следните разноски: за заповедното производство – разноски в общ размер на 75
лв. /25 лв. – държавна такса, и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение/; за исковото
производство – разноски в общ размер на 475 лв. /25 лв. – държавна такса; 350 лв. – депозит
за вещо лице; 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК искове, че Б. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, дължи на
„********“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. **********, кв.
„******“, на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД 1/4 от
задълженията за топлоснабден имот, находящ се в гр. *********, а именно: сумата от 336.99
лв. – цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законната лихва от 05.02.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 39.82 лв. –
мораторна лихва за периода от 08.07.2021 г. до 19.04.2023 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 12845/2024 г. по
описа на СРС, 85 състав.
ОСЪЖДА Б. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, да заплати на „********“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. **********, кв. „******“, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 75 лв. – разноски за заповедното производство,
и сумата от 475 лв. – разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6