О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
Гр.
Сливен, 21.10.2020
год.
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, наказателно отделение, трети наказателен състав, в закрито заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДИМОВА
като
разгледа докладваното от районния съдия ЧНД № 1368 по описа на СлРС за 2020 год., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по
реда на чл.72, ал.1 от НПК.
Постъпило е искане от прокурор при
РП – Сливен за налагане на обезпечителна мярка запор по реда на НПК, а именно
налагане на МПС марка „Форд
Ескорт”, с peг. № СН 3361 АХ и с номер на рама WF0АXXGCAASL57538, собственост на
обвиняемия Пенъо Мирчев Маринов.
Като основание за искането е посочена
разпоредбата на чл. 53, ал.1, б. „а“ от НК, съгласно която вещите, които
принадлежат на виновния и са били предназначени или са послужили за извършване
на умишлено престъпление, независимо от наказателната отговорност се отнемат в
полза на държавата.
Към искането са приложени материалите по ДП
№ 992/2020 год. по описа на РУ на МВР – гр.Сливен.
След преценка на представените
доказателства и доводите изложени в искането съдът прие за установено следното:
Молбата е процесуално
допустима – депозирана от компетентен орган, но разгледана
по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбата
на чл. 72 от НПК по искане на прокурора
съответният първоинстанционен
съд еднолично в закрито заседание взема мерки за
обезпечаване на глобата, конфискацията и отнемането на вещи
в полза на държавата по реда
на Гражданския процесуален кодекс.
Видно от депозираното
искане, прокурорът е основал молбата си за обезпечение на разпоредбата на чл.53, ал.1, б."а" от НК, съгласно която в полза
на държавата се отнемат вещите,
които принадлежат на виновния и са
били предназначени или са послужили
за извършване на умишлено престъпление. Безспорно
цитираната норма попада в обхвата на чл. 72 от НПК.
Съдът намира обаче, че МПС , върху което
се иска налагане на запор не е послужило на обвиняемия за извършване
на инкриминираното деяние по чл. 343б, ал.1 от НК, тъй като същото не е средство за извършване на престъплението
по чл. 53, ал.1, б. „а“ от НК, а предмет на престъплението като съображенията
за това са следните:
Предмет на престъплението
е този материален елемент на обществените
отношения чрез въздействието върху който се достига
до засягането ,увреждането или поставянето в опасност на обекта на
престъплението. В този смисъл константната съдебната практика
приема,че предмет на транспортните престъпления и в частност на престъплението по чл.343б,ал.2 от НК са превозните средства (подвижният състав) на сухоземния, водния и въздушния транспорт; пътищата – железопътни и нежелезопътни; различните видове съоръжения и принадлежности към превозните средства и пътищата.
Ето защо, съдът намира процесният лек автомобил, спрямо който е насочено искането за
допускане на обезпечение на прокуратурата, за предмет на престъплението като
следва да отбележи ,че същия попада в обхвата на разпоредбата на чл. 53, ал.1,
б. „б“ от НК.
Съгласно така посочената разпоредба независимо от наказателната
отговорност отнемат се в полза на държавата вещите, които принадлежат на
виновния и са били предмет на умишлено престъпление, в случаите, изрично
предвидени в особената част на НК. В особената част на материалния наказателен
закон не е предвидено, че при извършване на престъпление по чл. 343б , ал1 от НК, предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, поради което
съдът счита ,че Искането на РП Сливен за допусне на обезпечение чрез
налагане на запор на процесния автомобил се явява неоснователно.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ Искането на РП Сливен с правно основание чл. 72 от НПК
, по досъдебно производство № 992/2020 год. по описа на РУ Сливен като
НЕОСНОВАТЕЛНО.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Сливенски
окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на молителя.
ПРЕПИС от определението да се връчи на молителя.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: