Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Станислав Стефански | |
за да се произнесе, съдът взе предвид следното: С Решение № 756 от 12.09.2015г., постановено по гр. д. № 1754/2015год. Великотърновският районен съд е оставил без уважение молбата на Ц. С. С. от гр. В. Търново за допускане промяна на бащиното и фамилното име, като вместо с бащино и фамилно име, съответно "С." и "С.", да се именува с бащино и фамилно име, съответно "З." и "М.", като неоснователна и недоказана. Съдебното решение е обжалвано изцяло в законоустановения срок от Ц. С. С. от гр. В. Търново. В жалбата се изтъкват съображения за незаконосъобразност на решението, като се посочва, че районният съд не е преценил правилно фактическата и правна обстановка по делото. Окръжна Прокуратура гр. В. Търново в съдебно заседание оспорва изцяло жалбата. О. гр. В. Търново не изпраща представител, не заема становище. ВТОС, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната цялост, намира за установено следното: След извършената служебна проверка по реда на чл.269,ал.1 ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства, приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да възпроизвежда какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства. Във въззивната инстанция нови доказателства не са събрани. По първоинстанционното дело Великотърновският районен съд за да постанови обжалваното решение, с което по същество е отхвърлил молбата на Ц. С. С. от гр. В. Търново за допускане промяна на бащиното и фамилното му имена, основно се е аргументирал с липсата на предпоставките на чл.19, ал.1 от ЗГР, респективно с наличието на предпоставките по чл.13, ал.1 от ЗГР. Аргументацията на районния съд е правилна. Според разпоредбите на ЗГР - бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка „ов” или ”ев”, които са особено съществен структурно определящ белег на бащиното и на фамилното име на лицата - български граждани. Този белег освен като обозначение на връзката с бащата, съответно с рода на лицето е от формална гледна точка белег и за неговата етническа, а оттук и за националната му идентификация. Трайната практика на Върховния касационен съд приема, че формирането на бащиното име на лице, което е български граждани се подчинява на императивни правила, установени в чл.13 от ЗГР. Цитираната правна норма изчерпателно урежда и някои изключения - в случаите, когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите. Евентуален довод, че основанията по чл.19, ал.1 ЗГР дерогират (изключват) приложението на принципа, установен в чл.13 ЗГР би бил несъстоятелен, тъй като е извън всякакво съмнение, че желанието на молителя С. за промяна на двете му имена – бащино и фамилно, не може да бъде в разрез с българското Законодателство. В този смисъл промяната на имената се допуска по изключение и не зависи от субективното отношение на заявителя, а само от наличието на обективни предпоставки, които Законът е уредил изчерпателно. От друга страна името е един от основните и трайни индивидуализиращи белези на всяко едно физическо лице и всяка една негова промяна би довела до известна дестабилизация на обществените отношения и да създаде предпоставки за злоупотреба с права, чието упражняване е свързано с проверка самоличността на субекта. Не на последно място, макар и да не са посочени точно и конкретно в ЗГР какви обстоятелства трябва да се преценяват като важни, за да са основание за промяна на името, изхождайки от основните принципи на гражданското право и обществения морал, важни обстоятелства по смисъла на ще са такива обстоятелства, които са направили лично и обществено неудобно и неподходящо за ищеца носеното на името в частта, в която се иска промяна - в конкретния казус – двете имена. От гореизложеното следва извод, че в случая не съществува фактическо и правно основание да се направи обоснован и законосъобразен извод да са налице “важни обстоятелства” по смисъла на чл.19, ал.1 ЗГР. Извън всякакво съмнение по делото, че нито едно от имената молителя не е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, което иначе по принцип би могло да послужи като основание за промяна по реда на чл.19, ал.1 ЗГР. При горните съображения съдът намира, че молбата за допускане промяна на бащиното и фамилното име на молителя, като неоснователна следва да бъде отхвърлена. При така изяснената фактическа и правна обстановка ВТОС намира, че постановеното от районния съд решение е правилно и законосъобразно. При тези констатации горния съдебен акт следва да бъде оставен в сила, а въззивната жалба с оглед нейната неоснователност да се остави без уважение. В съответствие с правилността на постановеното първоинстанционно съдебно решение, ВТОС на основание чл.272 от ГПК препраща и към мотивите на ВТРС. Водим от горното Окръжният съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № 756 от 12.09.2015г., постановено по гр. д. № 1754/2015год., по описа на Великотърновския районен съд, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО. Решението може да се обжалва по реда на касационното обжалване, пред Върховен касационен съд на Република Б., в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |