№111
гр. Враца, 22.03.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, трети състав, в публично
заседание на 22.02.2018г.,
през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
АДМ. СЪДИЯ:
СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН
ВЪТОВ като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА адм. дело № 628 по описа на АдмС – Враца за 2017г.,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по чл.284 ал.1 вр.чл. 203 от Административно-процесуалния
кодекс.
Образувано е въз основа на искова
молба, предявена от Б.Т.С. *** против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА”
СОФИЯ за присъждане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди,
произтичащи от незаконосъобразни бездействия от страна на администрацията на Затвора
В. Касае се за искова претенция за заплащане
на обезщетение, в размер на 10 000лв., за претърпени вреди в периода от
постъпването му в Затвора* до окончателното изплащане на обезщетението, заедно
със законната лихва от * до окончателното изплащане на сумата. Сочи се, че
неимуществените вреди са причинени от това,
че като лишен от свобода не е получавал полагащите му се безплатни артикули съгласно
утвърдени таблици на Министерство на правосъдието, като в заявлението си с
вх.№2578/21.09.2017г. е уточнил, че няма възможност да си набави препарати за
чистене, сапуни за къпане и пране, принадлежности за бръснене и поддържане на
личната хигиена, облекло за съответния сезон и спални принадлежности. Твърди
се, че вследствие осъщественото по-горе бездействие на администрацията да
изпълни задължението си по чл.84 ал.2 т.3 от ЗИНЗС ищецът търпи физически и
психически увреждания, като чувство на безсилие, гняв, безпокойство, главоболие, безпомощност и незащитеност.
Процесуалният представител на ответника
* Г.Х. в писмен отговор и в писмени бележки оспорва иска изцяло. Твърди се, че
ищецът не е представил доказателства,
подкрепящи твърденията му, поради което искът като неоснователен и недоказан
следва да се отхвърли. Претендира се заплащане на юрисконсултско
възнаграждение.
Участващият в делото прокурор дава
заключение за частична основателност на исковата претенция, като счита, че
предоставянето на търсените от ищеца облекла и обувки се полагат само на
лицата, които нямат такива, а това не е доказано от него в съдебното
производство.
Административният съд намира, че претенцията
следва да се разглежда като такава по чл. 284 от ЗИНЗС, съгласно §49 от ПЗР на
ЗИДЗИНЗС, в сила от 07.02.2017г., тъй като ищецът и до този момент не е освободен и изтърпява наказание лишаване
от свобода в Затвора В.
Административният съд, анализирайки
събраните по делото писмени и гласни доказателства и като се запозна с доводите
и съображенията на страните , намира за установено от фактическа и правна
страна следното: От представената от
ИСДВР на * в Затвора В.
Справка с дата 07.09.2017г. и
17.10.2017г. е видно, че ищецът е
постъпил в Затвора В. на *., за наложено му наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 2г.8м., като и в момента изтърпява там това наказание. В справка се сочи, че ищецът не е заявявал
желание да получи социална помощ под формата на дрехи, обувки и други вещи. В
Справка, изготвена от * Х. се удостоверява,
че миещите препарати всеки месец се получават от инспекторите по социална
дейност, като на всеки лишен от свобода се полагат по 3 броя
тоалетни сапуни, в затвора има бръснарница, оборудвана с всичко
необходимо, перално помещение с перални и сушилня, а при постъпване в затвора
на лишените от свобода се раздават спални принадлежности, което се отразява във
вещева ведомост. В тази справка се сочи, че поради липса на бюджетни
средства в Затвора В. не разполагат с
необходимите артикули по таблици №1 и №2.
От представената по делото Таблица №1, утвърдена на 08.03.2007г. от
Министъра на правосъдието, се установява какъв следва да бъде състава на
дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един възрастен лишен от
свобода, като е представена и Заменителна таблица, утвърдена на същата дата, в
която е вписано с какви продукти следва да се заменят при евентуалната им липса
продуктите от Таблица №1. От приетата като доказателство по делото Таблица №1
за полагащото се безплатно облекло на лишените от свобода, утвърдена от
Министъра на правосъдието на 23.03.2006г. е видно какви дрехи, бельо и чорапи се полагат на
всеки от лишените от свобода. От Таблица №3 за полагащите се спални
принадлежности на лишените от свобода, утвърдена от Министъра на правосъдието
на 23.03.2006г., е видно какъв вид и
брой спални принадлежности се полагат на един лишен от свобода. От Таблица №2
за полагащите се обувни артикули на лишените от свобода, утвърдена от Министъра
на правосъдието на 23.03.2006г. е видно какви обувки според сезона следва да
получава един лишен от свобода. В Таблица №6, утвърдена от Министъра на
вътрешните работи на 12.03.1983г. са посочени нормите и сроковете на полагаемия
се сапун и перилни препарати на лишените от свобода. От представените Справки
за извършени трансфери по карта „Контел“ на ищеца за времето от * до * е видно,
че същият има приходи от 2161.95лв. и
разходи за 2229.52лв., а за периода * до
*има приходи от 810лв. и разходи от
737.55лв. От представеното писмено доказателство Рапорт, което съдът приема за
вещевата му ведомост, е видно, че при постъпването му на 13.07.2016г. е получил
един дюшек и една възглавница.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна, че предявеният иск е допустим, тъй
като е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди от
незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Затвора В. Съдът намира, че ответникът
е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск, тъй като макар и
второстепенен разпоредител с бюджетни средства, той е самостоятелно юридическо
лице. Твърдяната като незаконосъобразна дейност на служители от администрацията
на Затвор В. представлява административна дейност, доколкото осъществяваната от
тези органи и длъжностни лица специализирана дейност по изпълнение на
наложеното наказание „лишаване от
свобода“ не се изразява само с прилагане
на предвидените в закона ограничения във връзка с изпълнението на наказанието,
а обхваща и дейността по обезпечаване и
осигуряване упражняването на правата на
изтърпяващите това наказание лица и изпълнението
на техните задължения съобразно правното им положение и статут.
Държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани или юридически лица
от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност,
съгласно чл.1 ал.2 от ЗОДОВ. По силата на разпоредбата на чл.284 от ЗИНЗС
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под
стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от закона. В ал.1 на
тази норма е посочено, че лишените от свобода и задържаните под стража не могат
да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение, а в ал.2 е доразвито понятието за нарушение по смисъла на първата
алинея с посочване на конкретни хипотези. С разпоредбата на чл.284 ал.5 от ЗИНЗС законодателят е предвидил, че в случаите на нарушение на чл.3 ал.1 от
закона настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на
противното. Ето защо в случая е необходимо да се докаже само осъществяване на
нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, което да е довело до уронване на човешкото
достойнство. За да бъде квалифицирано едно бездействие като
незаконосъобразно, е необходимо да бъде установено неизпълнение на
задължение за фактическо действие от страна на административен орган или на
длъжностно лице от администрацията, което задължение да е регламентирано в
нормативен акт. Съдът намира, че тези кумулативно дадени предпоставки са
доказани по отношение на част от претенцията. Административните органи в лицето
на администрацията на Затвора В.,
съгласно нормата на чл.84 ал.2 т.3 от ЗИНЗС/ в редакцията ДВ бр.25/2009г.,
в сила от 01.06.2009г./ имат задължението да осигурят на лишените от свобода
самостоятелно легло, безплатно облекло, обувки и спални принадлежности по таблици, утвърдени от Министъра на
правосъдието. След изменението на тази правна норма със ЗИДЗИНЗС, ДВ бр.
103/2012г., в сила от 01.01.2013г., лишените
от свобода имат право на самостоятелно легло и спални принадлежности, а тези,
които нямат собствени дрехи и обувки, имат право на такива за съответния сезон.
Видно от представената вещева ведомост,
съставена на * ищецът е получил от задължително полагащите му се към този
момент вещи само дюшек и възглавница, а
съгласно Таблица №3 е следвало да получи
още 2 броя одеяла, 4 броя чаршафи и 2 броя калъфки. След изменението на ЗИНЗС от 01.01.2013г. задължително е било да му предоставят спални
принадлежности, а безплатно облекло и обувки само в случай, че не може да си ги
осигурява сам, каквото твърдение ищецът
не поддържа, а и от представените писмени доказателства се установява, че той е
получавал, макар и минимални суми, с които е могъл да осигури задоволяване на потребностите си в
рамките на минимално необходимото. По
силата на чл.73 от Наредба №2/2010г./ДВ
бр.31/2010г./ за медицинското обслужване
в местата за лишаване от свобода, на всеки лишен от свобода се осигуряват условия за поддържане на косата и бръснене, както и за хигиена на ръцете и краката. По делото се установи, че в затвора има
оборудвани бръснарница и перално помещение, раздавани са периодично сапуни и
перилни препарати, но не бяха представени вътрешни правила за осъществяване на
тази дейност, поради което съдът намира,
че не е доказано от ответника, че е спазвал в пълнота изискванията на чл.73 ал.1 от Наредбата.
Описаното по –горе бездействие на
администрацията на Затвора В. съдът приема за нарушение на чл.3 ал.2 от ЗИНЗС,
което е довело до допускане на нехуманно
отношение към ищеца, което надхвърля рамките на обективната суровост в местата за лишаване
от свобода.
При така изложеното съдът намира, че претенцията
на ищеца за присъждане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди
вследствие бездействие на органите на администрацията, е доказана за периода * /датата
на постъпване в Затвора В./ до */ датата на предявяване на исковата молба/, като
резултат от лишаването му от задължителните за предоставяне спални
принадлежности, санитарно- хигиенни материали и тоалетни принадлежности. С
оглед времето, през което са търпени негативните последици, малко повече от
една година и обстоятелството, че не е настъпило трайно увреждане на
физическото и психическото състояние на ищеца, съдът намира, че за
обезщетяването им следва да бъде присъдена сумата от 400 /четиристотин/ лв., върху
която следва да се начисли и законната лихва от датата на предявяване на иска *
до окончателното изплащане на сумата. В останалата част до пълния й размер претенцията
следва да се отхвърли, тъй като след 01.01.2013г.
администрацията не е имала безусловно
задължение да предоставя на ищеца дрехи и обувки, а само ако същият не е
могъл да си ги осигури, а за останалите негативни емоции присъдената
сума представлява справедливо обезщетение. Също така не следва да се присъждат
суми след датата на предявяване на иска, тъй
като за този период не бяха
доказани вреди, а и същият не съдържа крайна дата предвид формулировката „ до
изплащането на сумите“.
При този изход на спора ответникът
следва да бъде осъден да заплати на
ищеца внесената от него държавна такса в размер на 10/десет/лв. съгласно чл.286
ал.3 от ЗИНЗС. На него не се дължат разноски
по аргумент от същата разпоредба.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 284 от ЗИНЗС съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ”ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА”
СОФИЯ ДА ЗАПЛАТИ на Б.Т.С. *** сумата
от 400 /четиристотин/лв,
представляващи обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди
в периода * вследствие неосигурени
спални принадлежности, санитарно-хигиенни материали и тоалетни
принадлежности, заедно със
законната лихва върху тази сума, начиная от 05.09.2017г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния му размер.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
”ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” СОФИЯ ДА
ЗАПЛАТИ на Б.Т.С. *** сумата
10/десет/ лв. държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на
които на основание чл.138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ. СЪДИЯ: