Решение по дело №3065/2021 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ
към решение по НOХД № 3065/2021 г. по описа на ПРС IХ н. с.

Районна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение срещу М. И. П. – роден на
***. в гр. П., живущ в ***, ***, български гражданин, средно специално образование,
безработен, неженен, неосъждан, ЕГН ********** за престъпление по чл.183, ал. 1 от НК -
за това, че в периода от месец септември 2019 г. до месец януари 2021 г. включително, в гр.
Пловдив, след като е бил осъден с Решение № 3339/07.10.2011 г., постановено по гр. дело №
11884/2011 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, І гр. състав, да издържа свой низходящ –
дъщеря си С. М. П., ЕГН **********, изменено с Решение № 917 от 16.03.2018 г.,
постановено по гр. дело № 17159/2017 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, ІІ гр. състав,
влязло в сила на 15.05.2018 г., изменено с Решение № 769 от 02.03.2020 г., постановено по
гр. дело № 2070/2019 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, І гр. състав, влязло в сила на
29.05.2020 г., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 9 /девет/ месечни вноски по 155 лв. всяка за периода от месец септември
2019 г. до месец май 2020 г. и 8 /осем/ месечни вноски по 203.33 лв. всяка за периода от
месец юни 2020 г. до месец януари 2021 г. включително, като общият размер на
неизплатената издръжка възлиза на 3 021.64 лв..
С определение от 08.10.2021г. по реда на чл.248, ал.5 от НПК, вр. чл.248, ал.1, т.4 от
НПК, съдът е констатирал основания за разглеждане делото по реда на особените правила, а
именно – по реда на Глава двадесет и осма от НПК.
В този смисъл съдът е установил след запознаване със справката съдимост на
обвиняемия П. е пълнолетен, предвиденото наказание за деянието по чл.183, ал.1 от НК е
лишаване от свобода до една година или пробация, обвиняемият П. не е осъждан за
престъпление от общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
Глава VІІІ, Раздел ІV от НК. На следващо място се констатира, че причинените от
престъплението имуществени вреди са възстановени – доколкото по делото се констатира,
че е представена вносна бележка от 21.05.2021 г., съгласно която е платена сумата от 3022
лева, посочена като издръжка за месеците от септември 2019 г. до януари 2021 г., която
съвпада с издръжката, предмет на обвинението, както е формулирано в обвинителния акт,
поради което и са налице достатъчно данни да се стори извод, че имуществените вреди са
възстановени. Още не са налице и предвидените в чл.78а, ал.7 от НК изключения от
приложното поле на чл.78А, ал.1 от НК.
Ето защо съда намери, че са налице всички предпоставки за приложението на чл. 78а
от НК съгласно повдигнатото обвинение, поради което и разгледа делото по реда на глава
ХХVІІІ-ма от НПК.
Прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение, като посочва, че от събраните
по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се установи, че обв. М. И. П. има
дъщеря, която и понастоящем не е пълнолетна – С. М. П., както и че по отношение на
неговата дъщеря за обв. П. е било вменено задължение съгласно влязлото в сила съдебно
решение, последното – по гр. дело № 2070/2019 г. по описа на РС – Пловдив, І-ви гр. състав,
да изплаща месечно парична сума, която да представлява издръжка за отглеждането и
задоволяването на потребностите на непълнолетната му дъщеря. Сочи, че по делото са
събрани безспорни доказателства за изключително влошените отношения между обв. П. и
майката на дъщеря му, а именно свид. А.Б., като тези конфликтни отношения са
рефлектирали пряко и са довели до една негативна ескалация между свид. Б. и обв. П., но
независимо от техните отношения задължението за заплащане на издръжка спрямо
непълнолетната му дъщеря не се е дерогирало по какъвто и да е начин. Посочва като
1

установено, че през продължителен период от време от месец септември 2019 г. до месец
януари 2021 г. включително обв. П. не е изпълнил своето задължение, произтичащо от
влязлото в сила съдебно решение, да заплаща за дъщеря си месечна издръжка, като общият
размер на първоначално неплатените месечни вноски е девет, всяка от които в размер на по
155 лева, а в последствие – съгласно изменения размер на издръжката – е имало още осем
месечни вноски, всяка от които по 203,33 лева, като общият размер на неплатената и
дължима издръжка възлиза на 3 021,64 лева. На следващо място взема становище, че в
предходно заседание обв. М.П. е представил доказателства, че след внасяне на
обвинителния акт в съда е изплатил изцяло дължимата месечна издръжка, като е превел
паричната сума на майката на дъщеря си – свид. А.Б. – законен представител на
непълнолетната си дъщеря С. М. П., като след заплащане на тази издръжка са налице
кумулативните предпоставки да бъде приложена разпоредбата на чл. 78а от НК, тъй като
практически причинените имуществени вреди от деянието по неплащане на издръжка са
били своевременно изплатени, от справката му за съдимост се установява, че М.П.
понастоящем е реабилитиран, както и престъплението не е тежко умишлено и попада в
нормата на чл. 78а от НК. Посочва, че от събраните по делото доказателства – приложените
писмени доказателства, съдебно решение, свидетелски показания, се установява, че от
обективна и от субективна страна обв. М. И. П. е реализирал съставомерните признаци на
деянието по чл. 183, ал. 1 от НК. Взема становище, че доколкото по делото има несъмнени
доказателства, че спрямо обв. П. вече е била прилагана разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК,
то считам, че в настоящия случай същият следва да бъде признат за виновен, като предлага
да му бъде наложено административно наказание глоба, ориентирано към минималния
размер, предвиден в санкционната норма.
Защитникът на обв. П. – адвокат Г. посочва, че делото е елементарно от фактическа
страна, не подлежи на съмнение, че обвиняемият не си е плащал издръжката в значителен
период от време, няма някакви данни по делото да е бил обективно възпрепятстван, за което
са налице достатъчно доказателства и следва да бъде осъден. Присъединява се към
становището на държавното обвинение, че са налице предпоставките да се приложи
разпоредбата на чл. 78а от НК, като предлага на обв. П. да бъде наложено административно
наказание в минимален размер, с оглед на това, че има неустановено работно положение, в
този смисъл предлага да бъде постановен съдебения акт.
Обвиняемият П. - редовно уведомен от предходното заседание, не се явява, не взема
становище.
Съдът като съобрази и анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Обвиняемият М. И. П. е роден на ***. в гр. П., живущ в ***, ***, български
гражданин, средно специално образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН
**********
Съдът намира за установено, че през периода 2006г. до 2011г. свидетелката А. М. Б.
и обв. М. И. П. живеели на съпружески начала при фактическо съжителство, по време на
което се родили двете им деца С. М. П. и П. М. П..
През 2011 г., св. Б. и обв. П., се разделили, като децата останали да живеят с майка
си. След тяхната раздяла св. А. М. Б. иницирала производство пред Районен съд – гр.
Пловдив с което поискала да бъде определена издръжка за децата С. и П. П., която обв.
М.П. да заплаща ежемесечно.
С решение № 3339/07.10.2011г. по гр. дело № 11884/2011г. на РС – гр. Пловдив обв.
М.П. е бил осъден да заплаща месечна издръжка за децата си С. М. П. и П. М. П. чрез
тяхната майка и законен представител свидетелката А.Б. в размер на по 75 лв. за всяко едно
2

от децата.
След влизане на съдебното решение в сила обв. М.П. започнал да изплаща на св. Б.,
паричната сума определената като месечна издръжка за двете деца. В последвалия период
от време до 2014г. св. Б. и обв. П. имали месеци в които продължавали да живеят
съпружески, но имало и такива при които се разделяли. През 2014г. настъпил сериозен
разрив в отношенията им и св. Б. и обв. М.П. окончателно се разделили. Тогава св. Б.
предприела действия за изменение на размера на присъдената месечна издръжка за децата С.
и П. П..
С решение № 917 от 16.03.2018 г. по гр.д. № 17159/2017 г. по описа на Районен съд -
гр.Пловдив, II гр. състав е изменен определения с Решение № 228/03.06.2014 г. по гр.д.
№186/2014 г., по описа на Районен съд – гр. К., размер на издръжката, като съдът увеличил
издръжката за детето С. М. П. от 120,00 лева месечно на 155,00 лева месечно и от 110,00
лева месечно на 145,00 лева месечно за детето П. М. П., които обв. М.П. е следвало да
заплаща чрез тяхната майка и законен представител св.А.Б., считано от 27.10.2017 г. до
навършване на пълнолетие на децата или до настъпване на друга законоустановена причина
за изменение или прекратяване на издръжката. Решението е влязло в законна сила на
15.05.2018 г.
Междувременно отношенията между св. Б. и П. вече били силно обострени, като
двамата не можели да постигнат съгласие относно отглеждането и възпитанието на децата и
упражняването на родителските права. Свидетелката Б. депозирала иск с правно основание
чл. 127, ал.1 от СК, като поискала от съда да й бъде предоставено упражняването на
родителските права по отношение на децата С. и П. П., а по отношение на бащата М.П. да
бъде определен режим на лични отношения. С Решение № 257/21.06.2018г. по гр. д. №
138/2018г. по описа на Районен съд – гр. К. упражняването на родителските права по
отношение на децата С. и П. П.и били предоставени на майката А.Б., като бил определен и
режим на лични отношения с бащата М.П. с децата - всяка първа събота от месеца в
присъствието на социален работник. Решението е влязло в законна сила на 21.06.2018г.
След влизане на съдебното решение в сила, първоначално св. А.Б. и общите и с обв.
М.П. деца, живеели в гр. К., като от месец септември 2018г., променили местоживеенето си
в ***, а в последствие се преместили на друг адрес в същия град – ***.
След влизане в сила на съдебните решени с които обвиняемият П. е бил осъден да
заплаща месечна издръжка на своите низходящи С. и П. П., същия в различни периоди от
време е заплащал частично дължимата издръжка или е заплащал дължимата такава със
закъснение.
Към месец Август 2019г. обв.М.П., макар и със закъснения, изплатил всички
дължими месечни издръжки за децата С. и П. П., като привел съответните суми за това на
свидетелката А.Б..
През лятото на 2019г. отношенията между родителите св. А.Б. и обв. М.П. силно се
влошили. Едновременно с това детето П. П. се преместило да живее при баща си – обв. П.,
който започнал да полага грижи за него. При свидетелката А.Б. останала дъщеря им – С.П..
Тъй като полагал грижи за сина си П. П., обв. М.П. преустановил плащанията на
дължимата месечна издръжка и за двете си деца, като не привеждал на св. Б. паричните суми
за това. Тогава св. Б. предприела действия за изменение на размера на присъдената месечна
издръжка за децата С. и П. П.и.
С решение № 769 от 02.03.2020г. по гр.д. № 2070/2019 г. по описа на Районен съд -
гр.Пловдив, I гр.състав, влязло в сила на 29.05.2020г. е изменен определения с решение №
917 от 16.03.2018 г. по гр.д. № 17159/2017 г. по описа на Районен съд - гр.Пловдив, размер
на издръжката, като съдът е увеличил издръжката за детето С. М. П. от 155,00 лева месечно
на 1/3 от минималната работна заплата за страната считано от 04.02.2019г. до настъпване
3

на законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката. Със същото
решение по отношение на детето П. М. П., е изменен определения с решение № 917 от
16.03.2018 г. по гр.д. № 17159/2017 г. по описа на Районен съд - гр.Пловдив, размер на
издръжката, като съдът е увеличил издръжката за детето П. М. П. от 145,00 лева месечно на
1/3 от минималната работна заплата за страната считано от 04.02.2019г. до 15.09.2020г.,
както и от привеждане в изпълнение на решението за родителските права, до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване. По силата на
посоченото съдебно решение, съдебният състав е счел, че обв. М.П. не следва да заплаща
дължимата месечна издръжка за детето П. П. за времевия период от 15.09.2019г. до
привеждане в изпълнение на решението за родителските права в сила с което са
предоставени на майката. Основание за този извод е дало обстоятелството, че родителските
права съгласно влязло в сила съдебно решение са били предоставени на майката А.Б.. През
посочения период от време обв. обв. М.П., обаче е полагал грижи за детето П. П., като по
този начин участвал в издръжката му, поради което съдът е приел, че не се дължи издръжка
за детето П. П. от 15.09.2019г. до привеждане в изпълнение на съдебното решение за
родителските права.
Въпреки, че бил осъден да изплаща издръжка на детето си С. М. П. от месец
септември 2019 г. до месец януари 2021 г. включително, в гр. Пловдив обв. М. И. П. не е
изплатил дължимите 9 /девет/ месечни вноски по 155 лв. всяка за периода от месец
септември 2019 г. до месец май 2020 г. и 8 /осем/ месечни вноски по 203.33 лв. всяка за
периода от месец юни 2020 г. до месец януари 2021 г. включително, за дъщеря си С. М. П. за
период от 17 месеца, като по този начин общо непогасените му задължения, произтичащи от
дължими месечни издръжки възлезли на 3 021,64лв. Размерът на съзнателно неизплатените
от него месечни вноски след влизане в сила на съдебното решение за определяне на
дължимата издръжка възлизал общо в размер на 3 021,64 лв.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът намира за установено въз основа на
доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, които съдът преценява на
основание чл.378, ал.2 от НПК, както следва:
От показанията на свидетелите А. М. Б. /т.1, л.116 – л.117, л.217 – л.220, т.3, л.23,
л.25 – 27, л.28 и т.5, л.5 – л.6, л.43 от досъдебното производство/ се установява основанието
на задължението на обв. П. да заплаща издръжка, а именно – изброените влезли в сила
съдебни решения, както и това, че П. не е изпълнил задължението си в размер на повече от
две месечни вноски, а именно 9 месечни вноски по 155 лв. всяка за периода от месец
септември 2019 г. до месец май 2020 г. и 8 /осем/ месечни вноски по 203.33 лв. всяка за
периода от месец юни 2020 г. до месец януари 2021 г. – относно детето му С. М. П.. От
същите показания се установява още, обвиняемият П. в същия период не бил поел грижите
за детето си С. М. П..
Показанията на свидетеля А. М. Б. изцяло се подкрепят и от тези на П. К. К. /т.1,
л.155 – л.156 и л.216 – л.215/ - нейна майка, обитаваща същото домакинство, която също
сочи липсата на изпълнение на описаното задължение от страна на обв.П..
Същата фактическа обстановка се установява и от обясненията на обвиняемия П. /т.3,
л.46 от досъдебното производство/, който също не твърди да е изплащал редовно
определената издръжка, а единствено сочи инцидентно плащане, които твърдение обаче
остава изцяло недоказано и не може да бъде кредитирано от съда, доколкото данни в същия
смисъл липсват по делото, както и не кореспондира с показанията на свидетеля Б..
Описаната по делото фактическа обстановка се установява и от събраните в хода на
делото писмени доказателства, а именно - Заверени преписи от Решение № 917 от 16.03.2018
г., постановено по гр. дело № 17159/2017 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, ІІ гр.
4

състав, влязло в сила на 15.05.2018 г. - /т.1, л.68-70 от досъдебното производство/, както и от
Решение № 769 от 02.03.2020 г., постановено по гр. дело № 2070/2019 г. по описа на
Районен съд гр. Пловдив, І гр. състав, влязло в сила на 29.05.2020 г. /т.3, л.31-32 от
досъдебното производство/, от които се установява, че обвиняемият П. бил осъден да
заплати на свой низходящ – дъщеря си С. М. П., ЕГН ********** девет месечни вноски по
155 лв. всяка за периода от месец септември 2019 г. до месец май 2020 г. и осем месечни
вноски по 203.33 лв. всяка за периода от месец юни 2020 г. до месец януари 2021 г.
включително.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО:
При така описаната безспорна фактическа обстановка, съдът приема, че
със своите действия обвиняемият М. И. П. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по престъпление по основание
чл. 183, ал. 1 от НК, както следва:
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:
Затова, че в периода от месец септември 2019 г. до месец януари 2021 г.
включително, в гр. Пловдив, след като е бил осъден с Решение №
3339/07.10.2011 г., постановено по гр. дело № 11884/2011 г. по описа на
Районен съд гр. Пловдив, І гр. състав, да издържа свой низходящ – дъщеря си
С. М. П., ЕГН **********, изменено с Решение № 917 от 16.03.2018 г.,
постановено по гр. дело № 17159/2017 г. по описа на Районен съд гр.
Пловдив, ІІ гр. състав, влязло в сила на 15.05.2018 г., изменено с Решение №
769 от 02.03.2020 г., постановено по гр. дело № 2070/2019 г. по описа на
Районен съд гр. Пловдив, І гр. състав, влязло в сила на 29.05.2020 г.,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 9 /девет/ месечни вноски по 155 лв. всяка за периода от
месец септември 2019 г. до месец май 2020 г. и 8 /осем/ месечни вноски по
203.33 лв. всяка за периода от месец юни 2020 г. до месец януари 2021 г.
включително, като общият размер на неизплатената издръжка възлиза на 3
021.64 лв.
В този смисъл се установи по несъмнен начин задължението на
обвиняемия П. да издържа свой низходящ – дъщеря си С. М. П. съгласно
изброените влезли в сила решения на ПРС. Установи се по несъмнен начин
също така, че обвиняемият П. не е изпълнил това свое задължение в периода
от месец септември 2019 г. до месец януари 2021 г. включително, а именно 9
месечни вноски по 155 лв. всяка за периода от месец септември 2019 г. до
месец май 2020 г. и 8 месечни вноски по 203.33 лв. всяка за периода от месец
юни 2020 г. до месец януари 2021 г. включително – съгласно вече
коментираната доказателствена съвкупност.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:
Деянието е извършено от обвиняемия П. при пряк умисъл като форма и
вид на вината. Същият напълно е съзнавал противоправния характер на
поведението си, чиито забранени от закона последици непосредствено е
преследвал, като това се установява по несъмнен начин при анализ на
фактическата обстановка, във връзка с деянието. В този смисъл установява се
несъмнено, че обвиняемият е бил запознат със съдебните решения – което
5

самият той по никакъв начин не отрича и е съзнавал противоправността и
последствията от неспазването им.
Още не се установи да е била налице някаква обективна невъзможност
за обвиняемият П. да изпълнява задълженията си. Последният е лице в
работоспособна възраст, не твърди обективна невъзможност да полага труд.
Ето защо, съдът призна обвиняемия М. И. П. – роден на ***. в гр. П.,
живущ в ***, ***, български гражданин, средно специално образование,
безработен, неженен, неосъждан, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН за това, че
в периода от месец септември 2019 г. до месец януари 2021 г. включително, в
гр. Пловдив, след като е бил осъден с Решение № 3339/07.10.2011 г.,
постановено по гр. дело № 11884/2011 г. по описа на Районен съд гр.
Пловдив, І гр. състав, да издържа свой низходящ – дъщеря си С. М. П., ЕГН
**********, изменено с Решение № 917 от 16.03.2018 г., постановено по гр.
дело № 17159/2017 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, ІІ гр. състав,
влязло в сила на 15.05.2018 г., изменено с Решение № 769 от 02.03.2020 г.,
постановено по гр. дело № 2070/2019 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив,
І гр. състав, влязло в сила на 29.05.2020 г., съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 9 /девет/
месечни вноски по 155 лв. всяка за периода от месец септември 2019 г. до
месец май 2020 г. и 8 /осем/ месечни вноски по 203.33 лв. всяка за периода от
месец юни 2020 г. до месец януари 2021 г. включително, като общият размер
на неизплатената издръжка възлиза на 3 021.64 лв. – престъпление по чл.
183, ал. 1 от НК.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЧЛ.183, АЛ.3 ОТ НК.
Съдът намери, че в случая е неприложим реда на чл.183, ал.3 от НК, която разпоредба
предвижда, че деецът не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата
инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други вредни последици за
пострадалия, но тази разпоредба не се прилага повторно.
В случая се констатира първата предпоставка, а именно – преди постановяване на
решението задължението е изпълнено – представена вносна бележка от 21.05.2021 г.,
съгласно която е платена сумата от 3022 лева, посочена като издръжка за месеците от
септември 2019 г. до януари 2021 г..
Установява се обаче, че спрямо обвиняемия П. вече е бил прилаган реда на чл.183,
ал.3 от НК – Постановление за прекратяване на наказателното производство от 15.11.2012г.
на РП-К., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство №
622/2021г. по описа на РУП – гр.К. /л.151 от досъдебното производство/.
Ето защо същият ред не може да бъде приложен повторно.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕ РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ.78А ОТ НК
Установява се още, че обвиняемият М. И. П. не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на глава ХХVІІІ от НПК. Също така, предвиденото в НК
наказание за престъплението по чл.183, ал.1 от НК е лишаване от свобода до една година
или пробация. На следващо място се констатира, че причинените от престъплението
имуществени вреди са възстановени – доколкото по делото се констатира, че е представена
вносна бележка от 21.05.2021 г., съгласно която е платена сумата от 3022 лева, посочена
като издръжка за месеците от септември 2019 г. до януари 2021 г., която съвпада с
издръжката, предмет на обвинението, както е формулирано в обвинителния акт, поради
6

което и са налице достатъчно данни да се направи извод, че имуществените вреди са
възстановени.
С оглед на така посочената правна квалификация на извършеното от страна на
обвиняемия П. инкриминирано деяние – престъпление по смисъла на чл.183, ал.1 от НК,
съдът прие, че са налице основанията на чл.78 А от НК, във вр. с чл.183, ал.1 от НК, както
следва – обвиняемият П. е пълнолетен, предвиденото наказание за деянието по чл.183, ал.1
от НК е лишаване от свобода до една година или пробация, обвиняемият П. не е осъждан за
престъпление от общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
Глава VІІІ, Раздел ІV от НК, причинените посредством деянието съставомерни
имуществени вреди за възстановени, както и не се налице предвидените в чл.78а, ал.7 от НК
изключения от приложното поле на чл.78А, ал.1 от НК.
Поради това обвиняемият П. следва да бъде освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание „Глоба”, по реда на чл.78А от НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО ПО РЕДА НА ЧЛ.78А ОТ НК
При определяне размера на наказанието глоба, в предвидените съгласно чл.78А, ал.1
от НК граници, съдът счита, че следва да бъде определено наказание в минимален размер.
Основания за това се извеждат от липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства по
случая и наличието само на смекчаващи такива, а именно – липсата на данни за други
противообществени прояви, които не го разкриват като личност с висока степен на
обществена опасност. Ето защо съдът намери, че глоба в размер на 1000 лева ще съдейства в
достатъчна степен за осъществяване предупредителното и превъзпитателно действие на
наказанието и ще бъде достатъчна като размер, за постигане целите на същото.

По изложените мотиви съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7

Номер на акта:	1900
Дата:	4 ноември 2021 г. (в сила от 14 март 2022 г.)
Съдия:	Момчил Александров Найденов

Дело:	20215330203065
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	5 май 2021 г.

Решение по дело №3065/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите