Мотиви към
присъда по НОХД № 1838/2015г., СГС, НО, 31-ви състав
Обвинението е повдигнато от Софийска градска прокуратура против И.А.В. и същият е предаден на съд за това, че на 01.09.2010г. около 18,00
часа в гр.София, в ж.к.“*******, заедно с неустановено по делото лице отвлекли
другиго- В.Р.М., като подсъдимият В. и неизвестният автор влезли в автомобил
марка „БМВ“, модел „Х5“, с ДК № *******, управляван от пострадалия, нанесли
побой на М., изразяващ се в нанасяне на удари с ръце в главата и тялото му, със
сила го преместили на задната седалка, където неустановеният извършител
натискал главата на пострадалия към пода на колата по време на движение на
автомобила, който се управлявал от обвиняемия В. и пострадалият на същата дата,
противно на волята му бил отведен с колата и изоставен в района на гр.Самоков,
като деянието е извършено от две лица-
престъпление по чл.142, ал.2, т.2, пр.1, вр. ал.1 от НК.
На основание чл.76 от НПК в качеството на частен обвинител е конституиран В.Р.М..
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и моли съдът да признае
подсъдимия за виновен за извършено престъпление по чл.142,
ал.2, т.2, пр.1,
вр. ал.1 от НК. Счита, че фактическата обстановка е безспорно
установена и доказана от събраните и проверени в хода на съдебното производство
писмени и гласни доказателства. Поддържа,
че към инкриминирания период свидетелят В.М. е
ползвал лек автомобил „БМВ Х 5“
и той е получил този автомобил преди деянието от
свидетеля Е.И.. Съгласно
уговорката помежду им за закупуване на автомобила В.М.
е следвало да изплати автомобила на Е.И. на
вноски, но не е изплатил договорената сума изцяло, поради което свидетелят Е.И.
поискал от В.М. да му върне автомобила. Свидетелят
В.М. отказал да върне автомобила на Е.И.,
като настоявал, че е изплатил голяма част от сумата и желае да го придобие в
своя собственост.
Прокурорът поддържа, че доказателствата по делото еднозначно
подкрепят посочените в обвинителния акт и в повдигнатото обвинение фактически констатации,
относно мястото, времето и начина на извършване на престъплението, както и
съпричастността на подсъдимия към извършването му. Счита, че показанията
на подстрадалия В.М. за извършените спрямо него действия от
подсъдимия и неустановено по делото лице, включително упражненото насилие и
принудителната промяна на местопребиваването, посредством инкриминирания
автомобил, са последователни и непротиворечиви от самото начало на цялото
наказателно производство и същите се подкрепят
от показанията на свидетелите К.К., Ж.Д.,
Й.Р. и от данните от приложените справки от мобилни
оператори, заключението на вещите лице на видеотехническата експертиза на
предоставените от бензиностанция „Лукойл“
записи от камери за видеонаблюдение.
Представителят на държавното обвинение поддържа, че обвинението се доказва
и от показанията
на свидетелите В.Н. и Г.Н., относно местонахождението
на В.М. и прибирането му от гр.Самоков до
Мотиви по НОХД № 1838/2015г., СГС, НО, 31-ви състав, 2
стр.
гр.София. Прокурорът счита, че показанията на частния обвинител В.М. се подкрепят и
от и
показанията на свидетеля К.А.,***, с инкриминирания джип, упражненото насилие с
цел противоправно ограничаване на възможността му свободно да се предвижва и
принудителната промяна на местопребиваването му и освобождаването му в района
на гр.Самоков. Поддържа, че показанията на В.М.
относно точното време и място на отвличането му в гр.София се подкрепят косвено
и от показанията на свидетелите Е.И. и К.К., като първият свидетел посочил, че вечерта на инкриминираната дата
около 22,00 часа-23,00
часа, подсъдимият му се е обадил и сам му е съобщил, че е взел автомобила от
пострадалия В.М.
Прокурорът поддържа, че приложената скайп комуникация между В.М.
и Е.И. след извършеното деяние, достоверността
на същата и респективно с посочените в нея факти, свързани
с извършеното от подсъдимия деяние и участието на друго неизвестно лице се
подкрепя от останалата доказателствена съвкупност и конкретно от приложените
протоколи за доброволно предаване на вещите на пострадалия от свидетеля Л.М.. Счита, че от
показанията на последния се установява, че същият
е бил уведомен от свидетеля Е.И., че вещите са на пострадалия В.М.
и се намират в инкриминирания лек автомобил „БМВ“ и те се подкрепят от показанията на свидетеля Румен М., който е
носил дрехи на пострадалия. Предлага съдът да не кредитира показанията на свидетеля К.К.
относно това, че при срещата им в гр.София между подсъдимия и В.М.,
пострадалият е дал ключове на подсъдимия от автомобил „БМВ“
и В.М. не е бил отвличан, а подсъдимият си е
тръгнал с автомобила, тъй като в тази част противоречат на останалата доказателствена съвкупност.
Прокурорът предлага подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото
му обвинение и предлага наказанието да бъде определено при условията на чл.55,
ал.1, т.1 от НК, а именно
наказание лишаване от свобода в размер от три години, изпълнението на което на
основание чл.66, ал.1 от НК, да бъде отложено за максимално
предвидения срок от пет години.
Повереникът на частния обвинител адв.Г. се присъединява
към изложеното от представителя на СГП, оято може да се
направи извод, че е извършено престъпление от обективна страна по чл.142,
ал.2, т.2 от НК. Моли съдът да обърне внимание за наличието на медицинско свидетелство
приложено към делото, което е непосредствено след случая на 02.09.2010г.,
което показва за причинените увреждания, като лека телесна повреда на
пострадалия В.М.. Повереникът поддържа,
че от
показанията на свидетелите на Г.Н. и Ж.Д. се
установява връзка с разговора, който е провел В.М.
със свидетел от гр.Бургас.
Поддържа, че била изплатена осемдесет
процента от уговорената цена и не било
логично той да каже „давам автомобила- вземето
го“. Счита, че в тази връзка защитата не успяла
да даде отговор защо пострадалият В.М. се е намирал
пред бензиностанцията „Лукой“ към 21,00
часа, след като един –два часа
Мотиви по НОХД № 1838/2015г., СГС, НО, 31-ви състав, 3
стр.
преди това той „доброволно“
е дал автомобила. Предлага подсъдимият да бъде признат за виновен и съдът
наложи предвиденото в чл.142, ал.2 т.2 от НК
наказание.
Защитата на подсъдимия И.В., адв.К. моли съдът да постанови присъда, с която да признае подзащитния му за невиновен по повдигнатато обвинение за престъпление по чл.142, ал.2 от
НК. Счита, че частният обвинител В.Р.М. направил опит
убеди всички, че е бил
отвлечен по поръчение на лица, които нарекъл „братя
Г.“, които възложили поръчката на И.В. да отиде
до гр.София, да го пребие и вземе
автомобил, който не е негова собственост, да го натовари в него,
да го закара на 50 км. от гр.София в гората и да го изхвърли там. Поддържа, че В.М. и Е.И. имали договорка за процесния автомобил, като
автомобилът бил взет от В.М. на изплащане, но по делото не било установено
каква част от сумата е изплатена, поради липса на документ или разписка. Счита,
че са налице неуредени отношения, тъй като собственикът, макар и не по
документи- Е.И., е поискал и потърсил отговорност от В.М. защо не е изплатен
автомобилът, до кога ще го чака, помогнал му е да плати ремонта на автомобила в
гр.Бургас и си го е поискал, тъй като В.М. е проявил интерес към него.
Поддържа, че поради тази причина Е.И. се свързал с В.М. и му казал да му върне автомобила,
поради което подзащитният му казал адресът, от който може да бъде взет и взел
дъщаря си, за да му помогне при транспортирането на двата автомобила.
Защитата пледира, че е необяснимо след като В.М. твърди, че е бил отвлечен,
бит и целият в кръв, е поискал таксиметровия шофьор да го закара в циганската
махала в гр.София, а не при приятелката му в ж.к.“**** Д.“. Счита, че по делото
не е изяснено как пострадалият В.М., след като твърди, че е бил транспортиран е
на около 50 км от гр.София, оставен на главен път Белчин-Дупница, до чешма,
успява в рамките на около един час-един час и малко, да се придвижи до
бензиностанцията Лукойл в гр.Самоков, разстоянието до която е 13 км. Поддържа,
че не е установено, че абонатите наречени в скайп кореспонденцията „дяволето“ и
„Е.“, са всъщност В.М. и Е.И. и че такава кореспонденция реално е извършена
между точно тези две лица. Моли съдът да постанови присъда, с която да признае
подзащитния му за невиновен по повдигнатото обвинение в престъпление по чл.142,
ал.2, т.2, пр.1, вр. ал.1 от НК.
В последна
дума на подсъдмият
предоставя съдът да прецени дали е
виновен, или не.
Съдът,
след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност по реда на чл.13 и чл.18 от НПК, взе предвид доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият И.А.В. е роден на ***г. в гр.Бобов
Мотиви по НОХД № 1838/2015г.,
СГС, НО, 31-ви състав, 4 стр.
дол,
българин, български гражданин. Със средно специално образование е, женен е, не
е осъждан, работещ, с ЕГН **********.
Частният обвинител В.М. познавал подсъдимия, тъй като в периода 2001г.-
2005г. работил за него като шофьор във фирмата му за превоз на пътници до
Италия. Когато имал взаимоотношения с И.В. му дължал сумата от 3 000,00
лева, кото не върнал.
На 01.09.2010г. към 18,00 часа частният обвинител В.М. паркирал лек
автомобил марка „БМВ Х5“ с рег.№ *******, в гр.София, ж.к.“*******Лекият
автомобил закупил през 2010г. месец февруари за сумата 50 000,00 лева,
като с Е.И. имали устна уговорка, че взема колата на изплащане без срокове и
без определени месечни вноска и имал пълномощно да я управлява. За първа вноска
му дал лек автомобил марка „Алфа Ромео“ и плащал на вноски за период от шест
месеца, но не изплатил цялата сума.
Докогато извършвал маневрата видял отзад лек автомобил марка „Лексос“ с
английски номера и помислил, че и неговият водач иска да паркира и докато се отглеждал
да му направи път, двама души се качили при него от дясната му страна и започнали
да го бият и удрят. Частният обвинител се опитал да отвори лявата врата и да
избяга, но единият от нападателите го сграбчил през врата, хвърлил го на
задната седалка и го натиснал на долу. С автомобила излезли извън гр.София и
нападателите му казали, че трябва да им даде сумата 20 000,00 лева. Излезли
на бул.“Самоковско шосе“ и тръгнали в посока гр.Самоков, спрели на една отбивка,
свитеделят В.М. бил свален от колата и потеглили към гората на разстояние около
един км. След известно време на нападателя му се обадили, той тръгнал, оставил го
в гората, казал му да изчака 40 минути и го заплашил, че ако пусне жалба ще го
зарови там където го оставил.
Частният обвинител изчакал известно време, излязъл на пътя, пеша поел в посока
гр.Самоков и около 21,00- 21,30 часа успял да стигне до бензиностанция „Лукой“,
от където взел такси за гр.София. Разстоянието от гористата местност до
бензиностанцията било повече от 10 км. По време на пътуването поискал мобилен телефон
от таксиметровия шофьор, обадил се на приятелката си Ж.Н.Д. и й разказал какво
се е случило. Стигнали до гр.София, таксито го оставило в ж.к.“Младост“,
откъдето взел друго такси за ж.к.“**** Д.“, прибрал се и разказал на
свидетелката К.К. какво се е случило.
Частният обвинител В.М. бил уплашен, не знаел какво да прави, но на другия
ден отишъл в ГД „БОП“ и пуснал жалба.
Към 2008г. свидетелят
Д.Г. бил управител на фирма „У.“ с предмет на дейност покупко-продажба на автомобили.
Автокъщата се намирала на бул.“Симеоновско шосе“. Свидетелят познавал Е.С., тъй като
същият работел във фирмата.
Свидетелят Е.И. познавал Е.С. от автокъщата, от която през 2008г. закупил
на лизинг лек автомобил марка „БМВ Х 5“. Автокъщата се намирала на
бул.“Симеоновско шосе“. Свидетелят направил първоначална вноска от
12 000,00 евро, след което започнал да внася месечна вноска от по
1 000,00
Мотиви по НОХД № 1838/2015г.,
СГС, НО, 31-ви състав, 5 стр.
евро. Свидетелят от
дълги години живвел в Италия и познавал частния обвинител В.М., който работел в
транспортна фирма и често пътувал до Италия. В Италия свидетелят Е.И. останал
без книжка, с В.М. се видяли в един български бар в гр.Милано, разбрал, че
частният обвинител си търси кола и му показал лек автомобил марка „БМВ Х 5“. В.М.
я пробвал, харесала му и свидетелят му дал колата без първоначална вноска за
сумата от 50 000,00 лева, като до месец август 2010г. получил сумата от 20 000,00
лева.
Свидетелят Е.И. и частният обвинител имали уговорка да пътуват до Италия и
се разбрали последният му предаде остатъка от парите, но частният обвинител му
казал, че няма как да му ги върне, да намери човек да хподаде колата и да си вземе
парите. Свидетеляг намерил купувач с лично име И., който имал автокъща и от дълги
години се занимавал с коли, отишъл при него и го попитал дали има интерес от
колата и той му казал, че се интересува от автомобила. И. му казал, че иска да
закара колата в сервиз да я проверят и кога може да му я закара до гр.София, за
да я види, но възникнал проблем и не успели да се видят с В.. След време му се
обадил И. и го попитал какво става с колата, свидетелят му обяснил, че има
ангажимент, и не може да я вземе и му казал къде се намира В.. И. взел колата марка
„БМВ Х 5“, обадил се на свидетеля Е.И. и му казал, че на следващия ден ще я
закара в сервиз. Уговорката с И. за покупката на колата била за сумата от 20 000,00
лева и И. дал парите на свидетеля Имил И. преди да я вземе. След като колата била
закарана в сервиз се установило, че има проблем със скоростната
кутия и И. казал, че не го интересува, защото ще трябва да
даде печалбата си за ремонта, поради което я върнал на свидетеля Е.И., който я прибрал и заминал за
Италия.
Свидетелят Е.И. дал колата на приятелката си и тя я управлявала, но докато
бил в Италия се скарали и той изпратил един приятел да я вземе от нея и да я
вкара в гараж. Свидетелят направил връзката между В.М. и И.В. къде точно в гр.София
трябва да отиде, за да вземе автомобила. И. му звъннал между 18,00-20,00 часа и
му казал, че автомобилът е предаден. Свидетелят Е.И. дал на В.М. сумата от 4 000,00
лева и платил Каското на колата, защото В.М. имал бизнес и трябвало да пътува
до Италия. Предаването на автомобила от И.В. на свидетеля се случило от
неговата къща и след два дни Е.И. разбрал, че има проблеми с механиката- скоростна
кутия, шарнири, носачи.
Свидетелката А.В. е дъщеря на подсъдимия И.В.. Към 2010г. учела в Пловдив
специалност „фармация“. Била на изпит и звъннала на баща си, че изпитът е
приключил и той й казал, че ще ходи да гледа кола за закупуване. Свидетелката А.В.
му казала, че ще отиде с него, той я изчакал да се прибере и тръгнали заедно с
неговия приятел К.К..***, спрели на един булевард, където ги чакала ни колата, разменили
си ключовете и тръгнали. Автомобилът, който взели бил марка„БМВ Х5“ и
подсъдимият го управлявал.
Мотиви по НОХД № 1838/2015г., СГС, НО, 31-ви състав, 6
стр.
Свидетелката А.В. познавала частния обвинител В.М., тъй като имали
транспортна фирма и той работел при тях като шофьор. Фирмата им превозвала
пътници до Италия и по шофьорите и на отиване и на връщане се пращали багаж и
пари.
Към 2010г. свидетелят В.Н. работел на бензиностанция Лукоил. По време на
негова смяна дошло едно момче и поискало такси, извикал му, тъй като навън вече
било тъмно. Таксито дошло след около 15 минути и било управлявано от Г.Н.-
първи братовчед на свидетелят В.Н.. Момчето се качило в таксито и тръгнали.
Свидетелката Ж.Д. познавала В.Р.М. от лятото на 2009г. На 01.09.2010г. била
на работа и през деня в промеждутъка между 17,00-18,00 часа го търсила,
телефонът му давал свободно, но се изключвал. Към 22,00 часа получила обаждане
от непознат номер и вдигайки телефона чула В.М., който звучал уплашено и й казал,
че се е случило нещо лошо с него. Обяснил й, че му взели телефона, счупили го,
след това го ударили и го качили в кола „БМВ Х5“. На следващия ден отново се чули
и той все още бил доста стресиран и уплашен. След няколко дни се видели в гр.София,
около магазин „Джъмбо“ на бул.“България“ и свидетелката видяла, че В.М. има
следи от рани по лицето в следствие на ударите. Видяла му бузата, по която все
още имало следи от кръв и той й казал, че от телефона от който й се обадил инкриминираната
вечер, бил на таксиметровия шофьор, който го е прибрал до гр.София.
Свидетелката Ж.Д. познавала лице с имена Е.И. и знаела, че отношенията му с
В.М. били приятелски, а между последния и К.К. били повече от приятелски. На
същата било известно, че В.М. закупил черен на цвят лек автомобил от Е.И., но сделката
не била изповядана пред нотариус и го управлявал на основание на това, че е дал
на Е.И. на ръка сумата от 20 000,00 евро.
Свидетелят
Й.Р. е брат на В.М. и от него разбрал за инцидент,
тъй като му се наложило да му
носи дрехи от гр.Дупница в гр.София и тогава разбрал какво е станало. Частният обвинител споделил,
че са му откраднали колата „БМВ Х5“, без да споделя нещо друго. Свидетелят не познавал лица с имена Е.С. и Е.И.. Свидетелят взел
два пъти пари от лице на име Е.- веднъж
сумата от 3 000,00 лева,
след известно време сумата от още 2 000,00
лева, които дал
на брат си В.М.. Парите превеждал по банков път в Италияи и в този период брат му ползвал мобилен
телефон с някакъв италиански номер.
Свидетелката А. Синорлийска познавала по физиономия В.М. и Е.И., с когото
имала връзка от 2008г. Не познавала И.В.. Същата посещавала пицария „Ал Кастело“ в гр.Дупница заедно с Е.И.. На свидетелката било известно, че Е.И. управлявал лек автомобил марка „БМВ
Х5“ черен на цвят, който закупил на изплащане. Имало е случаи, в които Е.И. й оставял въпросното БМВ да го управлява и не й
направило впечатление да е имал технически проблеми.
Мотиви по НОХД № 1838/2015г., СГС, НО, 31-ви състав, 7
стр.
Свидетелят Л.М. не познавал В.М., но познавал И.В. и Е.И. и на същия му
било известно, че към 2010г. Е.И. и А. Синорлийска управлявали лек автомобил „БМВ
Х5“. Свидетелят знаел, че Е.И. внася автомобили втора употреба от Италия, тъй често
пътувал до там.
Към 2010г. свидетелят К.А. работел в ГД “БОП“. Не познавал лице с имена И.В.,
но познавал лице с имена В.Р.М.. Началникът на отдела го изпратил след работно
време да се срещне с едно лице, което по негови думи е било потърпевш на
отвличане. Видял се с В.М., който му обяснил, че лица са го взели, качили го на
неговия автомобил „БМВ Х5“ и го закарали някъде над гр.Самоков. В.М. споменал Е.И.
като един от подстрекателите, или извършителите на това деяние. Частният
обвитилен подал жалба при тях и свидетелят К.А. имал няколко разговора с него и
тогавашната му приятелка. Частният обвинител споделил, че са го били и го
оставили някъде над гр.Самоков, тъй взел джип на изплащане и не бил изплатил парите.
Проходили маршрута с кола от ж.к.“**** Д.“ до Белчин баня, като В.М. посочвал
пътя, но не установили точното място.
В едно село около гр.Дупница намерили лекия автомобил в къща и го закарали
до гр.Кюстендил или гр.Дупница, като с протокол за доброволно предаване бил
оставен за съхранение.
Свидетелят К.К. познавал И. А.В.,*** приятели. Веднъж И.В. го помолил да
дойде с него до гр.София от гр.Дупница, за да вземат автомобил. Дошли в
гр.София и взели лек автомобил джип марка „БМВ“ от квартал, който се намирал
близо до сервиз „Соомат“ и ги чакало познато по физиономия лице от гр.Дупница,
с прякор „дяволето“. Лицето дало на И.В. ключовете, свидетелят не видял И.В. да
дава някакви пари и се качил да кара автомобила, с който пристигнали. Отишли в
гр.Дупница, като минали през гр.Клисура поради ремонт на пътя, без да минават
през гр.Самоков.
Свидетелката К. А. познавала лице с имена В.Р.М. и й било известно, че към
2010г. имал лек автомобил БМВ х 5, но не е сигурна дали автомобилът е на негово
име. Същата познавал негов познат с лично име Е., който бил приятел с В.М. и го
виждала в гр.София. На свидетелката било известно, че В.М. имал познат с лично
име Й.. Същата ходила съм в гр.Дупница с В.М., а оттам до с.Рила. Постояли
известно време там, след това отишли на кафе в гр.Дупница, ходили до гр.Нови
хан и се прибрали в гр.София между 17,00-18,00-19,00 часа. След това В.М. ***,
като тя се прибрал, а той излязъл. В.М. се прибрал между 20,00 и 22,00 часа и й
казал, че е бил при приятели, а в последствие, че е отишъл на друго място. Частният
обвинител бил уплашен и имал някакви охлузвания по лицето и споделил, че са го отвлекли,
оставили го над гр.Самоков, удряли го и му взели колата.
Свидетелката К. А. познавала И.В. и Е.И.,
Мотиви по НОХД № 1838/2015г.,
СГС, НО, 31-ви състав, 8 стр.
като собственик на лек
автомобил БМВ х 5 и на същата било известно, че В.М. е бил отвличан, но не й
казал точната причина, независимо, че живели заедно около два месеца. Разбрала,
че се е прибрал до гр.София на автостоп. Когато видяла В.М., същият имал кръв
на устата и белези по лицето.
Свидетелят Г.Н. не познавал подсъдимия И.В., нито частния обвинител В.Р.М..
През 2010г. работел като таксиметров шофьор на територията на Община Самоков. По
време на работа негов първи братовчед го извикал на бензиностанция „Лукой“, за
да закара един младеж до гр.София. Откарал го до ж.к.“Дружба 2“, тъй като
такава им била уговорката, до първото срещната софийско такси. По време на
пътуването разговарял с клиента, който му поискал телефона, за да говори с
приятелката си, но тъй като се возел отзад и свидетелят не чул разговора между
тях. Клиентът искал да бъде откаран до циганската махала, до аерогарата в гр.София,
на голям булевард между ж.к.“Дружба 1“ и ж.к.“Дружба 2“.
С протокол за доброволно предаване от 03.09.2010г. В.М. предал на органите на досъдебното производство една кутия цигари „LM“.
В хода на досъдебното производство е изготвена комплексна съдебно
писиатрична и психологична експертиза, съгласно чието заключение В.Р.М. е
психично здрав, не се отчитат преки или косвени данни за актуална психотична
продукция, придобити или вродени нарушения на интелекта. Възприетата от него
закана не е възбудила преживяване на непосредствена и реална витална
застрашеност, но е имал опасения от упражняване на физическо насилие. При
освидетелствания е налице психична годност за даване на свидетелски показания и
психичното му състояние към момента на изследването не се явява пречка за
неговото участие във всички фази на наказателното производство. В съдебно
заседание експертите разясняват, че В.М. към времето на деянието е изпитвал
уплаха и страх по- скоро за своята телесна неприкосновеност.
Съгласно заключение на трасологична експертиза по протокол № 420 опознавателните
номера на лек автомобил „БМВ“, модел Х 5, с ДК № ******* имат следното
съдържание: инедтификационен номер *******, номер на двигател 306 2D 21496025, производствен номер на купе 36420001, номер на скоростна кутия 0254599
020011. Същите са оригинални заводски- без следи за интервенция.
В хода на досъдебното производство е изготвена видоетехническа експертиза, съгласно чието заключение DVD-R
SONY, бял на цвят с ръкописен текст „Запис от Черковна № 6“
съдържа шест файла в специализиран формат DAT с резолюция 640 х 480 пиксела. Изображението е регистрирано от една
камера, насочена към част от улица и кръстовище, в интервала 17,19- 19,15 часа
на 01.09.2010г. Не са установени заснети, видими насилствени действия на
лице/лица, наподобяващи отвличане на лице от мъжки пол.
Съгласно заключение на видеотехническа експертиза по протокол 12/ДОК- 180
компакт диск марка SONI CD-R съдържа осем файла, записани в bmp формат. Файловете представляват цифров презапис на фотоснимки, свалени от монитора
Мотиви по НОХД № 1838/2015г.,
СГС, НО, 31-ви състав, 9 стр.
на компютър. Не са
установени следи от манипулация/намеса върху записаната информация. На снимките
е изобразено кореспонденция чрез „Скайп“ между две лица с nik „EMIL“ и
„GQVOLETO“.
В хода на
досъдебното производство е изготвена видоетехническа експертиза, съгласно чието
заключение представеният за изследване оптичен носител
е с електронен сериен номер 6488- D10C- ВД-01418.1. Съдържа една директория „Back/С_20100908
_162250“, в която се намират видеозаписи в специализиран idx- формат и един
файл „7.0.6_viewer.zip“, съдържащ специализиран видео плеър. От вкопирания в
кадрите тайм- код се установява, че горните файлове съдържат видео запис в
интервала от време 20:50:56- 21:21:57 на 01.09.2010г. Видеозаписът е от
шестнадесет камери на бензиностанция с емблемите на „Лукойл“. Прегледът на
файловете установява записано изображение на лице от мъжки пол, с височина
около 169 см., на възраст около 30г., с пъстри очи, светла коса и слабо телосложение.
Отдалечеността на лицето от камерата, недостатъчната оптична резолюция на камерата
и изображението и наличието на компресия, не дава възможност за извличане на
детайли, позволяващи да се определи дали по тялото и/или дрехите на лицето
съществуват белези от кръв и насилие. Видимо по дрехите не се наблюдават петна.
От изображенията може да се установи единствено, че по десния крачол на
панталоните на лицето, отпред се наблюдават тъмни участъци, наподобяващи разкъсвания
/дупки/.
Съгласно заключение на видеотехническа експертиза по протокол 12/ДОК- 432
компакт диск марка SONI CD-R съдържа осем файла, записани в bmp формат. Файловете представляват цифров презапис на фотоснимки, свалени от
монитора на компютър. Не са установени следи от манипулация/намеса върху
записаната информация. На снимките е изобразено кореспонденция чрез „Скайп“
между две лица с nik „EMIL“ и
„GQVOLETO“.
В хода на досъдебното производство е изготвена дактилоскопна експертиза,
съгласно чието заключение по представения за изследване обект- едни брой кутия
цигари „L M“ с десет броя цигари
не се проявяват дактилоскопни следи.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така възприетата от съда фактическа обстановка се доказва
от събраните по делото и приобщени по реда чл.283 от НПК доказателства- показанията
на свидетелите В.М., Й.М., Е.И., К.К. /дадени в хода на
досъдебното производство и приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2 от НПК/, А.В., А.С., Л.М., Д.Г., К.К. /А./, /дадени в хода на досъдебното
производство и приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2 от НПК/, Е.С., Ж.Д.,
К.А. /дадени в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл.281,
ал.4, вр.ал.1, т.2 от НПК/, и Г.Н. /дадени в хода на досъдебното производство и
приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2 от НПК/, протоколи за
добровлоно предаване
Мотиви по НОХД № 1838/2015г.,
СГС, НО, 31-ви състав, 10 стр.
/л.16-
л.17, л.24, л.28- л.29, л.34, л.74- л.75, л.174- л.175, т.I, л.50, т.IV от досъдебното производство/, пълномощни
/л.20, л.22, л.85, т.I
от досъдебното производство/, съдебно медицинско удостоверение /л.23, т.I от досъдебното
производство/, комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза за В.М.
/л.26- л.31, т.II от
досъдебното производство/, протокол за оглед на веществени доказателства /л.42-
л.44, т.II от
досъдебното производство/, договор за покупко- продажба на МПС /л.18, т.IV от досъдебното производство/,
справки за задгранични пътувания /л.159- л.161, т. III, л.39, л.67- л.71, т.IV от
досъдебното производство/, заключение по протокол № 420 /л.46- л.48, т.II от досъдебното
производство/, заключения на видеотехнически експертизи /л.53- л.54, т.II л.66-
л.68, л.102- л.110, т.III от досъдебното производство/ дактилоскопна
експертиза /л.47, т.IV от досъдебното производство/, акт за
смърт на К.С. /л.154 от съдебното производство/, справка за съдимост за Е.И.
/л.58, т.I
от досъдебното производство/, справка за
съдимост за подсъдимия И.В. /л.58, т.I от досъдебното производство/, справка
за съдимост за Е.Е.С. /л.62, т.I от досъдебното производство/, справка за
съдимост за В.Р.М. /л.64, т.I от досъдебното производство/, справка за
съдимост за К.А.К. /л.67- л.68, т.I от досъдебното производство/
както и приобщените по реда на чл.283 от НПК доказателства, съдържащи се в
кориците на делото.
Настоящият
съдебен състав не възприе и не кредитира показанията на свидетеля
и частен обвинител В.М., че на инкриминираната дата е бил отвлече от И.В.. От
събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства се установява,
че същият е напуснал пределите на Република България на 11.05.2010г. през ГКПП
Олтомаци и е влязъл в страната на 18.02.2011г., т.е. към датата на
инкриминираното деяние- 01-09.2010г., не е бил на територията на Република
България и се оборват от останалите, събрани по делото доказателства. В
показанията си свидетелката А.В. е категорична, че с баща си- подсъдимият И.В.
и свидетелят К.К., взели лек автомобил марка „БВМ х 5“ от гр.София, след което
се прибрали в гр.Дупница, без да преминават през гр.Самоков. Дори да се приеме,
че тази свидетелка е заинтересована от изхода на делото, то показанията
й се подкрепят от тези на свидетеля К.К..
Показанията на разпитаните по делото свидетели, съдът
възприе и даде вяра, като прецени, че същите са логични, вътрешно непротиворечиви,
кореспондират с останалите, събрани по делото писмени доказателства, и се отнасят
до взаимоотношенията между подсъдимия, частния обвинител и свидетели. Между същите
не се откриват съществени противоречия по смисъла на чл.305, ал.3 от НПК, което
да налага обсъждането им по отделно.
Заключенията на изготвените по делото видеотехнически и
дактилоскопна съдът възприе изцяло, като прецени, че същите са обективни,
компетентни, всестранни и пълни и относими към предмета на доказване в
производството.
Събраните по досъдебно производство № 193/2013г. по описа
на СДВР, пр.пр.№ 5695/2011г. по описа на СГП и в хода на съдебното следствие
писмени
Мотиви по НОХД № 1838/2015г.,
СГС, НО, 31-ви състав, 11 стр.
доказателства
и доказателствени средства, съдът кредитира изцяло, като прие, че
непротиворечиви, взаимно допълващи се, кореспондират със събраните по делото гласни
доказателства и са относими към основния факт, включен в предмета на доказване
по делото.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка по делото,
съдът намира, че повдигнатото против подсъдимия И.В. обвинение за престъпление
по чл.142 от НК не е доказано по несъмнен и категоричен начин, както изисква
разпоредбата на чл.305, ал.З от НПК. Установява се от събраните по делото доказателства,
че по време на инкриминираното деяние частният обвинител е бил извън пределите
на Република България и физически не е имало възможност да бъде отвлечен, поради
което и на основание чл.304 от НПК опрадва подсъдимия И.В. по така повдигнатото
обвинение в престъпление по чл.142, ал.2, т.2, пр.1, вр.ал.1 от НК.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и на основание чл.190, ал.2 от НПК направените по делото остават за сметка на държавата.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: