Р Е
Ш Е Н
И Е
№55
23.03.2023 г. гр. Стара Загора
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ
РУСЕВ
при секретаря Зорница Делчева
и с участието на прокурор Нейка Тенева
като
разгледа докладваното от съдия Галина Динкова КАН дело № 27 по описа за 2023
год, за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Стара
Загора, подадена чрез пълномощника му ст. юрисконсулт Д. Л., против Решение № 549 от 14.12.2022г.,
постановено по АНД № 20225530202831/ 2022г. по описа на Районен съд – Стара
Загора, с което е отменено наказателно постановление /НП/ №24-2200061 от
24.10.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара
Загора. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на решението в
нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във връзка
с ал. 2 и ал.3 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Касаторът оспорва
направения от въззивния съд извод за допуснати съществени процесуални нарушения
при издаване на процесното наказателно постановление. Счита, че
първоинстанционният съд не е взел предвид логичните и непротиворечиви показания
на инспектора от ДИT Стара Загора и актосъставител гл. инспектор Деян Василев
Василев, който лично е възприел факта на нарушението, и изцяло кореспондират
със събраните в хода на административнонаказателното производство
доказателства. Въз основа на изложеното е направено искане за отмяна на
решението и постановяване на друго по същество, с което да се потвърди
наказателното постановление като законосъобразно. Алтернативно е направено
искане делото се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира
се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лв.
Ответникът
по жалбата – „Вин и Вик“ ЕООД Стара Загора, не се представлява в съдебно
заседание. По делото е представен писмен отговор, в който оспорва
основателността на касационната жалба и иска от съда да бъде оставено в сила
въззивното съдебно решение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и предлага да бъде потвърден обжалваният
съдебен акт.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното
от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която
съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Производството
пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на „Вин и Вик“ ЕООД със
седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. Поп Минчо Кънчев №142, ет.
5, ап. 9, ЕИК *********, представлявано от управителя Х. А. С., против НП
№24-2200061 от 24.10.2022 г. на Директор Дирекция Инспекция по труда Стара
Загора, с което дружеството е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1500лв. на основание чл. 414, ал. 3 от КТ за
нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ. Административнонаказателното обвинение от
фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 23.09.2022 г. на обект: пицария –
ресторант „Лос Мартино“, находящ се в гр. Стара Загора, парк „Петър Дертлиев“,
стопанисван от Вин и Вик ЕООД, и
26.09.2022 г. в Дирекция Инспекция по труда със седалище Стара Загора по
представени писмени документи, е било установено, че „Вин и Вик“ ЕООД, в качеството
на работодател, към 23.09.2022г. в 23:30ч. е приело на работа в посочения обект
лицето М. Д. Д., ЕГН **********, на длъжност „сервитьор“, без преди това да сключи с нея писмен трудов договор.
Старозагорският
районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за
неговата процесуална и материална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел,
че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление, са
допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания
досежно тяхното съдържание, като наказателното постановление не съдържа
изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в
необходимата степен от фактическа страна повдигнатото
административнонаказателно обвинение. По съществото на спора, въз основа на
събраните в хода на съдебното следствие доказателства и установената по делото
фактическа обстановка, съотнесена към приложимата нормативна регламентация,
съдът е обосновал извод, че не е установено и доказано по безспорен и несъмнен
начин извършването на вмененото на „Вин и Вик“ ЕООД, в качеството му на
работодател, нарушение на чл.61, ал.1 от КТ, като основание за налагане на
санкция по административнонаказателния състав на чл.414, ал.3 от КТ.
Решението
на Старозагорския районен е постановено в съответствие и при правилно
приложение на закона.
Фактически,
правно и доказателствено обоснован е направеният от въззивния съд извод, че не
е установено и съотв. доказано по безспорен и несъмнен начин наличието на
съставомерно от обективна страна деяние, квалифицирано като административно
нарушение по чл.414, ал.3 от КТ, а именно че в нарушение на императивното
изискване по чл.61, ал.1 от КТ, „Вин и Вик“ ЕООД, в качеството си на
работодател, не е сключило трудов договор преди постъпването на работа като
„сервитьор“ на лицето М. Д. Д..
От
приложените към административнонаказателната преписка документи, както и
събраните в хода на съдебното следствие доказателства, не може да се определи дали изпълняваната от лицето към момента на
проверката дейност са елемент от задължения по трудово правоотношение /чл.61
ал.1 от КТ/. Не всяко полагане на труд представлява престиране на работна сила
и основание за квалифициране на възникващите във връзка с това отношения като
трудови правоотношения по см. на чл.1, ал.2 от КТ. Трудовият договор така,
както е регламентиран в Кодекса на труда, има за предмет предоставяне от едно
физическо лице на работната сила за изпълнение на даден вид работа при
определени работен режим, трудово възнаграждение, работно време, работно място
и спазване на трудова дисциплина, а предмет на гражданския договор /за изработка/ услуга /поръчка и др./,
съгласно разпоредбите на ЗЗД, е извършване на определена работа или постигане
на определен резултат /също свързани с полагането на труд/ срещу заплащане на
съответно възнаграждение. Преценката на характера на правоотношението /трудово
или гражданскоправно/ се извършва конкретно за всеки отделен случай, като в
тежест на АНО е да установи действителната фактическа обстановка и да докаже
извършването на твърдяното нарушение на трудовото законодателство. В
приложената към административно-наказателната преписка декларация от
23.09.202г. съставена по време на проверката и подписана от М. Д. Д. изрично се
съдържа изявление на лицето за причината да извършва работа в търговския обект
– „замествам И. Д. от днес 23.09.2022г. в 17.00ч“, като липсват данни за
периода на това „заместване“ и за уговорено
трудово възнаграждение, от които би могло да се направи извод за възникнало
трудово правоотношение между това лице и санкционираното дружество. От
показанията на разпитаните по делото свидетели се потвърждава удостовереното в
декларацията обстоятелство, че установеното при проверката на място лице, което
е извършвало дейност като сервитьор, е било там за да замести отсъстващ
служител. Други данни обаче, които да свидетелстват за предоставянето на работна сила от М. Д. Д. в условията на
продължителност, непрекъснатост и повторяемост за определен период от време, на
определено място на работа, при определено работно време, не се установяват
нито от събраните по делото гласни доказателствени средства, нито от
приобщените към преписката доказателства.
Ето
защо изводът на Старозагорския районен съд за недоказаност на вмененото на
санкционираното лице нарушение на чл. 61, ал.1 от КТ, е обоснован от гл. т. на
доказателствата по делото и правилен от гл.т. на закона.
По
изложените съображения настоящият касационен състав намира, че жалбата е
неоснователна, а обжалваното решение, с което съдът е отменил наказателно
постановление №24-2200061 от 24.10.2022 г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Стара Загора, като валидно, допустимо и постановено в
съответствие с материалния закон, следва да бъде оставено в сила.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, пр. първо АПК съдът
Р
Е Ш И
:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 549 от 14.12.2022г., постановено по АНД № 20225530202831/ 2022г.
по описа на Районен съд – Стара Загора.
Решението
не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.