РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. Търговище, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ИРИНА П. В.
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Въззивно гражданско
дело № 20233500500053 по описа за 2023 година
С Решение № 17 от 17.01.2023 година, постановено по гр.дело №
1191/22 година, Районен съд – Търговище, съд е осъдил Областна дирекция
на МВР - Търговище, гр.Търговище, ул. “Спиридон Грамадов”, № 36,
представлявана от Директора М. М., действащ чрез пълномощника гл. юрк. Л.
Ж. В., да заплати на Й. Л. Й. с ЕГН ********** от гр.*******, бул.“*******“,
№ ****, вх. ****, ет. ****, ап. ****, действащ чрез пълномощника си адв. И.
И. от АК- Търговище, със съдебен адрес гр.Търговище, ул.“*******“ № ****,
вх.****, ет.****, офис ****, сумaтa от 2 064.13 лв., представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода
06.12.2019 г. - 31.07.2021 год., на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 187, ал. 7
от ЗМВР, ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.09.2022 год. до
окончателно изплащане на задължението, както и сумaтa от 255.20 лв.,
представляваща лихва за забава, върху възнаграждението за положен
извънреден труд до 16.09.2022 год., на осн. чл. 86 от ЗЗД. Със същото
решение, съдът е присъдил разноски за оказаната на ищеца правна помощ по
делото, в полза на адвокат И. И., в размер на 906.41 лв., като е осъдил ОД на
1
МВР – Търговище да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
държавна такса в общ размер на 132.57 лв., както и сумата от 150 лв.,
възнаграждение за вещо лице.
Недоволен от постановеният съдебен акт, ответникът е депозирал
въззивна жалба против решението, в която твърди, че то е неправилно и
незаконосъобразно. Излагат се подробни доводи, част от които са, че
разпоредбите на КТ и НСОРЗ са неприложими, доколкото съществува
изрична нормативна уредба в ЗМВР и действалите в процесния период
наредби, издадени от министъра на МВР и положения от ищеца труд в
процесния период е заплатен по действащите специални правила. В чл.3, ал.3
от Наредбата е предвидено, че за държавните служители в МВР е възможно
полагане на труд и през нощта между 22.00 часа и 06.00 часа, като работните
часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период,
или съотношението между дневен и нощен труд за служители на МВР е 1 към
1, а не както е по КТ – 8 часа към 7 часа, което води до съотношение 1.143,
както претендира ищеца. Твърди се, че трудовото възнаграждение на ищеца е
било изплащано, като е изплащано и възнаграждение в процесния период
както за извънреден, така и за нощен труд по действащите правила. Трудът
положен между 22.00 - 06.00 ч., следва да бъде отчетен само като нощен, така
както е отчетен и заплатен, а не да се трансформира в дневен, както и че
същия не съставлява извънреден труд, като при действащата нормативна
уредба на служителите в МВР се дължи допълнително възнаграждение за
извънреден труд и допълнително възнаграждение за нощен труд, които се
определят по различен ред и правила. Моли се за отмяна на постановеното
решение, като бъде постановено ново, с което исковете да бъдат отхвърлени,
като се претендира и заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Постъпил е писмен отговор от въззиваемата страна, в който се оспорва
въззивната жалба. Излагат се съображения, че постановеното решение е
правилно и законосъобразно.
Съдът, след като констатира, че жалбата е подадена в срок и е
ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания, обсъди
представените доказателства и констатира следното:
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
2
Районен съд – Търговище е бил сезиран с искова молба на Й. Л. Й. от гр.
*******, с която са били предявени искове, с правно основание чл.178, ал.1,
т.3 във вр. с чл.187 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.
По фактите на спора съдът съобрази следното:
По делото не е спорно, че ищецът е служител по служебно
правоотношение при ответника и е полагал труд на 12-часови смени при
сумирано отчитане на работното време. Заемал е длъжността младши
контрольор 2-ра степен в група „Организация на движението, пътен контрол
и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна
полиция“ към ОД на МВР-Търговище. Със заповеди на Министъра на
вътрешните работи от 2017 год., 2020 год. и 2022 год., са определени
размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през
нощта, за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., за полагане на труд на официални
празници и за времето на разположение, условията и редът за тяхното
изплащане на държавните служители в МВР. Съгласно тези заповеди, за
всеки отработен час или за част от него между 22.00 ч. до 06.00 часа се
заплаща допълнително възнаграждение в размер съответно на 0.25 лв., 1,00
лв. съгл. втората и по 1,07 лв. съгл. третата заповед. На ищеца са изплатени за
процесния период възнаграждение за положения от него нощен труд. Факто
установени и от приложените по делото писмени доказателства.
От заключението на вещото лице, прието от страните и кредитирано от
съда се установи, че в процесния период - 06.12.2019 г. до 31.07.2022 г.,
ищецът е положил 1 514 часа нощен труд, отчетени в ежемесечно съставяни
протоколи за отработеното време между 22:00 ч. и 06:00 ч., който не е
преобразуван към дневен труд при сумарното изчисляване на работното
време. В случай, че бъде преизчислен с коефициент 1.143 нощния труд се
равнява на 1 730 часа, като в резултат на това преизчисляване остават
незаплатени 216 часа. Брутния размер на неизплатено на ищеца допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за процесния период 06.12.2019
г. до 31.07.2022 год. е 2 064.13 лв., а размерът на обезщетението за забава е
255.20лв. Вещото лице е извършила изчисления и за периода от 03.12.2019 г.
до 10.07.2022 г., като часовете извънреден труд са 45 часа, за които
дължимата сума е 465.41 лв., а обезщетението за забава е в размер на 108.42
лв. до датата на депозиране на исковата молба.
3
От правна гледна точка съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР ищецът е държавен служител, като ал.
2 от същата норма предвижда, че статутът му се урежда със ЗМВР.
Продължителността на работното време да държавните служители в МВР
също е уредена в закона, и е осем часа дневно и четиресет часа седмично, при
пет дневна работна седмица- чл. 187, ал. 1 от ЗМВР(ДВ бр.60/2020г.)
Предвидената продължителност на работното време през нощта е 8 часа за
всеки 24-часов период, а съгл. ал.3 от същата разпоредба за работещите на 8,
12 или 24-часови смени (както и ищецът), работното време се изчислява
сумирано, за тримесечен период, като служителите, работещи на смени,
работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира
с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение и не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280
часа годишно- ал.7. Съглaсно чл. 187, aл. 9 от ЗМВР редът зa оргaнизaциятa и
рaзпределянето нa рaботното време, зa неговото отчитaне, зa компенсирaнето
нa рaботaтa нa държaвните служители извън редовното рaботно време,
режимът нa дежурство, времето зa отдих и почивките зa държaвните
служители се определят с нaредбa нa министърa нa вътрешните рaботи. Зa
процесния период сa действaли прaвилaтa нa Наредба № 8121з-
776/29.07.2016г., Нaредбa № 8121з-36/07.01.2020 г., Нaредбa № 8121з-
1174/21.10.2020г., Нaредбa № 8121з-1353/15.12.2020г. и Нaредбa № 8121з-
992/22.07.2022г. В цитираните наредби е уредено отчитането и
компенсирането на положения извънреден труд, като в същите липсва
разпоредба за преизчисление на отработените нощни часове в дневни.
Страните спорят относно това кои норми следва да се приложат при
отчитането и заплащането на положените часове нощен труд от служителите
на МВР- разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
същата наредба) или разпоредбите на специалния Закон за Министерството
на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове. Този спор е разрешен с постановяването на Решение №
1/15.03.2023г. по тълк.д.№ 1/2020г. на ОСГК на ВКС, което е задължително за
съдилищата. С цитираното решение ВКС постанови, че „при отчитане и
заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство
4
на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и
на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) и следва да се прилагат
разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи
и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове“. В
мотивите на посоченото ТР е изяснено, че в случая не са налице
предпоставките по чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА, за да се приложи правна уредба
по аналогия, като съпоставката на нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР с чл. 140
КТ показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват по -голяма
продължителност на работното време на нощния труд на служителите от
МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово
правоотношение, а различието- установената с разпоредбите на ЗМВР по-
голяма продължителност на работното време на нощния труд за служителите
от МВР, се аргументира с основните функции на МВР, регламентирани в чл.
2, ал. 1 ЗМВР. Законодателят е определил в чл. 187, ал. 1 ЗМВР
продължителност на работното- „8 часа дневно“, независимо от частта на
денонощието, в която работният ден се разполага – през деня или през нощта.
Като това е компенсира със съответните компенсаторни механизми -
допълнително възнаграждение за прослужено време – чл. 178, ал.1, т. 1
ЗМВР, по- голяма основен платен годишен отпуск -чл. 189, ал. 1 ЗМВР,
обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение- чл. 234, ал. 1
ЗМВР, по-благоприятен режим за заплащане на извънреден труд- чл. 187, ал.
5, 6 и 7 ЗМВР, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и
по-благоприятни условия за придобиване право на пенсия- чл. 69, ал. 2 КСО,
пенсиониране при условията на І категория труд- чл. 69 КСО и др.
Всичко това съответства и на правото на ЕС, а с решението по
образуваното дело от Съда на Европейския съюз № С-262/20 по направено
запитване от български съд се приема, че Директива 2003/88/ЕО не съдържа
указание за дадена разлика или съотношение между нормалната
продължителност на нощния труд и нормалната продължителност на труда
през деня. Посочва се, че следва да се следи за това, за полагащите труд през
нощта да има други мерки за защита под формата на продължителност на
работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които
позволяват да се компенсира особената тежест на този вид труд. ВКС
уточнява, че чл. 8 и чл.12, б.“а“ от Директивата следва да се тълкуват в
5
смисъл, че не се налага да се приема национална правна уредба, която да
предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците
от публичния сектор като полицаите и пожарникарите, е по-кратка от
предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. В
обобщение се посочва, че като извод съдът е приел, че чл.20 и чл.31 от
Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в
смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка
нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците в
частния сектор да не се прилага за работниците в публичния сектор, вкл. за
полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на
обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на
посоченото законодателство и е съразмерно на тази цел (т.80). При така
установените обстоятелства и като взе предвид, че съгл. разпоредбата на
чл.130,ал.2 от ЗСВ, тълкувателните решения и тълкувателните постановления
са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за
органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които
издават административни актове, съдът приема, че с постановяването на
решение № 1/15.03.2023г. по тълк.д.№ 1/2020г. на ОСГК на ВКС е
преодоляна протИ.речивата практика на съдилищата и следва да се приеме, че
при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на
Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на
Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) и следва да
се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на
вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове.
С оглед на изложеното, както и поради неприложимостта разпоредбите
на КТ и НСОРЗ при служебните правоотношения следва да се приеме, че не е
налице положен, но незаплатен извънреден труд от виззиваемата страна в
размер на 216 часа на стойност 2 064.13 лв., а предявеният иск е
неоснователен. Поради неоснователност на главния иск, неоснователен се
явява и акцесорният такъв за заплащане на лихва за забава, в размер на 255.20
лв. Достигайки до извод, че предявените искове са основателни, РС –
Търговище е постановил неправилно решение, което следва да бъде
отменено.
6
С оглед изхода от спора и направеното от процесуалния представител
на въззивника искане за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, съдът приема, че следва да бъде присъдено такова в размер
на 100 лв., на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 23,т. 1, пр.
второ от НЗПП.
С оглед цената на иска и предвид ограничението по чл. 280, ал. 3 от
ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване.
Водим от горното, съдът, на основание чл.271 от ГПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 17 от 17.01.2023 година, постановено по гр.дело №
1191/22 година, Районен съд – Търговище, като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Й. Л. Й. с ЕГН ********** от гр.*******,
бул.“*******“, № ****, вх. ****, ет. ****, ап. ****, действащ чрез
пълномощника си адв. И. И. от АК- Търговище, със съдебен адрес
гр.Търговище, ул.“*******“ № ****, вх.****, ет.****, офис **** против
Областна дирекция на МВР - Търговище, гр.Търговище, ул. “Спиридон
Грамадов”, № 36, представлявана от Директора М. М., действащ чрез
пълномощника гл. юрк. Л. Ж. В., искове сумaтa от 2 064.13 лв.,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за периода 06.12.2019 г. - 31.07.2022 год., на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3, във вр. с
чл. 187, ал. 7 от ЗМВР, ведно със законната лихва върху нея, считано от
16.09.2022 год. до окончателно изплащане на задължението, както и сумaтa от
255.20 лв., представляваща лихва за забава, върху възнаграждението за
положен извънреден труд до 16.09.2022 год., на осн. чл. 86 от ЗЗД, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Й. Л. Й. с ЕГН ********** от гр.********, бул.“*******“, №
****, вх. ****, ет. ****, ап. ****, действащ чрез пълномощника си адв. И. И.
от АК- Търговище, със съдебен адрес гр.Търговище, ул.“*******“ № ****,
вх.****, ет.****, офис **** да заплати на Областна дирекция на МВР -
Търговище, гр.Търговище, ул. “Спиридон Грамадов”, № 36, представлявана
от Директора М. М., разноски в размер на 100 лв., на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК.
7
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8