№ 74
гр. П., 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на дванадесети май през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Борислав Ал. Илиев
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
като разгледа докладваното от Борислав Ал. Илиев Търговско дело №
20245200900131 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК.
:
Образувано е по предявени искове от ‘‘БАНКА ДСК” АД, в гр. София, ул.
“Московска” № 19,чрез юрк. Т. Ж. - старши юрисконсулт на „Банка ДСК” АД, със служебен
адрес: гр. Стара Загора, бул. М. М. Кусев №8 против „М М ПАРТНЕРС ТРУП БГ“ ЕООД -
ЕИК *********, представлявано от Л. П. М. - ЕГН ********** и Л. П. М. -, гр. П. с правно
основание чл.422,ал.1 ГПК във връзка с чл. 415,ал. 4 ГПК и чл.124, ал.1 ГПК включващи:
главница- 61 900,00 лева /шестдесет и една хиляди и деветстотин лева/, ведно със законната
лихва, считано от 11.11.2021 г. до изплащане на вземането, договорна (възнаградителна)
лихва - 10 170,01 лева /девет хиляди сто и седемдесет лева и 01 ст./, от 05.08.2017 г. до
05.07.2020 г.; наказателна лихва - 9 568,24 лева /девет хиляди петстотин шестдесет и осем
лева и 24 ст./, От 06.08.2017 г. до 05.07.2020 г.; Законна лихва от 08.07.2020г: до 02.11.2021г. -
8 339,30 лева /осем хиляди триста тридесет и девет лева и 30 ст./; Такси - 619 лева
/шестстотин и деветнадесет лева/Предвид разрешението, дадено в т. 12 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,претендира присъждане
на разноските, направени в заповедното производство по ч.гр.дело № 64561/2021 г. по описа
на PC София, в размер на 1811,93 лева - за държавна такса и 100,00 лева - юрисконсултско
възнаграждение ,както и направените разноски в настоящото производство.
С допълнителна молба ищецът е заявил искът да се счита предявен единствено по
отношение на Л. П. М.,като с определение №33 от 11.02.2025г.е прекратено производството
по т.д.№131/2024г. по описа на ПОС в частта по предявения иск от ищеца „Банка ДСК“АД
против „ММ Партнерс Груп БГ“ЕООД представлявано от Л. П.М. с правно осн.чл.422,ал.1
ГПК във връзка с чл. 415,ал. 4 ГПК и чл.124, ал.1 ГПК.
1
Предявените искове се основават на следните фактически твърдения.
Ищецът трърди,че по силата на Договор за овърдрафт „ПАРТНЬОР“ №2016611 от
16.06.2016г„ на „М М ПАРТНЕРС ГРУП БГ“ ЕООД - ЕИК *********, представлявано от Л.
П. М. - ЕГН **********, ПРИ СЪДЛЪЖНИК Л. П. М. - ЕГН **********, е предоставен
кредит в размер на 70 000 лева /седемдесет хиляди лева/, със срок за ползване 120 месеца,
който кредит се преразглежда на всеки 12 месеца, в резултат на което Банката може да го
прекрати или да промени размера му за съответния 12-месчен период.. Към датата на
сключване на договора за кредит, кредитът се олихвява с годишна лихва, формирана от ЗМ
SOFIBOR плюс договорена надбавка в размер на 6.81 процентни пункта. Кредитът е
предоговорен с допълнителни споразумения Анекс 1 от 07,07.2017 г., сключено с „Банка
ДСК“ АД /универсален правоприемник на Сосиете Женерал Експресбанк АД, ЕИК
*********/.
Банка ДСК“ АД е изпълнила своето задължение по сключения договор за кредит -
предоставила е на кредитополучателя уговорената сума от 70 000 лева /седемдесет хиляди
лева/'.
Поради неиздължаване на кредита в договорения срок, кредитът е станал изискуем на
краен падеж на 05:07.2020 г.
В съответствие разпоредбата на чл. 417, т. 2 от ГПК, „БАНКА ДСК” АД е подала
срещу длъжниците Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.
Въз основа на подаденото от „БАНКА ДСК” АД заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, е образувано ч.гр.дело № 64561/2021 г. по
описа на Районен съд - гр. София. По посоченото дело е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 13211/2023 г. и
Изпълнителен лист № 10895 от 11.05.2023 г., съгласно които „М М ПАРТНЕРС ГРУП БГ“
ЕООД - ЕИК *********, представлявано от Л. П. М. - ЕГН ********** и Л. П. М. - ЕГН
********** са осъдени да заплатят солидарно на „БАНКА ДСК” АД, ЕИК *********,
сумите подробно описани в приложения към настоящата искова молба изпълнителен лист.
На основание горепосоченото и въз основа на издадените Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 13211/2023 г. и
Изпълнителен лист № 10895 от 11.05.2023 г., издадени по ЧГД 64561/2021 г. по описа на PC
София, “Банка ДСК” АД е образувала срещу длъжниците: „М М ПАРТНЕРСГРУП БГ“
ЕООД - ЕИК *********, представлявано от Л. П. М. - ЕГН ********** и Л. П. М. - ЕГН
**********, изпълнително дело № 348/2023 г. по описа на ЧСИ Г. З., per. № 888 на КЧСИ, с
район на действие Окръжен съд - П..
Предвид горното и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 във вр. С. чл. 415, ал. 4 от ГПК за
“Банка ДСК“ АД възниква правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск в
законоустановения едномесечен срок срещу длъжника Л. П. М. - ЕГН**********. Моли да
се постанови решение, с което се установи със сила на присъдено нещо по отношение на
ответника Л. П. М. - ЕГН **********, съществуването на вземания на “Банка ДСК” АД,
ЕИК *********, със седалище и адпес на управление: гр. София, ул. “Московска” № 19 , за
които са издадени. Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК № 13211/2023 г. и Изпълнителен лист № 10895 от 11.05.2023 г., издадени по
ЧГД 64561/2021 г. по описа на PC София, произтичащи от неизпълнението на Договор за
овърдрафт „ПАРТНЬОР“ №2016611 от 16.06.2016г. и допълнителни споразумения Анекс 1
2
от 07.07.2017 г.,. сключени с „Банка ДСК“ АД /универсален правоприемник на Сосиеге
Женерал Експресбанк АД, ЕИК *********/, включващи: ГЛАВНИЦА - 61 900,00 лева
/шестдесет и една хиляди и деветстотин лева/, ведно със законната лихва, считано от
11.11.2021 г. до изплащане на вземането, договорна (възнаградителна) лихва -10 170,01 лева
/девет хиляди сто и седемдесет лева и 01 ст./, от 05.08.2017 г. до 05.07.2020 г.; наказателна
лихва - 9 568,24 лева /девет хиляди петстотин шестдесет и осем лева и 24 ст./, От 06.08.2017
г. до 05.07.2020 г.; Законна лихва от 0о.07.2020г: до 02.11.2021г. - 8 339,30 лева /осем хиляди
триста тридесет и девет лева и 30 ст./; Такси - 619 лева /шестстотин и деветнадесет лева/
Предвид разрешението, дадено в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по
т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, моли да им бъдат присъдени разноските, направени в
заповедното производство по ч.гр.дело № 64561/2021 г. по описа на PC София, в размер на
1811,93 лева - за държавна такса и 100,00 лева - юрисконсултско възнаграждение ,както и
направените разноски в настоящото производство, в това число юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, съгласно Наредбата за заплащане на
правната помощ.
В случай, че като ищец са редовно призовани за първо открито съдебно заседание по
делото, но не изпратят представител на него и не са взели становище по евентуален отговор
на исковата молба, моли делото да се разгледа в отсъствието на ищеца, за да се препятства
процесуалното право на ответника по реда на чл. 238, ал. 2 от ГПК.
Моли да се постанови неприсъствено решение по чл. 238, ал. 1 от ГПК срещу
ответника, ако са налице основанията за това.
С цел да изясни обективната истина, и в случай, че ответниците не признаят иска,
моли да бъде назначена ССчЕ която да отговори на поставени в исковата молба въпроси.
Сочи доказателства ..
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил отговор от ответника,чрез адв.Г.Г. от ПАК с
който е направил възражение с правно основание чл.121 от ГПК относно подсъдността на
делото. Счита така предявеният иск срещу доверителя му за неоснователен и недоказан. В
тази връзка оспорва иска по основание и по размер.
Твърди,че неговия доверител не е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост от
ищцовото дружество. Към датата на депозиране на исковата молба „Банка ДСК“АД не е
направила изрично волеизявление за обявяване на предсрочна изискуемост на целия кредит,
достигнало до неговото знание.
Относно сключеният между банка ДСК и неговия доверител договор за кредит в
качеството му на съдлъжник, действително има сключен такъв, но сумата по него не е
усвоена от него ,не се е разпореждал с получената сума в качеството си на физическо лице.
Г-н М. е разбрал ,че има задължение към ДСК по този договор след като е получил ПДИ по
образуваното срещу него изпълнително дело от ЧСИ . И в този смисъл оспорва наличието
на претендираното задължение. За определяне лимита на отговорността на лицата по
договор за кредит/лизинг следва да се изследва тяхната функция в договора.Г-н М.
независимо .че е посочен като съдлъжник по договора за кредит осъществява функцията на
поръчител, тъй като той не е получил сумата съвместно с другия длъжник, не е имал
възможност да оперира с нея не е правил вноски по задължението, няма достъп до
движението на банковата сметка, от която се обслужва вземането, а единствено разбира , ако
има проблем по задължението, когато го потърсят от съда или съдебния изпълнител. В този
3
смисъл за реализиране на отговорността по договора срещу поръчителя, кредиторът има
кратък 6 месечен срок, след изпадането на забава на главния длъжник - чл. 147 от ЗЗД. Счита
,че срокът е пропуснат и отговорността по процесния кредит на неговия доверител е
отпаднала.
Моли да се остави Исковата Молба подадена от „Банка ДСК“АД срещу доверителя му
без уважение ,като неоснователна и недоказана. Моли да му се присъдят направените
разноски ,вкл. платен адвокатски хонорар.
Моли да се допусне изслушването на съдебно- икономическа експертиза, като вещото
лице след като се запознае с материалите по делото и счетоводството при ищеца отговори
на поставени въпроси.
Моли да му се даде възможност да представи и други доказателства с оглед на
становището на ищеца .
В съдебно заседание ищеца р.пр. не изпраща представител .Не сочи
доказателства.Излага съображения в писмен вид ,чрез юрк.Л.Д.
Ответника Л.М.,чрез адв.Г. от ПАК оспорва исковата молба.Сочи доказателства и
прави доказателствени искания.Излага съображения в представена по делото писмена
защита
Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата
молба, писменият отговор и доразвити в хода на производството, като обсъди и анализира
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при съблюдаване на
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
С оглед изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и заявения петитум,
съдът е приел, че предявените искове са процесуално допустими.
От приложеното към настоящето дело ч. гр. д. №64561 /2021 г. на СРС е видно, че в
полза на ищцовата страна срещу настоящите ответници е издадена Заповед за изпълнение
№13211/ 11.05.2023г. и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК за сумите, предмет на
установяване в настоящото производство.
Констатира се, че на 30.11.2023 г., в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, е постъпило
възражения от съдлъжника Л. П. М., че не дължи изпълнение на вземането. Ищецът е
уведомен за постъпилото възражение на 27.02.2024 г. и в законоустановения 1-месечен срок
е предявил претенцията си по исков ред - исковата молба е заведена в деловодството на
СГрС на 26.03.2024 г., а пред заповедния съд, с молба от същата дата, са представени
доказателства за предявяването й.
Следователно всички предпоставки за допустимост на исковия процес са налице.
За да прецени основателността на исковете, съдът взе предвид следните обстоятелства,
установени от събраните по делото доказателства:
На 30.01.2017 г. между "Банка ДСК“АД и "М.М Партнерс груп БГ" ЕООД, (като
4
кредитополучател), и Л. П. М. от гр.П.. (като солидарен длъжник) и бил сключен Договор
за овърдрафт, по силата на който банката отпуснала на кредитополучателя овърдрафтен
кредит в размер на 70 000 лв. съгласно условията на договора и общите условия на ищеца
за кредитиране с цел оборотен капитал за финансиране на стопанската дейност на
кредитополучателя(ОУ) срещу задължението на кредитополучателя да заплаща лихвите,
таксите, комисионнит и да върне предоставената сума в договорените срокове.В договора е
посочен угаварен уговорен срок -120 месеца. Вт.II.1 от договора е посочено ,че кредитът
може да бъде усвояван ,чрез теглене в брой ,извършване на преводи,плащане или събиране
на дължими по овърдрафта лихви и такси ,плащане и събиране на други задължения на
кредитополучателя към банката над наличните по разплащателната сметка посочена в
т.8,част 1 ,като надвишението не може да надхвърля максималната сума по т.3 от част 1 от
настоящия договор за кредит.
В чл. 4 от договора е описан начина на погасяване на задълженията в рамките на срока
за позване на овърдрафта, а в чл. 5 –право на банката да ограничава максималното
разрешения размер на кредита и да прекратява финансирането. В чл. 6 е уговорено
погасяване на овърдрафта при изтичане на срока за ползавенот му.В ч.7 са уговорени
предоставените обезпечения по договора, а в чл. 8 – промяна на стойността или
ликвидността на обезпечението-последици,.В т.9 е посочено задължението за застраховане
на имущшествата-обезпечение по този договор.В т.10 е уговорено настъпването на
застрахователно събитие.В т.11 са уговорени лихвите и промяната на лихвените условия.В
т.12 са определени таксите и комисионните за управление на кредита. Вт.13 е уговорено
служебното събиране на кредита. Случаите на настъпване на предсрочна изискуемост н са
описани в чл.20 от договора , а на принудително събиране при забава на плащанията са
посочени в чл.22 .Встъпването в дълг е описано в чл.22 от договора и пр…..
На 07.07.2017 г. между „Сосиете Женерал Експресбанк“АД от една страна и „М М
ПартнерсГрупБГ " ЕООД, (като кредитополучател), и Л. П. М.. (като солидарен длъжник) е
подписан Анекс № 1 към договора за овърдрафт, съгласно който крайният срок за погасяване
на овърдрафта е променен на 05.07.2020 г., когато кредитополучателя се е задължил да
погаси и всички дължими суми на 36 месечни вноски съгласно посочен погасителен план.
По делото е допусната и приета СИЕ, извършена от вещото лице Л. Т., заключението
на която съдът цени като доказателство. Заключението е обосновано, пълно и обективно
като в.л. е отговорило на поставените от процесуални пълномощник на ответника въпроси-
за времето на действие на договора за кредит какви суми са използвани,какви вноски са
извършвани и кой ги е внасял.Разпореждал ли се е Л. М. с постъпила кредитна сума в
качеството на физическо лице.Л. М. превеждал ли е пари сам на себе си, а именно по
собствена сметка.
По делото като доказателство са приети – заявление вх.№86322/03.11.2021г. за
издадване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от „Банка ДСК“АД гр.София,чрез
юрк.Т.Ж. против „ММ Партнерс ГрупБГ“ЕООД представлявано от Л.М. и съдлъжник Л. П.
М. от гр.София за претендираната сума ,извлечение от счетоводни книги на „Банка ДСК
5
АД“гр.София по сметка №15/********** по договор овърдрафт „Партньор“№2016611 от
16.06.2016г. и допълнително споразумение Анекс №1 от 07.07.2021г. с кредитополучател
ММ Партнерс Груп БГ“ЕООД представлявано от Л.М. и съдлъжник Л. П. М. от гр.София ,
изпълнителен лист №10895 от 11.05.2023г. във връзка с изпълнение на заповед за
изпълнение №13211/2023г. по ч.гр.д.№64561/21г. по описа на СРС ,Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №13211/11.05.2023г. по
ч.гр.д.№64561/2021г. по описа на СРС ,разпореждане №84672/07.07.2023г. по ч.гр.д.
№64561/2021г. по описа на СРС за допусната ОФГ в заповед за изпълнение по чл.417 от
ГПК издадена на 11.05.2023г. по гр.д.№64561/2021г. по описа на СРС и в издадения въз
основа на нея Изпълнителен лист от 11.05.2023г. ,молба до ЧСИ Г.З. от „Банка ДСК“АД
гр.София,брез юрк.Т.Ж. с правно осн.чл.19 вр. с чл.18 от ЗЧСИ за образуване на
изпълнително дело и предприемане на изпълнителни действия срещу посочените в
изп.листове лица. Като доказателство е приобщено ч.гр.д.№64561/21г. по описа на СРС.
Предвид обусловеността на установителния иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК, от издадена заповед за изпълнение за вземане, основано на представения документ,
предметът на делото е обвързан от основанието и размера на вземането, заявени в
заповедното производство.
Съгласно легалното определение, съдържащо се в чл. 430, ал. 1 от ТЗ, с визирания
договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при
уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно
уговореното и да я върне след изтичане на срока. По своята правна характеристика
договорът за банков кредит е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който
целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия
договор. Тоест, ищецът и ответникът са страни по валидно двустранно облигационно
правоотношение, представляващо търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ, създадено
чрез сключване на договор за кредит. В изпълнение на вече сключен договор за банков
кредит, за банката възниква задължение за отпускане на уговорената с договора парична
сума, чрез превод по посочена разплащателна сметка, в рамките на уговорения между
страните срок за усвояване на кредита. Съгласно общите правила за изпълнение по
търговски сделки (чл. 305 от ТЗ), при безкасово плащане, релевантно за завършването му е
заверяването на сметката на кредитополучателя със съответната сума по кредита, или чрез
изплащане в наличност сумата на задължението на кредитора. Съдът приема, че между
ищеца и Банката са възникнали правоотношения по договор за банков кредит по смисъла
на чл. 430 ТЗ, по силата на който посоченото дружество се е задължило да предостави на
ответника сумата 70 000 лева, при договорени условия и срок, която сума ответниците са се
е задължили да върнат по установения между тях начин – чрез равни месечни погасителни
вноски. Уговорена е била и възнаградителна лихва по кредита, включена като част от всяка
погасителна вноска.
В настоящия казус се установи, че банката е изпълнила поетото задължение да
предостави сумата предмет на страните по договора. За ответното дружество е възникнало
6
насрещното задължение в срок до 05.07.202 г. да върне заетата сума за посочена главница
/съобр. последния анекс №1/. По силата на постигнатото съглашение между страните по
договора и ответника Х. А. отразено и в Анекс № 1 последният е встъпил като съдлъжник
по договора, който институт е уреден в разпоредбата на чл.101 от ГПК. Съгласно последното
изречение на цитирания законов текст при това положение първоначалният длъжник и
встъпилият съдлъжник отговарят към кредитора солидарно.
По отношение на направените от ответника Л. М. възражения, че претендираните
размери на вземанията са недължими ,поради липса на уведомяване за настъпила
предсрочна изискуемост , съдът намира следното .
Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г, на ВКС,.
в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за
банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита
предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при
настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от Закона за
кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил
длъжника.
Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен
брой вноски банката може да обяви кредита за предсрочно изискуем /какъвто е настоящия
случай/, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява, правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника. -
кредитополучател. Според ТР, фактите, относими към настъпването и обявяването на
предсрочната изискуемост следва да са настъпили преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. В настоящия случай не се установи и доказа
съобщението за предсрочната изискуемост да е изпращано и връчвано на
кредитополучателя и солидарен длъжник и поръчител/,респ. да е удостоверено от
длъжностното лице,
В предвид разясненията в т.18 от ТР №4/2014 г. по ТД №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС ,
следва да се приеме, че в случая не е налице редовно обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита, поради което не е налице изискуемост на цялото задължение по
отношение на целият кредит (като главница) към момента на предявяване на заповедното
производство, възлизащи на претендираните с исковата молба суми .Сумите са дължими от
ответниците солидарно – от кредитополучателя и солидарния длъжник . В тази връзка,
неоснователни са доводите на ответника съдлъжник за изтекъл срок по чл.147 от ЗЗД.
Съгласно ТР 5/2019 от 21.01.2022г. по т.д.№ 5 от 2019г. на ОСГТК при уговорено погасяване
на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, срокът започва
да тече от настъпване изискуемостта на цялото вземане, вкл.и в хипотезите на предсрочна
изискуемост, като падежът на отделните вноски е ирелевантен за приложението на чл.147,
ал.1 от ГПК.
Въпреки предоставената му възможност посредством допускане от съда на съдебно-
7
икономическа експертиза / ищецът не прояви активност и не ангажира каквито и да е
доказателства за установяване на твърденията си, че е предоставил кредит в посочения
размер, както и такива за дължимостта на сумите, предмет на установителните искове.
Доколкото ищецът не установи дължимостта на главното вземане, а отговорността на
ответника Л. М. в качеството му на съдлъжник е обусловена от съществуването на главния
дълг, то дори само на това основание исковете следва да се отхвърлят като недоказани по
основание и размер,без да е необходимо обсъждането на останалите възражения изложени в
представената по делото писмена защита, а с оглед на това и предявените акцесорни искове.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат в полза
на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, същите се констатираха в размер на направени
такива за сумата от 450лв. представляващи депозит за в.л. поради което същите се дължат в
посочения размер.По отношение на претендирано адв.възнаграждение от ищеца за сумата в
р-р на 9750лв., от представено по делото пълномощно за правна помощ и съдействие се
установи,че такива са били договорени в р-р на 9 750лв. и платими в брой до 30.11.2024г.
,като доказателства за реалното им заплащане не бяха представени ,поради което такива не
следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Банка ДСК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. "Московска" № 19, представлявано от изп.дир.Д. Н. И. и Б. Ф.С.
,чрез юрк.Т.Ж. против Л. П. М., ЕГН:**********, с адрес в гр. П., ул.“Г.Р." №** искове за
признаване за установено спрямо ответника в качеството му на солидарен длъжник
съществуването на вземания на “Банка ДСК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. “Московска” № 19 , за които са издадени. Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 13211/2023 г. и
Изпълнителен лист № 10895 от 11.05.2023 г., издадени по ЧГД 64561/2021 г. по описа на PC
София, произтичащи от неизпълнението на Договор за овърдрафт „ПАРТНЬОР“ №2016611
от 16.06.2016г. и допълнителни споразумения Анекс 1 от 07.07.2017 г.,. сключени с „Банка
ДСК“ АД /универсален правоприемник на Сосиете Женерал Експресбанк АД, ЕИК
*********/, включващи: следните суми: главница- 61 900,00 лева /шестдесет и една хиляди и
деветстотин лева/, ведно със законната лихва, считано от 11.11.2021 г. до изплащане на
вземането, договорна (възнаградителна) лихва - 10 170,01 лева /девет хиляди сто и
седемдесет лева и 01 ст./, от 05.08.2017 г. до 05.07.2020 г.; наказателна лихва - 9 568,24 лева
/девет хиляди петстотин шестдесет и осем лева и 24 ст./, от 06.08.2017 г. до 05.07.2020 г.;
Законна лихва от 08.07.2020г: до 02.11.2021г. - 8 339,30 лева /осем хиляди триста тридесет и
девет лева и 30 ст./; Такси - 619 лева /шестстотин и деветнадесет лева/Предвид
разрешението, дадено в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013
8
г. на ОСГТК на ВКС,претендира присъждане на разноските, направени в заповедното
производство по ч.гр.дело № 64561/2021 г. по описа на PC София, в размер на 1811,93 лева -
за държавна такса и 100,00 лева - юрисконсултско възнаграждение и направени разноски в
настоящото производство в т.ч. юрк.възнаграждение на осн.чл.78,ал.2 от ГПК,съгласно
НПП.
ОСЪЖДА "Банка ДСК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. "Московска" № 19, представлявано от изп.дир.Д. Н. И. и Б. Ф.С. ,чрез юрк.Л.Д.
да заплати на Л. П. М., ЕГН:**********, с адрес в гр. П.,ул.“Г.Р." №** сумата от 450 лева
представляваща направени по делото разноски - депозит за в.л.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – П.: _______________________
9