№
Гр.Провадия, 07.01.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПРОВАДЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, I състав, в открито съдебно заседание на
17.10.2019 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Михайлов
при секретаря М.М., като разгледа докладваното от
районния съдия НАХД № 130 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Постъпила е жалба от В.М.А. против наказателно
постановление № 49/08.04.2019 г. на Директора на Басейнова Дирекция за
Черноморски район – гр. В., с което на въззивника е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 1000 лв. за нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 31 от Закона за водите.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление,
като неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна – Басейнова Дирекция за Черноморски
район с център В., чрез своя процесуален представител изразява становище за
неоснователност на жалбата и доказаност на нарушението, поради което моли съда
да потвърди изцяло наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Провадийският районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 08.11.2018 г. служители на БДЧР
съвместно с представители на Регионална здравна инспекция - гр. В. и община
Дългопол извършили проверка по постъпил в БДЧР сигнал с вх. № СЖ-113/05.11.2018
г., за незаконно водовземане от обществена чешма в с. Л., общ. Дългопол. В подадения
сигнала било посочено, че водовземането се извършва от В.А., без посочване на
установъчни данни за лицето. При проверка било установено, че в с. Л., зад
обществена чешма „Марин чешма“ има изкоп с водохващане от каптаж регистриран в
БДЧР от община Дългопол, вписан в регистъра за водовземните съоръжения за
стопански цели под регистрационен № РКС-КД-12/15.11.2017 г. Едното от
разклоненията на водохващането захранвало обществената чешма, а другото с
измерени географски координати N 42°59'45,9"; Е 27°1 Г29.6", чрез ПВЦ тръба
било насочено към кошара за животни, стопанисвана от В.А. ***. От извършена
допълнителна проверка било установено, че няма издадено разрешително от БДЧР за
водовземане от подземни води от каптажа. Проверката била извършена в
присъствието на В.М.А. *** и същият бил вписан в Констативния протокол
обективиращ установеното при проверката с № 805В/08.11.2018 г. /бланка сериен №
004068/ от Ж.Х.Х. - младши експерт в Дирекция „Контрол” при БДЧР. Предвид
констатираното и липсата на издадено разрешително за водовземане в констативния
протокол било дадено предписание на В.М.А. ***, в срок до 13.11.2018 г. да
прекъсне разклонението към стопанисвания от него имот, като премахне тръбата
монтирана на водохващането зад „Марин чешма“ намираща се в с. Л., общ.
Дългопол.
След проверката Констативния
протокол бил подписан от присъствалите, с изключение на В.А., който отказал да
го подпише, без да излага причини за това си решение.
На 09.11.2018 г. г-н А. е посетил
сградата на БДЧР - В., където му било връчено копие от Констативния протокол от
проверката № 805В/08.11.2018 г. /бланка сериен № 004068/, срещу подпис и
отбелязване в протокола.
На 15.11.2018 г. служители на БДЧР
извършили проверка, последващ контрол по изпълнение на издадено с Констативен
протокол № 805в/08.11.2018 г. /бланка сериен №
004068/ предписание на В.М.А., като
посетили „Марин чешма“ в с. Л.. При проверката установили, че издаденото
предписание не е изпълнено, като разклонението монтирано зад „Марин чешма“ не
било премахнато. За констатациите при проверката бил съставен Констативен
протокол № 826В/15.11.2018 г. /бланка сериен № 004072/ от Ж.Х.Х. - младши експерт
в Дирекция „Контрол” при БДЧР.
Във връзка с установеното на г-н В.А.
било издадено ново предписание от Директора на БДЧР с изх. № СЖ-113/A3/20.11.2018 г. и писмо-покана с изх. № СЖ- 113/А4/20.11.2018 г., да се яви в
тридневен срок от получаването му в сградата на БДЧР - гр. В. за изясняване на
обстоятелствата, получени на 22.11.2018 г. видно от обратните разписки.
На 27.11.2018 г„ В. Ахмед А. чрез
пълномощника си С.Д. подал в БДЧР с вх.
СЖ-113/А5/27.11.2018 г. придружително писмо, относно издадено предписание с
изх. № СЖ-113/A3/20.11.2018 г„ ведно с приложени две снимки.
Предвид така установената фактическа
обстановка, АНО счел възраженията по АУАН за неоснователни.
По отношение на това, че проверката,
обективирана в Констативен протокол № 826В/15.11.2018 г., /бланка сериен №
004072/ на служителите на БДЧР, е била осъществена без г-н А. да бъде уведомен
и без негово присъствие или на представляващо го лице, АНО счел за
неоснователни, като изтъква, че действащата нормативна уредба, не предвижда
задължение за органите, натоварени с контрола по спазване па нормативните
изисквания, имащи отношение към опазване на водите и околната среда,
предварително да уведомяват лицата за осъществяваните от тях физически
проверки.
По отношение на исканите
доказателства за извършената от БДЧР проверка на 15.11.2018 г., се твърди, че
г-н А. е имал възможност да се запознае със същите в хода на
административно-наказателното производство, за което е бил поканен с писмо изх.
№ СЖ- 113/А4/20.11.2018 г.
Твърди се, че във възраженията си по
акта г-н А. сам е заявил, че е премахнал/прекъснал тръбата едва на 27.11.2018
г., тоест след изтичане на срока за изпълнение на предписанието - 13.11.2018 г.
определен в Констативен протокол № 805в/08.11.2018 г.
След преценка на всички факти и
обстоятелства, съдържащи се в административно- наказателната преписка, АНО
установил, че към 13.11.2018 г. срока определен в предписанието за изпълнението
му и към датата на проверката 15.11.2018 г. предписанието издадено на основание
чл. 155, ал. 1, т. 22 от ЗВ от длъжностно лице при БДЧР не е било изпълнено.
При извършената на 15.11.2018 г. проверка на място обществена чешма „Марин
чешма“, находяща се в землището на с. Л., общ. Дългопол е било установено, че В.М.А.,
не е изпълнил издадено предписание в Констативен протокол № 805в/08.11.2018
г. в определения срок - 13.11.2018 г., да прекъсне разклонението към
стопанисвания от него имот, като премахне тръбата монтирана на водохващането
зад „Марин чешма“.
С оглед на гореизложеното на
28.11.2018г. е бил съставен АУАН №203 връчен на въззивника на 10.12.2018г.
В срока по чл.4, ал.1 от ЗАНН са
постъпили възражения от въззивника.
Въз основа на така издадения АУАН наказващият орган издал
обжалваното наказателно постановление, с което на въззивника е било наложено
административно наказание „Глоба“ на
основание чл. 200ал. 1т. 31 от ЗВ.
По делото е разпитана св. Ж.Х.-актосъставител, която сочи
в показанията си по какъв начин е извършена проверката и какво са констатирали
при нея. Видно от нейните показания в Басейнова дирекция е
постъпил сигнал за незаконно вземане от „Марин чешма“ намираща се в с. Л., общ.
Дългопол, във връзка с което на 08.11.2018 г. извършили проверка на място със
съдействието на общ. Дългопол, като при проверката представителя на общ.
Дългопол се обадил на въззивника и го повикал да дойде и да присъства по време
на проверката. При проверката установили, че зад въпросната чешма има нови
разкопавания, положени нови ПВЦ тръби, които захранвали имота стопанисван от А..
При проверката съставили констативен протокол, който въззивника отказал да
подпише. На следващият ден се явил лично в Басейнова дирекция, където подписал
протокола и му била издадено предписание.
До 15. 11.2018 г. в Басейнова дирекция не била
постъпвала информация за изпълнение на даденото предписание във връзка с което
извършили последваща проверка и при последващата проверка установили, че
предписанието не е изпълнено. Поканили лицето за изясняване на обстоятелствата,
като след получаване на писмото, той не се явил. Актът му бил съставен в негово
отсъствие и бил изпратен на общ. Дългопол за връчване. След получаване на
писмото, тогава постъпило изпълнение на предписанието, че тръбите са
премахнати, но след изтичане на поставения срок.
Св.Х. заявява в съдебно заседание, че зад
въпросната чешма е имало изградени две отклонения, като едното от тях
захранвало обществена чешма, а второто отклонение захранвало въпросния
водопровод, като и двете отклонения си личало, че са изградени наоколо, тъй
като било разкопано навсякъде и водопроводните тръби били нови. Зад самата
чешма имало изградена шахта, която била разкопана и се виждали всичките тръби.
В хода на делото бе разпитана и св.С.И.-
свидетел по съставянето на АУАН, чийто показания се припокриват с показанията
на актосътавителя.
Съдът изцяло кредитира техните показани, като
обективни, взаимнодопълващи се и кореспондиращи с фактическата обстановка
установена по делото.
В хода на делото до разпит бе допуснат свидетеля
Д.В.Д., който заявява, че е работил 23 години в сферата на ВИК. Познавал
жалбоподателя и миналата година последният се обърнал към него за направа на
водопроводно отклонение. Над 500 м. от чешмата сложили водопроводното отклонение, а 100 м. прекарали
от главният канал към овчарника. От
чешмата до там от където започнали да прекарват отклонението имало
канализация, която влизала в селото. Вода не бил ползвал, тъй като канала бил
прекъснат. От мястото, където прекарали водопроводното отклонение А. не бил получавал вода. Свидетелят Добрев твърди, че промени в канала
не е правил. Там където била вододайната
зона до чешмата, нямало други съоръжения.
По отношение на изградения водопровод твърди, че
е от около 1940-та година. Когато той е бил служител във ВИК са отстранявали
аварии на това място. Когато направил това присъединяване, не работил вече към
ВИК, и го направил на приятелски начала. Твърди, че А. имал документи да си
пусне водата. Съоръжението било директно към чешмата и после към селото. Никой
не можело да каже дали има изменения, тъй като то било затрупано с пръст. Април
или май месец миналата година направил отклонението с бързи връзки, като
монтирал и спирателен кран и свързал водопровода.
В хода на делото до разпит бе допуснат и св.В.С.В.-бивш
заместник Кмет на Община Дългопол, който в показанията си заявява, че изготвяли
през 2006 г. нов проект за водоснобдяване в с. Л. за да могат да се вкарат води
от язовир Камчия. Преди това, тази чешма подавала на част от с. Л. и каптажа се
обработвал от ВИК и след пускането на новият водопровод, включили цялото
населено място към язовир Камчия. От вододайната зона, водата преминавала пред
чешмата и директно надолу.
В хода на делото, по искане на процесуалния
представител на въззивника бяха изискани от РП-Провадия, преписки под
№1086/2017г. и преписка под №1177/2016г. преобразувано в ДП №2017/2017г. От
Община Дългопол бе изискана цялата преписка по съставянето на акт за общинска
собственост по отношение на „Марин чешма“ с №1795/04.04.2016г.
Видно от преписката по съставянето на акт за
общинска собственост по отношение на „Марин чешма“ с №1795/04.04.2016г.
процесният имот се явява собственост на Община Дългопол, която по силата на
договор за наем с въззивника му го е отдала за временно възмездно ползване и
водовземане срещу годишен наем от 120,00 лева. Договорът е бил сключен
на24.01.2018г. със срок на действие-5 години.
Видно от материалите по изисканите преписки от
РП-Провадия става ясно, че Басейнова Дирекция не е установила кой е извършил
разкопаването на шахтата и кой е положил тръби на това място.
Въз основа на така изложените фактически обстоятелства,
съдът направи следните правни изводи: Жалбата като подадена в срок от лице,
имащо право на това и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, е процесуално
допустима. Съгласно дадените от закона правомощия, съдът следва да извърши
цялостна проверка на обжалваното НП, досежно неговата законосъобразност.
Жалбоподателят е санкциониран по реда на чл. 48, ал. 1, т. 13 ЗВ. Съгласно цитираната
разпоредба водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да
изпълняват в срок дадените предписания от контролиращ орган. В конкретния
случай, видно от показанията на св. Х. на 08.11.2018г. е бил съставен
констативен протокол с дадено предписание на въззивника ас със срок до
13.11.2018г.
На 15.11.2018г. е била извършена проверка, последващ
контрол по изпълнение на издаденото с КП №805в/08.11.2018г. предписание,
като било устантовено, че издаденото предисание не е изпълнено и бил издадено
КП №826В/15.11.2018г. издадено било ново предписание и била изпратена покана на
въззивника да се яви за получаването му в сградата на БДЧР-В. за изясняване на
обстоятелствата.
А. направил възражения, като било установено, че
предписанията са изпълнени едва на 27.11.2018г., т.е след изтичане на срока за
изпълнение на предписанието-13.11.2018г- определен с КП №805в/08.11.2018г.
За вмененото нарушение жалбоподателят е санкциониран по
реда на чл. 200ал. 1т. 31 от ЗВ, съгласно която
разпоредба наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не
подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което не
изпълни или допусне да не се изпълнят предписанията на контролните органи - от
1000 до 5000 лв.
При проверката правилно ли е приложен закона съдът
съобрази чл. 348, ал. 2 от НПК съгласно който
нарушение на закона е налице, когато той е приложен неправилно или не е
приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. В случая НП е издадено за
административно нарушение изразяващо се в неизпълнение в срок до 13.11.2018 г.
на писмено предписание издадено на основание чл. 155, ал. 1, т. 22 от Закона за водите и обективирано в КП
№805в/08.11.2018г.
В НП това е квалифицирано като нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 31 от
Закона за водите и на основание тези разпоредби е наложена „Глоба“ на
въззивника. В чл. 48, ал. 1 за изброени задълженията, които по силата на закона
имат водоползвателите - титуляри на разрешителни. Сред тях е задължението за
изпълняват в срок дадените предписания от контролиращ орган –т. 13. В чл. 200, ал. 1 от Закона за водите в отделни точки са
изброени административните нарушения, за които се налагат глоба, съответно
имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, на физическото
или юридическото лице. Съгласно чл. 200, ал. 1, т. 31 от
Закона за водите се налагат глоба, съответно имуществена санкция от 1000
до 5000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание, на физическото или
юридическото лице което не изпълни или допусне да не се изпълнят предписанията
на контролните органи. Стриктното прилагане на тази правна уредба изисква на
основание чл. 200, ал. 1, т. 31 от
Закона за водите да се ангажира отговорността на лицето /физическо или
юридическо/, което контролния орган е посочил като отговорник за изпълнението
на конкретното предписание. Когато няма посочено конкретно лице като отговорно
за изпълнение на дадено предписание във връзка с изпълнение на условията по
разрешително за водоползване, отговорно лице по силата на чл. 48, ал. 1, т. 31 от Закона за водите е титуляра на
разрешителното.
След събиране на всички доказателства по настоящото
производство, настоящият състав счита, че неправилно е
ангажирана наказателната отговорност на жалбоподателят В.М.А.. Видно от
събраните по делото писмени доказателства, собственик на имот с № 054021 в
землището на с. Л., общ.Дългопол, област В., където се намира въпросната „Марин
чешма” е Община Дългопол. На А. му е било отдадено под наем съоръжение-картиран
извор съобразно договор за наем сключен с Община Дългопол, приложен по делото.
По делото липсват доказателства въз основа на които по безспорен и категоричен
начин да е установено, че жалбоподателят В.М.А. е изградил водопроводно
отклонение и съответно следва предписанията на контролният орган да бъдат
отправени към него. Наличието на Договора за отдаване под наем на процесният
имот не би могло да е достатъчно основание да се счита, че именно
жалбоподателят е изградил процесното отклонение.
По делото са приложени
доказателства от който е видно че от 2017г. „Басейнова дирекция” е издала
няколко предписания на лице различно от жалбоподателят за премахване на
изградени съоръжения.
В АУАН е посочена като нарушена
законова разпоредба на чл.200, ал.1 т.31 от Закона за водите и чл.155, ал.1,
т.22 от Закона за водите, които се явяват санкционни такива. Непосочването на
нарушената законова разпоредба в АУАН означава, че при съставянето му е нарушен
чл.42, т.5 от ЗАНН. Непосочването на конкретната нарушена законова разпоредба,
респ. неправилното й посочване, представлява съществено процесуално нарушение,
тъй като е лишило жалбоподателя от възможността да узнае кои точно разпоредби е
нарушил с извършеното от него деяние, което от своя страна го лишава от
възможността да упражни правото си да изложи конкретни възражения срещу
съставения му акт.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №49/08.04.2019 г. на
Директора на Басейнова Дирекция за Черноморски район – гр. В., с което на В.М.А.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000
лв. за нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 31 от Закона за водите, като законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК
пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: