Номер 134706.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 14.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
Секретар:Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20203100501794 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 18126/23.07.2020 г., депозирана
от „Гранична полиция“ - МВР – гр. София, бул. „Христофор Колумб“ №1
чрез Главен комисар Il=U=в, против Решение № 1009/27.02.2020г.,
постановено по гр. д. № 13883 по описа за 2019 г. на РС-Варна, ГО, LІ-ви
съдебен състав, с което, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2
от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, въззивникът е осъден да заплати на Т. А. Т. ,
ЕГН **********, сумата от 986,62 лева, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
01.07.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисление на
положения нощен труд от ищеца в дневен с коефицент 1.143, ведно със
законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска –
29.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 140 ал.1
във вр. с чл. 143 ал. 1 от КТ във вр. с 187 ал. 6 от ЗМВРи разноски. Въз
въззивната жалба се навеждат подробни доводи за това, че атакуваният
съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон. Навежда се, че
спорът между страните е изцяло правен, като спор досежно приетите за
установени фактически положения не съществува. Въззиникът оспорва
изводите на първоинстанционния съд досежно субсидиарното приложение на
1
общия трудов закон – КТ и приетите въз основа на него подзаконовите
нормативни актове – НСОРЗ, касателно преизчисляването на нощното
работно време в часове дневно работно време, доколкото между въззиника и
въззиваемия е учредено служебно правоотношение, чието съдържание е
нормативно регламентирано от специалните правни норми, обективирани в
ЗМВР и приетите въз основа на него подзаконови нормативни актове –
Наредба № 81213-776 от 29.07.2016 г. Поддържа се, че не е налице празнота в
специалното трудово законодателство, което да обуслови субсидиарното
приложение на общите норми. Отделно дори да се приложат последните, то
те не могат да дерогират приложението на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 81213-
776, съгласно която продължителността на нощното работно време не следва
да надвишава 8 часа, което обуславя извода, че коефициентът не е 1.143, а – 1,
доколкото съотношението между продължителността на дневното работно
време и нощно такова дава този резултат. Сочи се, че за всеки отработен час
в периода от 22:00 часа до 06:00 часа, на служителите на МВР им се заплаща
допълнително трудово възнаграждение в размер на 0.25 лева на отработен час
в този интервал, което отново е израз на наличие на специални норми,
уреждащи отношенията във връзка с отчитането и заплащането на нощния
труд на държавните служители в МВР, която изключва общия ред. Излагат се
аргументи в посока, че получените часове в повече при преизчисляване на
дневния и нощния труд създават неточно разбиране за наличие на извънреден
труд, доколкото служителят не е престирал работна сила в действителност
извън установеното работно време.
Въззивникът моли за отмяна на атакувания съдебен акт изцяло и вместо
него въззивният съд да постанови ново решение, с което да отхвърли
предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове изцяло,
както и да присъди в негова полза сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемия Т.Т..
Депозирано е писмено становище, в което се сочи, че жалбата е
неоснователна.
По предмета на така предявените искове се излагат следните твърдения
от страните:
2
Ищецът твърди, че е полагал труд по служебно правоотношение
възникнало с ответника на длъжност „младши инспектор“ в ГПУ Летище
Варна към РДГП Аерогари, което е на структурно подчинение на ОД на
МВР-гр. Варна за периода от 01.07.2016 г. до 30.09.2019 г. Посочва се, че в
този период ищецът е работил, при сумирано изчисляване на работното
време, като работното време на държавните служители в МВР работещи на
смени се изчислявало сумирано за тримесечен период. Заявява, че към
основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащали
допълнителни възнаграждения за извънреден труд. В тази връзка се посочва,
че положеният от ищеца нощен труд от 22.00ч. до 06.00ч. за периода от
01.07.2016 г. до 30.09.2019 г. бил в размер на 1 016 часа, които след
приравняването им на дневен труд с коефицент 1.143 – възлизали на 1 161,29
часа. Навеждат се доводи, че преизчисляването на нощен към дневен труд
водило до извънреден труд от 145,29 часа, който следвало да бъде
допълнително заплатен от ответника. При изчисляване на база основно
месечно възнаграждение, увеличено с 50 %, съгласно чл. 187, ал.6 от ЗМВР,
задължението на ответника към ищеца за целия период възлизало на 986,62
лв. /след допуснато изменение/. Изложена е подробна справка от ищеца за
положения от него нощен труд по тримесечие и преобразуването му в дневен
с коефициент 1.143, съответно размера на дължимата сума за положен
извънреден труд за всяко тримесечие. Молбата е за уважаване на исковата
претенция за главница от 986,62 лв., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба - 29.08.2019г. Претендира и разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Не
оспорва, че ищецът за посочения период е полагал труд при него по служебно
правоотношение, по което ищецът е заемал длъжност „младши инспектор“ в
ГПУ Летище Варна към РДГП Аерогари, което е на структурно подчинение
на ОД на МВР-гр. Варна за периода от 01.07.2016 г. до 30.09.2019 г.
Поддържа, че общите разпоредби на КТ и ЗДСл са неприложими за
процесното правоотношение, доколкото е налице специална уредба в ЗМВР и
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. В тази връзка излага, че няма основание
за преизчисляване на нощния труд в дневен такъв с посочения в исковата
молба коефициент от 1,143, тъй като нормалната продължителност на
3
дневното работно време на държавните служители в МВР е 8 часа и
положеният труд през нощта е също 8 часа за всеки 24-часов период, респ.
коефициентът е единица. Излага, че размерът на възнаграждението за нощен
труд е установен в специалната уредба, предвиждаща, че за всеки отработен
час през нощта (между 22.00 ч. и 6.00 ч.) на държавните служители се
изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв.
Поддържа, че положеният от ищеца в процесния период нощен труд е
правилно отчетен и полагащото му се допълнително възнаграждение е
правилно определено, съобразно действащите специални правила, както и че
същото е заплатено в пълен размер. В условията на евентуалност – в случай
че се приеме за основателен предявения иск, оспорва направените в исковата
молба изчисления на положените от ищеца часове нощен труд, доколкото
същите не съответстват на представените доказателства. Претендират се
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по
делото доказателства намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото е безспорно между страните, а и от представените
доказателства се установява, че ищецът е полагал труд в ответното държавно
учреждение на длъжност „младши инспектор“ във ГПУ гр. Варна към РДГП
Аерогари, което е на структурно подчинение на ОД на МВР-гр. Варна за
периода от 01.07.2016 г. до 30.09.2019 г.
Съгласно заключението на изготвената по делото, приета от съда и
неоспорена от страните ССЕ се установява, че в периода 01.07.2016г. до
30.09.2019г. ищецът е отработил 1 016 часа нощен труд. Извънредният труд
се сумира на 145,29 часа. Общият размер на дължимото за извънреден труд
възнаграждение за 145 часа възлиза на 986,62 лв.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави
4
следните правни изводи:
Предявеният иск намира правното си основание в нормата на чл. 178
ал.1 т.3 ЗМВР.
Ищецът е държавен служител- „младши инспектор“ в ГПУ Летище Варна
към РДГП Аерогари, което е на структурно подчинение на ОД на МВР-гр.
Варна, поради което и намират приложение разпоредбите на Закона за
Министерството на вътрешните работи в редакцията от 18.07.2017 г.,
доколкото в този закон не е предвидено друго. ЗМВР е специален по
отношение на ЗДСл и в него е уреден статутът на държавните служители,
полагащи труд по служебно правоотношение в системата на МВР арг. от чл.
142, ал. 2 ЗМВР).
По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност през
процесния период ищецът е полагал труд както през нощта / 22.00 – 06.00
часа /, съгласно графици, а отработеното работно време се е изчислявало
сумарно.
В чл.187 ал.1 ЗМВР е посочено, че нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица. В ал.3 на цитираната разпоредба се
предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени -
сумирано за тримесечен период. От ал.5 на същата разпоредба е видно, че
работата извън редовното работно време до 280 годишно се компенсира със:
1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни -
за служителите на ненормиран работен ден;2. възнаграждение за извънреден
труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи
на смени. В ал.9 е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.
5
В процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г.
/в сила от 02.08.2016г./ за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Преди процесния период е действала Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи /ДВ, бр.69 от
19.08.2014 г., отм. ДВ, бр.40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г./. Само и
единствено в нея изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч.
за отчетния период се умножава по 0,143 – чл.31, ал.2 от наредбата. В
следващите две Наредби изрична регламентация за преизчисляване липсва. В
Наредба №8121з-592 /обн.ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779
/обн. ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва изрична норма съответстваща на чл.31
ал.2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен
труд с коефициент 1.143. Липсата на изрична норма, обаче не следва да се
тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен (каквато изрична забрана би
била и противоконституционна), а представлява празнота в уредбата на реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в
специалната уредба ,касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се
приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната
заплата (обн.ДВ бр.( от 26.01.2007г.) В чл.9 ал.2 от същата е предвидено при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
Възражението, че със Заповед №8121з-791/28.10.2014г. работодателят е
6
компенсирал положения нощен труд чрез допълнително възнаграждение,
поради което и не следва превръщането на нощните часове в дневни да се
отразява на отчитането на извънреден труд, е неоснователно. Това е така, тъй
като посочената в чл.9 от наредбата методология е само с оглед установения
по законодателен път начин за отчитане на нормата фактически положен
труд. Тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата за заплащане на
нощния труд, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни
часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
Поради което и не може да се приеме, че с предвиждането на допълнително
възнаграждение за нощен труд със Заповед №8121з-791/28.10.2014г.
работодателят е запълнил празнотата в специалните норми. Приложение на
общо основание имат нормите на чл.9 и сл. от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, в която именно е и определена
методологията за превръщането на нощните часове в дневни със съответния
коефициент. Това виждане е застъпено в решение № 14/27.03.2011 г. по гр. д.
№ 405/2011 г. на IV ГО на ВКС и решение № 103/27.07.2012 г. по гр. д. №
299/2011 г. на IV ГО на ВКС.
Следва да се отбележи също така, че нормата на чл. 9 от Наредбата
урежда различни хипотези. Докато разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 от нея
визират условия за "увеличаване" на трудово възнаграждение с определен
коефициент, разпоредбата на ал. 2 се отнася единствено до изчисляване на
положения труд като стойност в часове при сумирано изчисляване на работно
време. Това правило е общо, а не специално, поради което не може да се
сподели тълкуването, че то е приложимо единствено при "трудово
възнаграждение, заработено по трудови норми" и при "продължителност на
нощното време, по-малка от продължителността на дневното". Не може да се
сподели становището, че целта на този коефициент е да определи така
възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа
през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа, а в случая ищецът
работи 8 часа през нощта, т. е. няма какво да се "приравнява". Ако това е
вярно, то служител, който полага повече от 8 часа труд през нощта, ще бъде
поставен в по-неблагоприятно правно положение, защото за него
"приравняване" няма да е налице, което е недопустимо. Предвидената
7
възможност в специалния закон ЗМВР нощния труд да не надвишава осем
часа / а не седем, както предвижда КТ/, не може да бъде основание да бъдат
поставени държавните служители, работещи в системата на МВР, в
неравностойно положение и положеният от тях през нощта труд да не се
приравнява на дневен както се процедира по отношение на работниците,
полагащи труд по трудови правоотношения, регулирани по КТ.
Поради изложените съображения, въззивната инстанция намира, че
положеният от ищеца нощен труд следва да бъде преизчислен по
горепосочените правила и превишаването на нормата – следва да се заплати
като извънреден труд. Исковата претенция за заплащане на извънреден труд в
периода 01.07.2016г. – 30.09.2019г., получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен се явява доказана по своето
основание и размер предвид приетото заключение на вещото лице.
Предявеният иск за заплащане на сумата от 986,62 лв., представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за
посочения по-горе период, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 29.08.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, следва да бъде уважен. Решението на ВРС в горния смисъл
следва да бъде потвърдено. Разноски не се присъждат в полза на въззиваемата
страна, тъй като такива не са претендирани.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1009/27.02.2020г., постановено по гр. д.
№ 13883 по описа за 2019 г. на РС-Варна, ГО, LІ-ви съдебен състав.
Решението e окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9