Р Е Ш Е Н И Е
№ 64
гр. Разград, 15.06.2020 г.
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
в открито съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена
Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Робева адм. дело № 56 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. АПК.
Постъпила е жалба от А.
С. П. от с. С.,
общ. Л., против Уведомително писмо изх. №
94-А-20 от 28.02.2020 г. на кмета на Община – Лозница, с което е отказано
извършването на промяна на имената на жалбоподателя в акта му за раждане. Жалбоподателят
твърди, че в графа „Бележки“ в акта му за раждане е вписано „имената да се
четат А. С. П.“,
което вписване е нищожно като противоречащо на §2 от ЗИБГ и поради това актът
за промяната на имената подлежи на преразглеждане от кмета на общината. Иска се
ответникът да бъде задължен да заличи направеното допълнително вписване.
Ответникът счита жалбата за
неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Разградският административен съд,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от Акт за раждане №
63/11.09.1977 г., издаден от ОбНС – Лозница, жалбоподателят е роден на *******
г. в гр. Л. и е записан с имената А.
С. П.
Със заявление вх. № 41/26.11.1993
г. до кмета на Община – Лозница с подател А. С.
П. на основание §2 от ЗИБГ е поискана
промяна на имената му на А. С.
П.
На основание молбата вх. №
41/26.11.1993 г. в графа „Бележки“ на акта за раждане на жалбоподателя е
вписано „имената да се четат А. С.
П., баща: С. А.
П., майка: Ф. И.“.
На 10.02.2020 г. жалбоподателят депозирал
до кмета на Община – Лозница жалба вх. № 94-А-12/10.02.2020 г., в която
посочил, че в личните му документи: лична карта, дипломи, шофьорска книжка и
др. е с имената А. С. П.
Заявил е, че не е подавал и подписвал заявлението от 26.11.1993 г. за промяна
на имената му, което е нищожно. Поради това и на основание чл. 81, ал. 2 АПК е
оспорил съдържанието на административния акт, с който е променено името му, и
на основание чл. 91 АПК е поискал преразглеждане на този акт и отмяната му.
С писмо изх. № 94-А-12/19.02.2020
г. ответникът е уведомил жалбоподателя, че съгласно чл. 76, ал. 5 от Закона за
гражданската регистрация /ЗГР/ по административен ред не може да се променя
името на титуляра и Община – Лозница няма правомощието да промени името му.
Исканата промяна може да бъде направена само след представяне на влязло в сила
съдебно решение.
С декларация по чл. 58, ал. 4 АПК
рег. № 94-А-20/27.02.2020 г. жалбоподателят декларирал, че счита бездействието
на ответника за мълчаливо съгласие и поискал да бъде отменена вписаната бележка
в акта му за раждане.
С оспореното уведомително писмо
изх. № 94-А-20 от 28.02.2020 г. ответникът е отказал да удовлетвори искането на
жалбоподателя по съображения, че актът за раждане не е индивидуален
административен акт, а официален свидетелстващ документ /охранителен акт/, в
който промяната на данните се извършва по реда на чл. 73 и сл. ЗГР, а не по АПК. Административният орган се е позовал на разпоредбите на чл. 73 и чл. 76
ЗГР, като е указал на жалбоподателя, че може да упражни правата си чрез
предявяване на иск по чл. 124 ГПК или в производство по чл. 542 и чл. 547 ГПК.
Въз основа на изложеното от
фактическа страна, от правна страна Разградският административен съд намира
следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна, в
законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 АПК.
Уведомителното писмо е издадено от
компетентен орган – кмета на Община - Лозница, който на
основание чл. 35, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗГР е длъжностно лице по гражданското
състояние на територията на общината, на
чиято територия е станало събитието, и по силата на чл. 74, ал. 2 във вр. с ал.
1 ЗГР има правомощието да отбелязва промените в съставения вече акт за
гражданско състояние.
Административният акт е в надлежната писмена форма, има изискуемото от чл. 59,
ал. 2 АПК съдържание и при издаването му са спазени
административнопроизводствените правила.
Оспореният акт е материалнозаконосъобразен
и в съответствие с преследваната от закона цел. Жалбоподателят е
поискал промяна на съставения му акт за раждане по административен ред в частта
относно имената, което е недопустимо. Правилно административният орган е приел,
че актът за раждане не е индивидуален административен акт и промяната на данните
относно имената може да се извърши единствено след представяне на влязло в сила
съдебно решение.
Както е указано в Тълкувателно
решение № 5 от 30.05.2017 г. на ВАС по т. д. № 1/2016 г., ОСС, I и II колегия, Законът
за гражданската регистрация (ЗГР) изрично определя актовете за гражданско
състояние, които са акт за раждане, акт за сключване на граждански брак и акт
за смърт, като официални писмени документи, в които по законов ред се
регистрират събитията раждане, брак и смърт.
При даденото легално определение
на актовете за гражданско състояние като официални писмени документи, съставени
след констатация на настъпилото събитие на формуляри по установен образец, с
разпоредбата на чл. 34, ал. 2 ЗГР е придадена доказателствена сила на отразените
в тях данни до доказване на тяхната неистинност. Като издадени от длъжностно
лице, в кръга на службата му по установените форма и ред, съгласно чл. 179 ГПК
те се явяват доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и
пред него действия. Заинтересованите лица имат право да установят наличието на
вписани неверни данни в актовете за раждане или смърт, което право според
разпоредбата на чл. 38, ал. 4 ЗГР следва да се реализира по съдебен ред.
Съгласно чл. 76, ал. 5 ЗГР по
административен ред не може да се променя името на титуляря в актовете за
гражданско състояние, с изключение на изрично предвидените в закона случаи. Случаите
на промяна по административен ред на имената на титуляря на акта за раждане са
уредени в: чл. 19а ЗГРР – при
възстановяване на имената на български граждани, които са били принудително
променени; чл. 74, ал. 4 ЗГР –
при промяна или възстановяване на имената на родителите по чл. 19а; чл. 76, ал.
2 ЗГР – при промяна, настъпила по силата на нормативен акт; по чл. 76, ал. 3
ЗГР – при липса на бащино име на български гражданин, роден извън РБългария.
Настоящият случай не попада сред изброените. Жалбоподателят следва да предяви
претенциите си пред граждански съд, евентуално в производство по чл. 19, ал. 1
ЗГР.
Предвид горното обжалваният отказ
е законосъобразен и оспорването му следва да бъде отхвърлено.
По изложените
съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.
С. П. от с. С.,
общ. Л., против Уведомително писмо изх. №
94-А-20 от 28.02.2020 г. на кмета на Община – Лозница.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.