№ 326
гр. София, 23.06.2025 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Д. П.
Членове:Кристина Ив. Тодорова
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Мария Д. Абаджиева Господинова
като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Въззивно частно
наказателно дело № 20251800600267 по описа за 2025 година
Производството е по реда на гл.ХХІ, във вр. с чл.289 ал.4, вр. ал.1, вр.
чл.24 ал.1, т.6 от НПК.
С протоколно определение от 05.03.2025 г. на Районен съд – гр.И.,
постановено по н.ч.х.д. № 99/2024 г. по описа на същия съд, е прекратено на
основание чл.24 ал.1, т.6 от НПК, наказателното производство по посоченото
наказателно от частен характер дело, образувано по тъжба на К. С. П. - Г.,
подадена срещу подсъдимия Н. И. И..
Срещу така постановеното определение е постъпила въззивна жалба от
частния тъжител К. П. - Г., подадена чрез повереника й – адвокат К., с молба
същото да бъде отменено, като незаконосъобразно и необосновано. В жалбата
се излагат доводи, че неправилно първостепенният съд е приел наличието на
визираните в процесуалния закон, предпоставки за прекратяване на
образуваното наказателно от частен характер производство. В частност, сочи
се, че първият съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.24 ал.1, т.6 от
НПК, тъй като постановлението за отказ да се образува досъдебно
производство, каквото в случая има постановено по същия казус, не може да
се приравни по правни последици на постановлението за прекратяване на
1
наказателното производство. Твърди се и, че с оглед наличните по делото
данни, неправилно първата инстанция е прекратила наказателното
производство, като се е позовала на процесуалното основание по чл.250 ал.1,
т.1, вр. чл.24 ал.1, т.6 от НПК, вместо на това по чл.287 ал.7 от НПК. Изтъква
се още за незаконосъобразен и решаващият извод на първия съд, за липса на
описано в тъжбата деяние, което да съдържа признаците на престъпление от
частен характер, доколкото същият е сторен без проведено съдебно следствие
по делото.
По реда на чл.322 от НПК е подадено писмено възражение от адвокат К.
К. – защитник на подсъдимия Н. И.. Изтъква се, че въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение, тъй като същата „е незаконосъобразна, поради
противоречие с разпоредбите на НК и НПК, правната доктрина и съдебната
практика, необоснована е, и превратно са анализирани съдържанието на
тъжбата, както и процесуалните действия на първостепенния съд, с оглед на
съдържанието на тъжбата и приложените доказателства“.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, повереникът на
частната тъжителка – адвокат Костадин К., отправя искане жалбата му да бъде
уважена, без да излага допълнителни доводи.
Пред настоящата съдебна инстанция, защитникът на подсъдимия –
адвокат К. К., моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а
атакувания съдебен акт, с който наказателното производство по делото е
прекратено - да бъде потвърден.
В становището си пред въззивната иинстанция, подсъдимият Н. И. И. се
солидаризира с доводите и исканията на защитника си.
С. окръжен съд, след като се запозна с доводите, изложени в жалбата и
във въззивното съдебно заседание, както и с материалите по делото, и след
като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намира
следното:
Данните по делото сочат, че въз основа на жалба от 31.07.2023 г., в която
са изложени твърдения, че на тъжителката К. П., на датата 12.07.2023 г., в
Съдебната палата в гр.П., е причинена лека телесна повреда, изразяваща се в
разстройство на здравето извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК, от
длъжностно лице – Н. И. И. – служител на ОЗ”Охрана – П.”, ГДО при МП, е
образувана пр. преписка № 3990/2023 г. по описа на Районна прокуратура –
2
гр.П.. След извършена предварителна проверка, с постановление от 02.11.2023
г. на прокурор от Районна прокуратура – гр.П. е отказано да се образува
досъдебно производство и съответно е прекратена пр.пр. № 3990/2023 г. по
описа на РП П., поради липса на престъпление от общ характер, и в частност –
на такова по чл.131 ал.1, т.2 от НК. Това постановление на РП П. е било
проверено по реда на чл.213 от НПК и съответно е било потвърдено от всички
по-горестоящи прокуратури.
Наказателното производство пред първоинстанционният съд е било
образувано по частна тъжба, подадена от К. П. срещу подсъдимия Н. И. И., за
това, че на датата 12.07.2023 г., в Съдебната палата в гр.П., й била причинена
лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън
случаите по чл.128 и чл.129 от НК.
С определение от 13.06.2024 г. съдията-докладчик от Районен съд –
гр.И. е насрочил така образуваното по тъжбата на Г. производство, за
разглеждането му в открито съдебно заседание. В същото това определение,
на основание чл.252 ал.4 от НПК, съдията-докладчик е определил и правната
квалификация на изложените в тъжбата факти – престъпление по чл.130 ал.1
от НК.
В проведеното на датата 18.02.2025 г. съдебно заседание, на делото е
даден ход за разглеждането му. С оглед събиране на допуснати от
първостепенният съд доказателства, делото е било отложено за друга дата –
05.03.2025 г.
По-нататък, от данните по делото е видно, че в съдебното заседание на
посочената дата, първият съд е приел наличие на основанието по чл.24 ал.1,
т.6 от НПК, за прекратяване на производството, образувано по частната тъжба
на П. и съответно с определение от същата дата /предмет на настоящия
въззивен контрол/, на основание чл.250 ал.1, т.1, вр. чл.24 ал.1, т.6 от НПК, е
прекратил наказателното производство.
С оглед процесуалния стадий, в който се е намирало делото – „Съдебно
заседание на първата инстанция”, неправилно първостепенният съд го е
прекратил на основание чл.250 ал.1, т.1, вр. чл.24 ал.1, т.6 от НПК, което
принципно може да съставлява процесуално основание за прекратяване на
наказателното производство само, когато делото се намира в процесуалния
стадий „Предаване на съд и подготвителни действия за разглеждане на делото
3
в съдебно заседание”. В случай, че намери наличие на някоя от
предпоставките за прекратяване на наказателното производство в съдебно
заседание /чл.24 ал.1, т.2-10 и ал.5 от НПК/, процесуалното основание на
първостепенният съд за прекратяването му, е това по чл.289 от НПК.
За да достигне до горепосочения решаващ извод, първостепенният съд е
приел, че след постановлението за отказ да се образува досъдебно
производство, недопустимо е образувано второ по ред наказателно
производство, относно същите факти и лица, което е в нарушение на
изискванията на процесуалния закон – заобикаляне на забраната non bis in
idem /не два пъти за същото/, т.е. постановлението за отказ да се образува
досъдебно производство има характер на постановление за прекратяване на
наказателното производство, поради което попада в обсега на действие на
разпоредбата на чл.24 ал.1, т.6 от НП.
Настоящият състав на въззивната инстанция категорично не може да се
съгласи с този извод.
Разпоредбата на чл.24 ал.1, т.6 от НПК не предвижда, че не се образува
наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато спрямо
същото лице, за същото престъпление, е имало постановление за отказ да се
образува досъдебно производство. И това е така, доколкото наказателно-
процесуалният принцип „non bis idem” забранява едно лице да бъде
наказателно преследвано за деяние, за което има влязло в сила решение, с
което осъдено или оправдано. Разпоредбата на чл.4 пар.1 от Протокол № 7
към ЕКПЧ не допуска дублирането на отделни наказателни процедури спрямо
едно и също лице, за едно и също деяние, само когато едната от тях е
приключила с влязъл в сила акт, т.е. лицето е било окончателно оправдано ли
осъдено, съгласно наказателната процедура на държавата.
По своята правна природа постановлението за отказ да са образува
досъдебно производство не е от тази категория актове, тъй като подлежи на
обжалване пред горестоящата прокуратура, без това да е обвързано с какъвто
и да било срок, т.е. няма нужния стабилитет и не се ползва с последиците на
неотменимостта /в този смисъл Р. № 60160/2021 г. на ВКС, 1 н.о./.
Освен това, известно е, че целта на забраната за повторно съдене и
наказване на едно и също лице за същото деяние, е да не се допусне
повторение на приключила наказателна процедура, т.е. когато проведеното
4
производство няма характер на наказателно по смисъла на ЕКПЧ, то очевидно
не попада в обхвата на закрилата, предоставена от чл.4 от Протокол № 7 към
ЕКПЧ. Така, изхождайки от целта на предварителната проверка, която
предхожда отказа за образуване, респ. образуването на досъдебното
производство – събиране на достатъчно данни за извършено престъпление, без
да се извършват следствени действия и да се събират доказателства чрез
способите в НПК, с основание може да се приеме, че по своето естество
предварителната проверка не може да бъде приравнена на наказателно или на
административнонаказателно производство, което и разпоредбата на чл.24
ал.1, т.6 от НПК също не прави /в този смисъл Р. № 60160/2021 г. на ВКС, 1
н.о./. В този смисъл не може постановлението за отказ да се образува
досъдебно производство да се приравнява по правни последици на
постановлението за прекратяване на наказателното производство, както е
приел първостепенния съд.
Предвид така изложеното по-горе, този състав на въззивният съд
намира, че атакуваното първоинстанционно определение следва да бъде
отменено и делото да бъде върнато на същия съд за продължаване на
производството по него.
Воден от всички гореизложени съображения, С. окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА определение № 154 от 05.03.2025 г. на Районен съд – гр.И.,
постановено по н.ч.х.д. № 99/2024 г. по описа на същия съд, с което е
прекратено на основание чл.24 ал.1, т.6 от НПК, наказателното производство
по посоченото наказателно от частен характер дело, образувано по тъжба на
К. С. П. - Г., подадена срещу подсъдимия Н. И. И..
ВРЪЩА делото на Районен съд – гр.И. за продължаване на
производството по него.
Определението не подлежи на касационна проверка.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6