РЕШЕНИЕ
№………
гр.Радомир, 12.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Радомирският районен съд - гражданска колегия, ІІІ-ти
състав в публичното заседание на дванадесети септември през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
Районен съдия: Татяна Тодорова
при секретаря: И. С., като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 479 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявени искове от „Т.П.“
АД с ЕИК ., със седалище/адрес на управление:***, ТЕЦ Република
представлявано от изпълнителния директор – Г. Б. чрез пълномощника си ю.к. М. против
Л.В.Г. ***.
В исковата молба се твърди, че по
повод подадено от ищцовото дружество заявление е издадена заповед за изпълнение
по ЧГД № 337/2018 г. на РдРС. Твърди се, че между страните била налице
облигационна връзка, относно продажбата и покупката на топлинна енергия. Сочи,
че по силата на чл.150, ал.1 от ЗЕ – продажбата на топлинна енергия на клиенти
за битови нужди, включително за общите части в СЕС, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и съответно
одобрени от КЕВР, а съгласно ал.2 от
същата разпоредба – топлопреносното предприятие задължително публикува общите
условия най-малко в един местен и един централен всекидневник, като съгласно
ал.3 от чл.150 ЗЕ – в срок от 30 дни, след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях имат право да внесат в съответното
дружество заявление, в което да предложат различни условия. Твърди, че към
датата на предявяване на иска при ищеца няма доказателства, удостоверяващи
несъгласие на ответника с публикуваните общи условия или предложени от него
различни такива за уреждане на взаимоотношенията между страните. Твърди, че
клиент на топлинна енергия е собственикът или титулярът на вещно право на
ползване на топлоснабдения имот, като ответника бил абонат на ищцовото дружество
по силата на общите условия, действали към процесния период като собственик на
имота в топлоснабдена сграда, които условия имат действия спрямо него, без да е
необходимо сключване на индивидуален договор. Сочи, че задължение на
топлофикационното дружество е да доставя до имота топлинна енергия, а
задължение на фирмата за дялово разпределение е да отчита и разпределя тази
енергия, като задължение на потребителя е да заплаща в срок дължимите суми за
начислената му топлинна енергия.
Искането към съда е да постанови
решение, по силата на което да признае за установено по отношение ответника, че
дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 618.56 лева, представляваща
стойността за доставена, ползвана и незаплатена топлинна енергия за апартамент,
находящ се в гр. Перник, ул. „Р.Д.“, бл.., вх.., ап.., от които главница в
размер на 518.10 лева за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. включително,
лихва за забава на месечните плащания в размер на 100.46 лева за периода от
08.07.2014 г. до 11.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение до окончателното изплащане на сумата.
В срока за отговор, ответника Л.В.Г. е депозирал отговор на исковата молба, в който а заявил
становище, че е собственик на апартамент, находящ се в гр. Перник, ул.
„Р.Димитров“, бл.76, вх.Ж, ап.155, което жилище не било ползвано от 2006 г.
Твърди, че от тогава е предприел действия по прекъсване на подаването на топла
вода и отоплението чрез демонтиране на отоплителните радиатори, които действия
били протоколирани от съответна комисия от ищцовото дружество в протокол №
0003936 от 17.01.2006 г. счита, че по този начин ответника е прекратил всякакви
взаимоотношения с доставчика на топлинна енергия. Твърди, че жилището се
намирало на последния (осми) етаж и през тръбната мрежа не преминавала никаква
топлинна енергия. Сочи, че по същия въпрос за периода 2012 г. – 2014 г., съдът
се е произнесъл, че не дължи така начислените му парични суми. Моли съда да
постанови решение, с което да застави ищцовото дружество да прекрати тези
необосновани действия.
В съдебно заседание ищецът
„Топлофикация - Перник“ ЕАД, редовно призован се представляват от ю.к. С.,
която поддържа предявените искове. В депозирана по делото молба моли съда да
уважи предявения иск, като основателен и доказан, като им се присъдят
направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът Л.В.Г.
се явява лично и оспорва предявените искове. Моли съда да ги отхвърли, като
твърди, че жилището е негова собственост, но не се обитава от него от 15
години.
Радомирският
районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба,
като обсъди и анализира събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност и при спазване разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, от
фактическа страна прие за установено следното:
Ищцовото дружество „Т.П.“ АД в качеството му на доставчик на топлинна
енергия е подало на 26.01.2018 г. до Пернишкия районен съд заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответника Л.В.Г. за
дължими суми за топлоенергия за обект, находящ се в гр. Перник, ул.
„Р.Димитров”, бл.76, вх.Ж, ап.155 за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г.,
включително.
Въз основа на това заявление било образувано ч. гр. д. № 573/2017 г. на
ПРС, препратено по компетентност на РдРС и образувано ч.гр.д. № 337/2018 г. на
РдРС, по което в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 270/16.02.2018 г. против длъжника и настоящ ответник.
В законоустановения двуседмичен срок от връчване на заповедта за
изпълнение, длъжникът Л.В.Г. е депозирал възражение за недължимост на сумите по
нея. В едномесечния срок от съобщаването заявителят „Т.П.“ АД е предявил
настоящия положителен установителен иск.
По делото са представени и приети Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от 2008 г., както и извлечение от сметка на ищцовото
дружество, от което е видно, че в регистрите на дружеството на адрес: гр.
Перник, ул. „Р.Д.”, бл.., вх.., ап..е открита партида на името на Л.В.Г., с
абонатен номер **********, но представеното извлечение от сметка не съдържа
изходящ номер и подпис нито на лицето, което е изготвило същото, нито на изпълнителен директор.
От заключението на
вещото лице Б.П. по съдебно-икономическата експертиза /л.49-52/ се установява
размера на начислените за процесния период суми за топлинна енергия, вкл. и
след отчитане на данните от изравнителните сметки, като за абонат № **********
- Л.В.Г. в периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. стойността на доставената
топлинна енергия за процесния имот е в размер на 518.10 лева, а обезщетението
за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 11.01.2018 г. е
в размер на 100.46 лева. Вещото лице не е констатирало извършени плащания на
претендираните от ищеца вземания.
По делото е приета
и съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице инж. Б.Й.
/л.39-48/, от която се установява, че ищцовото дружество е подавало ежемесечно
за разпределение на ФДР нетна топлоенергия с приспаднати технологични разходи в
абонатната станция, която по отчетни периоди е идентична с отразената в
изравнителните сметки. Липсва информация за депозирани възражения срещу
изготвените изравнителни сметки. Топломерът монтиран в АС на етажната
собственост е преминал през задължителните метрологични проверки и съответства
на одобрения тип, поради което вещото лице е направило извод, че показанията му
са достоверни. Системата за дялово разпределение е въведена съгласно сключен с
ФДР договор от 10.12.2001 г. Размерът на задължението за процесния период за
топлинна енергия по компоненти: помесечно прогнозно, след отчетните периоди,
изравняването по отчетни периоди за целия процесен период, съгласно
изравнителните сметки на ФДР и справки от ищцовото дружество, както и вноските
за дялово разпределение са в претендираните размери. Стойността на доставената
през исковия период топлоенергия, вещото лице е определило в размер на 518.10
лева. В заключението вещото лице е посочило, че отоплителните тела в жилището
на ответника са демонтирани, с изключение на лира – щранг в банята, която не би
могла да бъде демонтирана, като в жилището не се ползва и топла вода. Вещото
лице сочи, че за третия отчетен период на ответника не е разпределяна
топлоенергия отдадена от отоплителни тела в помещения хол, кухня и стая, както
и не са начислявани суми, а определената от ФДР топлинна енергия за една дялова
единица за СЕС за отделните отчетни периоди е в последователността, описана в
методиката за дялово разпределение. Вещото лице сочи, че в процесния период –
01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., в помещение баня е имало работещо отоплително
тяло тип “щранг – лира”, което през отоплителния период непрекъснато е отдавало
топлоенергия, като след всеки отчетен период, определянето на отдадената
топлинна енергия от това отоплително тяло е извършвано по изчислителен път,
съгласно приложение към чл.61, ал.1, т. 6.9 от Наредба № 16-34/06.04.2007 г. И
разпоредбата на т.6.5, в съответствие с изчислената от ФДР топлинна мощност на
щранг – лирата и екстраполацията по максимален специфичен разход за сградата по
отчетни периоди.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на приетите по
делото писмени доказателства, изисканото и приложено ч.гр.д. № 337/2018 г. на
РдРС, както и от приетите по делото съдебно – техническа и съдебно – счетоводна
експертизи.
Радомирският
районен съд, като взе предвид изложеното по-горе, от правна страна прие
следното:
Искът е предявен от
процесуално легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което
е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с
издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е
постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, като иска е предявен в
преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Предявен е иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, от ГПК за
признаване на установено, спрямо ответника, че дължи на ищцовото дружество
процесните суми, като предвид характера на иска в настоящото производство на
първо място следва да бъде доказано наличието на облигационна връзка между
страните.
В депозирания по
делото отговор на исковата молба, както и в съдебно заседание ответникът не
оспорва факта, че е собственик на процесния имот, находящ се в гр. Перник, ул.
“Р.Димитров”, поради което и за този факт не се спори между страните по делото.
В тази връзка следва да се отбележи, че качеството „потребител“ има легално
определение в Закона за енергетиката - чл. 153, ал.1, съгласно която потребител
на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в
сграда- етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното
самостоятелно отклонение. Доставката на топлинна енергия е задължение на
топлопреносното дружество по силата на чл.130, т.1 вр. с чл.133, ал.3 от ЗЕ.
Самата топлинна енергия представлява специфичен вид стока, а облигационното
отношение между доставчика и потребителя възниква по силата на закона, като
цените се определят от КЕВР. “Т.П.” АД *** освен, че произвежда топлинна
енергия, се явява и топлопреносно предприятие, съгласно § 1, т.44 от ДР към ЗЕ.
Облигационната връзка между ответника и дружеството е възникнала по силата на
закона от момента на закупуване на топлофициран имот, в който момент той е
придобил и качеството потребител. Касателно настоящия случай по делото
безспорно се установи, че ответника е собственик на имота посочен в исковата
молба, като топлоснабден имот, който факт ответника е заявил, както в
депозирания от него отговор на исковата молба, така и в съдебно заседание. От
изложеното е видно, че не е необходимо сключването на писмен договор между
страните, тъй като се касае за един особен вид договор, определен от закона.
Този вид договор е уреден със специален спрямо общите разпоредби на ЗЗД закон,
а именно ЗЕ.
След като
облигационната връзка е възникнала по силата на закона и се регламентира от
него, цените на топлоенергията не се определят от страните по облигационното
правоотношение, а от държавен орган – регулатор, като топлофикационните
дружества не могат да избират своите абонати, а дори са длъжни по закон да ги
топлофицират и да приобщават нови абонати, както и потребителите не могат да
избират своя топлинен доставчик, с оглед спецификата на доставяната стока и
необходимите технически съоръжения за нейното доставяне и потребление, поради
което ЗЕ се явява специален закон, а правните норми на Европейското
законодателство, ТЗ, ЗЗП и други нормативни актове, не могат да дерогират
тяхното действие, тъй като последните се явяват общи.
Разглеждането на
това основание за възникване отношенията между страните не е извън рамките на заявеното в исковата
молба, тъй като освен позоваването на общите условия, ищецът-доставчик на
топлинна енергия се позовава и на правоотношение между него и ответника,
възникнало и по силата на закона и подзаконовите нормативни актове. Съгласно
чл.153, ал.1 от ЗЕ потребителите имат задължение да заплащат цена на топлинната
енергия при условията и по реда, определени в наредба по чл.36, ал.3, т.е.
Наредбата за регулиране на цените на топлинната енергия. С последната се
определят правилата за образуване и изменение на цените на топлинната енергия и
се регулират цените, по които производителите продават топлинната енергия на
топлопреносното предприятие и на пряко присъединените потребители, както и по
които топлопреносните предприятия продават топлинна енергия на потребителите.
Въз основа на така цитираните разпоредби съдът намира, че облигационното
правоотношение между страните възниква по силата на закона. Страни по същото са
дружеството ищец и потребителят на топлинна енергия. Задължението за плащане е
регламентирано в чл.153 от ЗЕ, като в тази насока е и разпоредбата на чл.34, ал.1
от публично известните общи условия, съгласно която купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими вноски за топлинна енергия в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се дължат, т.е. срокът за изпълнение на
задължението е определен в договора, като срокът за плащане на всички
задължения е изтекъл, от което следва извода, че вземането на ищеца е
изискуемо.
По делото не се
спори относно факта, че към настоящия момент ответника не е изпълнил
задължението си за заплащане на процесните суми.
Освен
съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът следва
да установи и размера на претендираните задължения на ответника. От
заключението на изслушаните по делото СИЕ и СТЕ, са посочени по компоненти
задълженията образуващи крайната цена, като се установява, че за процесния
период дължимите се суми за главница и лихви са в размер на предявените искове.
Не се ангажираха доказателства, че фирмата за топлинно счетоводство е подала
неверни данни на дружеството ищец при проведено годишно отчитане. В случая
ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане по договора за
процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от
ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено
плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото
не са представени документи, доказващи плащане от страна на ответника.
От
съдебно-техническата експертиза се установява, че имота е топлоснабден, като
отоплителните тела в кухня, хол и стая са демонтирани, а само и единствено
отоплителното тяло щранг – лира в банята не е демонтирано и през процесния
период само то е излъчвало топлина, но на него няма монтиран индивидуален
топломер. Експерта не е констатирал разлика между нетната енергия и енергия за
разпределение по имоти в сградата ЕС. Посочва, че начислените суми са коректни
и пресметнати съгласно утвърдената методика, прогнозно определените текущи
разходи на топлинна енергия и съответно начислените суми са приведени към
реално отчетените с изравнителните сметки за съответните периоди, като вещото
лице е констатирало, че количеството на топлинна енергия е определено правилно,
съгласно методиката. С оглед на това съдът намира предявения иск за главница в
размер на 518.10 лева за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. за
основателен и доказан до пълния му размер.
По иска с
правно основание чл.86 от ЗЗД:
Основателността на
иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на
забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл.34,
ал.1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща месечната сума за
топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася, а съгласно чл. 34, ал. 6 от Общите условия, при забава в плащането
потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва. По делото не са представени доказателства до коя дата е следвало да стане
всяко съответно плащане, но предвид горепосоченото и с оглед, че плащанията са
били ежемесечни, то плащането е следвало да стане до последната дата на
съответния месец. Предвид на това, се явява основателен и иска по чл. 86 от ЗЗД, като ответника следва да заплати и законната лихва върху главницата,
считано от 08.07.2014 г. до 11.01.2018 г. На същото правно основание следва да
се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното и изплащане.
По разноските:
Съгласно т. 12 от
ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора, разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство. Присъдените със заповедта за
изпълнение разноски не се включват в предмета на установителния иск по чл. 422 ГПК, а представляват законна последица от уважаването/отхвърлянето на иска,
като съдът, който разглежда иска по чл. 422 ГПК, следва да разпредели (осъди
страните) отговорността за разноски по издаване на заповедта за изпълнение,
като съдът се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в
заповедното производство (т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на
ВКС).
С оглед изхода от
делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
сумата в размер на 550 лева - разноски в заповедното и исковото производство,
съобразно представения по делото списък на разноските от ищцовата страна.
Воден от горното
Радомирският районен съд
Р Е
Ш И :
Признава за
установено, че Л.В.Г. *** дължи
на
“Т.П.“ АД с ЕИК ., със седалище/адрес на управление:***, ТЕЦ
Република представлявано от изпълнителния директор – Георги Беловски сумата в размер
на 518.10 (петстотин и осемнадесет лева и десет стотинки) лева, представляваща главница за неплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. за топлофициран
имот, находящ се в гр. Перник, ул. “Р.Д.” № ., вх.., ап.., ведно със законната лихва върху главницата
от 518.10 лева, считано от датата на подаване на заявлението
– 26.01.2018
г. до окончателното изплащане
на вземането, които вземания
са предмет на Заповед № 270 от 16.02.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 337/2018 г. по описа на
РС-Радомир.
Признава за
установено, че Л.В.Г. *** дължи
на
“Т.П.“ АД с ЕИК *********, със седалище/адрес на управление:***,
ТЕЦ Република представлявано от изпълнителния директор – Г.Б. сумата в размер
на 100.46 (сто лева и четиридесет и шест стотинки) лева, предаставляваща
лихва
за периода от 08.07.2014 г. до 11.01.2018
г., които вземания са предмет на Заповед № .от 16.02.2018 г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 337/2018 г. по описа на
РС-Радомир.
ОСЪЖДА Л.В.Г. *** да
заплати на “Т.П.“ АД с ЕИК *********, със
седалище/адрес на управление:***, ТЕЦ Република представлявано от изпълнителния
директор – Г. Б.сумата от 550.00 (петстотин и петдесет) лева, представляваща
направени от ищеца съдебни разноски в заповедното и исковото
производство.
Решението подлежи
на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: